№ 251
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100507688 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7688/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г. И.А. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20092522 от 12.04.2021 г постановено по гр.д.
№56790/19 г на СРС , 154 състав , с което жалбоподателят е осъден да заплати на основание
чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД на Л.Г. Д. ЕГН ********** от гр.София сумата от 24 000 лева частичен
иск от 40 000 лева – платени без основание съгласно разписки от 21.03.2016 г , от
04.04.2016 г и от 14.04.2016 г ; ведно със законната лихва от 03.10.2019 г до окончателното
заплащане на сумата .
Жалбоподателят излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС , тъй
като сумите са дадени от ищеца като управител на търговско дружество , а не като
физическо лице . Според св.К. парите били нейни , а не на ищеца . Отделно и свидетелските
показания са недопустими в случая . СРС не е събрал предварително депозита за особения
представител на ответника . Не е ясно дали разписките са подписани от жалбоподателя ,
както и по коя от разписките е претенцията .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Ищецът
не твърди , че сумите са дадени от името на търговско дружество . Внасянето на депозит за
особения представител не е нередовност на исковата молба . Без значение е източникът на
паричните средства и дали това е съпругата на ищеца , защото средствата са предадени от
последния . Предаването на сумите е доказано с писмени доказателства , а свидетелските
показания установяват отношенията между страните . Ответникът не е оборил
1
доказателствената сила на разписките. Ирелевантни са ограниченията за плащане в брой .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на жалбоподателя на
13.04.2021 г и е обжалвано в срок на 26.04.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ,
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост . Относно
неправилност на решението въззивният съд е ограничен само до изложените във въззивната
жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че ищецът е представил разписки :
от 21.03.2016 г за 20 000 лева „за отмяна на трафопост“ на обект в кв.Драгалевци ;
от 04.04.2016 г за 10 000 лева за сключване на договор за външно електрическо
захранване на обект в кв.Драгалевци ;
от 14.04.2016 г доплащане за същия обект , за придвижване на документация и такса за
присъединяване .
Според СРС разписките са частен свидетелстващ документ и се ползват с формална
доказателствена сила . Разпитаният по делото свидетел Ц. К. установява , че сумите били
дадени от ищеца на ответника за съдействие за изграждане на електрозахранване на обект в
кв.Драгалевци . Сумите били изтеглени като заем от К. и предадени на Д. , който ги дал на
ищеца .
Според СРС от наличните доказателства се установяват преддоговорни отношения между
ищеца и ответника , а до договор не се стигнало .Няма данни сумите да са предадени от
ищеца в качеството му на представляващ търговски дружество . Ответникът не е доказал
основание за задържи сумите и следва да бъде осъден да ги върне .
Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно .
При служебна проверка не се констатират основания за нищожност на
първоинстанционното решение .
Относно евентуална недопустимост на решението на СРС
Налице е активна процесуална легитимация на ищеца по процесния осъдителен иск , както и
липсва нередовност на исковата молба . Действително в исковата молба е посочено , че
ищецът е едноличен собственик и управител на търговско дружество , но искът не е
предявен в това му качество , а като физическо лице . Въпрос на основателност , а не на
допустимост е кое лице е предало сумите и в какво качество . Без значение е произходът на
2
средствата /дали са били първоначално на св.К./ . Доколкото става въпрос за пари , същите
са станали собственост на ищеца при предаване на владението им /без значение на какво
основание/ , след което са предадени от него на ответника с процесните разписки . По
допълнителните суми за възнаграждение за особения представител на ответника СРС се е
произнесъл с решението си /осъдил е ищеца да доплати /, като в тази част решението е
влязло в сила и не може да се ревизира от настоящия съд .
По доводите за неправилност на решението на СРС
Както се посочи по делото е доказано , че сумите са предадени от ищеца – като физическо
лице – на ответника . Това се потвърждава от показанията на св.К. , а в разписките не е
посочено , че плащанията са извършени от името на търговско дружество . Напротив , във
втората разписка /която е на един лист с третата разписка/ е посочено , че сумата е
предадена от Д. като физическо лице .
Следва да се посочи , че допускането на свидетелски показания в случая е допустимо и не е
в противоречие с чл.164 ал.1 т.3 ГПК . Както е посочено в решение №524 от 28.12.2011 г по
гр.д.№167/11 г на ВКС , IV ГО, решение №41 от 30.07.2013 г по гр.д.№312/12 г на ВКС ,
IV ГО , решение №190 от 23.01.2014 г по т.д. № 483/2012 г, ТК , І ТО на ВКС , решение
№243 от 14.01.2019 г по гр.д.№269/18 г на ВКС , IV ГО и др. свидетелските показания са
допустими са установяване на смисъла на постигнатите договорки . Следователно
свидетелски показания са допустими и за доказване на преговори и за смисъла на
преддоговорни отношения , ако както в случая не се е стигнало до подписване на
окончателен договор .
Основателно е оплакването във въззивната жалба , че първоинстанционният съд не е
изяснил дали особеният представител на ответника е оспорил истинността на
представените разписки респ.не е открил производство по оспорването им по чл.193 ГПК .
След указания на настоящия съд такова производство е открито и са дадени указания на
страните по доказателствената тежест . Допусната е и графическа експертиза със задача да
установи дали ответникът е подписал процесните разписки . Според заключението на
вещото лице разписките са подписани от ответника .
Според събраните пред СРС писмени и гласни доказателства , и според приетата пред СГС
СГЕ , ответникът е получил от ищеца процесната сума като част от общата сума от 40 000
лева . Доколкото се касае за суми получени във връзка с преддоговорни отношения за
сключване на един договор , който така и не е бил сключен , без значение е сумата от
процесния частичен иск коя разписка касае . Налице е едно правоотношение по
неоснователно обогатяване .
Ищецът е доказал предаване на сумата , а в тежест на ответника е да докаже основание за
получаването й / решение №211 от 26.11.2013 г по т.д.№1082/12 г на ВКС , II ТО , решение
№189 от 04.02.2014 г по т.д.№141/2012 г на ВКС , I ТО , решение №556 от 13.07.2010 г по
гр.д.№46/09 г на ВКС , IV ГО и др./ Ответникът не е провел такова доказване . Като е
уважил иска СРС е постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено
3
. С оглед изхода на спора в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за
адвокатско възнаграждение и за депозит за особен представител . Въззивникът дължи
държавна такса и разноски за СГЕ в полза на СГС .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20092522 от 12.04.2021 г постановено по гр.д.№56790/19 г на
СРС , 154 състав .
ОСЪЖДА Г. И.А. ЕГН ********** от гр.София да заплати на Л.Г. Д. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 2500 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА Г. И.А. ЕГН ********** от гр.София да заплати по сметка на СГС 780 лева
такси и разноски .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4