№ 50026
гр. София, 05.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20251110117465 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. И. Л. срещу Сдружение
„И...“, която отговаря на изискванията за редовност и предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
С исковата молба е направено доказателствено искане за допускане на съдебно-медицинска
експертиза, която да отговори на формулирани въпроси, което съдът намира за допустимо и
необходимо, доколкото касае обстоятелства, за установяването на които са необходими
специални знания.
Ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима
свидетели при режим на довеждане, като съдът намира, че следва да допусне двама
свидетели. Искането за трети свидетел за същите обстоятелства следва да бъде оставено без
уважение на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
С отговора на исковата молба са оспорени по реда на чл. 193 ГПК всички приложени към
исковата молба документи. Съдът намира, че на страната следва да се укаже да посочи кои
конкретни документи оспорва, в коя част и в какво се състои оспорването.
По искането на ответника за задължаване на ищеца да представи всички приложени към
исковата молба документи на електронен носител съдът ще се произнесе след изпълнение на
горепосочените указания.
Ответникът е направил искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима
свидетели при режим на довеждане, като съдът намира, че следва да допусне двама
свидетели. Искането за трети свидетел за същите обстоятелства следва да бъде оставено без
уважение на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Искането на ответника за издаване на съдебни удостоверения, въз основа на които да се
1
снабди с трудовото досие на ищеца при МРРБ и с дисциплинарно дело №8/2004 г. съдът
намира за неотносимо към предмета на делото, поради което следва да бъде оставено без
уважение.
Искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред ПРБ
относно наличието на образувана срещу ищеца прокурорска преписка е относимо и
допустимо, поради което следва да бъде уважено.
По искането на ответника да се изиска от Българска национална телевизия предаване с
участието на бивш министър на културата от 11.10.2024 г. следва да се укаже на страната да
конкретизира точно кое предаване и час на неговото излъчване.
След изпълнение на указанията съдът ще се произнесе по искането за допускане на СТЕ за
възпроизвеждане на съдържанието на ефирното предаване на хартиен носител.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени
в исковата молба, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за трети свидетел за
установяване на същите факти и обстоятелства на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-медицинска експертиза със задачи, посочени от
ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-медицинската експертиза
в размер на 400 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице д-р Р. Б. МИЛОШЕВ, специалност „Ендокринология и болести
на обмяната, Вътрешни болести“.
Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени
в отговора на исковата молба, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за трети свидетел
за установяване на същите факти и обстоятелства на основание чл. 159, ал. 2 ГПК
ДА СЕ ИЗДАДЕ ответника съдебно удостоверение, което да послужи пред ПРБ.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението в писмена молба с препис за
насрещната страна да посочи:
- кои конкретни документи оспорва, в коя част и в какво се състои оспорването;
- кое предаване по Българската национална телевизия от 11.10.2024г. иска да бъде изискано
2
и да посочи час на неговото излъчване;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за издаване на съдебни
удостоверения, въз основа на които да се снабди с трудовото досие на ищеца при МРРБ и с
дисциплинарно дело №8/2004 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 23.02. 2025 г. в 10:50
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е осъдителен иск от А. И. Л. срещу Сдружение „И...“ с правно основание чл. 49
ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, нервно и психично напрежение, душевни болки и страдания, притеснение,
здравословни проблеми, накърнено лично достойнство, чест, добро име и авторитет,
вследствие разпространено от страна на ответника в медийното пространство отворено
писмо, адресирано до президента на Република Българи и министър-председателя на
Република България, с което се иска „незабавна намеса и преоценка на това какви хора се
назначават за заместник-министри и, респективно, какви хора и с какви характеристики и
експертиза те препоръчват за толкова чувствителни за обществото ни сектори в
държавните институции“, ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.11.2024 г.
до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 09.11.2024 г. в публичното медийно пространство е
разпространено изходящо от ответника отворено писмо до президента на Република
България и до министър-председателя на Република България, с което се иска „незабавна
намеса и преоценка на това какви хора се назначават за заместник-министри и,
респективно, какви хора и с какви характеристики и експертиза те препоръчват за
толкова чувствителни за обществото ни сектори в държавните институции“. В писмото
ищцата е спомената в качеството на заемаща от 11.03.2024 г. до 04.11.2024 г. длъжността
„началник отдел“ в отдел „Бюджет“, дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности“
при Министерството на културата. Съгласно писмото „след избухването на т. нар „театрална
афера“ министърът на културата е обявил, че срещу две служителки в дирекция „Бюджет и
финансово-счетоводни дейности“ се води дисциплинарно производство във връзка със
скандал „за източването“ на значителни суми, чрез заплати в театрите в Смолян и Разград,
както и чрез ангажирането на външни фирми, ощетяващи бюджета. Съгласно писмото
Прокуратурата също започнала разследване, а една от въпросните две служителки била
ищцата. Съгласно писмото „според Министерството на културата, след започналите
дисциплинарни производства, ищцата е подала молба и е напуснала по свое желание“, както
и, че „така се прави когато искаш да избегнеш дисциплинарните производства за
установените злоупотреби и последващите дисциплинарни уволнения“; че ищцата, която е
една от „двете специалистки, уличени във финансови нарушения, незабавно е позиционирана
3
във финансовата дирекция на МРРБ...“, с други думи, след като „оправила“ финансово
културното развитие, сега щяла да се заеме с регионалното развитие и особено с пътната
безопасност“. Съгласно писмото направено от ответника проучване показвало, че „в АПИ се
наблюдава повишен капацитет за злоупотреба с финансови средства, като е налице
прехвърляне на ноу-хау от Министерство на културата към АПИ; че е „важно да се обясни
как ищцата толкова бързо е била приютена в МРРБ, като след бърза проверка отговорът се
оказал много прост - под настояването на г-жа Веселина Терзийска, която от м. юли 2023 г.
до момента била заместник-министър в МРРБ“; че „…уличената ... в крупни финансови
злоупотреби в Министерството на културата А. Л. заема позиция в МРРБ“. Поради
притеснението на сдружението относно „посочените безотговорни назначения в МРРБ и
най-вече в сектор „Пътна безопасност“, ответникът поискал от президента и министър-
председателя „незабавната им намеса и преоценка на това какви хора се назначават за
заместник-министри, респективно какви хора и с какви характеристики и експертизи те
препоръчват за толкова чувствителни за обществото ни сектори в държавните
институции“. В исковата молба се поддържа, че посочените твърдения в отвореното писмо
са изцяло неверни. Изложено е, че ищцата е работила в Министерство на регионалното
развитие и благоустройството от 25.01.2011 г., първоначално на длъжността „главен експерт“
в отдел „Методология и контрол“, главна дирекция „Гражданска регистрация и
административно обслужване“, а впоследствие на длъжността „главен експерт“ в отдел
„Бюджет и финансова дейност“, дирекция „Финансово-стопанска дейност“. Считано от
11.03.2024 г. била преместена временно в Министерство на културата по силата на т.нар.
„тристранно споразумение за пренасочване в друга администрация“ за срок от 4 г., на
длъжността „началник отдел“, отдел „Бюджет“, дирекция „Бюджет и финансово- счетоводни
дейности“. Излага твърдения, че в качеството на държавен служител през целия посочен
период е получавала възможно най-високите оценки за изпълнение на заеманите от нея
длъжности, като при извършвани проверки не били констатирани никакви финансови
нарушения и злоупотреби. Твърди, че в края на м. октомври 2024 г. срещу нея било
образувано дисциплинарно производство и била временно отстранена от работа. Предвид
нарастващия политически и обществен отзвук, ищцата била „посъветвана“ да подаде молба
за освобождаване. На 30.10.2024 г. ищцата подала заявление за прекратяване изпълнението
на заеманата от нея длъжност в Министерство на културата и заемане на предишната
длъжност в МРРБ, считано от 04.11.2024 г. Поддържа, че са неверни твърденията на
ответника, че заемала длъжност в МРРБ по настояване на г-жа Терзийска. Съдържащите се в
писмото внушения и твърдения уронвали доброто име и накърнявали нейното човешко
достойнство. На 10.11.2024 г. МРРБ е излязло с официална позиция в опровержение на
всички неверни твърдения на ответника, направени в отвореното му писмо, която позиция
била разпространена в публичното медийно пространство. След публикуването на
отвореното писмо била подложена на силен стрес и психическо напрежение, вследствие на
което рязко се променила, изпадала в депресивни състояния и се чувствала потисната.
Здравословното състояние се влошило, започнала да страда от силно главоболие с гадене
и множество световъртежи, няколко пъти повръщала, получила хипертонични кризи,
4
започнала да страда от безсъние, което продължавало и до днес, получавала болки в
различни части на тялото, вследствие на високото нервно напрежение. Състоянието било
допълнително влошено и поради това, че отвореното писмо станало широко обществено
достъпно. Много от нейните колеги в МРРБ започнали да звънят и да се интересуват от
достоверността на изнесената в писмото информация. Част от колегите и познатите ,
започнали да се дистанцират, а други започнали да правят подмятания във връзка с
изнесеното в писмото. Вследствие описаното, ищцата изпитвала притеснение и срам,
започнала да страни от колеги, близки и приятели. Усещането било засилено и от
обстоятелството, че писмото е адресирано до най-високите етажи на държавната власт.
Съседите също започнали да я питат относно твърденията в писмото на ответника и
неговата достоверност. Породило се напрежение и вътре в семейството, близки и приятели
на семейството започнали да им се обаждат и да се интересуват вярна ли е изнесената в
медийното пространство информация. Всичко това се отразило върху здравословното и
емоционално състояние на ищцата. Огорчението, болките и страданията от неверните
твърдения не отшумявали и до днес. Твърди, че в предишни години е имала инсулинова
резистентност, за която провеждала лечение и успяла да преодолее това състояние. След
процесната публикация и негативните преживявания, при извършено през м. ноември 2024
г. изследване, било констатирано, че състоянието се е влошило, като ищцата била отново с
инсулинова резистентност. С оглед изложеното, претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, нервно и психично напрежение, душевни
болки и страдания, притеснение, здравословни проблеми, накърнено лично достойнство,
чест, добро име и авторитет. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Излага доводи, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като не носи отговорност за изнесени
факти и твърдения от трети лица. Сочи, че от изложеното в исковата молба не става ясно кой
е физически автор на разпечатките от електронните сайтове, респ. кое лице следва да носи
отговорност. Оспорва предявения иск, при твърдения, че не следва да отговаря, доколкото не
е налице фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, както и че публикациите възпроизвеждат
констатации за дисциплинарни нарушения на други органи – министър на културата,
инспекторат и др. Излага доводи, че за неимуществени вреди от публикации следва да
отговаря издателя на печатното издание. Оспорва, че от твърденията в писмото са
настъпили посочените в исковата молба вреди, както и че от действията на ответното
дружество е уронено доброто име на ищцата. Поддържа, че била дискредитирана поради
извършена административна проверка и дисциплинарно производство, с което ответното
дружество няма общо. Оспорва здравословното състояние на ищцата, отношенията с
близки и съседи да са били влошени поради виновно поведение на ответника. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е да докаже по делото пълно и главно разпространяване в медийното пространство
5
от служител на ответника на процесното отворено писмо, адресирано до президента на
Република Българи и министър-председателя на Република България, с изложеното в
исковата молба съдържание, противоправността на деянието, претърпените неимуществени
вреди, техния вид, обем и интензитет, както и наличието на причинна връзка между
деянието и вредите. Вината се предполага до доказване на противното.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже истинността на изложените в
отвореното писмо твърдения за факти, както и да опровергае презумпцията за вина.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина
и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от
9:00 до 17:00 часа от М., Мария Г. - тел. 02/8955 423 за Софийски районен съд, както и в
Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „ЦАР БОРИС III“ № 54,
ет. 2, ст. 204, както и на http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра. Разяснява на страните, че при
постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще
се уреди в по-кратки срокове.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6