Р Е Ш Е Н И Е
№ 1789
Гр. П., 06.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на седми ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Капка Станчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № ***г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от „Профи Кредит България“ ЕООД
срещу А.Д.Х. осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата от 435,36 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 05.07.2019 г. по договор
за потребителски кредит № ***от
30.***г. /след връщане на исковата молба и прекратяване на
производството по делото в частта, в която се предявяват искове за сумата от
900 лв., представляваща непогасена главница по договора, заедно със законната
за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
до окончателното изплащане на вземането, която сума е удостоверена в Заповед № ***г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ***г.
по описа на РС – П., обезсилена с влязло в сила определение от 11.10.2018 г.,
както и за сумата от 1 080,48 лв., представляваща стойност за закупен
пакет от допълнителни услуги или за сума в общ размер от 1 980,48 лв., с
влязло в сила определение от 04.01.2019 г./.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му
на заемодател и ответницата А.Х., в качеството
ѝ на заемополучател, е сключен договор за потребителски кредит № ***г., по
силата на който на заемателя е предоставен паричен заем в размер на сумата от
900 лв. срещу задължението да върне същата заедно с договорна лихва в размер от
435,36 лв. на 24 месечни вноски, всяка в размер от по 55,64 лв. съгласно
погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Посочва, че заемната
сума е преведена от ищеца на посочената от Х. банкова сметка ***.***г. Посочва
се, че между страните е сключено споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, за което ответницата дължи възнаграждение в общ размер от
1 080,48 лв., чието плащане е разсрочено на 24 вноски, включени като
размер в тези по договора за кредит. Ищцовото дружество твърди, че ответницата
не е извършвала никакво плащане за погасяване на задълженията си. Поради
допусната забава в заплащането с повече от 30 календарни дни и на основание
клаузите на приложимите Общи условия, договорът за кредит е прекратен
автоматично от ищеца, за което Х. е уведомена писмено на 19.10.2018 г. С тези
съображения се отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендират
се разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. З.С. оспорва иска
по основание и размер с твърдението, че вземането за договорна лихва е основано
на договорна клауза, която противоречи на добрите нрави. Излага подробни
съображения относно недължимостта на възнаграждението за допълнителни услуги с
доводът, че такива не са извършени във връзка със сключването на процесния договор.
Намира, че договореното със споразумението възнаграждение извън това, дължимо
по договора за кредит, има привиден характер и се явява нищожно. С тези доводи
отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно
данните, съдържащи се в приетото по делото удостоверение с изх. № 20180611142737/11.06.2018
г., издадено от Агенцията по вписванията, ищцовото дружество „Профи Кредит
България“ ЕООД е с основен предмет на дейност отпускане на заеми със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или на други
възстановими средства.
Между
страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството му на
заемодател и А.Д.Х., в качеството
ѝ на заемополучател, е сключен договор за потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ № ***г. за предоставяне в паричен заем на сумата от 900 лв.
срещу задължението на ответницата да я върне заедно с договорна лихва в размер
от 435,36 лв. чрез 24 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от по 55,64
лв. с падеж на първата на 05.08.2017 г. и падеж на последната на 05.07.2019 г.
съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Уговорени са 49,90 %
ГПР и 41,17 % ГЛП.
В
раздел III-ти от договора е уговорено, че паричните средства,
предмет на кредита, ще се предоставят на заемополучателя по конкретна банкова
сметка, *** „Обединена българска банка“ АД. С договора Х. е избрала допълнителна
опция – пакет „Бонус“ за предоставяне на допълнителни услуги, предмет на
допълнително писмено споразумение между страните, с дължимо от ответницата
възнаграждение в размер от 1080,48 лв., платими на 24 равни месечни вноски от
по 45,02 лв. на падежните дати на основното задължение.
Изяснява
се, че договорът за кредит е сключен въз основа на молба от ответницата А.Д.Х., обективирана в искане от 29.***г., в
което същата е посочила, че изразява желание за отпускане на паричен заем в
размер от 1 800 лв. и за срок от 24 месеца, с вписани лични данни, трудова
ангажираност, съществуващи кредитни задължения. Попълнен е и Стандартен европейски
формуляр от 30.***г. от двете страни с вписани размер на заема /900 лв./, начин
на усвояването му – чрез превод по банкова сметка, *** договора, неговия срок,
общата дължима сума, фиксираният лихвен %, право на отказ от договора, с
отбелязване, че ответницата е получила препис от формуляра.
Установява
се също, че съгласно клаузата на т. 3.4. от приложимите Общи условия на
ищцовото дружество към договор за потребителски кредит /приети в заверен препис
по делото/ договорът влиза в сила след подписването му от страните и на датата,
посочена в него. Въз основа на така подписания договор кредиторът се задължава
да предостави на клиента /заемателя/ договорените парични средства по сметката,
посочена от последния в самия договор – арг. т. 3.5 от ОУ. Съгласно клаузата на
т. 8 от последните основно задължение на заемателя е да върне предоставената в
заем сума заедно с договорното възнаграждение, на равни месечни вноски в размер
и в срокове съгласно посоченото в договора и според погасителния план,
представляващ неразделна част от същия. В клаузата на т. 12.3 от Общите условия
е предвидено, че при забава от страна на заемателя в плащането на една месечна
вноска по договора с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично
прекратяване на договора за кредит и обявяване на предсрочната му изискуемост –
без да е необходимо заемодателят да му изпраща уведомление. При прекратяване на
договора на това основание клиентът дължи връщане на останалите непогасени
вноски, включително възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги,
лихви за забава и такси.
Съгласно представеното
и прието по делото преводно нареждане за кредитен превод от 30.***г. ищецът
„Профи Кредит България“ ЕООД е превел по банковата сметка на ответницата А.Х.,
посочена в процесния договор за кредит, сумата от 900 лв. с посочено основание
за превода номера на договора: „***“.
Съгласно
изготвеното от ищеца извлечение от сметка от 22.11.2018 г. по процесния договор
няма постъпили плащания от ответницата, в качеството ѝ на заемополучател.
Данните
по делото сочат, че от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД е изготвено
уведомително писмо от 19.10.2017 г., адресирано до ответната страна А.Х., с което същата се
уведомява, че поради неизпълнение на задълженията ѝ по договора за
потребителски кредит № ***последният е едностранно прекратен на основание
приложимите Общи условия, считано от 10.10.2017 г. По делото не се установява
това писмо да е получено от ответницата преди връчването му като приложение към
исковата молба в хода на настоящото производство.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 2,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК.
Съдът,
като съобрази, че исковата претенция е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК,
след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК в хода на
производството по ч. гр. дело № ***г., намира,
че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесното вземане е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване: 1). наличието на твърдяното
облигационно отношение с ответницата, предаването на заемната сума на
заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски; 2). настъпването на
основанието за предсрочна изискуемост на вземането и обявяването ѝ на
ответницата; 3). наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с договорна лихва и нейния размер.
Съдът намира
за установено по делото възникването на облигационно правоотношение между „Профи
Кредит България“ ЕООД, в качеството му на заемодател и ответницата А.Х., в качеството ѝ на
заемател, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за потребителски
кредит № ***г., както и, че ищецът е изпълнил основното си задължение за
предаване на ответницата на заемната сума в размер от 900 лв., на 30.***г.
Фактът на
сключване на договора не се спори от ответната страна, а и се установява от
преписа на договора, приет като доказателство по делото, подписан от двете
страни – от „Профи Кредит България“ ЕООД, като заемодател и от ответницата А.Х.,
като заемополучател – обстоятелство, неоспорено по делото. Касае се за
постигната договорност по всички съществени реквизити в изискуемта от ЗПК
писмена форма.
Същевременно
от приетото по делото преводно нареждане от 30.***г. и отразеното в него
основание за превод на сумата от 900 лв. – номерът на процесния договор за
кредит и тълкуването му във връзка с раздел III от процесния договор, регламентиращ
начина на предаване на заемателя на процесната сума, съдът приема за доказан и
този втори елемент от фактическия състав на процесното придобивно основание, а
именно предавенето на паричния кредит чрез превода по сметката на ответницата А.Х.
на заемната сума от 900 лв., какъвто е уговореният между страните начин на
нейното предаване.
С това в
правната сфера на заемополучателя Х. е възникнало насрещното задължение да
върне заемната сума заедно с уговорената договорна лихва на 24 равни месечни
вноски с размери и падежи, подробни индивидуализирани в погасителния план,
представляващ неразделна част от договора.
Както
беше изяснено, в исковата молба ищецът излага твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на основание клаузата на т. 12.3 от приложимите към
правоотношението Общи условия. Съгласно последната при забава от страна на
заемателя в плащането на една месечна вноска по договора с повече от 30
календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за кредит и
обявяване на предсрочната му изискуемост без да е необходимо заемодателят да
изпраща уведомление на заемателя.
Съдът,
при анализ на събраните по делото доказателства, намира, че това право не е
надлежно упражнено от кредитора преди образуване на настоящото
производство. Ищцовото
дружество се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради неплащане
в срок на конкретни падежирали месечни вноски. В този случай, за да се приеме,
че вземането е изискуемо и подлежи на изпълнение, следва да бъде установено
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили и обективните факти, обуславящи настъпването ѝ –
соченото неизпълнение и ако изявлението ѝ в този смисъл е достигнало и
получено от длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – в този
смисъл са и разясненията, дадени в т. 18 на ТР № 4/2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и с решение № 58/15.04.2009 г. по т. д. №
584/2008 г. II т. о., ВКС.
В
конкретната хипотеза няма данни, сочещи, че ответницата А.Х. е надлежно
уведомена за отнемането на преимуществото на срока по процесния договор от
страна на кредитора. Няма такъв характер изпращането на приложеното по делото
уведомително писмо от 19.10.2017 г. с оглед липсата на доказателства за редовно
проведена процедура по връчването му на адресата.
Липсата на
изпратено уведомление до длъжника за довеждането до знанието му на изявлението
за предсрочна изискуемост прави процесното вземане, основано именно на
упражненото от кредитора право за отнемане преимуществото на срока, неизискуемо
към датата на подаване на заявлението.
Същевременно
съдът съобрази, че изискуемостта на всички 24 погасителни вноски по процесния
договор, с падеж на последната на 05.07.2019 г. е настъпила към момента на
приключване на устните състезания в настоящия процес – на 07.11.2019 г. Този
факт следва да бъде съобразен от съда, въпреки че не са налице последиците на
надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за
кредит. Длъжникът – ответник по иска дължи изпълнение за тази част от дълга, по
отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните – в случая за
цялото вземане, тъй като дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното
вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не
може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло
искът при безспорно установено неизпълнение на това вземане по отношение на
вече падежиралите вноски – в този смисъл са и задължителните за съда
разяснения, дадени в мотивите на т. 2 от ТР от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно,
в правната сфера на ищцовото дружество е възникнало вземане в размер на сумата
от 435,36 лв., представляващо договорна лихва за периода от 05.08.2017 г. до
05.07.2019 г., т.е. за целия срок на договора.
В
тази връзка съдът счита за неоснователно възражението на особения представил,
изложено в отговора на исковата молба, за недължимост на сумата, обоснован с
довода за противоречието на тази част от договора с добрите нрави.
Процесната
сума в размер от 435,36 лв. по естеството си представлява възнаградителна
лихва, дължима като цена за предоставеното ползване на заемната сума. Съгласно
легалната дефиниция, установена в чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Следователно
се касае за двустранна, възмездна, консенсуална, формална и реална сделка, при
която срещу предоставеното ползване на определена парична сума заемодателят
/кредиторът/ получава като насрещна престация цената за това под формата на
възнаградителна лихва.
Съдът,
като съобрази, че задължението за връщане на заемната сума от заемателя Х.
заедно с договорна лихва в конкретен размер, е включено като клауза в процесния
договор за кредит, конкретните размери на лихвата по месечни погасителни вноски
са ясно обособени в погасителния план, а размерът на ГЛП е посочен в
предварително представената на ответницата информация под формата на стандартен
европейски формуляр и е идентичен с уговорения между страните в договора за
заем, при съпоставяне размера на лихвата с размера на отпуснатата заемна сума
/касае за по-малко от ½ част от последната/, както и периодът, за който
е отпусната последната – 24 месеца, намира, че уговорената лихва не противоречи
на добрите нрави, поради което е дължима от ответницата.
Същевременно
размерът ѝ не надвишава 5 пъти размера на законната лихва за забава върху
главницата за същия период, възлизащ на сумата от 175,01 лв. /изчислен по реда
на чл. 162 ГПК и с помощта на електронен лихвен калкулатор/, което е основанието,
въведено в разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, приложима към процесното
правоотношение, за действителност на клаузата за лихва.
По
делото не се излагат твърдения и не се установява, въпреки разпределената
доказателствена тежест в тази насока, заемополучателят Х. да е платила сумата
или част от нея и по този начин да е погасила изискуемото си задължение по
договора за кредит, което прави предявеният иск за заплащането ѝ изцяло
основателен.
Останалите
доводи на ответната страна са насочени към оспорване действителността на
твърдени от ищеца допълнителни услуги, предмет на сключено между него и ответницата
допълнително споразумение. Доколкото последните не са включени в предмета на
делото чрез самостоятелен иск, а и с оглед липсата на твърдения и доказателства
ответницата, като заемполучател, да е превеждала на ищеца суми за тяхното
погасяване, то и въпросът за действителността им не следва да бъде обсъждан.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – основателност на предявения иск право на разноски има
само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на дружеството следва да
бъде присъдена сумата от 300 лв. – разноски по делото, от които 50 лв. за
държавна такса /според уважената част от исковете, при съобразяване с
прекратената такава и основанието за прекратяването – недопустимост на
останалите претенции/, 150 лв. за депозит за особен представител и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи последното в минималния му размер
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон
за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния
представител на ищеца, изразяваща се в подаване на искова и писмени молби, без
процесуално представителство в съдебно заседание, както и конкретната фактическа
и правна сложност на делото. На ищцовото дружество в настоящия процес не следва
да бъдат присъждани разноски за производството по ч. гр. дело № ***г. по описа
на съда, доколкото сумите по заповедта за изпълнение не са предмет на настоящия
исков процес, а и в хода на заповедното такова с влязло в сила определение от
11.10.2018 г. заповедта за изпълнение е обезсилена в т. ч. и в частта за
разноските, който акт не е оспорен в срок от заявителя и настоящ ищец.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Д.Х., с ЕГН: **********, с постоянен
и настоящ адрес: *** да заплати на „Профи
Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, по иска с правно основание чл.
240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, сумата от 435,36 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 05.07.2019 г. по договор за
потребителски кредит № ***г.
ОСЪЖДА А.Д.Х., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК сумата от 300 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № ***г. по
описа на съда да се върне на съответния състав с приложени към същото заверени
преписи от решението и от определението от 04.01.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: