О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/………10.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на …………………октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.търг.дело № 1705 по описа
за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 62489
от 27.08.2019г. на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ВАРНА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, пл.
„Славейков“ № 1, срещу Решение № 3578 от 02.08.2019г., постановено по гр.д. №
18640/2018г. по описа на ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН
предявения от „МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ВАРНА“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1, срещу НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Кричим“ № 1, установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗО за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 16 951 лв.,
представляваща стойността на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки
за периода от 01.05.2015 г. – 31.05.2015 г., съгласно Договор №
031016/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 04.10.2018 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед
№ 7556/05.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 15098/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 с-в.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно и необосновано; постановено в противоречие с установеното фактическо
и правно положение и при липса на преценка на събраните доказателства в тяхната
съвкупност. Жалбоподателят оспорва изводите на исковия съд, че извършените
надлимитни дейности за м.май 2015г. се отнасят за планови пациенти, а не за
случаи на спешна диагностика и като такива не би следвало да бъдат заплатени от
НЗОК. Сочи се, че данни за това се съдържат в представената по делото месечна
справка от електронната система на болницата за периода от 01.05.2015г. до
31.05.2015г., чрез която МБАЛ Варна отчита извършената дейност и видно от която
13 от пациентите са приети по спешност. Оспорва се извода на съда, че заявление
с вх. № 29-02-528/05.06.2015г. се отнася само за планови пациенти. Според
въззивника дори и това да е така, то НЗОК следва да извърши плащане и на
надлимитните дейности, доколкото в договора не е предвидена възможност при
изчерпване на предварително договорените стойности болницата да прекрати
дейност. Поддържа се становище, че отчитането на извънлимитна дейност не се
дължи на лоша фининсова дисциплина, а на обстоятелството, че плановите пациенти
са приети преди изчерпване на определените стойности, като междувременно в
лечебното заведение са приети по спешност пациенти, на които минималния
болничен престой е по-кратък и същите са били изписани преди изписването на
плановите пациенти с по-дълго пролежаване. Настоява се, че въззивникът спазва финансова дисциплина и предявява за
плащане извършената над лимитна дейност, предвид заявление вх.
№29-02-528/05.06.2015г. по чл.8 от Правила за изменение и допълнение на Правила
за условията и реда за определяне на стойностите по чл.4 ал.1 т.1 и т.2 и за
използване на средства от резерва по чл. 1 ал.2 ред 1.4 от Закона за бюджета на
НЗОК за 2015г. МБАЛ ВАРНА. Поддържа се, че клаузите в Договор №031016/25.02.2015г.,
предвиждащи, че НЗОК ще заплаща на изпълнителя за всеки отделен случай, при
условие че извършената и отчетената дейност е в рамките на определените
стойности в Приложение №2 към индивидуалните договори са нищожни като
противоречящи на чл.35 от ЗЗО и чл.52 от КРБ. Сочи се, че ограниченията при
заплащането на извършената от лечебното заведение медицинска дейност,
предвидено в чл.20 т.6, чл.33 ал.2 , чл.40 ал.2 чл.42 ал.2 от договора са
нищожни, тъй като предвиждат ограничение при заплащане на извършена и отчетена
дейност. Според въззивника съдът е съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, във връзка с доклада по делото, доколкото приема за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че страните се намират обвързани по силата на
договор №031016/25.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
както и че процесиите дейности за месец май 2015г. са извършени от ищеца и
стойността им надвишава размера на посочените стойности в Приложение №2 към
Договора, но приема същевременно че МБАЛ ВАРНА не е доказал отчитането на
извършената дейност. С оглед представената и приета от съда като доказателство
разпечатка от електронната система на МБАЛ Варна и РЗОК-Варна се настоява, че е
извършената дейност е отчетена, но РЗОК-Варна я приема за надлимитна и не я
заплаща, а не защото приема, че дейността не е отчетена. Сочи се, че искането
за плащане на надлимитната дейност е направено в срока по чл.29, ал.1 от
договора.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен изцяло с
присъждане на сторените разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна НЗОК
чрез РЗОК Варна, депозира
писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Изразява
се пълно съгласие с изводите на исковия съд в последователността, приета в
постановения съдебен акт. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и
присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Доколкото въззивникът въвежда твърдения за
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по
делото, при извършената от въззвивния съд проверка, не се констатират такива. С
оглед вида и характера на заявения за разглеждане осъдителен иск тежестта на
доказване на релевантните за спора факти е правилно разпределена, като не се
налага допълване и изменение на доклада. Съдът е възложил в тежест на ищеца да
докаже надлежното отчитане пред НЗОК на дейностите, за които претендира
заплащане, и в изпълнение на задължението си страната е ангажирала писмени
доказателства. Значението им за спора следва да бъде кредитирано по същество.
Освен това с въззивната жалба страната не твърди да са налице други писмени
доказателства в тази насока и съответно не представя такива, поради което и
следва да се приеме, че всички относими към съответния факт доказателства са
изчерпани пред исковия съд.
Страните
не са направили искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения,
вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба с вх. № 62489 от 27.08.2019г. на „МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1, срещу Решение № 3578
от 02.08.2019г., постановено по гр.д. № 18640/2018г. по описа на ВРС, с което е
ОТХВЪРЛЕН предявения от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
ВАРНА“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1, срещу НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим“ № 1, установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗО за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 16 951 лв., представляваща стойността на извършено
лечение на пациенти по клинични пътеки за периода от 01.05.2015 г. – 31.05.2015
г., съгласно Договор № 031016/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 04.10.2018 г. до окончателното й изплащане,
за което е издадена Заповед № 7556/05.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15098/2018 г. по описа на Районен съд –
Варна, 7 с-в.
НАСРОЧВА
производството по възз.т.дело № 1705/2019 год. на ВОС за 15.01.2020г. от 14.00часа, за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.