РЕШЕНИЕ
№ 1964
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20251110201511 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗД „Б. И.” АД, с ЕИК ************** срещу
наказателно постановление № ***************** г., издадено от и.ф.
Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление „Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл.
27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2 от
КЗ, вр. пар. 1, т. 52 от ДР на КЗ, на ЗД „Б. И.” АД е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.
496, ал. 2, вр. чл. 1 от КЗ.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакуваното
наказателно постановление. Сочи се, че не били посочени фактите и
обстоятелствата относно извършването на процесното нарушение.
Неправилно дружеството било санкционирано за извършено нарушение в
условията на повторност. Твърди се, че квалификацията на нарушението била
неправилна. Иска се НП да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален
представител.
Въззиваемата страна - КФН, представлявана от юрисконсулт Палозова,
оспорва жалбата. В дадения ход по същество пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира и разноски
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
1
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно
легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна, като съображенията на съда за това са
следните:
От фактическа страна се установява, че на 14.08.2024 г. в КФН,
управление „Застрахователен надзор”, е постъпила жалба с вх. № 91-02-732 от
А. И., който се оплаквал относно липса на произнасяне от страна на ЗД „Б. И.”
АД по повод щета, заведена въз основа на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” и по повод настъпило застрахователно събитие, при което било
увредено МПС, управлявано от жалбоподателя.
От приложените по делото писмени доказателства се установява по
категоричен начин, че на 16.01.2024 г. автомобил „Д.“, с рег. №
****************, е претърпял щети, вследствие на ПТП, като автомобилът
бил ударен от друг автмобил – „Д.“ с рег. № ***************, който бил
застрахован в ЗД „Б. И.” АД. На 16.01.2024 г. е заведена преписка за щета при
застрахователя, като номерът на щетата е **********/16.01.2024 г. повечето
необходими документи били представени от Иванов на застрахователя на
16.01.2024 г., а оглед на автомобила бил направен на 19.01.2024 г., когато е
изготвен и опис-заключение за щета на МПС, както и била представена на
застрахователя банковата сметка, по която да бъде преведено обезщетението.
Застрахователят намерил, че ще е необходим втори оглед, като е отразил
това обстоятелство още в описа при първия оглед.
Увреденото лице обаче не представило автомобила за повторен оглед.
Застрахователят не се е произнесъл по щетата в тримесечния законов срок
от завеждане на претенцията, регламентиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ, в който е
трябвало да определи размера на отпуснатото обезщетение или мотивирано да
откаже плащане. Към 28.08.2024 г. също не е било налице произнасяне.
Свидетелят В. Ш., на длъжност „главен експерт” в отдел
„Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление
„Застрахователен надзор” на КФН, извършил проверка по подадения сигнал,
във връзка с която изискал от застрахователя всички документи по случая.
Преглеждайки ги, същият установил, че застрахователното дружество не се е
произнесло в 3-месечния срок след завеждане на щетата.
Констатирайки горното, свид. Ш. съставил на ЗД „Б. И.”
********************* г. за нарушение на разпоредбата на чл. 496, ал. 2, вр.
ал. 1 от КЗ, извършено на 17.04.2024 г. в гр. София.
Въз основа на цитирания АУАН е издадено процесното наказателно
постановление с № Р-10-14/16.01.2025 г., издадено от и.ф. Заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и
чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. пар.
1, т. 52 от ДР на КЗ, на ЗД „Б. И.” АД е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл. 496, ал. 2,
2
вр. чл. 1 от КЗ.
Дружеството е санкционирано за извършено нарушение в условията на
повторност, тъй като то е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
наказателно постановление № ****************** г., влязло в сила на
12.03.2024 г., с което дружеството е санкционирано за същото по вид
нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства –
показанията на свидетеля Ш. и на писмените доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира в цялост доказателствената съвкупност по делото, тъй
като е непротиворечива и безспорно установява приетите от съда фактически
обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдебният състав
намира за установено от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи
пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при
спазване на установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН на жалбоподателя.
Неоснователни са всички възражения на жалбоподателя срещу
наказателното постановление. Съставените АУАН и наказателно
постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН. И двата акта съдържат описание на нарушението, включително
мястото и времето на извършването му, а обстоятелствата при извършването
му /в случая чрез бездействие в момента след изтичането на
законоустановения за произнасяне на застрахователя срок/ са точно и ясно
конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото
административно нарушение. Налице е също съответствие между
фактическото описание на нарушението и неговата правна /цифрова/
квалификация.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и от материалноправна гледна точка. Наказващият орган
правилно е приел, че 3-месечният срок за произнасяне на застрахователя,
визиран в КЗ, е започнал да тече от датата, на която застрахованото лице е
завело уведомление за щетата, което в процесната хипотеза е станало на
16.01.2024 г. Следователно предвиденият в разпоредбата на чл. 496, ал. 2, вр.
3
ал. 1 КЗ 3-месечен срок, в рамките на който застрахователят е трябвало да
определи и изплати размера на обезщетението, алтернативно мотивирано да
откаже плащането, е започнал да тече именно от този момент, респективно е
изтекъл на 16.04.2024 г., а нарушението следва да се счита за извършено на
17.04.2024 г.
Осъщественото нарушение е формално и e обективно извършено с
непроизнасянето на застрахователя ЗД „Бул Инс” АД в посочения срок. Наред
с това, то се явява извършено при условията на повторност, което се
установява от приложените като доказателства по делото НП № Р-10-
215/30.11.2023 г., влязло в сила на 12.03.2024 г. и решението на СРС, което е
потвърдило същото. Относно наведеното от жалбоподателя възражение в
насока неправилното приложение на обуславящия повторност на
осъщественото нарушение състав, съдът го намира за неоснователно, предвид
обстоятелството, че повторността e релевантна при определяне размера на
наказанието, респективно не представлява част от фактическата обстановка по
установяване на нарушението. Съдът следва да отбележи, че повторността е
елемент от правната страна на нарушението, а не от фактическата, поради
което не може да се изисква от актосъставителя да обективира това
обстоятелство в АУАН, защото не винаги то може да му е известно. Ролята на
актосъставителя е да констатира установеното на момента нарушение, а само
в правомощията на АНО е да прецени дали е налице нарушение и извършено
ли е то в условията на повторност. Ето защо, точно в наказателното
постановление повторността следва да бъде обективирана и съобразно
липсата или наличието й да бъде определен размерът на наказанието, което
следва да се наложи на нарушителя.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е
обективна /безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва
да бъде обсъждана въобще.
Що се отнася до конкретно наложената на жалбоподателя имуществена
санкция от 3 000 лв., същата e определена в правилен размер и се явява
справедлива и обоснована.
Естеството на нарушението, важността на засегнатите обществени
отношения, свързани с реализирането на основни права на застрахованото
лице като страна по застрахователното правоотношение, обстоятелството, че
нарушението е извършено повторно, мотивират съдебния състав да приеме, че
случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Поради това наведените от жалбоподателя доводи в тази насока следва
да бъдат оставени без уважение.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно - законосъобразно и
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и
процесуалните правила. Подадената срещу него жалба е неоснователна и като
4
такава следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, на КФН следва да се присъдят разноски в
размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ************* г.,
издадено от и.ф. Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 83,
чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644,
ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 52 от ДР на КЗ, на ЗД „Б.И. АД е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за извършено
нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. чл. 1 от КЗ, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.” АД, с ЕИК ************, да заплати в полза на
Комисията за финансов надзор сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.
София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5