№ 7407
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20221110132502 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот
с правно основание чл.34 от ЗС и чл.69 от ЗН, движи се по реда на чл.341 и сл. от ГПК и се
намира във фазата по допускане на делбата.
Ищецът С. В. Н. твърди, че с ответниците И. В., С. С., М. Н. и И. Н. са
съсобственици на следния недвижим имот, а именно: ДВОРНО място от 700 /седемстотин/
кв.м., съставляващо парцел 14 /четиринадесети/, имот 332 /триста тридесет и две/ от квартал
83 /осемдесет и три/ по плана на село Горубляне - София, при съседи: изток - улица, запад -
парцел I, имот 572 и парцел 13, имот 573, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим
имот №89, том LXXXIII, дело №16288 от 1975г. на I-ви Нотариус към Софийски районен
съд - Х.О. и ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.София, кв/Горубляне“, ул. „Виднището” №
31/тридесет и едно/ цялото от 700/седемстотин/кв.м., представляващо парцел
№Х1У205/четиринадесет за имот двеста и пет/ в квартал 83/осемдесет и три/ по плана на
гр.София, местност Горубляне, при съседи по скица изток-улица, запад-парцели №1-204,
№XV-206, №11-207, север-улица, юг-парцел №ХШ-208, съгласно нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №120, том II, рег.№4854, дело 408 от 2001 г. на нотариус с
район на действие Софийски районен съд, Р. Д., вписан под per. №274 в регистъра на
Нотариалната камара, представляващ поземлен имот с идентификатор: 68134.4085.205
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, одобрена със Заповед РД-
18- 35/09.06.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, район
Младост, кв. Горубляне, ул. „Виднището“№31, с площ по кадастрална скица от
630/шестотин и тридесет/ кв.м. с предназначение на територията: урбанизирана и начин на
трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/ с номер по предходен план: 205, квартал 83,
1
парцел XIV и съседи: 68134.4085.206, 68134.4085.619, 68134.4085.208, 68134.4085.204.
Твърди, че тя притежава 1/12 идеална част от имота, ответника И. В. ½ идеална част, С. С. –
¼ идеална част, М. Н. и И. Н. – всяка от тях по 1/12 идеална част от имота. С нотариален акт
за дарение на недвижими имот №89, том LXXXIII, дело №16288 от 1975г. на 1-ви Нотариус
към Софийски районен съд Х.О., бащата на ищцата - В. Т. Н. и ответника С. Т. С.
придобиват от своите родители общо 1/2 ид.ч. от гореописаното дворно място или всеки
един от тях придобива по 1/4 ид.ч. от ПИ. След смъртта на В. Т. Н. на 30.04.2002г. по силата
на наследствено правоприемство, собствеността върху неговите 1/4 ид.ч. от имота
преминава към неговите трима законни наследници с равни дялове, сред които и ищцата С.
В. Н., която се легитимира като собственик на 1/12 ид.ч. от имота. Л. М. М. притежавала по
1/2 ид.ч. от имота. Собствеността върху 1/2 ид.ч. от имота тя придобива, съгласно
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №120, том II, рег.№4854, дело 408
от 2001 г. на нотариус с район на действие Софийски районен съд, Р. Д., вписан под p e r.
№274 в регистъра на Нотариалната камара, но впоследствие с нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот от 29.08.2018 г., вписан в ИР към АВ с акт № 98, том 130, вх.№
57092, прехвърлила своята идеална част на И. В., спрямо който е предявен искът за делба.
Ответницата С. Т. С. притежавала ¼ ид.ч. от имота, която придобила, съгласно нотариален
акт за дарение на недвижим имот №89, том LXXXIII, дело №16288 от 1975г. на I-ви
Нотариус към Софийски районен съд - Х.О.. Ответниците М. М. Н. и И. В. Н. притежавали
по 1/12 ид.ч. от имота всяка една от тях. Собственост върху имота те придобили по силата
на наследствено правоприемство от наследодателя си В. Т. Н., тъй като собствеността върху,
притежаваните от него 1/4 ид.ч. от имота /съгласно нотариален акт за дарение на недвижим
имот №89, том LXXX1II, дело №16288 от 1975г. на I-ви Нотариус към Софийски районен
съд - Х.О./ след смъртта му, преминава към неговите трима наследници с равни дялове, след
които са ответниците М. М. Н. и И. В. Н..
Ищецът С. В. Н. твърди, че с ответниците С. С., М. Н. и И. Н. са съсобственици на
следния недвижим имот, а именно: - ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда,
съдържащ две стаи, кухня и сервизни помещения, построен върху площ от 106/сто и шест/
кв.м. и представляващ самостоятелно обособено жилище, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части
на сградата, построена в парцел 14/четиринадесети/, имот 332/триста тридесет и две/ от
квартал 83/осемдесет и три/ по плана на с.Горубляне - София, при съседи изток- улица, запад
- парцел I, имот 572 и парцел 13, имот 573, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим
имот №89, том LXXXIII, дело №16288 от 1975г. на I-ви Нотариус към Софийски районен
съд - Х.О., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор:
68134.4085.205.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София,
одобрена със Заповед РД-18-35/09.06.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
имота: гр.София, район Младост, ул. „Виднището“ № 31, ет.2 като самостоятелният обект се
намира на ет.2/втори/ в сграда с идентификатор 68134.4085.205.1 с предназначение:
жилищна - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4085.205 с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ от 106 кв.м.
2
и прилежащи части: 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и съседи: на същия етаж: няма,
под обекта: 68134.4085.205.1.2, 68134.4085.205.1.1, над обекта: няма. Твърди, че
собствеността върху този е разпределена както следва: за ищцата С. В. Н. 1/6 ид.ч. от имота,
за ответника С. Т. С. 1/2 ид.ч. от имота, за ответника М. М. Н. 1/6 ид.ч. и за ответника И. В.
Н. 1/6 ид.ч. от имота. Ищцата се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. от ВТОРИ ЕТАЖ
от двуетажна жилищна сграда. С нотариален акт за дарение на недвижим имот №89, том
LXXXIII, дело №16288 от 1975г. на I-ви Нотариус към Софийски районен съд - Х.О., бащата
на ищцата - В. Т. Н. и ответника С. Т. С. придобиват от своите родители целия ВТОРИ
ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда или всеки един от тях придобива по 1/2 ид.ч. от това
самостоятелно обособено жилище. След смъртта на В. Т. Н. на 30.04.2002 г. по силата на
наследствено правоприемство, собствеността върху неговите 1/2 ид.ч. от самостоятелно
обособеното жилище, находящо се на ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда
преминава към неговите трима законни наследници с равни дялове, сред които и ищцата С.
В. Н., която се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. от него. Ответницата С. Т. С.
притежава 1/2 ид.ч. от ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда. Собствеността върху
имота тя придобива, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №89. том
LXXXIII, дело №16288 от 1975г. на I-ви Нотариус към Софийски районен съд - Х.О..
Ответниците М. М. Н. и И. В. Н. притежават по 1/6 ид.ч. всяка една от тях от ВТОРИ ЕТАЖ
от двуетажна жилищна сграда. Собственост върху имота те придобиват по силата на
наследствено правоприемство от наследодателят си В. Т. Н.. Твърди, че делбеният имот
ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4085.205.1.3 се ползва изцяло единствено и само от ответника М. М.
Н.. Ищцата нямала достъп и не ползвала никаква част от делбения имот, докато ответника
М. М. Н. използва изцяло имота за лични нужди. В този смисъл счита, че М. М. Н. следва да
бъде осъдена да и заплаща сумата от 150 лв. месечно, представляващ обезщетение за
едноличното ползване на имота, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното и
извършване. Поради невъзможността страните да постигнат доброволна делба, моли да бъде
извършена съдебна делба на имотите при посочените квоти от правото на собственост.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба.
Считат, че искът е основателен и делба следва да се допусне при посочените квоти.
Ответникът И. В. оспорва иска за делба досежно имот с идентификатор: 68134.4085.205 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, одобрена със Заповед РД-18-
35/09.06.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, район
Младост, кв. Горубляне, ул. „Виднището“№31, с площ по кадастрална скица от 630
/шестотин и тридесет/ кв.м., като твърди, че дворното място представлява обща част,
принадлежност към самостоятелните обекти в сградата, която по силата на чл.38, ал.3 от ЗС
не подлежи на делба.
С протоколно определение от 26.11.2024 г. по реда на чл.341, ал.2 от ГПК съдът е
допуснал включването в наследствената маса и на самостоятелен обект с идентификатор
3
68134.4085.205.1.1, находящ се в град София, ул. „Виднището” № 31, ет. 1, представляващ
апартамент или първи етаж на източния близнак от двуетажна жилищна сграда, със
застроена площ от 53,25 кв.м. и сутерен, разположен под първия етаж, както и съответните
ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, находящо се в град
София, кв. ’’Горубляне“, ул. „Виднището” № 31, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.4085.205 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
София, одобрена със Заповед РД-18-35/09.06.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр.София, район „Младост“, кв. „Горубляне“, ул. „Виднището“№31, с площ
по кадастрална скица от 630/шестотин и тридесет/ кв.м., с предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/, с номер по предходен
план: 205, квартал 83, парцел XIV и съседи: 68134.4085.206, 68134.4085.619, 68134.4085.208,
68134.4085.204 и е конституирал като ответник в производството И. Г. С..
В предоставения му срок по чл. 131 ГПК И. Г. С. изразява становище за
основателност на предявения иск, поради което счита, че делбата следва да се допусне при
посочените квоти.
С протоколно определение от 18.02.2025 г. съдът на основание чл. 214 ГПК е
допуснал изменения на предявеното по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК искане на С. В. Н., като
претенцията следва да се счита предявена за сумата от 176,67 лв. месечно.
Със същото определение съдът е приел за разглеждане и направеното от страната С.
С. по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК искане за разпределяне ползването на жилищния имот с
идентификатор 68134.4085.205.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, както и алтернативното искане за присъждане на обезщетение в размер на средните
пазарни наемни цени, поради лишаване от ползване на имота съобразно правата на С. Т. С. в
съсобствеността за периода от предявяване на иска за делба до окончателното извършване на
делбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
От представения по делото договор за дарение на недвижим имот от 05.08.1997 г.,
обективиран в нотариален акт № 89, том LXXXIII, дело № 16288/1975 г., на нот. Х.О., се
установява, че В. Т. Н. и С. Т. Н. са придобили следния недвижим имот: втори етаж от
двуетажна жилищна сграда, съдържащ две стаи, кухня и сервизни помещения, построен
върху площ от 106/сто и шест/ кв.м. и представляващ самостоятелно обособено жилище,
заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и 1/2 ид. ч. от дворното място , върху
което е построена сградата, с площ 700 кв.м., съставляващо парцел 14/четиринадесети/, имот
332/триста тридесет и две/ от квартал 83/осемдесет и три/ по плана на с. Горубляне - София,
при съседи изток- улица, запад - парцел I, имот 572 и парцел 13, имот 573, който имот
съгласно представената схема 15-539988-19.05.2022 г., издадена от СГКК – гр. София,
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4085.205.1.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, одобрена със Заповед РД-18-
35/09.06.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, район
4
„Младост“, ул. „Виднището“№31, ет.2, като самостоятелният обект се намира на ет.2 /втори/
в сграда с идентификатор 68134.4085.205.1, с предназначение: жилищна - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4085.205, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ от 106 кв.м. и прилежащи части: 1/2
ид.ч. от общите части на сградата и съседи: на същия етаж: няма, под обекта:
68134.4085.205.1.2, 68134.4085.205.1.1, над обекта: няма.
От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от
08.06.2001 г., обективиран в нотариален акт № 120, том II, рег. № 4854, дело № 408/2001 г.,
на нот. Р. Д., рег. № 274, се установява, че Т. Х. Н., В. Т. Н. и С. Т. С. са прехвърлили на Л. М.
М. собствените си идеални части от следния недвижим имот а именно 350 (триста и
петдесет) кв.м., представляващи западната 1/2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО,
находящо се в град София, кв. ’’Горубляне“, ул. „Виднището” № 31 (тридесет и едно),
цялото от 700 (седемстотин) кв. м., представляващо парцел № XIV-205 (четиринадесет за
имот двеста и пет) в кв. 83 (осемдесет и три) по плана на град София, местност „Горубляне“,
при съседи по скица: изток-улица, запад-парцели № 1-204, № XV-206, № 11-207, север-
улица, юг-парцел № ХШ-208, заедно с АПАРТАМЕНТ, находящ се в ЗАПАДНАТА ЧАСТ
от ПЪРВИЯ ЕТАЖ на построената в дворното място жилищна сграда с площ 53
(петдесет и три) кв.м., състоящ се от дневна, кухня, кухненски бокс, входно антре и сервизно
помещение, при съседи: север-двор, запад-двор, юг-двор, изток-апартамент на Т. Х. Н.,
заедно с обособената ЗАПАДНА ЧАСТ на СУТЕРЕНА на сградата с площ 53 (петдесет
и три) кв. м., състоящ се от две зимнични помещения, при граници север – двор, запад –
двор, юг - двор, изток - зимнични помещения на Т. Х. Н., заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.08.2018 г., обективиран в
нотариален акт № 145, том IV, рег. № 14176, дело № 679/2018 г., на нотариус Цветанка
Симеонова, рег. № 030, Л. М. М., Илияна Михалчова В.а и Мирослав Михалчов Славчев са
прехвърлили на И. В. В. съсобствения си недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 68134.4085.205.1.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, находящ се в гр. София, област София /Столица/, Столична
община, район „Младост“, кв. „Горубляне“, ул. „Виднището“ № 31 /тридесет и едно/, ет. 1
/първи/, а съгласно схема обектът се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.4085.205, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, с площ
от 53 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно схема на АГКК: на
същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – обект с идентификатор №
68134.4085.205.1.3, който самостоятелен обект съгласно документ за собственост
представлява АПАРТАМЕНТ, находящ се в ЗАПАДНАТА ЧАСТ от ПЪРВИЯ ЕТАЖ на
построената в дворното място жилищна сграда с площ 53 (петдесет и три) кв.м., състоящ се
от дневна, кухня, кухненски бокс, входно антре и сервизно помещение, при съседи: север-
двор, запад-двор, юг-двор, изток-апартамент на Т. Х. Н., заедно с обособената ЗАПАДНА
5
ЧАСТ на СУТЕРЕНА на сградата с площ 53 (петдесет и три) кв. м., състоящ се от две
зимнични помещения, при граници север – двор, запад – двор, юг - двор, изток - зимнични
помещения на Т. Х. Н., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху дворното място, заедно с 350/триста и петдесет/ кв.м.,
представляващи западната ½ идеална част от мястото, върху което е построена
сградата, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор N9 68134.4085.205 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, находящ се в гр.София, район „Младост“, кв.
„Горубляне“, ул. „Виднището“№31, с площ по кадастрална скица от 630/шестотин и
тридесет/ кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
ниско застрояване/до 10м/, с номер по предходен план: 205, квартал 83, парцел XIV и
съседи: 68134.4085.206, 68134.4085.619, 68134.4085.208, 68134.4085.204, който поземлен
имот съгласно документ за собственост представлява УПИ, находящо се в град София, кв.
’’Горубляне“, ул. „Виднището” № 31 (тридесет и едно), цялото от 700 (седемстотин) кв. м.,
представляващо парцел № XIV-205 (четиринадесет за имот двеста и пет) в кв. 83 (осемдесет
и три) по плана на град София, местност „Горубляне“, при съседи по скица: изток-улица,
запад-парцели № 1-204, № XV-206, № 11-207, север-улица, юг-парцел № ХШ-208.
Съгласно представената скица 15-539987-19.05.2022 г., издадена от СГКК – гр. София,
гореописаното дворно място представлява поземлен имот с идентификатор 68134.4085.205
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, одобрена със Заповед РД-
18-35/09.06.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, район
„Младост“, кв. „Горубляне“, ул. „Виднището“№31, с площ по кадастрална скица от
630/шестотин и тридесет/ кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана и начин на
трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/, с номер по предходен план: 205, квартал 83,
парцел XIV и съседи: 68134.4085.206, 68134.4085.619, 68134.4085.208, 68134.4085.204.
От представените препис – извлечение от акт за смърт от 09.05.2022 и удостоверение
за наследници с изх. № УН 99/14.05.2002 от 09.05.2022 г. се установява, че В. Т. Н. е починал
на 30.04.2002 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си М. М. Н. и двете си
дъщери С. В. Н. и И. В. Н..
Представен е договор с нотариална заверка на подп.те за разпределение на дялове на
ползване от 09.05.2022 г., сключен между И. В., в качеството му на собственик на западната
1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.4085.205 и С. С., М. Н. и И. Н., в
качеството им собственици на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
68134.4085.205, от който се установява, че страните са се споразумели на съсобственика И.
В. да се предостави за ползване РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 315 /триста и петнадесет/ кв.м. от
описания по-горе ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 68134.4085.205, която реална
част от 315 кв.м. е обозначена в схемата за обособяване на дялове на ползване, изготвена от
„Геокад-90“ ЕООД, представляваща неразделна част от този договор като Дял „А“ с
посочени координати на гранични точки, оцветена в зелен цвят и представляваща западната
част от имота, а на С. С., М. Н. и И. Н. е предоставена за ползване РЕАЛНА ЧАСТ с площ от
315 /триста и петнадесет/ кв.м. от описания по-горе ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С
6
ИДЕНТИФИКАТОР 68134.4085.205, която реална част от 315 кв.м. е обозначена в схемата за
обособяване на дялове на ползване, изготвена от „Геокад-90“ ЕООД, представляваща
неразделна част от този договор като Дял „Б“ с посочени координати на точки, оцветена в
оранжев цвят и представляваща източната част от имота.
От представените по делото договор за дарение на недвижим имот от 07.04.2005 г.,
обективиран в нотариален акт № 134, том II, рег. № 6298, дело № 294/2005 г. и нотариален
акт за поправка на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 22.07.2005 г. № 132, том
V, рег. № 14541, дело № 837/2005 г., на нотариус Р. Д., рег. № 274, се установява, че Т. Х. Н. е
прехвърлил на дъщеря си С. Т. С. собствената си 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот:
първи етаж на източния близнак от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от
53,25 кв.м., находяща се в град София, кв. ’’Горубляне“, ул. „Виднището” № 31, заедно с
1/2 ид.ч. от източния сутерен, заедно с 1/2 ид.ч. от идеални части от общите части на
сградата, построена в УПИ № XIV-205 (четиринадесет за имот двеста и пет) в кв. 83
(осемдесет и три) по плана на град София, местност „Горубляне“, при съседи по скица:
изток-улица, запад-парцели № 1-204, № XV-206, № 11-207, север-улица, юг-парцел № XIII-
208.
От представения по делото договор за дарение на недвижим имот от 13.06.2008 г.,
обективиран в нотариален акт № 130, том V, рег. № 16766, дело № 890/2008 г., на нотариус Р.
Д., рег. № 274, се установява, че С. Т. С. е прехвърлила на сина си И. Г. С. собствената си ¾
ид.ч. от следния недвижим имот, а именно: първи етаж на източния близнак от
двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 53,25 кв.м., заедно с ¾ ид.ч. от
сутерена, разположен под първия етаж, както и съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху дворното място, находящо се в град София, кв.
’’Горубляне“, ул. „Виднището” № 31 (тридесет и едно), цялото от 700 (седемстотин) кв. м.,
представляващо парцел № XIV-205 (четиринадесет за имот двеста и пет) в кв. 83 (осемдесет
и три) по плана на град София, местност „Горубляне“, при съседи по скица: изток-улица,
запад-парцели № 1-204, № XV-206, № 11-207, север-улица, юг-парцел № XIII-208.
Представена е схема № 15-250088/13.02.2025 г., издадена от АГКК, за самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.4085.205.1.1, по КККР, одобрена със Заповед РД-18-
35/09.06.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, район
„Младост“, ул. „Виднището“№ 31, ет. 1, като самостоятелният обект се намира на ет. 1 в
сграда с идентификатор 68134.4085.205.1, с предназначение: жилищна-многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4085.205, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, при съседи: на същия етаж – няма, под
обекта – няма, над обекта: 68134.4085.205.1.3.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на
общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и
7
предназначението на вещта. По силата на чл.30, ал.2 ЗС частите на съсобствениците се
считат равни до доказване на противното.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска
делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази
фаза са съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и
обектите на делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в
доказателствена тежест на всяка от страните по делото.
Установи се по делото, че след смъртта си В. Т. Н. е оставил за свои законни
наследници съпругата си М. М. Н. и двете си дъщери С. В. Н. и И. В. Н., които съгласно чл.
5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН наследяват по равни части от наследството на своя наследодател,
съответно всеки наследява по 1/3 ид.ч.
По делото не е спорно, а и се установява, че с договор за дарение от 05.08.1997 г. В. Т.
Н. и С. Т. Н. са придобили самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4085.205.1.3, представляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от
две стаи, кухня и сервизни помещения, построен върху площ от 106/сто и шест/ кв.м. и
представляващ самостоятелно обособено жилище, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на
сградата и 1/2 ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата, с пространство
700 кв.м., съставляващо парцел 14/четиринадесети/, имот 332/триста тридесет и две/ от
квартал 83/осемдесет и три/ по плана на с. Горубляне - София, при съседи изток- улица,
запад - парцел I, имот 572 и парцел 13, имот 573. Доколкото в договора за дарение не са
посочени квотите на приобретателите в съсобствеността, то съдът на основание чл. 30, ал. 2
ЗС намира, че всеки от тях се явява притежател на ½ ид.ч. от имота. Следователно делбата
следва да се допусне при следните квоти: ½ ид.ч. за С. Т. Н. и по 1/6 за всяка от М. М. Н.,
С. В. Н. и И. В. Н..
Не се спори между страните и се установява, че с договор за дарение от 07.04.2005 г.,
Т. Х. Н. е прехвърлил на дъщеря си С. Т. С. собствената си 1/2 ид.ч. от първи етаж на
източния близнак от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 53,25 кв.м.,
находяща се в град София, кв. ’’Горубляне“, ул. „Виднището” № 31, заедно с 1/2 ид.ч. от
източния сутерен, заедно с 1/2 ид.ч. от идеални части от общите части на сградата,
построена в УПИ № XIV-205, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4085.205.1.1, като от своя страна с договор за дарение на недвижим имот от
13.06.2008 г. С. Т. С. е прехвърлила на сина си И. Г. С. собствената си ¾ ид.ч. от посочения
самостоятелен обект: първи етаж на източния близнак от двуетажна жилищна сграда, със
застроена площ от 53,25 кв.м., заедно с ¾ ид.ч. от сутерена, разположен под първия етаж,
както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, находящо се в град София, кв. ’’Горубляне“, ул. „Виднището” № 31
(тридесет и едно), цялото от 700 (седемстотин) кв. м., представляващо парцел № XIV-205.
Не се спори между страните, че И. Г. С. се явява собственик на ¾ ид.ч. от посочения имот
с идентификатор 68134.4085.205.1.1, а наследниците на В. Т. Н. се явяват собственици на
8
останалата ¼ от имота или всяка от М. М. Н., С. В. Н. и И. В. Н. притежава по 1/12 ид.ч. от
имота.
По отношение на предявения иск за делба на дворно място, представляващо поземлен
имот с идентификатор: 68134.4085.205, съдът намира следното:
Спорът по делото се концентрира върху това дали поземленият имот е годен обект на
делба.
От изложеното по – горе се установява, че С. Т. Н., М. М. Н., С. В. Н. и И. В. Н. се
явяват притежатели на самостоятелен обект с идентификатор 68134.4085.205.1.3,
представляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части
на сградата и 1/2 ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата,
представляващо поземлен имот с идентификатор: 68134.4085.205. По делото не е спорно, че
с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.08.2018 г. И. В. В. е придобил
самостоятелен обект с идентификатор № 68134.4085.205.1.2, който обект се намира в сграда
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4085.205, заедно с 350/триста и
петдесет/ кв.м., представляващи западната ½ идеална част от мястото, върху което е
построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор N9 68134.4085.205.
Установи се още, че И. Г. С., М. М. Н., С. В. Н. и И. В. Н. се явяват собственици на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4085.205.1.1, като самостоятелният
обект се намира на ет. 1 в сграда с идентификатор 68134.4085.205.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.4085.205, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващо поземлен
имот с идентификатор 68134.4085.205..
В процесния поземлен имот, представляващ дворно място, е изградена двуетажна
жилищна сграда с три самостоятелни обекта, като апартаментът с идентификатор
68134.4085.205.1.3, заемащ втория етаж от жилищната сграда, е собственост на С. Т. Н., М.
М. Н., С. В. Н. и И. В. Н., апартаментът с идентификатор № 68134.4085.205.1.2, находящ се
в западната част на първи етаж от жилищната сграда, е изключителна собственост на И. В.
В., а апартаментът с идентификатор 68134.4085.205.1.1, находящ се в източната част на
първи етаж от жилищната сграда, е собственост на И. Г. С., М. М. Н., С. В. Н. и И. В. Н..
Възникнала е етажна собственост, тъй като самостоятелни обекти от сградата са
притежавани от различни собственици. Съгласно тълкуването дадено в Постановление № 2
на Пленума на Върховния съд от 1982 г. В т.1, б. “е”, не може да се допусне делба на
парцели, в които е изградена етажна собственост.
При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици
освен правото на собственост върху отделните самостоятелни обекти, съществува и
съпритежание на общите части. Общи части в етажната собственост са изрично изброените
в чл. 38 ЗС. Разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС въвежда правилото, че при сгради в режим на
етажна собственост дворното място е обща част, а според ал.3 общите части не може да се
делят. Според практиката на ВКС това правило се прилага само в случаите, при които
9
етажните собственици притежават идеални части от дворното място, които съответстват на
предвиденото в чл.40, ал.1 ЗС (в този смисъл Решение № 279 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 915/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 71 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3936/2016 г., I
г. о., ГК, докладчик съдията Г. Г.; Решение № 476 от 7.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 56/2012
г., I г. о., ГК ). Когато в мястото има сграда в режим на етажна собственост, но не всички
собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място, а наред
с това идеални части от дворното място притежава и лице, което няма вещни права върху
самостоятелен обект в сградата, дворното място няма статут на обща част по смисъла на
чл.38, ал.1 ЗС.
По отношение на цитираната практика по-горе, настоящият състав счита, че намира
приложение в настоящия случай, доколкото страните, съгласно представените документи за
собственост, притежават идеални части от правото на собственост върху процесния
поземлен имот, както и право на собственост върху отделни обекти в рамките на етажната
собственост. Това налага изводът, че процесният поземлен имот не е годен да бъде обект на
делба. Ето защо, така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По претенцията за привременни мерки по чл.344, ал.2 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК с решението по допускане на делбата
или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата
си, съдът по искане на някой от тях постановява кои имоти от кои наследници ще се ползват
до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да заплащат на
другите срещу ползването. Определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК има временен характер и
урежда отношенията между съсобствениците в периода от момента на постановяване на
решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението по извършването. Това
е акт по спорна съдебна администрация, който не се ползва със сила на пресъдено нещо – не
разрешава материално-плавен спор между страните. Затова и разпределението се извършва
най-рано с решението по допускане на делбата, тъй като с него се разрешават въпросите
досежно наличие на съсобственост, между кои лица и при какви квоти. С определението по
чл. 344, ал. 2 от ГПК се постановява привременна мярка, която се предпоставя от наличието
на спор между съделителите, относно ползването на някой от или на всички делбени имоти
до извършване на делбата, както и от наличието на ползване на имуществената общност не
съобразно правата на всеки един от съделителите.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК е привременна мярка, при сезиране с която,
съдът действа по аналогичен начин като при претенция по чл. 31, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 от ЗС,
но не разрешава материално-правен спор. Предпоставките които съдът изследва са
идентични с тези по чл. 31, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 от ЗС, но за разлика от произнасянето по
исковите претенции, с определението по чл. 344, ал. 2от ГПК съдът се произнася за в
бъдеще, като актът му не се ползва със сила на пресъдено нещо. (В този смисъл Решение №
87/10.03.2009 г. по гр. д. № 803/2008 г. на ВКС, ІІ г. о.). При невъзможност за реално
разпределяне на ползването на имота, то тогава приложение ще намери само чл. 31, ал. 2 от
ЗС.
10
За да се уважи искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК по делото следва да се установи
кумулативното наличие на предпоставките: съсобственост върху вещ; лично ползване на
общата вещ само от един от съсобствениците за задоволяване на собствените си нужди, като
по този начин той е лишил другите съсобственици от възможността да ползват общата вещ;
както и невъзможност на съсобствениците да постигнат съгласие за ползването.
Приложното поле на хипотезата на чл. 344 от ГПК обхваща само случаите, когато
съсобственик лично си служи с вещта за задоволяване на собствени или на семейството си
нужди. Тази разпоредба не намира приложение в случаите, когато съсобственик е отдал
целия имот под наем и сам прибира плодовете от него или когато си е служил с нея като
средство за производство или като стока – тогава в хипотезата на исково производство
приложение ще намери претенция по чл. 30, ал. 3 от ЗС, а не чл. 31, ал. 2 от ЗС, поради което
и съдът приема, че не е приложима и разпоредбата на чл. 344 от ГПК.
В делбеното производство обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи от поканата до
първото по делото заседание след допускане на делбата, за разлика от обезщетението по чл.
344, ал. 2 ГПК, което може да се претендира най-рано от влизане в сила на решението за
допускане на делба или на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК до приключване на делбата.
Предпоставка за уважаване на искането за постановяване на привременната мярка е
съделителят, претендиращ заплащането на обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК, да не използва
съсобствения имот съобразно правата си, а същият да се ползва лично от друг съделител.
В настоящия случай ищцата С. Н. е предявила искане на основание чл. 344, ал.2 ГПК,
да бъде осъдена ответницата М. Н. да заплати обезщетение в размер на 176,67 лв. месечно
за едноличното ползване на процесния апартамент с идентификатор 68134.4085.205.1.3, от
влизане в сила на съдебното решение за допускане на делбата до окончателното
извършване.
Искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК е направила и съделителката С. С. за
разпределяне ползването на жилищния имот с идентификатор 68134.4085.205.1.3, както и
алтернативното искане за присъждане на обезщетение в размер на средните пазарни наемни
цени, поради лишаване от ползване на имота съобразно правата на С. Т. С. в
съсобствеността за периода от предявяване на иска за делба до окончателното извършване на
делбата.
Не се спори между страните и сама ответницата М. Н. в отговора на исковата молба
признава, че понастоящем процесният имот се използва лично от нея. Като това се подкрепя
и от събраните свидетелски показания на свидетелката Л. Л. М., от които се установява, че
познава С. от около 10 години и знае, че ищцата притежава къща в „Горубляне“ на няколко
етажа. Доколкото свидетелката е запозната М., втората жена на бащата на С., ползвала
втория етаж, като С. нямала ключ и нямала достъп до имота. Сочи, че доколкото знае С. не е
правила опити да ползва имота.
Ето защо, по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК следва да бъде определена сумата, която
ответницата М. Н. следва да заплаща на С. Н. и С. С. за невъзможността да ползват имота
11
съобразно дела им в съсобствеността, като сумата следва да се определи като периодично
вземане – месечно, въз основа на средната наемна цена на имота. За определяне на размера
на обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК
заключението на вещото лице по приетата съдебно-оценителна експертиза, като пълно и
обективно изготвено, от което се установява, че средният пазарен месечен наем за
апартамент с идентификатор 68134.4085.205.1.3 възлиза на сумата от 176,67 лв. за
притежаваната от С. Н. 1/6 ид.ч. от съсобствеността и на сумата от 530 лв. за притежаваната
от С. С. квота в съсобствеността в размер на ½ ид.ч.
Предвид изложеното по-горе М. Н. следва да бъде осъдена да заплаща на ищеца С.
Н. по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК /като привременна мярка/ сумата в размер на 176,67 лв.
месечно за лишаване от ползването на притежаваните от нея 1/6 ид. ч. от процесния имот,
считано от датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното