Решение по адм. дело №134/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 211 ЗМВР.

Образувано е по жалба на И. Г. Ч. от [населено място] против Заповед № 8121к-2692/ 17.03.2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че заповедта е издадена при допуснати процесуални нарушения и в противоречие на материалния закон, тъй като липсват доказателства, че с поведението си е допуснал вменените нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Етичния кодекс, ЕК), които да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Твърди, че обясненията на Т. Н., с която са живеели на съпружески начала, не отговарят на обективната действителност и нейното поведение е продиктувано единствено и само от споровете между тях във връзка с упражняване на родителски права. С оглед на това иска от съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, ведно с произтичащите от това последици. Претендира и за заплащане на направените деловодни разноски.

Ответникът по спора заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, след като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна и против акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства установяват следната фактическа обстановка:

И. Ч. работи в системата на МВР от 15.11.2017 г., като последната заемана от него длъжност е полицейски инспектор V-степен в група „Охранителна полиция“ към РУ Лозница при ОДМВР Разград. По време на службата си не е наказван. Получил е две награди- писмена похвала през 2018 г. и индивидуална парична награда от 300 лв. през 2020 г.

Жалбоподателят и Т. Н. в продължение на повече от 10 години са живеели заедно, в едно домакинство, на съпружески начала. От връзката си имат родени две деца (Г. и Е.). Отношенията между тях били бурни, придружени със спорове, скандали, грубо и агресивно поведение от страна на жалбоподателя.

На 14.06.2024 г., около 20:00 часа, в централната част на гр. Разград, в района на жк „Лудогорие“ („Освобождение“) между Ч. и Нгуен възникнал спор във връзка с това, че той самоволно сменил бравата/патрона на жилището, където се намирали нейни лични вещи, касовият апарат и счетоводни документи, свързани с техния бизнес и препятствал достъпа до тях. По време на разправията той издърпал от ръцете ѝ мобилния телефон, който ползвала, без нейно съгласие разглеждал личната ѝ кореспонденция (номера, съобщения, снимки) и отказвал да ѝ го върне въпреки настояването ѝ. Тя, видимо притеснена и разстроена от случващото се, решила да потърси помощ, затичала се и спряла движещ се лек автомобил, като обяснила на водача (св. д-р О. Н.), че се нуждае от телефон за да се обади спешно на ЕЕН 112. Той ѝ предоставил телефона си, като дочул част от разговора с оператора и нейните оплаквания. През това време до тях се доближил и жалбоподателят, който се хилел и сякаш се забавлявал докато младата жена викала и се мъчела да си вземе телефона. Понеже тя изглеждала безпомощна, св. Немечкин ѝ предложил да се обърне към полицията, но тя му отговорила, че това е съпругът ѝ, който е полицай, поради което той останал до пристигането на полицейските служители от РУ - Разград. Това е отразено в дадените от него писмени сведения (л.132 от пр.) и се потвърждава при разпита в съдебно заседание.

Предвид подадения сигнал на ЕЕН 112, около 20:30 ч. на мястото пристигнал патрул от РУ - Разград в състав мл. инспектор Р. И. (л. 135 от пр.) и мл. инспектор Е. К. (л. 137), които ги разделили на дистанция един от друг, снели техните обяснения и на двамата съставили протоколи за предупреждение по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗМВР.

На 16.06.2024 г. около 03: 15 часа Т. Н. извикала такси, което да я откара от жилището на родителите ѝ в гр. Разград до автогарата, за да отпътува с автобус до гр. София. Таксиметровият автомобил пристигнал на адреса, но при излизането от входа на жилищния блок тя видяла, че той потегля. Веднага позвънила на таксиметровата компания, от където й обяснили, че автомобилът бил отпратен от клиента и не могат да изпратят втора кола. В този момент забелязала мъж с тъмни дрехи да се затичва към нея и разпознала, че това е И. Ч.. Влязла обратно във входа и затворила вратата. Притеснена от случващото се позвънила на съседа от първия етаж (св. Н. Н.), за когото знаела, че е полицай. Разказала му за ситуацията и го помолила да я придружи до автогарата, защото се страхувала от мъжа си. Св. Н. откарал Т. Н. с личния си автомобил до автогарата и двамата останали в него докато се отворят вратите на автобуса за гр. София. В близост те забелязали, че там е и жалбоподателят. За да не ескалира скандалът между тях св. Н. отишъл да разговаря с него настрани, а Т. Н. останала да чака в колата. Тогава тя отново се обадила на ЕЕН 112 с молба да дойдат полицаи, защото се страхувала от мъжа си и не знаела какво може да последва и дали ще успее да се качи в автобуса. Малко след това пристигнал полицейски автопатрул в състав мл. инспектор Б. М. (разпитан в с.з. и на л. 134 от пр.) и мл. инспектор М. Т. (л. 136 от пр.), на които разказала за случилото се. Т. Н. се качила в автобуса и заминала за гр. София, а Ч. отишъл с колегите си в районното управление, където са му снети сведения.

Във връзка с подадените сигнали на ЕЕН 112 е сезирана Районна прокуратура - Разград. С Постановление от 03.09.2024 г. ( л. 237- л. 238 от пр.) зам.-районният прокурор на РП - Разград е отказал да образува наказателно производство поради липсата на данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 144, ал. 3 НК и е прекратил преписката. В мотивите към него обаче е прието, че събраните материали действително установяват, че Ч. се е отнасял грубо към Нгуен и тонът му, с който отправял обиди към нея бил груб и вулгарен.

На 30.08.2024 г. Т. Н. и жалбоподателят отново се срещнали за да отпразнуват рождения ден на дъщеря си. На 01.09.2024 г. те и двете им деца останали да пренощуват в апартамента на нейните родители, където отсядала при престоя си в гр. Разград. Около 04 часа през нощта Ч. поискал телефона на Т. Н., за да го разгледа. Тъй като тя не успяла да го намери и да му го даде веднага, той започнал да я обвинява, че си имала любовник, заплашил я, че ако му изневерява ще я убие. Между тях избухнал скандал, придружен и с физическо насилие, като той я вдигал във въздуха, стискал я за врата и ръцете.

На сутринта на 02.09.2024 г. Т. Н. и техният син отпътували с автобус за София. Когато пристигнала в дома на родителите си тя им разказала за инцидента и те я посъветвали да посети лекар. Около 17:00 часа отишла в УМБАЛСМ „Пирогов“ гр. София, където била прегледана от медицински специалисти. След прегледите подала сигнал до дежурния полицай в УМБАЛСМ „Пирогов“, че на 02.09.2024 г. около 04:00 часа бившият ѝ мъж И. Ч. е упражнил физическо насилие върху нея в апартамент, находящ се в гр. Разград, като от медицинския преглед са установени „кръвонасядания по врата и лява подмишница“ . На 02.09.2024 г. около 22:10 часа за подадения сигнал бил уведомен оперативния дежурен в РУ –Разград, като му предоставил телефон за връзка с лицето. Той уведомил главен инспектор Р. Х. (и.д. началник на РУ- Разград), която късно вечерта се свързала с Т. Н. по телефона. В разговора им тя повторила и потвърдила вече разказаното от нея. На 03.09.2024 г. Т. Н. посетила УМБАЛ „Александровска“ гр. София, където след извършен преглед й е издадено съдебномедицинско удостоверение № 700 от 03.09.2024г. (л. 172 от пр.), в което са описани установените телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядания на двете мишници и ляво бедро; анамнестични данни за умерено изразена палпаторна болезненост двустранно под двата долночелюстни ъгъла, които са й причинили болка и страдание. Посочено е, че те са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и съответстват на описаните време и начин от нея.

По повод постъпилите сигнали са изготвени докладни записки и е сезирана Районна прокуратура – Разград, където е образувано досъдебно производство. Постановление от 30.07.2025 г. (л. 139- л. 148) производството е прекратено поради липсата на достатъчно доказателства, които да установяват по несъмнен начин, че И. Ч. е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 НК или друго престъпление от общ характер.

По повод притеснения и страха от агресивното поведение на жалбоподателя на 05.07.2024 г. Т. Н. е подала молба до Софийски районен съд срещу него по реда на ЗЗДН с искане да издаде заповед за незабавна защита, по която е образувано гр. д. №40775/ 2024 г. по описа на СРС. Съдът е преценил, че са налице данни за последваща опасност за живота и здравето на Т. Н., поради което е издал Заповед за незабавна защита № 241/05.07.2024 г., с която е задължил И. Ч. да се въздържа от актове на домашно насилие по отношение на Т. Н.. В рамките на същото производство тя е подала допълнителна молба за защита, която също е възприета от съда като основателна и с Определение № 46111/12.11.2024 г. е изменил и допълнил заповедта за незабавна защита, като е забранил на И. Ч. да приближава на разстояние по-малко от 200 метра Т. Н., в т. ч. и жилището, което обитава в гр. София, нейната работа, както и местата й за социални контакти и отдих. В последствие Т. Г. е оттеглила молбите си на 03.04.2025 г. и с Определение № 16513/ 09.04.2025 г. производството по това дело е прекратено на основание чл. 232 ГПК.

Към настоящия момент има висящо ново гр. дело № 37082/ 2025 г. по описа на Софийски районен съд, образувано по реда на ЗЗДН по молба на Т. Г., подадена на 23.06.2025 г. По него има издадена Заповед за незабавна защита № 175/ 23.06.2025 г. срещу И. Ч. (л.174), като производството продължава.

Във връзка с агресивното и заплашително поведение на жалбоподателя Т. Н. е потърсила подкрепа и помощ от специалисти в Фондация „Асоциация Анимус“, които са правели разговори и консултации с нея ( л. 149- л. 171). В тях е посочено, че тя е лице в риск, което проявява симптоматика, типична за хора, преживели травматични събития в условията на домашно насилие, поради което се нуждае от закрила и подкрепа.

Така описаните факти и обстоятелства се установяват от събраните писмени, гласни и веществени доказателства. В хода на дисциплинарното производство са снети обяснения/сведения от всички лица, свързани с разследваните деяния, включително и от Т. Н. (л. 168- л. 169 и л. 208- 210 от пр.). Нейните обяснения са последователни, непротиворечиви и съответни на другите доказателства по делото, поради което съдът намира, че няма причина да не се кредитират. Пред ДРО тя е предоставила записи от телефона си и разменени съобщения, които са проверени от служител на НТЛ, прехвърлени на оптичен носител, а след това прослушани от ДРО и възпроизведени в писмен вид (л. 212- л. 223). Приобщени са и записите от нейните обаждания на ЕЕН 112. Събрани са и доказателства във връзка с водените срещу жалбоподателя граждански и наказателни производства.

По повод постъпилите сигнали за неправомерно поведение на И. Ч. и с оглед наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение със Заповед № 8121к-11897/15.08.20024 г. на министъра на вътрешните работи (л. 43 – л. 45 от пр.) на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМВР срещу служителя е образувано дисциплинарно производство, като е определен и съставът на дисциплинарно разследващия орган (ДРО). С последващи Заповед № 8121к-14679/ 25.11.2024 г. ( л. 46 – л. 48 от пр.) и Заповед №8121к- 916/ 10.02.2025 г. (л. 49- л. 55 от пр.) тя е изменена и допълнена.

Дисциплинарното разследване е приключило с изготвянето на Обобщена справка рег. № 330 р- 4954/ 18.02.2025 г. (л. 72- л.94 от пр.) и Становище рег. №330р- 5162/ 20.02.2025 г. (л.56- л. 61 от пр.). В тях е прието, че с деянията си служителят е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), което е съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР (нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР). Според ДРО допуснатите нарушения не са тежки по своя характер и е предложил на дисциплинарно наказващия орган (ДНО) на основание чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР да наложи на И. Ч. едно общо наказание „порицание“ за срок от една година, който е максимално предвиденият от закона.

Този извод не е възприет от ДНО, като неговите доводи са изложени в подробни писмени мотиви, съгласно изискването на чл. 13, ал. 6 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Въз основа на тях той е приел, че установените нарушения съставляват деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, поради което със Заповед № 8121к- 2692/ 17.03.2025 г. на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение с него. Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му по закон правомощия при спазване на предвидените в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срокове. Спазена е и установената форма – тя е писмена, посочени са фактическите и правни основания, съдържа всички реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В нея са посочени и конкретните правила и разпоредби на Етичния кодекс, които са нарушени от служителя, а именно: т. 15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“; т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“; т. 20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“; т. 21 „Държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото“; т. 30 „Държавният служител оказва помощ на всяко лице в опасност, като в зависимост от възможностите си съдейства за предотвратяване или пресичане на прояви, нарушаващи обществения ред, защитава от посегателства личността, личната и обществената собственост и защитава гражданите и имуществото им при пожари, бедствия, аварии и извънредни ситуации“ и т. 35 „Държавният служител зачита правото на личен и семеен живот, неприкосновеността на жилището и тайната на кореспонденцията, като ограничава това право само в законоустановените случаи и по законосъобразен начин“ .

Жалбоподателят е надлежно запознат с обобщената справка и становището, ведно с всички събрани доказателства и писмено поканен да даде допълнителни обяснения и възражения. Изпълнено е и изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, като на полицейския служител е предоставена възможност да депозира своите обяснения по случая пред ДНО. Както в хода на дисциплинарното производство, така и в предоставения му срок той е депозирал своите обяснения и възражения, в които по същество твърди, че действията му не са свързани със служебните му задължения, а са от личен характер и продиктувани единствено от споровете с Т. Н. във връзка с родителските права върху двете им деца, като отрича да е упражнявал насилие върху нея под някаква форма. Те са обсъдени от ДРО и ДНО, но възприети за неоснователни.

С оглед на това съдът намира, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. ДРО е проявил необходимата процесуална активност и събрал достатъчно доказателства, които да установяват фактите и обстоятелствата, от значение за правилното разрешаване на случая.

Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел.

С описаните по-горе деяния жалбоподателят е нарушил посочените от ДНО разпоредби на Етичния кодекс. С разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗМВР е вменено задължението на държавните служители да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Нормата е императивна по своя характер и нарушенията на правилата за етично поведение, обуславят квалификацията на неговото противоправно поведение като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Същото е станало известно на случайни граждани, колеги на жалбоподателя и полицейски служители от друга дирекция, на служители и прокурори от Районна прокуратура- Разград, както на съдии и съдебни служители от софийски районен съд, лекари и медицински специалисти от УМБАЛСМ „Пирогов“ и УМБАЛ „Александровска“, специалисти от Фондация „Асоциация Анимус“ и др. Това е довело до уронване престижа на службата, поради което правилно и обосновано ДНО е приел, че деянията съставляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което се предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.

В мотивите на Тълкувателно постановление (ТП) № 3 от 07.06.2007 г. по тълк. дело № 4/2007 г. на ОСС на Върховния административен съд се посочва, че под „престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Според тях не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Задължително условие е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи.

В случая действията на наказания служител не са извършени при или по повод изпълнение на служебни задължения, но с поведението си той дава негативен личен пример на другите служители и на гражданите, с което безспорно накърнява доброто име и авторитета на институцията.

По правило високите критерии към служителите на МВР изискват от тях да имат определено поведение, като са длъжни не само да изпълняват служебните си задължения, но и в личния и обществен живот, по всяко време и на всяко място да бъдат за пример и еталон за поведението на другите лица. В казуса противоправното деяние на жалбоподателя се явява несъвместимо с тези изисквания за висок морал, нравственост и отговорност. При установено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган действа в условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания за вмененото дисциплинарно нарушение на И. Ч. да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ и да се прекрати служебното отношение с него. Издадената Заповед № 8121к- 2692/ 17.03.2025 г. на министъра на вътрешните работи се явява валиден и законосъобразен акт, поради което подадената жалба като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните от ответника деловодни разноски. Същите са своевременно заявени и доказани в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, пр. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран така Разградски административен съд

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Г. Ч. от [населено място] против Заповед № 8121к-2692/ 17.03.2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.

ОСЪЖДА И. Г. Ч. от [населено място] да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата от 200 (двеста) лева- дължими деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.