РЕШЕНИЕ
№ 958
гр. гр. Хасково, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Персиана Люб. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20255640101151 по описа за 2025 година
С подадената искова молба ищцата Р. А. А., ЕГН **********, от
***********, е предявила срещу ответника Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ул.“св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
КТ, а именно - да бъде признато за незаконно извършеното със Заповед №
РД-02-16-248/23.04.2025г. уволнение, като същата бъде отменена, да бъде
възстановена на заеманата от нея длъжност преди това уволнение –
„**********“ в Съвместен секретариат по Програма *********, както и да й
бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради уволнението, като претендира сума в размер на 13 200 лева за периода
от 28.04.2025г. до 28.10.2025г.
Ищцата твърди, че Министърът на регионалното развитие и
благоустройството в качеството си на представител и ръководител на
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чрез
упълномощаване по силата на Заповед № РД-02-14-625 от 09.06.2025 на
Главен секретар М. В., сключил с нея трудов договор с № РД-02-16-1258 от
11.09.2023г. за заемане на длъжността „**********“ в Съвместен секретариат
по Програма **********“, както и че впоследствие със Заповед № РД-02-16-
248 от 23.04.2025г. трудовото й правоотношение е било едностранно
1
прекратено от Министъра на Регионалното развитие и благоустройството.
Поддържа, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение страда
от съществени процесуалноправни и материалноправни пороци, тьй като е
издадена при съществено нарушение на административно производствените
правила, при противоречие с материалноправните разпоредби и при явно
несъответствие с целта на Кодекса на труда. Счита, че формално посоченото в
заповедта основание - чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда не е осъществено,
нито може да бъде доказано, а работодателят е упражнил превратно правата
си и в противоречие със закона. Видно от Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, като основание било посочено „бавен напредък и
трудности при приспособяване към изискванията на длъжността, липса на
самостоятелност и проактивност, както и проблеми с качеството на
изпълнение“. Според ищцата нито една от горепосочените констатации не
била следствие от обективна нейна невъзможност за изпълнение на вменените
й задължения, нито пък вследствие от липса на качества за изпълнение
заеманата длъжност и това се установявало от кадровото й досие и
приложените формуляри за оценка на индивидуалното трудово изпълнение от
административния орган. Съгласно тези формуляри, заемайки същата
длъжност, от която била освободена с атакуваната заповед, ищцата получила
междинни оценки в положителна насока и от тях се установявало, че не й
липсвал нито професионален опит, нито компетентност, нито личностни
качества, нито пък имало дефицит на някакви природни дадености, доколкото
със същия личностен и професионален капацитет, какъвто имала към датата
на освобождаването, тя се справяла със задълженията си на ниво „над
изискванията“. Посочва, че в обжалваната заповед не се посочвало в какъв
период и обем били налични основанията за уволнението , а в тази насока
заповедта била незаконна, в случай че към датата на прекратяване на
правоотношението цитираните в заповедта хипотези не се установявали, в
каквато насока било и трайно възприето в доктрината и в съдебната практика
становище. Поддържа, че неизпълнението, некачественото или неефективното
изпълнение на трудовите функции поради липса на качества на работника или
служителя - недостатъчни професионални знания, умения, навици вследствие
на недостатъчен опит или природни дадености, съществували някога през
годините, не можело да обуслови основание за уволнението на служителя в
по-късен момент по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, ако тогава подобен дефицит в
работата му не се установява. Според ищцата хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5
КТ предполагала несъответствие между възможностите на служителя с
изискванията и критериите на работодателя, доколкото те не противоречат на
закона и добрите нрави и са съответни спрямо длъжността и от значение за
изпълнение на трудовите задължения. Сочи, че тези качества можели да са
както професионални, така и личностни и липсата им трябвало да е трайна и
2
да не се касае за спорадични или несъществени пропуски. Липсата на качества
у работника/служителя се наблюдавало в продължителен период от време
преди уволнението и важното било това състояние да е налице и към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като установените някога
пропуски в работата не предполагали, че работникът продължава да допуска
същите и през следващите години, съответно и към датата на уволнението. В
този смисъл работодателят следвало да установи чрез пълно главно доказване
наличието на основанието към момента уволнение. Поддържа се от ищцата, че
хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е наказание за работника/служителя за
допуснати от него някога пропуски, за лошо или некачествено изпълнение на
трудовите задължения някога във времето, а освобождаване на работник,
който няма нужните за работата и изисквани от работодателя качества. Сочи,
че ако е налице подобрение на работата на работника в годините и вече не се
забелязват личностни или професионални дефицити, то тогава интересът на
работодателят да прекрати трудовото правоотношение с него по чл. 328, ал. 1,
т. 5 ГПК не съществувал, а уволнението било незаконно поради липса на
основание, тъи като опцията за освобождаване на служителя представлявала
една възможност, а не задължение за същия. Предвид изложеното и
направеното с молба вх.рег. №9380/22.05.2025г. уточнение, ищцата моли съда
да постанови решение, с което да признае извършеното уволнение за
незаконно и да отмени като незаконосъобразна издадената Заповед № РД-02-
16-248 от 23.04.2025г. на Министъра на Регионалното развитие и
благоустройството; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност **********“ в Съвместен секретариат по Програма ********* г.;
както и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради незаконното уволнение на основание
чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225 от КТ, в размер на 2200 лева месечно, за
период от 6 месеца, считано от 28.04.2025г. до 28.10.2025г., общо в размер на
13 200 лева.
Ответникът счита предявените искове за изцяло неоснователни, като
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същите и му присъди
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че страните по делото са се намирали в трудовоправни
отношения, по силата на които ищцата Р. А. А. е работила на длъжност
„експерт мониторинг в Съвместен секретариат по програма **************“
към дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ при
Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В горния
3
смисъл е представеният като доказателство Трудов договор № РД-02-16-
1258/11.09.2023г.
Със Заповед № РД-02-16-248/23.04.2025г. на работодателя трудовото
правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Като
причина за прекратяването на трудовото правоотношение е посочено, че то се
извършва поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на
трудовите функции, възложени му от работодателя. Посочено е, че ищцата Р.
А. А. има бавен напредък и трудности при приспособяване към изискванията
на длъжността, липса на самостоятелност и проактивност, липса на
достатъчна инициатива за самостоятелно и ефективно справяне със
задълженията, както и проблеми с качеството на изпълнение на трудовите
функции. Заповедта е връчена на ищцата лично на 25.04.2025г. В самата
заповед е посочен законовият текст, на който работодателят е позовал нейното
издаване, както и причините за издаването, подписана е от ръководителя на
ответника, връчена е по един от допустимите начини, поради което съдът я
намира за редовна от външна страна, издадена в съответствие с процесуалните
правила и като такава породила своето действие.
От приетия като писмено доказателство по делото Трудов договор №
РД-02-16-1258 от 11.09.2023г. се установи, че между страните е бил сключен
такъв договор, с начална дата 18.09.2023г., т.е. ищцата е работила
приблизително 1 година и 6 месеца на длъжността, от която е освободена с
процесната заповед.
Представи се Формуляр за индивидуален работен план и оценка
изпълнението на длъжността, с период за изпълнение от 18.09.2023г. до
31.12.2023г. с оценяващ ръководител Г. В. О., както и Формуляр за
индивидуален работен план и оценка изпълнението на длъжността с период за
оценяване от 01.01.2024г. до 31.12.2024г. с оценяващ ръководител М. О..
Приет бе като доказателство и Формуляр за междинна среща към дата
28.06.2024г. с оценяващ ръководител Н. Г.. В тази част за проведената
междинна среща с дата 28.06.2024г. се сочи, че към този момент
изпълнението на поставените с индивидуалния план задачи е постигнато в
съответстиве със заложените критерии. Като краен извод се сочи, че не се
констатира необходимост от промяна в целите на индивидуалния работен
план. От представената като доказателство част 3-та на посочения по-горе
формуляр /Годишна оценка на изпълнението/ съдът установи, че оценяващият
ръководител е дал препоръка в насока да се продължи периода на въвеждане
на експерта в процесите и задачите, като се отбелязва, че въпреки
съществената продължителност на времето от поемането на длъжността, е
необходимо продължаване на този период с цел повишаване на
професионалните компетенции. Посочва се още, че служителят следва да се
4
ориентира към тематични обучения за придобиване на умения за по-
качествено изпълнение и придобиване на специфични за длъжността умения,
като подробно в дадената оценка е описано точно какви умения следва да
добие служителят във връзка с конкретната работа, която изпълнява. Във
връзка с така установеното в посочения Формуляр за годишна оценка,
контролиращият ръководител Д. Г. е формулирала краен извод, че оценката е
„неприемливо изпълнение“, поради което е посочено, че предвид изминалия
период не е приемливо да се продължава с въвеждащо обучение, тъй като от
служителя се очакват резултати.
От приетия като доказателство Формуляр за годишна оценка на
изпълнението, изготвен на 24.01.2025г. с оценяващ ръководител Н. Г. съдът
установи, че са били направени същите констатации за изпълняване на
работата, като тези при междинната оценка. От своя страна контролиращият
ръководител Д. Г. е дала заключение, че служителят показва неприемливо
изпъленине.
Като писмено доказателство по делото бе приета и Длъжностна
характеристика, в която са посочени от една страна преките задължения, а в
т.7 подробно са залегнали и изискванията към служителя и необходимите
компетентности за изпълнение на длъжността.
Съдът допусна събиране и на гласни доказателства:
От разпита на свид. Н. Г. се установява по несъмнен начин, че в
работата си много често се налагало ищцата да бъде подпомагана от
останалите й колеги, тъй като не е проявявала самостоятелност при
изпълнение на конкретните задачи. Представеният от нея краен продукт бил
със забележки, незадоволително качество и повърхностно отношение, което
на практика водело до натоварване на другите членове на колектива. Това й
отношение към работата натежавало на колегите й, тъй като те трябвало да
довършват нейни задачи, което пък от своя страна водело до напрежение и
негативно отношение. Свидетелката твърди, че към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение с ищцата е нямало подобрение в работата й, а
по-скоро обратното. Заявява, че толкова продължителен период на въвеждане
в работата не е наблюдавала с друг колега до сега. Дава и конкретни примери
от общата им работа.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-
счетоводна експертиза. От същото се установява, че размерът на месечното
брутно трудово възнаграждение, въз основа на което следва да се определи
размера на обезщетението, което се дължи на ищцата за времето, през което е
останала без работа поради процесното уволнение, е последното брутно
трудово възнаграждение за м. февруари 2025г., а именно 2376 лева. Вещото
лице посочва, че на ищцата са изплатени: - обезщетение по чл.224 от КТ –
5
1946.60 лева; - доначислено по чл.224 от КТ – 73 лева; - общо по чл.224 от КТ
– 2019.60 лева. Обезщетението е изчислено за 17 работни дни, отразени като
дължими в Заповед № РД-02-16-248/23.04.2025г.; - обезщетение по чл.220 от
КТ – 7128 лева. Вещото лице сочи, че обезщетението е изчислено за 3 месеца
на база месечното брутно трудово възнаграждение за последния пълен
отработен месец – месец февруари, в размер на 2376 лева /2376 х 3/.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира, че се
налага извод за законосъобразност на издадената заповед, предмет на
настоящия трудов спор.
На първо място съдът счита, че работодателят, върху когото пада
тежестта на доказване законосъобразността на всяко едно уволнение, в
настоящия случай успя да докаже това. Безспорно е, че издадената заповед е
с посочено правно основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, което е именно
законовият текст и отговаря на изискванията на КТ.
Законодателят е поставил като условие при упражняването на своята
работодателска власт работодателят да посочи точно и конкретно какви
качества не притежава служителят. В конкретния случай посоченото в
заповедта дава възможност точно да се прецени липсата на какви качества е
довела до неефективно изпълнение на работата.
Субективното право на работодателя по чл.328, ал.1, т.5 от КТ е
потестативно право, което се упражнява с едностранно волеизявление, като
трудовият договор се прекратява по причина, стояща у служителя.
Фактическият състав на основанието включва няколко елемента: трайно
неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или
качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на
работата. Всички така изброени елементи работодателят е длъжен да посочи в
заповедта за уволнение, като ги изброи поименно или като посочи начина, по
който работникът се справя с възложената работа. / Тълкувателно решение №
4/2017г./ В този смисъл съдът намира, че работодателят е посочил ясно и
категорично, че при ищцата е налице бавен напредък и трудности при
приспособяването към изискванията на длъжността, липса на самостоятелност
и проактивност и проблеми с качеството на изпълнение. При така
установеното съдът счита, че е достатъчно посочването от страна на
работодателя начинът, по който ищцата се е справяла с работата и
задълженията, които ищцата не е в състояние да изпълнява. Самата преценка
на работодателя е направена за конкретен период от време, в случая за период
над 1 година и 6 месеца, поради което следва да се приеме, че липсата на
качества е едно трайно състояние, а не епизодично такова. Следва още да се
посочи, че липсата на качества не може да се измерва пряко. За такава липса
6
може да се съди единствено по поведението на служителя - неговите действия
или бездействия, и по получените резултати. В случая работодателят е
извършил конкретна преценка за качествата на служителя за справяне с
възложената работа, което се установява от приложените по делото
формуляри, обсъдени по-горе. При внимателен прочит на всички тях се
констатира, че ищцата не е постигнала желаното ниво на изпълнение на
задълженията си, поради което са давани препоръки да се продължи периода
на въвеждане в процесите и задачите, да се ориентира към тематични
обучения за придобиване на умения за по-качествено изпълнение, да се
изисква по-голяма задълбоченост. Казаното според съда категорично сочи на
посочените в тези констатации качества, които не притежава ищцата и които
водят до некачествено изпълнение на работата, въпреки наличието на воля у
работодателя да се преодолят същите.
Предвид изложеното съдът намира, че работодателят доказа безспорно,
че ищцата не притежава нужните професионални качества за ефективното
изпълнение на работата, както и че тази липса е едно трайно и постоянно
състояние. Ето защо, с оглед на събраните по делото доказателства, следва да
се приеме, че процесната заповед е законосъобразна, именно поради наличие
на материалноправната предпоставка за издаването й, поради което
предявения иск да бъде признато за незаконно извършеното със Заповед №
РД-02-16-248/23.04.2025г. уволнение, като същата бъде отменена, като
неоснователен, ще следва да се отхвърли. Ще следва съответно да се
отхвърлят и останалите обективно съединени искове за възстановяване на
ищцата на заеманата от нея длъжност преди това уволнение – „**********“ в
Съвместен секретариат по Програма ************, както и да й бъде
заплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението в размер на 13 200 лева за периода от 28.04.2025г. до 28.10.2025г.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид своевременно заявеното
искане в тази насока, на ответника следва да се присъдят направените по
делото разноски, платими от ищцата, в размер на 1292.40 лева, произтекли от
платено възнаграждение за адвокат.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. А. А., ЕГН **********, от
***********, против Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
7
гр.София, ул.“св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, а
именно - да бъде признато за незаконно извършеното със Заповед № РД-02-
16-248/23.04.2025г. уволнение, като същата бъде отменена, да бъде
възстановена на заеманата от нея длъжност преди това уволнение –
„**********“ в Съвместен секретариат по Програма *********, както и за
заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
това уволнение в размер на 13 200 лева за периода от 28.04.2025г. до
28.10.2025г. като – неоснователни.
ОСЪЖДА Р. А. А., ЕГН **********, от ***********, да заплати на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“св. Св. Кирил
и Методий“ № 17-19 , направените по делото разноски в размер на 1292.40
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 27.11.2025год.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
8