Определение по дело №1591/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3753
Дата: 24 октомври 2018 г.
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20183101001591
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№………/…...10.2018г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                                                  ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА                                                                

като разгледа докладваното от съдия Хекимова

възз.търг.дело №1591 по описа за 2018г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК

Подадена е частна жалба вх.№61075 от 19.09.2018г. от М.С.М. ***, чрез адв.Б.Жеков срещу определение №9611 от 29.08.2018г. на ВРС по гр.д.№ 4390/2018г., с което производството по делото е прекратено на осн. чл.130 от ГПК.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се сочи, че при осъдителен иск като настоящия правният интерес произтича от вида на самия иск, както и че липсва правна норма,  изрично предвиждаща преклузивен срок за предявяване на иска по чл.177 ЗЗД. Моли се да бъде отменено постановеното определение.

В отговора си насрещната страна „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на М.С.М., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник адв. Боян Илиев Жеков, ВАК, гр. Варна, ул. "Сан Стефано" № 10, ет. 1, срещу „БАНКА ДСК"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Московска" № 19, с правно основание чл.177, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 8 000 лева, явяваща се стойността на извършени подобрения, с които ищцата е увеличила стойността на ипотекиран в полза на банката и продаден за удовлетворение на обезпеченото вземане на ипотекарния кредитор неин имот, а именно: правото на строеж за надстрояване на втори и трети етаж на сградата в поземлен имот с идентификатор по кад. карта 10135.5545.3683.1.1, находящ се в местността "Зеленика" в землището на кв. "Галата", район "Аспарухово", гр. Варна.

С определение от 29.08.2018г. производството е прекратено на основание чл.130 от ГПК поради липса на правен интерес от провеждане на специалния иск по чл.177 ЗЗД след провеждане на публичната продан на ипотекирания имот и разпределение на получените суми.

Искът по чл. 177, ал. 1 от ЗЗД е основан на забраната за неоснователно обогатяване на гражданите и юридическите лица за сметка на чужда правна сфера. Законодателят е предоставил на собственика на продаден ипотекиран имот, който не е лично задължен, да получи цената на необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението на стойността му, което се дължи на негови полезни разноски. Приложение на цитираната норма е възможно само в хипотезата, когато е започнало принудително изпълнение и то е насочено към ипотекирания имот, собственост на това трето лице. Този извод следва от обстоятелството, че вземането може да се реализира единствено от цената на имота, което предполага предприемане на изпълнителни действия, насочени към имота.

В случая искът е предявен от активно легитимиран ищец, който е притежавал ипотекираното вещно право. Цената от имота, която ще се получи от публичната продан, е предназначена да покрие вземанията на взискателите по изп.дело срещу длъжника. Обогатява се единствено длъжникът, който ще се освободи от част от задължението си именно поради увеличената цена на имота вследствие направените от собственика разноски - т.е. ще е налице намаляване на пасива на длъжника като хипотеза на неоснователното обогатяване, но без да е налице реално увеличаване на актива на кредитора. С оглед на изложеното пасивно легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл.177 от ЗЗД се явява длъжникът, а не кредитора, който получава от разпределението сума, съответстваща на вземането си.

Приоритетно вземане за разноски по чл. 177, ал. 1 ЗЗД ипотекарният длъжник има само по отношение на получената цена от собствения му имот след проведената публична продан при насочено изпълнение върху имота му за събиране задълженията на длъжника. Предявяването на този иск става допустимо едва след като ипотекарният кредитор насочи изпълнението срещу имота на третото лице – ипотекарен длъжник, и правата по осъдителното съдебно решение могат да бъдат реализирани само при разпределението на получената за имота продажна цена. Неговият интерес е да участва в разпределението на сумите по изпълнителното дело, тъй като именно при извършване на разпределението съдебният изпълнител е овластен да разгледа искането на третото лице, собственик на ипотекирания имот да участва в разпределението и да се удовлетвори преди ипотекарния кредитор.

Процесуалната легитимация е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, чиято липса обуславя недопустимост на предявения иск, тъй като с участието на ненадлежна страна няма да се сложи край на правния спор. За наличието на абсолютните процесуални предпоставки съдът следи служебно, като при липсата им следва да прекрати производството.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение за прекратяване на производството следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и отправеното в отговора на частната жалба искане в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №9611 от 29.08.2018г. на ВРС по гр.д.№ 4390/2018г., с което производството по делото е прекратено на осн. чл.130 от ГПК.

ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********,*** да заплати на „БАНКА ДСК"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Московска" № 19 сумата 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК

Определението не подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.3 вр. ал.4 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: