РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Бургас, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20232120102671 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и
канА.зация” ЕАД, ЕИК ...., със ...... с която моли съда да приеме за установено, че
ответникът – Община Бургас, код по БУЛСТАТ ..., със седалище ....., дължи на ищеца
следните суми: 153,58 лева – главница, представляваща сбор от неизплатени суми по
фактури за доставена, отведена и пречистена студена вода за имот, находящ се в гр.
Б..... (аб. № .........), издадени през периода 25.02.-26.10.2020 год., с отчетен период
01.11.2019-06.10.2020 год., и 46,68 лева – обезщетение за забавеното й плащане за
периода 14.05.2020-23.02.2023 год. (при съобразяване с периода на недължимост на
обезщетението, съгл. ЗМДВИПОРНСПП), както и законната лихва върху главницата,
начиная от 01.03.2023 год. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет
на Заповед за изпълнение № 578/02.03.2023 год., изд. по ч. гр. д. № 1295/2023 год. на
БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл.
124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на общински терен и е
страна по правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на
водоснабден имот с адрес в гр. ..... за който е бил разкрит абонатен номер ....– титуляр
на партидата е Ш. А. А.; за предоставените и потребени ВиК услуги с отчетен период
1
от 01.11.2019-06.10.2020 год. са издадени 8 бр. фактури, на обща стойност 153,58 лева.
Процесните суми са били предмет на подадено от кредитора заявление по чл.
410, ГПК, уважено със Заповед за изпълнение № 578/02.03.2023 год., издадена по ч. гр.
д. № 1295/2023 год. на БсРС, срещу която е подадено възражение от длъжника по чл.
414, ГПК.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е
оспорил претенцията като неоснователна; посочил е, че исковете не са насочени срещу
надлежна страна, тъй като Община Бургас не е страна по облигационно отношение с
ищеца; титуляр на партидата за водоснабдения имот е физическото лице Ш. А.;
Община Бургас не е потребител на ВиК услуги за процесния имот, няма сключен
договор с ищцовото дружество, не са издавани фактури, в които общината да е
посочена като получател. Ответникът ангажира доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски.
С писмения си отговор ответникът е поискал привличането на Ш. А. А., от гр.
Бургас, в качеството на трето лице помагач, а молбата е уважена от съда с
Определение № 5122/08.09.2023 год.
В писмения си отговор ответникът е предявил – в условие на евентуалност (при
уважаване на първоначалните искове), обратни искове по чл. 59, ЗЗД срещу третото
лице помагач Ш. А., с предмет осъждането му да заплати на Община Бургас сумите от
153,58 лева – главница, 46,68 лева – мораторна лихва за забава, и законната лихва
върху главницата, начиная от 01.03.2023 год. до окончателното й изплащане, с които
ответникът по обратните искове, потребил процесните ВиК услуги, неоснователно се е
обогатил за сметка на общината-ищец.
Третото лице помагач – ответник по обратните искове не изразява становище
по делото, не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка
на събраните доказателства, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, а и се установява от приетите доказателства, че
водоснабдената постройка, в която ищецът е предоставил процесните ВиК услуги, е
разположена в поземлен имот с идентификатор ......по КК на гр. Бургас, с адрес гр. .
......, който имот е частна общинска собственост. Безспорен за страните е и фактът, че в
поземления имот е изградена едноетажна жилищна постройка, за която не са съставени
строителни книжа и няма издадено строително разрешение.
По делото е прието заключение по техническа експертиза, неоспорено от
страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че
жилищната сграда е водоснабдена чрез едно водопроводно отклонение, но без
водомерен възел и монтиран водомер; водоснабдяването и откриването на партидата са
извършени преди 2000 год., но без други данни за това, а ответната община не е искала
предоставяне на ВиК услуги в поземления имот или сградата в него.
2
По делото е разпитан свид. В. Р., служител на ищец, който сочи, че
водоснабдяването за аб. № 947412 е свързано с едноетажната жилищна постройка, като
съставената за нея партида в ищцовото дружество е записана на името на абоната Ш.
А..
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявените първоначални положителни установителни искове за неоснователни. В
тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на релевантните за спора
факти – легитимацията си на изправна страна-кредитор на ответника по облигационно
правоотношение за предоставяне на ВиК услуги, реалното предоставяне (чрез пълно и
точно изпълнение) на тези услуги през процесния период в обекта с посочения
абонатен номер, размер на цената на потребената услуга и настъпилата изискуемост за
плащането й. Съдът намира, че такова доказване не е проведено – чл. 154, ал. 1, ГПК.
Предвид установения факт, че партида с аб. номер ......е открита преди 2000 год.,
приложение намира действащата към онзи момент нормативна уредба, уреждаща
обществените отношения по повод предоставяне на ВиК услуги. Такава уредба е
въведена с Наредба № 9/14.09.1994 год. за ползване на водоснабдителните и
канА.зационните системи, издадена на основание чл. 201, ал. 1, ЗТСУ (отм.). В чл. 3,
ал. 1 от тази наредба е посочено, че ползването на води от водоснабдителните системи
и заустването на отпадъчни води в канА.зационните системи се извършва възоснова
писмен договор между експлоатационните предприятия „В и К“ и абонатите –
юридически лица и търговци физически лица, и разрешително от експлоатационното
предприятие „В и К“ за абонатите – физически лица, които са собственици на имоти
или са етажни собственици. Въведеният като условие договор следва да е писмен, с
предмет водоснабдяване, между експлоатационното предприятие „В и К“ и
собственика на имота, като се сключва след подадена от клиента писмена молба. От
данните по настоящото дело не може да се направи извод, че между ищеца и Община
Бургас е възникнало уреденото в цитираната наредба облигационно правоотношение,
възлагащо на ответника задължението за заплащане на престирани ВиК услуги,
доставени до водоснабдения имот. По делото не е представен писмен договор за
водоснабдяване, сключен между ищеца и ответника като юридическо лице; няма и
индиция за формирана от ответника воля за получаване на ВиК услуги в процесния
поземлен имот, поради което не може да се приеме, че Община Бургас е материално-
правно легитимирана като длъжник на ищеца. Данните по делото сочат, че ищецът е
възприел като свой абонат и длъжник физическото лице Ш. А., на чието име е открил
партидата за водоснабдената постройка (а не за поземления имот), и срещу когото е
издавал фактурите за потребени услуги. Извършените до момента плащания също са от
длъжника Ш. А., видно от съдържанието на неоспореното експертно заключение по
съдебно-икономическата експертиза.
По изложените съображения съдът приема, че главният иск е неоснователен,
поради което той следва да бъде отхвърлен, ведно с обусловените акцесорни претенции
за обезщетение за забава.
Отхвърлянето на първоначалните искове изключва задължението на съда да се
произнесе по същество по евентуалните обратни искове срещу третото лице помагач,
тъй като не е настъпило условието, под което те са предявени.
Отхвърлянето на исковете налага в полза на ответната община да бъдат
присъдени деловодни разноски за депозит за вещо лице – 300 лева, и 200 лева –
определено от съда юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8, ГПК във вр. с чл.
25, ал. 1, НЗПП, или общо 500 лева. Към сумата на разноските съдът не включва
държавната такса по обратните искове, които не са разгледани по същество в процеса.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК
на „Водоснабдяване и канА.зация” ЕАД, ЕИК ...., със седА.ще и адрес на управление
гр. ...... за приемане за установено на Община Бургас, код по БУЛСТАТ ..., със седА.ще
и адрес на управление гр. ....., следните суми: 153,58 лева – главница, представляваща
сбор от неизплатени суми по фактури за доставена, отведена и пречистена студена
вода за имот, находящ се в гр. ..... (аб. № .....), издадени през периода 25.02.-26.10.2020
год., с отчетен период 01.11.2019-06.10.2020 год., и 46,68 лева – обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 14.05.2020-23.02.2023 год., както и
законната лихва върху главницата, начиная от 01.03.2023 год. до окончателното й
изплащане, които вземания са предмет на Заповед за изпълнение № 578/02.03.2023
год., издадена по ч. гр. д. № 1295/2023 год. на БсРС.
Решението е постановено при участие на Ш. А. А., ЕГН **********, адрес гр.
..... в качеството на трето лице помагач на страна на ответника – Община Бургас.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канА.зация” ЕАД, ЕИК ..., със седА.ще и адрес
на управление гр. . . ....”, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на Община Бургас,
код по БУЛСТАТ ..., със седА.ще и адрес на управление гр. ..., деловодни разноски в
размер от 500 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред Окръжен
съд – Бургас в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4