Определение по дело №1705/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3948
Дата: 31 октомври 2019 г.
Съдия: Светлана Тодорова Кирякова
Дело: 20193101001705
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

№………/………10.2019г.

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на …………………октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                                                 ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

възз.търг.дело № 1705 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 62489 от 27.08.2019г. на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1, срещу Решение № 3578 от 02.08.2019г., постановено по гр.д. № 18640/2018г. по описа на ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ВАРНА“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1, срещу НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим“ № 1, установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗО за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 16 951 лв., представляваща стойността на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки за периода от 01.05.2015 г. – 31.05.2015 г., съгласно Договор № 031016/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.10.2018 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед № 7556/05.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15098/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 с-в.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано; постановено в противоречие с установеното фактическо и правно положение и при липса на преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност. Жалбоподателят оспорва изводите на исковия съд, че извършените надлимитни дейности за м.май 2015г. се отнасят за планови пациенти, а не за случаи на спешна диагностика и като такива не би следвало да бъдат заплатени от НЗОК. Сочи се, че данни за това се съдържат в представената по делото месечна справка от електронната система на болницата за периода от 01.05.2015г. до 31.05.2015г., чрез която МБАЛ Варна отчита извършената дейност и видно от която 13 от пациентите са приети по спешност. Оспорва се извода на съда, че заявление с вх. № 29-02-528/05.06.2015г. се отнася само за планови пациенти. Според въззивника дори и това да е така, то НЗОК следва да извърши плащане и на надлимитните дейности, доколкото в договора не е предвидена възможност при изчерпване на предварително договорените стойности болницата да прекрати дейност. Поддържа се становище, че отчитането на извънлимитна дейност не се дължи на лоша фининсова дисциплина, а на обстоятелството, че плановите пациенти са приети преди изчерпване на определените стойности, като междувременно в лечебното заведение са приети по спешност пациенти, на които минималния болничен престой е по-кратък и същите са били изписани преди изписването на плановите пациенти с по-дълго пролежаване. Настоява се, че въззивникът  спазва финансова дисциплина и предявява за плащане извършената над лимитна дейност, предвид заявление вх. №29-02-528/05.06.2015г. по чл.8 от Правила за изменение и допълнение на Правила за условията и реда за определяне на стойностите по чл.4 ал.1 т.1 и т.2 и за използване на средства от резерва по чл. 1 ал.2 ред 1.4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015г. МБАЛ ВАРНА. Поддържа се, че клаузите в Договор №031016/25.02.2015г., предвиждащи, че НЗОК ще заплаща на изпълнителя за всеки отделен случай, при условие че извършената и отчетената дейност е в рамките на определените стойности в Приложение №2 към индивидуалните договори са нищожни като противоречящи на чл.35 от ЗЗО и чл.52 от КРБ. Сочи се, че ограниченията при заплащането на извършената от лечебното заведение медицинска дейност, предвидено в чл.20 т.6, чл.33 ал.2 , чл.40 ал.2 чл.42 ал.2 от договора са нищожни, тъй като предвиждат ограничение при заплащане на извършена и отчетена дейност. Според въззивника съдът е съществени нарушения на съдопроизводствените правила, във връзка с доклада по делото, доколкото приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните се намират обвързани по силата на договор №031016/25.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и че процесиите дейности за месец май 2015г. са извършени от ищеца и стойността им надвишава размера на посочените стойности в Приложение №2 към Договора, но приема същевременно че МБАЛ ВАРНА не е доказал отчитането на извършената дейност. С оглед представената и приета от съда като доказателство разпечатка от електронната система на МБАЛ Варна и РЗОК-Варна се настоява, че е извършената дейност е отчетена, но РЗОК-Варна я приема за надлимитна и не я заплаща, а не защото приема, че дейността не е отчетена. Сочи се, че искането за плащане на надлимитната дейност е направено в срока по чл.29, ал.1 от договора.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен изцяло с присъждане на сторените разноски в двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна НЗОК чрез РЗОК Варна,  депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Изразява се пълно съгласие с изводите на исковия съд в последователността, приета в постановения съдебен акт. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Доколкото въззивникът въвежда твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, при извършената от въззвивния съд проверка, не се констатират такива. С оглед вида и характера на заявения за разглеждане осъдителен иск тежестта на доказване на релевантните за спора факти е правилно разпределена, като не се налага допълване и изменение на доклада. Съдът е възложил в тежест на ищеца да докаже надлежното отчитане пред НЗОК на дейностите, за които претендира заплащане, и в изпълнение на задължението си страната е ангажирала писмени доказателства. Значението им за спора следва да бъде кредитирано по същество. Освен това с въззивната жалба страната не твърди да са налице други писмени доказателства в тази насока и съответно не представя такива, поради което и следва да се приеме, че всички относими към съответния факт доказателства са изчерпани пред исковия съд.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба с вх. № 62489 от 27.08.2019г. на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1, срещу Решение № 3578 от 02.08.2019г., постановено по гр.д. № 18640/2018г. по описа на ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ВАРНА“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1, срещу НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим“ № 1, установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗО за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 16 951 лв., представляваща стойността на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки за периода от 01.05.2015 г. – 31.05.2015 г., съгласно Договор № 031016/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.10.2018 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед № 7556/05.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15098/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 с-в.

 

НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1705/2019 год. на ВОС за 15.01.2020г. от 14.00часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.