№ 579
гр. Бургас, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20232100101958 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба, подадена от К. Г.
Г., ЕГН ********** и П. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, пл.“Позитано“
№2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет.3 срещу „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Д.“ №1, с която са
предявени претенции за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците сумите от
по 200 000 лева на всеки обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна
претенция на 26.08.2022г. до окончателното изплащане.
Делото е било спряно с определение №397/09.02.2024г. до приключване с влязъл в
сила акт на досъдебно производство №461/22г. по описа на Второ РУ- Бургас, пр.вх.
№7446/2022г., пор.1845/2022г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Бургас, съответно на
съдебното производство, образувано пред наказателния съд във връзка с посоченото
досъдебно производство след внесен в съда обвинителен акт или с постановление по
чл.7 НК. След справка към 17.03.2025г. по ВНОХД №207/2024г. е видно, че с решение
№13/10.02.2025г. по описа на Бургаски апелативен съд е потвърдена присъда №
37/13.06.2024г., постановена по НОХД №409/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас.
Първоинстанционният съдебен акт е влязъл в законна сила на 13.03.2025г., а последното е
дало основание за възобновяване на делото.
Ищците твърдят, че на 13.08.2022г., около 17.19ч., в град Бургас на бул. „Тракия“ №
77, настъпило пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водача на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 270 ЦДИ“, регистрационен номер А 4938 НК- Т. Х.
К., ЕГН: **********, който в разрез с нормите на ЗДвП и поради движение с превишена и
несъобразена с пътните условия и интензивността на движението скорост и без да прояви
1
необходимата грижа към уязвимите участници в движението, каквито се явяват
пешеходците, ударил пресичащия пътното платно пешеходец - Г. П. Г., ЕГН **********.
В резултат на така описаното застрахователно събитие, пострадалият претърпял
множество тежки телесни увреждания, изразяващи се в съчетана травма- глава и гърди,
фрактура крании, контузио капитис, контузио церебри, комоцио, котузио торацис, фрактура
на 8 и 9 ребрени дъги в ляво, както и множество рани и натъртвания по цялото тяло.
Наследодателят на ищците бил откаран от ЦСМП по спешност в „УМБАЛ - Бургас“
АД, където започнало лечението му. Въпреки положените усилия на медицинските
специалисти и множеството извършени интервенции, Г. Г. развил усложнения, които в
своята съвкупност довели до неговата смърт на *****г.
Ищците считат, че отговорността за настъпването на описаното по-горе
застрахователно събитие е на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 270
ЦДИ“, с регистрационен номер А 4938 НК - Т. Х. К., който допуснал нарушение на
разпоредбите на ЗДвП. Като последица от така описаното неправомерно поведение,
реализирал удар с пешеходеца Г. П. Г., а настъпилата на *****г. смърт се намирала в
причинна връзка с получените травми от пострадалия.
Във връзка с настъпилото произшествието било образувано ДП № 434 ЗМ-461/2022г.
по описа на 02 РУ на МВР - Бургас, пр. пр. с вх. № 7446/2022 г. по описа на ОП- Бургас. От
данните на нормативно уредения информационен център към Гаранционния фонд било
видно, че процесното превозно средство имало сключена застраховка „гражданска
отговорност“ с ответното дружество, съгласно съставена полица №*****, с начална дата на
покритие 24.12.2021г. и крайна дата на покритие 22.12.2022г., предоставящо покритието по
чл. 493 от КЗ.
Съгласно чл.380 ал.1 КЗ, ищците депозирали писмена претенция на 26.08.2022г., във
връзка, с което са образувани щета № 0801-005014/2022-01 и щета № 0801-005014/2022-02,
при ответното дружество. Въпреки представянето на необходимия набор от документи по
смисъла на чл.496 ал.3 КЗ ищците получили отговор с писмо с изх. № 4505/15.09.2022г. за К.
Г. Г. и писмо с изх. № 4586/ 20.09.2022г. за П. Г. П., с които ответникът изисквал
допълнително - удостоверения за банкова сметка на ищците, както и копия на всички
документи, по образуваното досъдебно производство. Ищците твърдят, че са били в
невъзможност да представят всички документи, тъй като голяма част от тях не били
изготвени.
С писмо с изх. № 5836/28.11.2022г. и писмо с изх. № 5837/28.11.2022г., ответното
застрахователно дружество постановило откази за изплащане на застрахователни
обезщетения по предявените извънсъдебни претенции, които по своето същество ищците
считат за неоснователни. Цитира се съдебна практика в тази връзка.
Ищците са синове на починалия и загубата на баща им съставлявала едно от най-
тежките житейски събития, така, че дори и интензивността на страданието на П. и К. да
намалее във времето, мъката им нямало как да бъде преживяна до края на живота им и
2
вредата в това отношение била непоправима и материално неизмерима.
За П. и К. - Г. е бил не просто баща, а център на света, постоянно присъствие в
живота им и човекът полагащ най-големи грижи за тях, от които те са имали нужда, откакто
се помнят, през целия им живот. Загубата на баща, след продължителен непълноценен
семеен живот, е изключително тежка, като за това обстоятелство възрастта е без значение.
Горното, наред с обстоятелството, че смъртта настъпила по такъв нелеп начин, още повече
засилило болките и страданията, които ищците изпитват.
Преди настъпилото събитие, ищците били изключително жизнени и контактни,
радвали се на спокоен живот и постоянни срещи с близки и приятели. В момента те били
затворени и отчуждени, избягвали контакти с други лица и така обичайните за всеки човек
срещи с приятели и стремеж към положителни емоционални преживявания. Посочват също
така, че част от изключителността на претърпените от К. и П. болки и страдания се дължи и
на обстоятелството, че от датата на настъпването на процесния инцидент- 13.08.2022 г. до
момента на смъртта на баща им- *****г. имало 6 дни. Това било време, през което К. и П.
всеки ден се молили, надявали и заспивали и се будили с мисълта, че баща им ще оздравее и
отново ще бъде с тях и ще може да ги прегърне. Въпреки надеждите им, това не се случило
и на ***** г. разбрали трагичната новина за неговата смърт. Поради гореизложеното за тях
се пораждал правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг:живот и здраве“ АД в депозирания от него отговор на
исковата молба оспорва иска. Не отрича наличието на договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите с № BG/****, валиден към дата на инцидента-
13.08.2022г. по отношение на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Ц 270 ЦДИ“,
регистрационен номер А 4938 НК. Заявена е позиция, че исковата молба е нередовна, тъй
като не са посочени банкови сметки на ищците. На следващо място оспорва размерът на
предявеното от ищците обезщетение. Посочва се, че те не живеели в едно домакинство с
починалия, както и липсвали доказателства за трайно установени близки отношения
помежду им.
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия, тъй като предприел пресичане на пътното платно извън пешеходната пътека.
Същият бил с тъмни дрехи и не се е убедил, че преминаването е безопасно, като изскочил
изведнъж на пътното платно. Попаднал в опасната зона за спиране спрямо водача на
автомобила. Ответникът счита, че това му поведение е в пряка връзка с настъпване на
вредоносния резултат. Твърди се също така, че причина за смъртта на починалия е и липсата
на адекватно лечение, съгласно изискванията за добра медицинска практика. Оспорва се на
последно място и началната дата, от която се търси обезщетението за лихва. Според
ответника следва да се търси обезщетение след изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя по претенцията, съответно от датата на входиране на
исковата молба. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото
разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
3
установено следното:
С присъда от 13.06.2024г., влязла в сила на 13.03.2025г., постановена по НОХД
№409/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас подсъдимият Т. Х. К. е признат за виновен в
това, че на 13.08.2022г. в гр.Бургас, при управление на моторно превозно средство лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 270 ЦДИ“, регистрационен номер А 4938 НК,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно- чл.20 ал.2 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Г. П. Г., настъпила на *****г.
Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали същото е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Безспорно е по делото, че именно Т. Х. К. е управлявал автомобила „Мерцедес“,
модел „Ц 270 ЦДИ“, регистрационен номер А 4938 НК, както и че неговата гражданска
отговорност е била застрахована по договор при ответника с полица BG/****, валидна към
датата на инцидента. Механизмът на настъпване на произшествието следва да се счита за
установен и изяснен, като е ясно, че се касае за неспазване правилата за движение в
населено място и конкретно тези, свързани с ангажимента на водача да се движи с такава
скорост, която да му позволи да спре превозното средство в слуай на възникнала опасност на
пътя, каквато несъмнено представлява пресичащият пешеходец. С това си задължение
виновния водач на лекия автомобил не се е съобразил като не е намалил и спрял, за да
пропусне преминаващия мъж.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства. Свидетелят К. разказва, че
пешеходецът е пресичал пътното платно на бул.“Тракия“ в гр.Бургас, отдясно наляво,
гледано по посока на движение на лекия автомобил. Пострадалият се движил спокойно по
улицата, независимо от обстоятелството, че преминавал на необозначено с пешеходна пътека
място. В момента, в който го забелязал водачът на превозното средство натиснал спирачки,
но не успял да предотврати сблъсъка.
Свидетелката М.С. посочва, че живее на съпружески начала с ищеца П. П.- син на
пострадалия. Уточнява, че познава бащата и сина от 2000г., като двамата се намирали в
топли отношения. Помагали си взаимно. Г. бил грижовен баща, като често оказвал
съдействие при поддръжката на жилището на сина си в ****. Отвръщали му със същото
внимание, от каквото по- възрастния мъж се нуждаел, още повече, че живеел сам. В
момента, в който разбрал за случилото се П. се разплакал. Самовгълбил се и се депресирал, а
настъпилата няколко дни по-късно смърт на баща му и създаването на организация за
провеждане на погребението го сринали емоционално. Уточнява, че ищецът се променил
във времето, станал различен човек- притеснен, уплашен изнервен. Изолирал се от
приятели, намалил социалните си контакти. Посещавал гробищата редовно, за да поддържа
гроба на баща си и потърси утеха.
Д.П. заявява, че е бил колега и началник на П. П.. За инцидента разбрал докато били
на работа, като по същия начин научил и за настъпилата смърт на бащата на ищеца. Видели
се непосредствено след случилото се като П. изглеждал по различен начин. Затворил се в
4
себе си, станал сприхав, започнал да се кара с колегите си. Не разговарял с никой. Започнал
да ходи редовно на гробищата. От ищеца знаел, че се чувал и виждал често с баща си.
Свидетелят В.К. разказва, че познава ищеца К. Г. от 20 години. От него научил за
инцидента с баща му. Случилото се му се отразило много зле. Станал мълчалив и тъжен,
плачел когато се сещал за баща си. Не могъл да отиде на погребението му, което много му
тежало. Споменавал родителя, който загубил много често. По време на погребението
изтърпявал наказание лишаване от свобода. От ищеца знаел, че е посещавал гроба на баща
си няколко пъти. Към настоящия момент не бил превъзмогнал загубата на своя близък.
Настоящият състав, съобразявайки включително разпоредбата на чл.172 ГПК,
кредитира изцяло и без резерви казаното от свидетелите, като счита, че всички са изложили
добросъвестно и без пристрастия възприятията и спомените си за отношенията между
ищците и баща им и състоянието на първите двама след случилия се с него инцидент.
След запознаване с наличните по делото писмени данни и медицинската
документация, съхранявана в болничното заведение, в което пострадалия е лекуван е
изготвена съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице е посочило всички, причинени на
Г. травматични увреждания и направило констатация, че нараняванията са в пряка причинна
връзка с настъпилото на 13.08.2022г. пътно-транспортно произшествие. В съдебно заседание
уточнява, че симптомите на средно към тежко алкохолно опиване са загуба на ориентация,
нечувствителност към болка, нарушения в мисловната дейност и в централната нервна
система.
В становището си, експертът изготвил допуснатата по делото съдебно-
автотехническа експертиза е посочил механизма на произшествието, скоростта на движение
на превозното средство, опасната зона на спиране на автомобила, мястото на удара и
причините, довели до настъпване на сблъсъка. Убедителен е в изявленията си, че причините
за възникналото произшествие се дължат от една страна на поведението на водача на леката
кола, който не е следил непрекъснато пътната обстановка и не се е движил със скорост, която
му позволява да спре в случай на внезапно възникнала опасност и от друга страна на
неправилното пресичане на пътното платно от страна на пешеходеца, който навлязъл на
улицата внезапно, без да спре и да се огледа.
Съдът се солидаризира с изводите на вещите лица, като счита, че същите са
отговорили пълно, обосновано и изчерпателно на всички, поставени въпроси.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Непозволеното увреждане представлява сложен фактически състав, който
кумулативно включва: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага.
Безспорно от страна на водача Т. Х. К. е извършено противоправно и виновно деяние,
установено от наказателния съд. Деянието е противоправно, поради нарушаване на общата
забрана да не се вреди никому, посочена в правната норма на чл.45 ЗЗД. В конкретния
случай това незаконосъобразно поведение се изразява в несъобразяване на правилата за
5
движение в населено място, с което действие са нарушени бланкетните разпоредби на чл.20
ал.2 и чл.116 ЗДвП. Пренебрегването на установените норми за движение по пътищата и
неспазването на задължението на водачите да пазят пешеходците е довело като последица до
настъпване на противоправния резултат.
По спора за съпричиняване трябва да се посочи, че такова по смисъла на чл.51 ал.2
ЗЗД е налице, когато е несъмнено, че с поведението си пострадалият е допринесъл за
настъпване на увреждането. След обсъждане и анализ на доказателствата се установява
наличие на причинна връзка между действията на потърпевшия, изразяващи се в пресичане
на неразрешено място, без да съобрази приближаващите превозни средства, внезапно
навлизане на пътното платно в състояние на алкохолно опиване- 2.45 промила и
възникването на инцидента. Употребата на алкохол на практика е лишила пешеходеца от
възможност за адекватна преценка на пътната обстановка, разстоянието до намиращите се
на платното превозни средства и от обективна оценка на собствената скорост на
придвижване. При изяснения механизъм на произшествието, съдът приема без всякакво
съмнение, че пешеходецът също е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. При
това положение, следва да бъде съобразена степента на приноса за настъпването на вредите,
чрез съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до противоправните последици. В случая въз
основа на паралелното сравнение между поведението на водача- делинквент и пострадалия с
оглед и на задълженията, които всеки е обвързан да съблюдава, се налага извод, че приносът
на потърпевшия е равен с този на водача на леката кола, което предопределя и
съотношението при разпределянето на отговорността за причиняването на вредите от
деликта. Относителното значение на нарушението, допуснато от водача на превозното
средство за настъпване на произшествието категорично не е по-високо по степен. Водачът
действително е пренебрегнал генералното си задължение по чл.5 ал.1 ЗДвП, да бъде
предпазлив по отношение на уязвимите участници в движението и по този начин да не
поставя в опасност тяхното здраве и живот, но пешеходецът в случая със своите активни
незаконосъобразни действия е допринесъл за настъпване на вредите, поради което и
приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде определен в размер на
50%.
Спорен между страните е въпросът за размера на обезщетението за неимуществените
вреди. Съгласно практиката на ВКС понятието "неимуществени вреди" включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи отражение върху психиката и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време. При причиняване на смърт за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, освен отчитането на конкретните обществено-икономически и
социални условия в страната към момента на увреждането, от значение е най-вече личната и
емоционална връзка между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди. Релевантни са конкретно установените изживявания на ищеца,
6
обусловени и от обстоятелствата във връзка с настъпването на смъртта на увредения,
възрастта на лицата, отношенията между пострадалия и близкия, включително дали са
поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително близка
емоционална връзка и редица други обстоятелства. Дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, към
който е възникнало основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с
настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта- личното
засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се
отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат
да бъдат търпени от близките на пострадалия във времето, тъй като продължаващите във
времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата.
Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да
се отрази и на размера на дължимото обезщетение.
Между починалия и ищците са били налице връзки на привързаност и подкрепа,
последните несъмнено са лишени завинаги от възможността да общуват с баща си. Ищците
са преживели загубата на своя родител като внезапна промяна и прекъсване на близка и
доверителна връзка. Сложен е край на отношенията с баща им, като преживяванията им след
негова смърт, безспорно са реакция на скръб и са довели като последица до продължително
състояние на тревожност и безпокойство, които затрудняват нормалния им живот и към
настоящия момент. Ясно е, че се касае за загуба, която ще съпътства двамата братя през
целия им живот, тъй като ще са лишени от контакта и подкрепата на баща си.
Предвид изложеното, налага се извод, че вследствие смъртта на родителя им, ищците
са изпитали и продължават да изпитват негативни чувства и оплаквания и психични
страдания, които и към момента не са отшумели. При тези обстоятелства и при съобразяване
на факта, че паричният еквивалент не е в състояние да компенсира напълно липсата за
ищците, съдът намира за справедлив размер на обезщетение сумата от 150 000 лева за всеки
от тях. Същият е съобразен включително с конкретните икономически условия към датата на
увреждането, ориентир за които се явяват минималните застрахователни суми, предвидени
от законодателя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
При така приетите по- горе размери на обезщетение, след редуцирането им с
определения процент съпричиняване от 50 %, на ищците се дължи обезщетение за
неимуществени вреди както следва 75 000 лева на К. Г. Г. и 75 000 лева за П. Г. П.. За
разликата над претендираните суми от ищците претенциите следва да се отхвърлят.
Основателно се явява искането за присъждане на лихви върху определените суми,
представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищците, считано от
датата на предявяване на претенциите пред застрахователя- 26.08.2022г.
При този изход на спора в тежест на ответника- застраховател трябва да се постави
дължимата за производството държавна такса в размер на 6000 лева.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника на основание чл.78 ал.3
ГПК сумата от 912.50 лева за направени разноски/за юрисконсултско възнаграждение,
7
определено в размер на 300 лева, съгласно чл.25 НЗПП, експертизи и издаване на съдебни
удостоверения/, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът- застраховател трябва да заплати възнаграждението на адвокат Николай
Н. Димитров в размер на 15 960 лева. Ангажирани са доказателства за предоставена
безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор, в който е посочено, че
основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото в чл.38 ал.1 ЗАдв. основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в
настоящото производство процесуално представителство. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен
със страната договор, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от
основанията по чл.38 ал.2 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се
нуждае от доказване. Цитираната разпоредба регламентира заплащане на възнаграждение
при успешен резултат от осъществената от адвоката безплатна адвокатска помощ, а
присъденото възнаграждение цели да възмезди положения от него труд. Меродавен за
определяне размера на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗАдв. е принципът за възмездност на
адвокатския труд. Трайно е разбирането, че размерът на възнаграждението за безплатно
осъществена правна помощ се определя съобразно размера на уважената/отхвърлена част от
иска, т. е. според защитения интерес, при отчитане действителната фактическа и правна
сложност на делото. В случая възнаграждението е определено въз основа на предявените и
уважени искове срещу ответника съобразно предмета, правното основание и материалния
интерес, като е отчетена връзката на пропорционалност между използваните средства и
целите, които трябва да бъдат постигнати за справедливо възмездяване на положения от
адвоката труд. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, настоящия съд е
съобразил фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания, както и
действително извършената работа. Предоставените от процесуалния представител-адвокат
правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали
възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е
определено от съда по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. Ето защо при присъждане на възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ от адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото
възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 ЗАдв. следва да включва ДДС.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Д.“ №1 да заплати на К. Г. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр.София, пл.“Позитано“ №2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет.3 сумата
от 75 000 /седемдесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за понесените от
8
ищеца неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на баща му- Г. П. Г., ЕГН
********** при пътно транспортно произшествие, допуснато от Т. Х. К., управлявал
застрахован при ответното дружество лек автомобил, ведно със законната лихва, считано от
26.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска до пълния му
предявен размер от 200 000/двеста хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Д.“ №1 да заплати на П. Г. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр.София, пл.“Позитано“ №2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет.3 сумата
от 75 000 /седемдесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за понесените от
ищеца неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на баща му-Г. П. Г., ЕГН
********** при пътно транспортно произшествие, допуснато от Т. Х. К., управлявал
застрахован при ответното дружество лек автомобил, ведно със законната лихва, считано от
26.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска до пълния му
предявен размер от 200 000/двеста хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Д.“ №1 да заплати по сметка на Бургаския окръжен
съд държавна такса за производството в размер на 6000 лева /шест хиляди/лева.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Д.“ №1 да заплати на адвокат Николай Н. Димитров
сумата от 15 960 лева /петнадесет хиляди деветстотин и шестдесет/ лева възнаграждение за
осъщественото в настоящото производство процесуално представителство.
ОСЪЖДА ищците К. Г. Г., ЕГН ********** и П. Г. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр.София, пл.“Позитано“ №2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет.3 да заплатят на
„ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Г.М.Д.“ №1 сумата от 912.50 лева /деветстотин и дванадесет
лева и петдесет стотинки/ за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Апелативен съд гр.Бургас с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9