Решение по дело №988/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Н. И. Т., ЕГН * и К. Б. Т., ЕГН *, и двамата от Г. П., У. М.” № 1. А., против решение № 158/09.04.2013 год., постановено по гр.д. № 594/2012 год. по описа на РС гр. П.. Решението е обжалвано изцяло. С атакуваното решение № 158/09.04.2013 год., постановено по гр.д. № 594/2012 год. РС гр. П. е развалил изцяло обективирания в нотариален акт № 142, том II, рег.№ 5423, дело № 323/2009година по описа на Нотариус с рег. № 287 на НК, вписан в дв.вх. рег. на Служба по вписванията – П. с № 2366 от 29.12.2009година, договор за продажба, сключен на 29.12.2009година между Н. И. Т., ЕГН * в качеството на пълномощник на Мария Николова Ташева-управляващ и представляващ „В. С.” Е., ЕИК ********* и Н. И. Т., ЕГН * в качеството на купувач на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 2397 /две хиляди триста деветдесет и седми/, в квартал 93 /деветдесет и трети/ по плана на Г. П., област Благоевград, за който имот заедно с имот планоснимачен № 3420 /три хиляди четиристотин и двадесет/ е отреден урегулиран поземлен имот III /трети/ в квартал 93 /деветдесет и трети/ по плана на Г. П. от 1987 година, с площ на имот с планоснимачен № 2397 от 198 /сто деветдесет и осем/ квадратни метра, при съседи на имота У.Гоце Д., Райна Пазвантова, Олга Апостолова, с идентификатор 56126.602.2397 / пет шест едно две шест точка шест нула две точка две три девет седем/, съгласно Заповед РД 18-70/14.12.2010година на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА сграда с предназначение „кафе бар и магазин за цигари и алкохол” със застроена площ от 112 /сто и дванадесет/ квадратни метра, идентификатор 56126.602.2397.2 /пет шест едно две шест точка шест нула две точка две три девет седем точка две/.

В жалбата се релевират оплаквания за порочност изцяло на съдебния акт, като се поддържа, неправилност и незаконосъобразност на решението.

Молбата е да бъде отменен изцяло, като се постанови решение, с което се отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан, като се присъдят и сторените пред инстанциите разноски разноски.

Въззиваемата страна, в подадения отговор в срока по чл. 263 ГПК, моли решението, като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

Благоевградски окръжен съд намира жалбата за допустима, тъй като е подадени в срока по чл. 259 ал.1 ГПК от страна с правен интерес, срещу подлежащо на въззивен контрол първоинстанционно решение и отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивната инстанция направи следните изводи: По допустимостта на съдебния акт: Атакуваният съдебен акт е постановен от Районен съд Благоевград по предявен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Предявеният иск е за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, поради неплащане цената на имота, сключен на 29.12.2009година и обективиран в нотариален акт № 142, том II, рег. № 5423, дело № 323 /2009година по описа на Нотариус с рег. № 287 в регистъра на НК и с район на действие района на Районен съд-П., вписан в службата по вписванията при Районен съд-П. вх. № 2366/29.12.2009година, акт № 49, том IX, дело № 1627/2009година, между „В. С.” Е. като продавач и Н. И. Т. като купувач на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 2397 /две хиляди триста деветдесет и седми/, в квартал 93 /деветдесет и трети/ по плана на Г. П., област Благоевград, за който имот заедно с имот планоснимачен № 3420 /три хиляди четиристотин и двадесет/ е отреден урегулиран поземлен имот III /трети/ в квартал 93 /деветдесет и трети/ по плана на Г. П. от 1987 година, с площ на имот с планоснимачен № 2397 от 198 /сто деветдесет и осем/ квадратни метра, при съседи на имота У.Гоце Д., Райна Пазвантова, Олга Апостолова, с идентификатор 56126.602.2397 / пет шест едно две шест точка шест нула две точка две три девет седем/, съгласно Заповед РД 18-70/14.12.2010година на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА сграда с предназначение „кафе бар и магазин за цигари и алкохол” със застроена площ от 112 /сто и дванадесет/ квадратни метра, идентификатор 56126.602.2397.2 /пет шест едно две шест точка шест нула две точка две три девет седем точка две/.

Искът за разваляне на договорът за продажба на недвижим имот е предявен пред РС от ”В. С.” Е. против Н. Т. и К. Т., които съгласно представеното като доказателство по делото удостоверение за семейно положение № 32/14.01.2013година по описа на дл.лице по гр.състояние при О. П. и извлечение от регистрите на населението при О. П. са съпрузи, сключили гр.брак на 01.05.1989година. Потестативното право да се иска разваляне на алеаторен договор по чл.87, ал.3 ЗЗД принадлежи на страните по договора или на наследниците на прехвърлителя на имота. От изложеното може да се направи извода, че ищците са активно материално правно легитимирани по иска по чл.87 ал.3 ЗЗД. Активната материално правна легитимация обуславя наличието на активна процесуална легитимация и наличието на правен интерес от предявяване на иск за разрешаването му. Насрещна страна по иска с правно основание чл. 87, ал. З от ЗЗД е насрещната страна по договора, чието разваляне се иска, поради което ответниците са легитимирани да отговарят по предявения иск. Тоест, така предявявания иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, е допустим. С оглед разпоредбите на ГПК исковата претенция е подсъдна на Благоевградския районен съд, разгледан е от БлРС съд и е постановен съдебен акт, който е и валиден. Благоевградски окръжен съд, като прецени правилността на обжалваното решение, във връзка с развитите в жалбата оплаквания и становищата на страните, намира следното: Производството по делото е по иск с правно основание чл. 87 от ЗЗД.

С нотариален акт № 142, том II, рег.№ 5423, дело № 323/2009 г. по описа на Нотариус с рег. № 287 на НК с район на действие Районен съд-П. и на дата - 29.12.2009година «В. С.» Е., ЕИК *********, представлявано от Мария Николова Ташева-управляващ и представляващ „В. С.” Е., ЕИК *********, чрез пълномощника й Н. И. Т., продава на Н. И. Т. следният недвижим имот, собственост на дружеството: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 2397 /две хиляди триста деветдесет и седми/, в квартал 93 /деветдесет и трети/ по плана на Г. П., област Благоевград, за който имот заедно с имот планоснимачен № 3420 /три хиляди четиристотин и двадесет/ е отреден урегулиран поземлен имот III /трети/ в квартал 93 /деветдесет и трети/ по плана на Г. П. от 1987 година, с площ на имот с планоснимачен № 2397 от 198 /сто деветдесет и осем/ квадратни метра, при съседи на имота У.Гоце Д., Райна Пазвантова, Олга Апостолова, с идентификатор 56126.602.2397 / пет шест едно две шест точка шест нула две точка две три девет седем/, съгласно Заповед РД 18-70/14.12.2010година на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА сграда с предназначение „кафе бар и магазин за цигари и алкохол” със застроена площ от 112 /сто и дванадесет/ квадратни метра, идентификатор 56126.602.2397.2 /пет шест едно две шест точка шест нула две точка две три девет седем точка две/. Нотариалният акт е вписан в Служба по вписванията – П. под № 2366 в дв.вх. рег., от 29.12.2009година. Съгласно обективираната в цитирания нотариален акт продажба страните са уговорили продажната цена на имота в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева да бъде изплатена от купувача на продавача на три вноски за срок от две години, считано от датата на подписване на договора. Иска се от ищцовото дружество разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот, поради неизпълнението му от ответниците по делото – неплащане на продажната цена на имота.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, разпитани са свидетели.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното уважаване на исковата претенция.

Ищцовата страна е основалиа иска си на твърдения за пълно неизпълнение на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен през 2009г. между „В. С.” Е. и ответниците.

Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договор, доколкото то не противоречи на закона. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните ,когато е двустранен. Затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Ако едната страна не изпълни задължението си поради причина, за която тя отговаря, за другата страна се поражда право да развали договора на основание чл. 87 ЗЗД. Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето на двустранния договор има обратно действие, освен при договорите за продължително и периодично изпълнение. Съгласно чл.87 от ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор виновно не изпълни задължението си по договора, кредиторът може да развали същия, като когато договорът има за предмет прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти, развалянето следва да стане по съдебен ред, какъвто е и настоящия случай. Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК за уважаването на иска за разваляне в тежест на ищеца е да докаже качеството си на изправна страна по договора чрез установяване изпълнението на задълженията си по договора, а в тежест на ответника е да докаже, че е налице изпълнение на задълженията по договора и от негова страна. Също така неизпълнението по договора следва и да е виновно, като при договорната отговорност вината се предполага съгласно чл.81 и чл.82 от ЗЗД.

Следователно, и при така разпределената доказателствена тежест, ищецът следва да докаже, че е прехвърлил валидно правото на собственост върху имота, предмет на сделката, като в конкретния казус съдът приема за доказано изпълнението на главното задължение на ищеца, което и не се оспорва от ответната страна.

От друга страна също безспорно по делото е и обстоятелството, че в конкретния случай ответника като приобритател по процесния договор не е изпълнил задължението си за заплащане на договорената продажна цена. Видно е от събрания доказателствен материал, че страните по сделката са уговорили заплащане на продажната цена на недвижимия имот в размер на 20 000 лв., чрез заплащане на три вноски за срок от две години, считано от датата на сключване на договора, т.е. считано от 29.12.2009 г. При събраните доказателства, настоящият състав на съда намира, че е налице пълно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника по отношение договора за покупко-продажба на недвижим имот. Липсват каквито и да било доказателства, че ответната по делото страна е изпълнила задължението си и е заплатила продажната цена, уговорена по сделката и посочена в нотариалния акт, обективиращ същата. Предвид изложеното, а и както вече се посочи ЗЗД дава възможност на изправната страна по двустранен договор, при наличие на неизпълнение на задължение, породено от него, да го развали. Касае се за разваляне по съдебен ред по смисъла на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Този способ е предвиден като единствено възможен за договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. Затова и исковата претенция е основателна. Касае се за неизпълнение на договорно задължение от ответната страна - неплащане на уговорена продажна цена в срок, което неизпълнение е съществено и като такова води до разваляне на договора поради неизпълнението му.

Неоснователни са релевираните в жалбата оплаквания досежно отхвърлени от РС доказателствени искания на ответниците в последното о.с.з., като несвоевременно направени и неотносими към предмета на спора. Преклузията за представяне на доказателства настъпва в първото по делото заседание след като съдът е докладвал делото на страните и това е съобразено от първата инстанция, поради което и оплакването в тази насока е несъстоятелно. От друга страна въззивната страна твърди и поддържа, че недвижимият имот-предмет на процесната сделка се държи от физическите лица Н. и Мария Ташеви, както и че същите получават наем от трети лица. В тази връзка, въззивната инстанция следва да отбележи, че тези твърдения не са въведени в отговора на ответниците на исковата молба, т.е. не са заявени в едномесечния срок по чл.131 ГПК, поради което и доколкото не са посочени причините за този пропуск РС правилно е приложил санкцията на чл.133 ГПК и в този смисъл не ги обсъждал, отчитайки едновременно с това и тяхната ирелевантност към спора.

По изложените съображения настоящият състав намира, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено. Изложените съображения на първата инстанция се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи възраженията на жалбоподателите, тъй като са основани на доказателствата, теорията и константата съдебна практика.

Неоснователни са като цяло оплакванията пред въззивната инстанция за неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение. Обсъждането на останалите доводи е безпредметно, в предвид детайлното им обсъждане от РС, които въззивния състав споделя изцяло.

Поради неоснователността на доводите и обосноваността и законосъобразността на мотивите на РС, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 ГПК, първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Независимо от изхода на спора, съда не присъжда разноски на въззиваемата страна, тъй като липсва материализирано искане в тази посока.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 158 от 09.04.2013 г. постановено по гр. д. № 594/2012 г. на Районен съд П..

Решението може да се обжалва с касационна

жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването,

му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: