Решение по дело №266/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ОДМВР Монтана, представлявана от К. К. за директор, съгласно заповед № 301з-2703/17.06.2025 г. на директора на ОДМВР Монтана, против решение № 97 от 17.06.2025 г., постановено по АНД № 20251630200467/2025 г. по описа на Районен съд Монтана, с което е отменен електронен фиш за налагане на глоба серия К № 10528077 издаден от ОД на МВР Монтана, с който на В. Г. А. от [населено място], като законен представител на „Глобал Биомет“ ЕООД, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание член 189, алинея 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева и ОДМВР Монтана е осъдена да заплати на В. Г. А. от [населено място], като законен представител на „Глобал Биомет“ ЕООД, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решение № 97/17.06.2025 г. по АНД № 20251630200467/2025 г. на Районен съд Монтана. Посочва се, че с атакуваното решение първоинстанционният съд е отменил електронен фиш серия К, № 10528077, издаден срещу „Глобал Биомет“ ЕООД, като е приел, че нарушението е вменено за полуремарке, което не е моторно превозно средство по смисъла на закона. Касаторът счита, че този извод е неправилен, тъй като полуремаркето следва да бъде прикачено към моторно превозно средство и в съвкупност с него представлява моторно превозно средство, движещо се по пътя. Излага доводи, че ремарке е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Сочи легално определение на моторно превозно средство съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, съгласно което това е пътно превозно средство, което е снабдено с двигател за придвижване. Поддържа се, че всички релевантни факти са надлежно установени и удостоверени в електронния фиш, както и че при съставянето му не са допуснати съществени процесуални или материалноправни нарушения. Искането е касационната инстанция да отмени решението на Районен съд Монтана и да потвърди изцяло издадения електронен фиш. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява е не изпраща процесуален представител.

От ответника, чрез пълномощника адв.Б. С., е постъпил отговор по касационната жалба, в който излага доводи за неоснователност на същата. Счита, че решението на Районен съд Монтана е правилно и законосъобразно, съответно неоснователни са твърденията в касационната жалба за нарушение на материалния закон и процесуални правила при постановяване на първоинстанционния акт. Сочи, че районният съд правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълно и неточно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и в неправилна правна квалификация при неизяснена фактическа обстановка, които пороци са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Също така, счита за законосъобразно заключението на съда, че издаденият електронен фиш не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Излага, че законът предвижда като задължителни реквизити на електронния фиш данни за моторното превозно средство – неговия регистрационен номер и собственика, на чието име е регистрирано то. В конкретния случай обаче вместо регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, е посочен регистрационният номер на полуремарке. Твърди, че полуремаркето е пътно превозно средство по смисъла на § 6, т. 10 ДР на ЗДвП, но не е моторно превозно средство, тъй като не е снабдено със собствен двигател за придвижване. Твърди, че това разминаване е съществено, тъй като препятства изпълнението на законовото изискване за индивидуализация на МПС, с което е осъществено нарушението, и поставя под съмнение кой е подлежащият на санкция субект. Излага, че приемането на обратното, че чрез електронен фиш могат да се санкционират и собствениците на пътни превозни средства като ремаркета и полуремаркета – би довело до абсурдни резултати, тъй като в редица случаи теглещото моторно превозно средство и прикаченото ремарке могат да имат различни собственици. В този смисъл правилно е разяснението на районния съд, че чл. 189, ал. 4 ЗДвП съдържа законодателна непълнота, която не може да бъде попълвана по тълкувателен път, тъй като това би довело до незаконосъобразно разширяване на кръга на субектите, носещи административнонаказателна отговорност. Сочи за потвърждение практика на административните съдилища. Касационният ответник намира, че правилно и законосъобразно районният съд е отменил процесния електронен фиш, като, счита че постановеният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явяват.

Представителят на ОП Монтана дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и потвърден издаденият ел.фиш.

Настоящият касационен състав, след като прецени данните по делото и обсъди наведените с касационната жалба основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е основателна.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 11.03.2025 г., посредством автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 120СС65, е било заснето нарушение на правилата за движение, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост. Въз основа на това заснемане на 13.03.2025 г. е издаден електронен фиш за налагане на глоба, в който е отразено, че на 11.03.2025 г. в 10:31 часа, в община Монтана, на път I-1 при км. 92.7, при въведено с пътен знак В-26 ограничение от 60 км/ч за извън населено място в двете посоки, е било установено движение на полуремарке [Марка] с рег. № [рег. номер] със скорост 79 км/ч, т.е. с 19 км/ч над допустимата. Като собственик на процесното превозно средство е установено дружеството „Глобал Биомет“ ЕООД, поради което в електронния фиш, серия К № 10528077, като нарушител е бил вписан В. Г. А. – законен представител на дружеството. Същият е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

За установяване на извършеното административно нарушение въззивният съд е събрал относими писмени доказателства.

За да отмени процесния електронен фиш, районният съд е приел в мотиви си, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в него като моторно превозно средство е посочено полуремарке, което по легалната дефиниция на § 6, т. 17 и т. 18 от ДР на ЗДвП не представлява МПС, а пътно превозно средство, което не може да се движи самостоятелно. Полуремаркето е било прикачено към моторно превозно средство, но последното не е индивидуализирано в електронния фиш с регистрационен номер, рама и двигател, което води до невъзможност да се установи неговият собственик. Съдът е счел, че нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не урежда хипотезата на заснето нарушение с МПС, теглещо полуремарке, поради което е налице законодателна непълнота. Посочените пропуски районният съд счита за съществени, защото нарушават правото на наказаното лице да разбере в какво е обвинено и за какво е санкционирано. Поради това съдът е приел, че електронният фиш е незаконосъобразен и подлежи на отмяна на процесуално основание, без да са обсъждани въпросите за извършване на деянието, вината и размера на наказанието.

Настоящата инстанция не споделя тези изводи.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 2 ЗДвП съдържа общото задължение за движение с определена максимално допустима скорост, като изрично се отнася до „пътни превозни средства“. Законодателят не е ограничил приложението на тази норма само до моторни превозни средства. Понятието „пътно превозно средство“ е по-широко и обхваща както МПС, така и прикачените към тях ремаркета и полуремаркета (§ 6, т. 17 и т. 18 ДР на ЗДвП). Следователно, посочването в електронния фиш на регистрационния номер на полуремаркето не представлява грешка, а е в пълно съответствие със закона. Действително полуремаркето няма собствен двигател и не може да се движи самостоятелно, но това не го изключва от приложното поле на чл. 21 ЗДвП. Напротив, именно когато е прикачено към теглещо моторно превозно средство, полуремаркето става част от пътния състав, който се движи по пътя. В случая е безспорно установено, че полуремаркето е било прикачено към влекач, който се е движил със скорост от 79 км/ч при въведено ограничение от 60 км/ч. Заснемането от автоматизираното техническо средство обективира именно движението на целия пътен състав, включително полуремаркето, чийто регистрационен номер е индивидуализиран в електронния фиш. По този начин не може да се приеме, че липсата на посочване на регистрационния номер на влекача води до неяснота относно извършителя на нарушението.

На следващо място, законодателят е предвидил, че при заснето нарушение, когато собственикът или ползвателят на превозното средство е различен от санкционираното лице, последният има възможност да се освободи от отговорност чрез подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП /ДВ бр. 66/2023 г., в сила към момента на извършване на нарушението и към настоящия момент/. С такава декларация може да се посочи действителният ползвател. След като няма спор, че въпросното полуремарке, с така посочения регистрационен номер е собственост на „ Глобал Биомет“ ЕООД и от страна на собственика на ППС не са предприети действия по специалния ред, предвиден в закона за оспорване собствеността на това полуремарке, нито са посочени данните на влекача, с който въпросното полуремарке е било в състав, е недопустимо в един по-късен момент, да се твърди, че идентификацията на пътното превозно средство, с което е извършено визираното административно нарушение, не е безспорно и това да има за последица незаконосъобразност на издадения електронен фиш. В конкретния случай собственикът е имал възможност, но не е упражнил това свое право, поради което правилно е бил ангажиран с отговорност в качеството му на законен представител на дружеството – собственик на полуремаркето.

Не следва да се споделя и тезата на първоинстанционния съд за наличие на „законодателна непълнота“. Напротив, систематичният анализ на § 6, т. 11, т. 17 и т. 18 ДР на ЗДвП сочи, че всички пътни превозни средства, вкл. прикачените полуремаркета, попадат в приложното поле на нормите, уреждащи задължението за движение с определена скорост. Това тълкуване е в съответствие с целта на закона – гарантиране на безопасността на движението чрез спазване на ограничението от всички състави от превозни средства, независимо дали двигателят се намира във влекача или не. Като е приел обратното и е отменил електронния фиш поради твърдяна липса на индивидуализация на моторното превозно средство, районният съд е постановил неправилен съдебен акт.

Процесният електронен фиш съдържа всички задължителни реквизити по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, нарушението е доказано, а санкцията – законосъобразно наложена

Предвид което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с 63в ЗАНН, настоящият касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 97 от 17.06.2025 г., постановено по АНД № 20251630200467/2025 г. по описа на Районен съд Монтана.

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 10528077, издаден от ОДМВР Монтана, с който В. Г. А. от [населено място], в качеството му на законен представител на „Глобал Биомет“ ЕООД, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.