Присъда по дело №532/2022 на Районен съд - Шумен

Подсъдимият ИВ. М. Н. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.209 ал.1
НК .

В наказателното производство за съвместно разглеждане срещу подсъдимият е
приет предявеният от „Стик-Кредит“ АД граждански иск за сумата от 800 лева за
причинени имуществени вреди, , като споменатото юридическо лице е конституирано като
граждански ищец.

„Стик-Кредит“ АД се представлява в съдебно заседание от адв.Христомир Николов от
АК гр.Разград, който поддържа депозираният иск..
В съдебно заседание подсъдимият преди даване ход на делото изяви желание да се
възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимият по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 07.06.2022г.. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимият без да събира
повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като
пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер, близък до минималния
, при условията на чл.55 НК, което изпълнение следва да бъде отложено ,
В хода на съдебното следствие подсъдимият Н., заявява, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние,
заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен
с тях. В последната си дума заявява, че съжалява за постъпката си. Процесуалният му
представител -адв.Илиев от ШАК пледира за налагане също на минимално наказание..

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият ИВ. М. Н. и П. Д. Д. живеели в гр. София, и се познавали. Познанството им
датирало от 2019 г. През същата година, Д. искал да кандидатства за онлайн кредит, но тъй
като се затруднявал с попълването и подаването на електронното заявление, помолил
подсъдимия да стори това вместо него. За целта му предоставил личните си данни, както и
своя снимка, на която държал личната си карта с № ********* /т. 1, л. 16/, като изискване
към кредитодателя. Подс. Н. попълнил онлайн формуляр на интернет страницата на
www.stikcredit.bg от името на Д. и запазил информацията от личните му данни. П. Д. бил
одобрен за получаване на кредит от две финансови институции, едната от които била
„СТИК – КРЕДИТ“ АД гр. Шумен с ЕИК ********* по заявление за кредит №
585771/16.12.2019 г. за сумата от 50 лв., за което . Н. бил уведомен на посочен от него
телефон за връзка **********. Подсъдимият обаче не уведомил за това Д., който бил
титуляр по кредита и посочил номер на личната си банкова сметка
BG03STSA93000026510233, на която парите били преведени. Така за периода от 18.12.2019
г. до 03.02.2020 г. Н. без знанието и съгласието на П. Д., кандидатствал онлайн пред „СТИК
– КРЕДИТ“ АД гр. Шумен с ЕИК ********* на интернет адрес www.stikcredit.bg от името и
с личните данни на Д., и бил одобрен за различни по размер малки парични суми по
заявления за кредит както следва:Заявка за кредит № 586274/18.12.2019 г. за сума в размер
на 200 лв.;Заявка за кредит № 588614/30.12.2019 г. за сума в размер на 200 лв.; Заявка за
1

кредит № 593668/08.01.2020 г. за сума в размер на 150 лв. и Заявка за кредит №
594793/03.02.2020 г. за сума в размер на 400 лв./т. 2, л. 18 – 72/, като с изключение на
последният паричен кредит в размер на 400 лв., всички останали получени сумите по
кредити от името на Д. били възстановени от подс. Н..
В началото на месец февруари 2020 г. , подсъдимият отново имал нужда от
финансови средства и решил да се сдобие с такива по измамлив начин като изтегли онлайн
кредит от името на П. Д..На 06.02.2020 г. подс.И.. Н. подал онлайн заявление за кредит от
името на П. Д. Д. до „СТИК – КРЕДИТ“ АД гр. Шумен с ЕИК *********, за кредит на
стойност 800 лв., на адрес www.stikcredit.bg от IP адрес 79.100.14.200. В това заявление за
кредит, заведено с № 593668, подсъдимият коректно вписал личните данни на П. Д.,
постоянен адрес по лична карта, № на лична карта – *********, телефон за връзка
**********, а като допълнителен номер за контакти посочил тел. номер **********. В
заявлението подсъдимият отново посочил номер на личната си банкова сметка
BG03STSA93000026510233. Кредитът бил при условията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, без да се осъществява личен контакт между
клиента и служителите на дружествата. При предоставянето на такива кредити клиентът
попълвал онлайн в интернет платформа на финансовата институция заявление за кредит, в
което вписвал всички необходими данни /личните си данни, данни за адрес, телефон, данни
за размера желания кредит и др. /. След получаването на електронното заявление за кредит
служители на финансовата институция извършвали проверка на посочените в същото чрез
справки в различни регистри - Персонален регистър на НОИ, централен кредитен регистър
при БНБ и др. Проверката включвала и провеждането на телефонен разговор между
служителите на финансовата институция и клиента, в който клиентът трябва да потвърди
посочените в електронното заявление данни. При одобряване на кредита се изпращал CMC
на мобилния телефон на клиента с код за потвърждение. Този код след това се въвеждал от
клиента в интернет платформата на финансовата институция. По този начин, съгласно
разпоредбите на ЗПФУР, се считало, че е налице сключен договор за кредит между
страните, без да се оформя писмен такъв с положени подписи от кредитора и
кредитополучателя. След това сумата по кредита се изплащала по посочена от клиента
банкова сметка или на каса на “Изипей“.
Същият ден 06.02.2020 г. на посочения телефонен номер за връзка бил проведен
идентификационен разговор от Р. Г. Д. – служител в „СТИК – КРЕДИТ“ АД гр. Шумен с
подс.. Н., който се представил съответно за П. Д.. В този разговор подсъдимият потвърдил
самоличността на посоченото в заявката лице, а именно тази на П. Д., както и размера на
сумата по кредита – 800 лв. и изразил съгласие част от сумата в размер на 520 лв. да бъде
рефинансирана по онлайн Заявка за кредит № 594793/03.02.2020 г. за сума в размер на 400
лв. Остатъкът от сумата в размер на 280 лв. били преведени още същият ден - 06.02.2020 г.
по личната банкова сметка на подс.. Н..
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимият Н. направено в хода на съкратеното съдебно следствие,
който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява
да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство по
съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. .
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14
2

от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по
чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като на 06.02.2020 г. в гр. Шумен, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил заблуждение у служител на „СТИК – КРЕДИТ“ АД гр. Шумен с ЕИК
*********, кандидатствайки онлайн на сайта на „СТИК – КРЕДИТ“ АД гр. Шумен с ЕИК
********* за отпускане на кредит, като използвал личните данни на П. Д. Д. от гр. София
като кредитоискател и с това причинил имотна вреда на „СТИК – КРЕДИТ“ АД гр. Шумен с
ЕИК ********* в размер на 800.00 /осемстотин/ лв.

От субективна страна деянието е извършено е извършено с предварително възникнал и
пряко насочен умисъл.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи незачитането
от страна на подсъдимият на установения в страната правов ред

При определяне на наказанието на подсъдимият за извършеното от него
престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на деянието, степента
на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на
подсъдимият:
смекчаващите вината обстоятелства – младежка възраст,самопризнания,
добросъвестно поведение в наказателния процес, искрено съжаление за извършеното ,
* отегчаващи вината обстоятелства – липсват такива

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на
подсъдимият, като наказанието бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, тъй
като и най лекото предвидено в разпоредбата на чл.209 ал.1 НК, а именно една година
„лишаване от свобода“ би се оказало несъразмерно тежко. Съдът, съобразявайки горните
обстоятелства счита, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимият Н. ще
бъде определяне на наказание в размер на четири месеца «лишаване от свобода»., Съдът
счита, че целите на наказанието могат да бъдат изпълнени и ако изпълнението му бъде
отложено при условията на чл.66 НК. Именно и поради това, съдът отложи изпълнението на
определеното наказание за минимално предвидения срок от три години
Така определеният размер на наказанието, съдът намира за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и друго
престъпление, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По отношение на предявеният от „Стик-Кредит“ АД граждански иск за претърпени
имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимият деяние. Съдът счита, че
предявената претенция от „Стик-Кредит“ АД в размер на 800 лева следва да бъде
3

уважена изцяло, , ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното заплащане на присъдената сума.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимият направените деловодни
разноски.
.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	28
Дата:	8 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия:	Емилиян Кирилов Ангелов

Дело:	20223630200532
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 март 2022 г.

Присъда по дело №532/2022 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите