Решение по дело №75/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 56
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Филип Филипов
Дело: 20205600600075
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                                                                           № 56

гр. Хасково 07.07.2020 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, наказателен състав в публичното съдебно заседание, проведено на тридесети юни, през две хиляди и двадесета година в състав: 

 

                                                                  Председател: Миглена Тянкова

                                                                                   Членове: Филип Филипов                                                                                                   

                                                                                          Мария Иванова - Георгиева   

                        

При секретаря: Петя Делчева и в присъствието на прокурора Петър Мидов , като разгледа докладваното от чл.съдията Филипов, ВНОХД № 75 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното: 

 

                                     Производството е по чл. 318 и сл. от НПК.

 

       С Присъда № 1/06.01.2020г., постановена по НОХД № 78/2019г. Районен съд – Харманли, признал подсъдимия М.М.А. *** виновен в това, че: В периода от 01.05.2016г. до 04.05.2016г. в гр.Х. в съучастие, като съизвършител със С. С. А. и А. М.А. (извършители), с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно е подпомагал чрез осигуряване на имот, находящ се в частен дом на ул. „А.“ № * в гр.Х., обл.Х., в който да се укрият от властите група чужденци - 24 /двадесет и четири/ лица граждани на А. а именно: С. Х. К. роден на ***г. в гр.К., А.; Ф. Н. Ю., родена на ***г. в гр.К., А.; А. А. роден на ***г. в гр.К., А.; М. К. З. роден на ***г. в гр.П., А.; Н. С. роден на ***г. в гр.К., А.; Н. А. роден на ***г. в гр.Б., А.; П. Х., роден на ***г. в гр.Л., А.; Е. О., роден на ***г. в гр.Д., А.; М. Я. Д. роден на ***г. в гр. К., А.; Х. Х. роден на ***г. в гр.Г., А.; Б. С. , роден на ***г. в гр.К., А.; Б. Г. З. роден на ***г. в гр.П., А.; Г. С., роден на ***г. в гр.М., А.; А. Х., роден на ***г. в гр.К., А.; А. Б. О. роден на ***г. в гр.К., А.; Ш. С., роден на ***г. в гр.Н., А.; Д. Х., роден на ***г. в гр.П., А.; М. Д., роден на ***г. в гр. Л., А.; Б. З., роден на ***г. в гр. П., А.; Д. Г. А., роден на ***г. в гр. Б., А.; А. К., роден на ***г. в гр. К., А.; както и ненавършилите шестнадесет годишна възраст – З. С., роден на ***г. в гр.К., А.; Ш. А. роден на *** г. в гр.Б., А., Н. А., роден на ***г. в гр. Н., А., да пребивават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 22 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 9а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България, като деянието е извършено по отношение на лица ненавършили 16 - годишна възраст и на повече от едно лице (24 лица), поради което и на осн. чл. 281 ал.2 т.4 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 и чл.54 от НК, го осъдил на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода”, чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години и « Глоба» в размер на 5 000 лева, като е признат за невинен и оправдан по първоначално предявеното му обвинение, че извършил деянието в съучастие като съизвършител и с Д.М.А. (извършител).

  Със същата присъда, подсъдимия Д.М.А. *** е признат за невиновен в това, че в периода от 01.05.2016г. до 04.05.2016г. в гр.Х. в съучастие, като съизвършител със С. С. А., А. М.А. и М.М.А. (извършители) с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно е подпомагал, чрез осигуряване на имот, находящ се в частен дом на ул. „А.“ № * в гр.Х., обл.Х., в който да се укрият от властите група чужденци - 24 /двадесет и четири лица / лица, граждани на А., а именно: С. Х. К. роден на ***г. в гр. К., А.; Ф. Н. Ю., родена на ***г. в гр.К., А.; А. А. роден на ***г. в гр.К., А.; М. К. З. роден на ***г. в гр.П., А.; Н. С. роден на ***г. в гр.К., А.; Н. А. роден на ***г. в гр.Б., А.; П. Х., роден на ***г. в гр.Л., А.; Е. О., роден на ***г. в гр.Д., А.; М. Я. Д. роден на ***г. в гр. К., А.; Х. Х. роден на ***г. в гр.Г., А.; Б. С. , роден на ***г. в гр.К., А.; Б. Г. З. роден на ***г. в гр.П., А.; Г. С., роден на ***г. в гр.М., А.; А. Х., роден на ***г. в гр.К., А.; А. Б. О. роден на ***г. в гр.К., А.; Ш. С., роден на ***г. в гр.Н., А.; Д. Х., роден на ***г. в гр.П., А.; М. Д., роден на ***г. в гр. Л., А.; Б. З., роден на ***г. в гр. П., А.; Д. Г. А., роден на ***г. в гр. Б., А.; А. К., роден на ***г. в гр.К., А.; както и ненавършилите шестнадесет годишна възраст – З. С., роден на ***г. в гр.К., А.; Ш. А. роден на *** г. в гр.Б., А., Н. А., роден на ***г. в гр. Н., А., да пребивават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 22 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 9а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България, като деянието е извършено по отношение на лица ненавършили 16 - годишна възраст и на повече от едно лице (24 лица) и на осн. чл.304 от НПК е оправдан, по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 281 ал. 2, т.4 и т. 5, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

 С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства - 3 бр. дактилоскопни следи, които постановил да останат приложени по делото и осъдил подс. М.А., да заплати направените по делото разноски, включително за служебен защитник.

Недоволен от присъдата останал прокурор от РП – Харманли, който я протестира в срок с оплаквания за неправилност и необоснованост в частта в която, подс. Д.А. е оправдан, без да сочи конкретни съображения. С протеста се иска в посочената част присъдата да бъде отменена и този подсъдим да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

Окръжна прокуратура – Хасково, изпраща представител който не поддържа протеста. Прокурорът намира присъдата за правилна, обоснована, законосъобразна и иска да бъде потвърдена. В пледоарията си посочва, че за оправдания подсъдим обвинението се базирало на предположения и от доказателствата се установило, че той през инкриминирания период, бил извън страната и не участвал в престъплението, в което е обвинен.

 Пред настоящата инстанция, както и пред първата, подсъдимия М.М.А. не се явява и съдебното производство протече при условията на чл.269 ал.3 т.4 б. „а“ от НПК в отсъствието му.  Защитникът му адв. Д. намира присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна и иска да бъде потвърдена.

Подс. Д.М.А. се явява със защитникът си адв. Д., която също счита присъдата за правилна и иска да бъде потвърдена. В тази насока е и личната защита на подс. Д. А..

Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства .

Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема следното:

Делото се разглежда за втори път от ОС – Хасково като въззивна инстанция. Съдебното производство пред РС – Харманли, е образувано по обвинителен акт на РП – Харманли , изготвен по д.п. № 169/2016г. на РУ -МВР Харманли, с който е повдигнато обвинение за престъпление по чл.281 ал.2 т.4,т.5 вр. ал.1, вр.чл. 20 ал.2 от НК, против подсъдимите М.М.А., Д.М.А. и против лицата А. М.А. и С. С. А., твърдяно като извършено от тях в съучастие, като съизвършители. По обвинителния акт, е било образувано НОХД № 377/2017г. на РС – Харманли. В хода на съдебното производство за последните двама – А. М.А. и С. С. А. е одобрено споразумение, а по отношение на подсъдимите М.А. и Д.А., наказателното производство по НОХД № 377/17г. завършило с Присъда № 34/17.10.2018г. с която първия е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, като му е наложено наказание 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за 3 години, а втория е оправдан. По протест на прокурор от РП - Харманли с искане за осъждане на Д.А. и утежняване положението на подс. М.А., чрез налагане и на кумулативно предвиденото наказание глоба, е било образувано ВНОХД № 622/2018 г. на ОС – Хасково по което с Решение№ 25/22.02.2019г. присъдата е отменена на процесуално основание и делото върнато за ново разглеждане, от друг състав  РС – Харманли . След връщането е образувано НОХД № 78/2019 г. на РС – Харманли, по което е постановена присъдата, предмет на настоящата проверка.

От събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че в периода 01.05.2016г. до 04.05.2016г., 24 лица граждани на А., а именно: С. Х. К. роден на ***г. в гр.К., Ф. Н. Ю., родена на *** г. в гр.К., А. А. роден на ***г. в гр.К., М. К. З. роден на ***г. в гр.П.; Н. С. роден на ***г. в гр.К.; Н. А. роден на ***г. в гр.Б., П. Х., роден на ***г. в гр. Л.,  Е. О., роден на ***г. в гр.Д., М. Я. Д. роден на ***г. в гр. К., Х. Х. роден на ***г. в гр.Г., Б. С., роден на ***г. в гр.К., Б. Г. З. роден на ***г. в гр.П.,  Г. С., роден на ***г. в гр. М., А. Х., роден на ***г. в гр.К., А. Б. О. роден на ***г. в гр.К.,  Ш. С., роден на ***г. в гр.Н., Д. Х., роден на ***г. в гр.П., М. Д., роден на ***г. в гр. Л., Б. З., роден на ***г. в гр. П., Д. Г. А., роден на ***г. в гр. Б., А. К., роден на ***г. в гр.К. и ненавършилите шестнадесет годишна възраст – З. С., роден на ***г. в гр.К., Ш. А. роден на *** г. в гр.Б., Н. А., роден на ***г. в гр. Н., които нямали документи и виза за пребиваването  в страната ни, били настанени от С. А. и подс. М. ***. Там последните двама заедно с А. А., се редували да ги пазят, купували им храна с парични средства, които чуждите граждани им давали. Искали им и различни суми по 600 или 1000 евро на човек, за да ги закарат до гр.С. Понеже последното не се случвало, на 04.05.2016г. чуждите граждани напуснали къщата и били установени от органите на МВР в гр.Харманли, на които посочили имота в който били настанени. За случилото се било образувано досъдебното производство, къщата огледана и в нея установен багаж, иззети и дактилоскопни следи за които чрез назначените дактилоскопни експертизи е установено, че били на трима от афганистанските граждани. Във въпросната къща на ул. „А.“ № *,  била адресната регистрация на подсъдимите М.А., Д.А., на А. А., както и на още 12 лица. За подсъдимия Д.А., от събраните доказателства включително гласни и писмени е установено, че не живеел във въпросния имот и през инкриминирания период бил във Ф.Р.Г., където бил и санкциониран за административно нарушение и се прибрал около 22-23 май 2016г. В хода на разследването, били проведени разпознавания по снимки и лично, при които А. А. и С. А. били разпознати лично от някои от афганистанските граждани, подс. М.А. бил разпознат по снимки от 12 от тях, а подс. Д.А. също по снимки от трима, при проведени 13 разпознавания. В хода на досъдебното производство, подс. М.А. бил привлечен като обвиняем лично и със служебен защитник на 15.11.2016г. за престъплението по чл. 281 ал.2 т.4 и 5 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, а на 02.02.2017г. обвинението му за посоченото престъпление е изменено като е добавена и т.1 пр.1 на ал.2 чл. 281 от НК, но впоследствие се укрил като напуснал страната на 17.01.2018г. и няма данни за местонахождението му, поради което и съдебното производство е в отсъствието му, със служебния защитник. При така установените от събраните доказателства, обстоятелства, е постановена протестираната присъда .

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд, е постановил присъдата при напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички относими доказателства които подложил на задълбочен анализ и извел правилни и обоновани изводи от правна страна. Съдът правилно приел , че  подс.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна, в съучастие с А. А. и С. А. – тримата като извършители, състава на престъплението по чл.281 ал.2 т.4 и т.5 вр. ал.1, вр. чл.20 ал. 2 от НК. Безспорно е, че през установения инкриминиран период посочен в присъдата, тримата подпомагали групата чужденци – 24 лица граждани на А., сред които и непълнолетни, да пребивават в страната ни – в къщата в гр.Х. на ул. „А.” № *, както и, че въпросните 24 лица граждани на А. освен, че нямали намерение да се установяват като бежанци в Р.България, не  притежавали и съответните редовни документи /виза/ и разрешение за пребиваване в страната ни съгласно чл. 22 ал.1 т.1, 2, 3, вр. чл. 9а ал. 2 от ЗЧРБ. От субективна страна, правилно за подс.М.А. е прието, че деянието е извършено от него при пряк общ умисъл умисъл като форма на вината със С. А. и А. А. и тримата действали като съучастници – съизвършители, по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, а действията им били насочени към постигане на специалната им користна цел - да набавят за себе си имотна облага – парични средства. Тук следва да се посочи , че макар съдебното производство по отношение на подс. М.А. да се развило в отсъствието му при условията на чл.269 от НПК, той е привлечен на досъдебното производство като обвиняем лично за същото престъпление, след това напуснал страната и се укрил, за да избегне явно наказателното преследване. По този начин обаче е знаел, за предприетото спрямо него наказателно преследване за  престъплението за което е признат за виновен и осъден и не се касае за хипотезата на изцяло задочно производство. При определяне на наказанието на подс. М.А., са отчетени отегчаващите и смекчаващи вината му обстоятелства. Правилно е прието, че не са налице предпоставките на чл.55 от НК и наказанието му правилно е определено при условията на чл.54 от НК, а наложеното с присъдата наказание от 1 година и 6 месеца „ лишаване от свобода“ и "глоба" в размер на 5000 лева - в размер малко над минимума за „лишаването от свобода“ и минимума на глобата, са справедливи и съответни на деянието и дееца. Правилно е и приложението на чл.66 от НК. Обстоятелството, че с отменената присъда на РС – Харманли при първото разглеждане на делото, не му е било наложено кумулативното наказание „глоба“, не води до влошаване положението му с настоящата присъда. Това е така защото първата присъда е отменена по протест на прокурора, с искане за утежняване положението му, чрез налагане и на кумулативно предвиденото наказание „ глоба“. Правилно е произнасянето по разноските и веществените доказателства .

 По отношение на протеста, с който се иска осъждане на подс.Д.А. , то същия е неоснователен. От събраните доказателства не е установено по несъмнен и категоричен начин участието му в престъплението в което е обвинен и изводът на първата инстанция в тази насока, е правилен. Обстоятелството, че този подсъдим е разпознат три пъти от проведените му общо 13 разпознавания по снимки, не оборва установеното от останалите кредитирани гласни и писмени доказателства сочещи категорично, че към момента на деянието бил извън страната . Присъдата не може да почива на предположения и този подсъдим правилно е оправдан. Правилно е оправдаването и на подс. М.А. в частта по обвинението да е извършил дението и в съучастие с оправдания подсъдим Д.А.. Предвид изложеното и доколкото няма допуснати съществени процесуални нарушения или основания за отмяна или изменение на присъдата, същата като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена .

Водим от горното и на осн. чл. 338 вр. чл. 334 т. 6 от НПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА  Присъда 1/06.01.2020 год. постановена по НОХД № 78/2019 г. по описа на Районен съд – Харманли.

 

            Решението не подлежи на обжалване .

 

                        Председател :                                   Членове :1.                            2.