Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 25.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 16286 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Ищецът „Ю.Б.” АД *** е предявил по реда на чл. 422 от ГПК срещу ответниците Д.И.К. и Б.Б.К. три обективно съединени установителни
иска при условията на кумулативност:
1. иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ във
връзка с чл. 79 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат на
ищеца сума от 90 202,38 шв. франка непогасена главница по договор за
кредит от 05.09.2008 г. за периода от 10.09.2012 г. до 13.09.2016 г.;
2. иск с правно основание чл. 431 ал. 2 във вр. с чл.
79 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сума от
34 025,67 шф. франка непогасена договорна лихва за периода от 10.02.2012
г. до 13.09.2016 г.;
3. иск с правно основание чл. 58 ал. 2 във вр. с ал. 1
т. 1 от Закона за кредитните институции, за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца суми от 1638,36 шв. франка и 480 лева банкови такси
по договора за кредит.
Ищецът търговска банка „Ю.Б.” АД *** излага, че на
05.09.2008 г. като заемател е сключил с ответниците Д.И.К. и Б.Б.К. като
кредитополучатели и солидарни длъжници
договор за потребителски кредит № HL43276 от 05.09.2008 г., с размер
равностойността в швейцарски франкове на 102 000 лева, от които:
равностойността в швейцарски франкове на 20 510 лева по курс „купува“ за
швейцарския франк в лева на банката в деня на усвояване на кредита за рефинансиране
на потребителски кредит към банката; и равностойността в швейцарски франкове на
81 490 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към банката в деня на
усвояване на кредита за текущи нужди. Крайният срок за издължаване на кредита
бил 300 месеца, , считано от датата на усвояване на първия транш на кредита –
12.09.2008 г. Кредитополучателите се задължили да ползват и върнат кредита
заедно с уговорената лихва съгласно клаузите на договора. В договора била
уговорена лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1,5 пункта, като към момента
на сключване на договора БЛП на банката за кредити за жилищни нужди бил 5 %. В
договора била уговорена лихвена надбавка за просрочие на кредита в размер на 10
пункта над лихвата за редовна главница. Уговорените такси, платими от
кредитополучателите в полза на банката, били еднократна такса от 1,5 % върху
пълния размер на кредита; месечна комисионна за управление на кредита в размер
на 0,04 % върху непогасента главница по кредита от същата дата; административна
такса, дължима еднократно при подаване на документите, в размер на 70 лева. В
договора били уговорени клаузи за предсрочна изискуемост по почин на банката
кредитор при неизпълнение на задължение по същия договор, и автоматична
предсрочна изискуемост при неиздължаване на три последователни вноски по
кредита. Договорът бил изменян с шест допълнителни споразумения, съответно на
09.04.2009 г., 31.05.2010 г., 23.09.2010 г., 29.09.2010 г., 05.07.2011 г. и
27.01.2012 г. С нотариални покани, връчени по реда на чл. 47 във вр. с чл. 592 от ГПК на 26.07.2016 г. и
29.07.2016 г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане
на дължимите вноски по кредита от длъжниците. Същевременно, банката се позовава
и на автоматично настъпване на предсрочна изискуемост, поради неплащане на
повече от три погасителни вноски. Банката твърди, че неиздължените вноски на
ответниците са общо 49 за главница и 56 вноски за лихва, като общото задължение
по кредита било 125 866,41 швейцарски франка и 480 лева, дължими на
следните основания:
- 90 202,38 шв. франка главница за периода от
10.09.2012 г. до 13.09.2016 г.;
- 34 025,67 шф. франка договорна лихва за периода
от 10.02.2012 г. до 13.09.2016 г.;
- 1 638,36 шв. франка банкови такси за периода от
12.04.2015 г. до 13.09.2016 г.;
- 480 лева – банкови такси за периода от 19.08.2016 г.
до 13.09.2016 г..
На основание на изложените твърдения, ищецът прави искане
до съда да признае за установено, че ответниците Д.И.К. и Б.Б.К. сължат
солидарно на ищеца „Ю.Б.” АД *** 866,41 шфейцарски франка и 480 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 14.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендира за разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът Д.И.К. не взема становище по исковете.
Особеният представител на ответницата Б.Б.К. – адвокат Т., оспорва исковете.
По делото е прието за безспорно установено, че между ищеца „Ю.Б.” АД *** и ответниците Д.И.К. и Б.Б.К. бил сключен договор за потребителски кредит от 05.09.2008 г., който кредит бил с № HL43276 (гр.д.№
51829/2016 г., л. 35-40). От текста на договора се установява,
че отпуснатият кредит е бил в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 102 000 лева, от които 20 510 лева за предсрочно погасяване на
задължения по предходен кредит и 81 490 лв за текущи нужди, със срок за
погасяване 300 месеца от датата на усвояването на първия транш по кредита.
Уговорената лихва по кредита била в размер на базовия лихвен процент за жилищни
кредити в швейцарски франкове, който към момента на сключването на договора бил
5 %, плюс надбавка от 1,5 пункта. Кредитът е бил усвоен от ответниците като
кредитополучатели на 12.09.2008 г., което се удостоверява с подписано от двете страни
приложение № 1 към договора (ч.гр.д.№ 51829/2016 г. л. 41). Договорът е бил
изменян с допълнителни споразумения от 09.04.2009 г., 31.08.2010 г. и
23.09.2010 г., 29.09.2010 г. 05.07.2011 г. и 27.01.2012 г. Със споразуменията
са предоговорени размерите на дължимите главница и лихва по кредита и
погасителния план. От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответниците като длъжници по договора за кредит, са
преустановили плащанията съответно след 27.01.2012 г. – за главницата, след
20.04.2012 г. – за възнаградителната лихва и след 27.04.2012 г. – за таксите по
кредита (ССЕ стр. 8, дело л. 206). Предвид установеното по делото спиране на
плащанията от длъжниците по договора за кредит, налице са били основанията на
чл. 60 ал. 2 от ЗКИ за обявяване на вземанията по договора за кредит за
предсрочно изискуеми. С нотариални покани от 11.07.2016 г. банката кредитор е
съобщила на длъжниците, че обявява вземанията по договора за кредит за
предсрочно изискуеми (гр.д.№ 51829/2016 г. на СРС л.90-91). Нотариалните покани
са връчени по реда на чл. 47 ал. 1 от ГПК (редакция до 27.10.2017 г.), чрез
залепване на уведомление съответно на 12.07.2016 г. – на длъжника Д.И.К., и на
15.07.2016 г. – на длъжника Б.Б.К.. С изтичането на двуседмичния срок по чл. 47
ал. 2 от ГПК за получаване на нотариалните покани в кантората на нотариуса,
същите следва да се считат връчени и е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията
по кредита, съответно на 26.07.2016 г. – за ответника Д.И.К., и на 29.07.2016
г. – за ответницата Б.Б.К..
С последното допълнително споразумение към договора за
кредит от 27.01.2012 г. между страните са уговорени като дължими редовна
главница от 88 869,44 шв. франка, просрочена лихва от 998,69 шв. франка,
просрочени такси от 190,70 шв. франка и просрочена главница от 1,45 шв. франка
(гр.д. № 51829/2016 г. л. 79-80). В съдебно-счетоводната експертиза към същата
дата (таблица 1, стр. 4, дело л. 202) са добавени „капитализирани суми към
остатъчна главница“ в размер на 936,66 шв. франка. Това е било в противоречие
със сключеното допълнително споразумение от 27.01.2012 г. и посочения като
дължим размер на главница. Няма клауза в допълнителното споразумение, която да
позволява капитализация на суми от предходен период към главницата. В чл. 2 т.
2 от споразумението се съдържа клауза, според която страните се задължават, че
кредитополучателят ще дължи и редовната лихва, която е/ще бъде начислена от
датата на падежа, предхождащ допълнителното споразумение до датата на падежа,
следващ допълнителното споразумение. Не е посочен размерът на дължимата лихва и
на какво основание тя се прибавя като част от дължимата главница. Клаузата за
капитализация на лихва по договор за кредит към главницата е поначало нищожна,
тъй като с нея се начислява „лихва върху лихва“, което е допустимо само между
търговци, по смисъла на чл. 294 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ТЗ. Поради това съдът
намира, че сумата от 936,66 шв. франка следва да бъде приспадната от посочената
като дължима редовна главница от 83 004,62 шв. франка, съгласно таблица 1
от ССЕ (стр. 4, дело л. 202). От размера
на изчислената от вещото лице редовна главница следва да се приспадне и сумата
от 396,28 шв. франка, капитализирана върху редовната главница. Не е посочено
основанието за извършване на такава капитализация и от кое вземане е
капитализирана сумата. Уговорка между страните за извършване на такава
капитализация няма. След приспадане на посочените суми, размерът на остатъка от
редовната главница, изискуема към датата на предсрочната изискуемост, е 81 671,68
шв. франка. Размерът на просрочената главница е определен от вещото лице по ССЕ
на 7197,76 шв. франка. Общият размер на дължимата главница по договора за
кредит към датата на обявяването му за предсрочно изискуем, е 88 869,44
шв. франка. Искът с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ е основателен до този
размер. Над сумата от 88 869,44 шв. франка до пълния предявен размер от
90 202,38 шв. франка, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, размерът на непогасената възнаградителната лихва за периода от
27.01.2012 г. до 10.08.2016 г.е 30 395,21 шв. франка (ССЕ Приложение № 1
дело л. 210). Независимо че падежът на последното вземане за лихва е посочен с
дата 10.08.2016 г., към датите на обявяване на кредита за предсрочно изискуем –
съответно 26.07.2016 г. и 29.07.2016 г.
лихвеният период (10.07.2016 г. – 25.07.2016 г.) е изтекъл и начислената
сума следва да се включи към вземането за непогасена лихва. Поради това,
предявеният иск с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ е основателен до размер
30 395,21 шв. франка. Над този размер, до пълния предявен размер от 34 025,67
шв. франка искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Дължимите такси за обслужване на кредита са определени
от вещото лице по ССЕ в размер на 1395,29 шв. франка. Към този размер следва да
се включат начислените задължения за застраховки в размер на 243,07 шв франка,
като общият размер на претендираните разходи по чл. 58 ал. 1 т. 1 от ЗКИ е
1638,36 шв. франка. Искът с правно основание чл. 58 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1
от ЗКИ е основателен до този размер.
Неоснователна е претенцията за банкови такси за
периода 19.08.2016 г. – 13.09.2016 г. в размер на 480 лева. След като
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила съответно на 26.07.2016 г. и
29.07.2016 г., няма основание за начисляване на банкова такса за периода от
19.08.2016 г. до 13.09.2016 г., защото кредитът вече не подлежи на
„обслужване“, а на събиране по реда на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ във вр. с чл. 418 и
сл. от ГПК. В съдебно-счетоводната експертиза тази претендирана сума е
отбелязана като „неплатени суми по нотариални такси“, но по делото не са
представени доказателства за възникването на задължение с такова основание и
размер. Поради това, искат в тази му част следва да се отхвърли.
Неоснователни са възраженията на представителя на отв.
Б.К. за нищожност на клаузите на договора, поради противоречие на договорения
лихвен процент и годишен процент на разходите с правилата на потребителската
закрила по чл. 146 ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 24 от ЗПК. Кредитополучателите не
са били лишени от възможността да се запознаят с клаузите на договора, регламентиращи
лихвения процент и ГПР. Тези клаузи се съдържат в текста на договора, с който
ответниците са могли да се запознаят преди неговото сключване. В чл. 3 и 4 от
договора за кредит са регламентирани размерът и начина на формиране на
дължимата лихва и размерът на банковите такси за управление по кредита и
административна такса. Характерът на представените на ответниците документи
като „типови“ и „стандартизирани“ не превръща клаузите на договорите в
неравноправни. Няма доказателства за искане от страна на потребителите за
включване на индивидуално уговорени клаузи в договора за кредит.
Неоснователно представителят на отв. К. се позовава и
на чл. 11 ал. 1 т. 9 и 11 от ЗПК. Законът не е бил в сила към датата на
сключване на договора за кредит. В договора за кредит се съдържат клаузи за лихвения
процент и всички разходи, съобразно изискването на действащия към датата на
сключването му чл. 7 т. 6 от ЗПК (отм.) и чл. 58 ал. 1 от ЗКИ. С горното
правата на кредитополучателите са били защитени в достатъчна степен и не са
налице твърдените от представителя на ответницата пороци на договора за кредит,
които да обуславят неговата нищожност.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, че
Д.И.К. ЕГН **********, адрес ***-50, „Волф“ ООД и Б.Б.К. ЕГН **********, адрес ***,
адвокат Б.К.Т. – особен представител, солидарно дължат на „Ю.Б.” АД *** ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:*** р-н *******сумата от 88 869,44 шв.
франка непогасена главница по договор за потребителски кредит № HL43276 от 05.09.2008 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 02.01.2017 г. по гр. дело №
51819/2016 г. на СРС, ведно със законната лихва от 14.09.2016 г. – датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане,
като отхвърля предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл.
430 ал. 1 от ГПК над тази сума до пълния предявен размер от 90 202,38 шв.
франка.
Признава за установено, че
Д.И.К. и Б.Б.К., солидарно дължат на „Ю.Б.” АД *** сума от 30 395,21 шв.
франка – договорна лихва по договор за кредит № HL43276 от 05.09.2008 г., съгласно издадена
заповед за изпълнение от 02.01.2017 г. по гр. дело № 51819/2016 г. на СРС, като
отхвърля предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 430
ал. 2 от ГПК над тази сума до пълния предявен размер от 34 025,67 шв.
франка.
Признава за установено, че
Д.И.К. и Б.Б.К., солидарно дължат на „Ю.Б.” АД ***,36 шв. франка дължими такси
и разходи по договор за кредит № HL43276 от 05.09.2008 г., съгласно заповед
за изпълнение от 02.01.2017 г. по гр. дело № 51819/2016 г. на СРС, като
отхвърля предявения по реда на чл. 422
от ГПК иск с правно основание чл. 58 ал. 2 във вр. с ал. 1 от КЗИ в частта му
за сумата от 480 лева.
Осъжда Д.И.К. и Б.Б.К. да
заплатят на „Ю.Б.” АД *** разноски по делото в размер на по 5137,53 лева всеки
ответник.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: