№ 2611
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. Ст. Танева
при участието на секретаря Т. В.
като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Гражданско дело №
20241110116308 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от “Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б,
представлявано от Александър Александров, срещу М. В. Т..
В исковата молба се твърди, че М. В. Т., била собственик - клиент на
“Топлофикация – София” ЕАД, на недвижим имот с адрес: гр.София,
общ.”Лозенец”, АДРЕС, преустроен в кафе-аперитив, и е потребявала
топлинна енергия за стопански нужди за аб.№366800, ID 193553, като не е
заплатила начислените суми за процесния период, до размера на които същите
се е обогатила неоснователно предвид липсата на сключен договор за
продажба на топлинна енергия между страните.
Моли съдът да признае за осъди ответника М. В. Т., да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 3300.32лв., от които 2786.54лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2021г. до м.04.2023г., както и изравнителна сметки №
**********/м.09.2022г. за периода м.05.2021г.-м.06.2021г., №
**********/м.07.2023г. за периода м.07,2022г.-м.04.2023г., №
**********/м.07.2023г. за периода м.05.2022г.-м.06.2022г. и 513.78 лв. -
законна лихва за забава от 30.06.2021г. до 08.03.2024г. ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът чрез назначения му особен
представител, оспорва иска като сочи че вземането е погасено по давност.
Моли да не се назначават експертизи.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1. Правна квалификация:
Предявени са осъдителни искове с правна чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149,
ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:Няма.
3. По иска с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ в
тежест на ищеца е да докаже обогатяване (увеличение на имуществото) на
ответника; обедняване (намаление на имуществото) на ищеца; връзка между
обогатяването и обедняването- те следва да произтичат от един факт или от
обща група факти- в случая ищецът следва да докаже, че е доставил топлинна
енергия в имот, който се е ползвал от ответника за процесния период;
количеството топлинна енергия; стойност, до размера на която ответниците са
се обогатили. Ответниците следва да докажат възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните
задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния
период. Ответниците следва да докажат възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
4. Съдът обявява за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези
действали след 26.06.2016г.
5. По съществото на спора:
По искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете предполага установяване от страна на
ищеца наличието на следните предпоставки: обедняването си – количеството
и цената на реално доставената през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия,
спестявайки разходите за заплащане на стойността на същата, както и връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на
ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване
в отношенията между двата субекта.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите,
извършващи стопанска дейност. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на
ЗЕ (приложима редакция към спорния период) потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което
2
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи
писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови
нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач.
От представения нотариален акт № 68/24.04.2017 г. (л. 11) се установява,
че процесният имот е собственост на ответницата.
По делото няма данни процесният имот да е бил предмет на последваща
прехвърлителна сделка, или да са се осъществили други юридически факти,
довели до промяна в правата върху него, поради което съдът прави извод, че в
рамките на исковия период негов собственик е била държавата, стопанисвайки
го чрез ответника Областна администрация – София област.
В същото време от страна на ответника не се навеждат твърдения да е
сключил писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
/небитови/ нужди с ищеца, поради което съдът приема, че в рамките на
исковия период такъв не е бил налице. Ето защо, ищецът не може да
претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а
единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата
на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия. Като не я
заплатил ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
По делото не се оспорва, че е доставяна топлинна енергия.
По отношение на възражението за погасяване на вземането по давност:
Предмет на настоящото производство е сума, с която ответникът се е
обогатил неоснователно, спестявайки си разходи за заплащането ,
съизмеряваща се като стойност с месечната цена за процесния период, което
обаче не прави вземането периодично по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Ето
защо, процесното вземане се погасява с общата 5- годишна давност, в
какъвто смисъл са и разясненията в т. 7 от Постановление № 1/28.05.1979 г. по
гр. д. № 1/1979 г. на ППВС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Според задължителните
3
разяснения в т. 7 от Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на
ППВС в случаите на неоснователно обогатяване с фактическия състав по чл.
59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на
получаването на престацията.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато
трае съдебното производство относно вземането. По силата на законовата
фикция по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно в конкретния
случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата. Спиране и
прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на 5- годишна давност в случая се обуславя
изводът, че вземанията или дори част от тях не се явяват погасени по давност
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за мораторна лихва предполага
установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: главен дълг;
настъпване на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, като според чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора.
В случая, вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване,
поради което общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди са неприложими, доколкото между страните липсва облигационна
връзка.
В случая, е необходимо изпращането на покана до длъжника, като от
страна на ищеца не е представена такива и иска се явява неоснователен.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените
искове, право на разноски има всяка от страните съразмерно с уважената,
респ. отхвърлената част. Съдът определя юрк. възнаграждение на проц.
представители на ищеца 50,00 лв. Ответникът не е направил разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД М. В. Т., родена на **********
г., гражданин на Р.Ф., ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23 Б – следната сума: 2786.54лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, с която ответницата се е обогатила
неоснователно, за периода м.05.2021г. до м.04.2023г., както и изравнителна
4
сметки № **********/м.09.2022г. за периода м.05.2021г.-м.06.2021г., №
**********/м.07.2023г. за периода м.07,2022г.-м.04.2023г., №
**********/м.07.2023г. за периода м.05.2022г.-м.06.2022г. ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба (21.03.2024 г. ) до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от
513.78 лв. - законна лихва за забава от 30.06.2021г. до 08.03.2024г.
ОСЪЖДА М. В. Т., родена на ********** г., гражданин на Р.Ф. ДА
ПЛАТИ НА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б разноски по делото в
размер на 42,22лв. – юрк. възнаграждение, 111,45 лв. – държавна такса; 422,16
лв. – депозит за особен представител.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач
на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – ТЕХЕМ СЪРВИСИС
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5