ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 21006.10.2020 г.Град гр. В**
Окръжен съд – В**I-ви въззивен граждански състав
На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:В** А. В**
Членове:АН* М. П**
В* Й. М*
като разгледа докладваното от В** А. В** Въззивно частно гражданско дело
№ 20201300500391 по описа за 2020 година
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от „К** К**“ЕООД,гр.В** против
определение №805-РЗ/02.06.20г. по гр.д.№782/20г. на ВРС,с което е допуснато
обезпечение на предявения иск като е определена обезпечителна мярка запор върху
банковите сметки на жалбоподателя в посочените в определението банки и запор
върху стоки и съоръжения намиращи се в магазин-сервиз на дружеството в
гр.В**,ул.“Ц** И** А** II“№23 до размер на исковата претенция от 15 680лв.Подържа
се,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради следното:Подържа се,че
жалбоподателят е заплатил сумата 7 680лв. с ДДС представляваща размера на
дължимите наеми за периода от м.05. до м.12.17г.Част от сумата била заплатена с
платежни нареждания както следва:наема за м.юли 2017г. с фактура №1547/11.08.17г.
и наема за м.11.17г. –с фактура №1614/01.12.17г.За останалите 6 месеца или общо
5 760лв. жалбоподателя заплатил на ръка,за което обаче не му била издадена фактура.
Подържа се,че сумата от 5 760лв. с ДДС представляваща общо размера на дължимите
от жалбоподателя остатъци в размер на 480лв. с ДДС за месец за периода от м.01.18г.
до м.12.18г. същият не дължи,поради това,че с представляващия дружеството ищец
постигнали договорка за намаляване на дължимия наем от 960лв. на 480лв. с
ДДС.Тази договорка не била оформена като анеск към договора,но ежемесечно
подписвали двустранни фактури,което плащане било приемано от ищеца.Подържа
се,че страните постигнали договорка за намаляване на наема за периода от м.януари
1
до м.декември 2019г.Във връзка с недължимостта на главното задължение се
подържа,че жалбоподателя не дължи и претендираните неустойки.Подържа се,че
несъразмерно високо е и допуснатото обезпечение-запор на банкови сметки и
движими вещи,поради това,че ищеца е получил реално обезпечение чрез запор на
движимите вещи. Иска се обжалваното определение да бъде отменено.като
алтернативно се прави искане за намаляване на размера на сумата,за която е допуснато
обезпечението на 5 760лв.
От страна на ответника по частната жалба е постъпил отговор,в който се оспорва
същата,като подържа,че от страна на жалбоподателя не са ангажирани
доказателства,че е погасил дължимите вземания.Подържа се,че твърдението за
заплащане на дължимия наем за периода от м.05. до м.12.17г. е неоснователно,
поради това,че не са ангажирани никакви доказателства в тази насока. Неоснователно
било и твърдението на жалбоподателя за постигната договорка за намаляване на
половина на договорения наем.Неоснователно,според ответника, е твърдението на
жалбоподателя за несъразмерност между допуснатите обезпечителни мерки и
претендираната по делото сума.От полученото от ЧСИ Н** уведомления се
установява,че по запорираните сметки жалбоподателят не подържал никаква налично,а
запорираното и описано имущество било оставено на съхранение при жалбоподателя
и се амортизирало.
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо
определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК, поради което е допустима
По съществото на спора
За да се произнесе по обжалваното определение съдът взе предвид следните
обстоятелства:Гр.д.№782/20г. на ВРС е образувано по искова молба от „Пътнически
превози“АД-В** против дружеството-жалбоподател.Подържа се,че между страните
по делото е сключен на 01.04.16г. договор за наем по силата,на който ищеца
предоставил на ответника под наем имота подробно описан в исковата молба при
наемна цена 960лв. месечно с ДДС.Поради неплащане на наемната цена се иска да
бъде постановено решение,с което ответника бъде осъден да заплати следните суми:
-7 680лв. представляваща дължимата наемна цена за периода м.май-декември
2017г. и 1280лв. неустойка върху неплатения наем за същия период
2
-5760лв. представляваща дължимата наемна цена за периода от м.януари до
декември 2018г. и 960лв. неустойка върху неплатения наем за същия период
Общия размер на исковата претенция е 15 680лв.
В исковата молба,по която е образувано делото се иска да бъде допуснато
обезпечение на предявените искове като бъдат определени обезпечителните мерки
„запор“ върху банковите сметки на ответника в посочените в молбата банки и запор
върху стоките и съоръженията намиращи се в магазин-сервиз на дружеството в
гр.Видин,ул.“Цар Иван Асен II“№23.С обжалваното определение ВРС е уважил
молбата като е допуснал обезпечение на предявения иск като е определил
обезпечителните мерки „запор“ върху банковите сметки на ответника в посочените в
определението а банки и запор върху стоките и съоръженията намиращи се в
магазина-сервиз на дружеството до размер на исковата претенция 15 680лв.Съдът е
приел,че е налице обезпечителна необходимост ,а искът е подкрепен с убедителни
доказателства.
Пред ВОС от страна на жалбоподателя са преставени фактури за платен наем за
процесния период.Представена е фактура от 11.08.17г. за заплащане на наем в размер
на 960лв. дължим за м. юли на 2017г. Представена е фактура от 01.12.17г. за
заплащане на наем в размер на 960лв. дължим за м. ноември на 2017г.Останалите
представени фактури са за заплащане на наем в размер на 400лв. без ДДС.
При така установената фактическа обстановка съдът счита,че частната жалба е
неоснователна,поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.391,ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца
ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и
то когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или е представена
гаранция в определен от съда размер.Съдът счита,че законосъобразно ВРС е приел,че е
налице обезпечителна необходимост и иска е подкрепен с убедителни доказателства.С
оглед на обстоятелството,че е налице твърдение за неплащане на дължима сума,то за
допускане на обезпечение е необходимо само доказването на произхода на
задължението.В случай,че задълженото лице твърди,че е изпълнило задължението си
,то същото следва да ангажира доказателства в тази насока.В тази насока доказателства
не са ангажирани.От друга страна не са ангажирани доказателства и за постигнато
съгласие за намаляване наполовина на договорената наемна цена.След като договора за
наем е сключен писмено,то и последващите изменения на договора следва да бъдат в
писмена форма.В настоящия случай от страна на жалбоподателя не се и твърди да е
налице писмено изменение на договора по отношение размера на дължимия наем.
По отношение на становището на жалбоподателя,че допуснатата обезпечителна
мярка „запор“ на банкови сметки и върху стоки и съоръжения,е несъразмерна с цената
на предявения иск,съдът счита,че същото е неоснователно.Видно от представеното
3
удостоверение от ЧСИ Стефан Нинов от 07.07.20г. при наложения запор по банковите
сметки посочени в удостоверението не е констатирано наличие на парични средства.
С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение №805-РЗ/02.06.20г. по гр.д.№782/20г. на ВРС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.
ОПРЕДЕЛИ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4