О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№260751
гр.Пловдив, 14. 12. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в закритото заседание на четринадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Силвия Алексова
Като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 2416 /2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 от ГПК във вр. с
чл.34 от ЗС.
Постъпила е частна жалба от Х.Н.К., и Е.М.К., и
двамата чрез адв. И.М., против Определение
№ 260715/09.09.2020г., постановено по гр.д.№ 8124/2020г. по описа на Районен
съд – Пловдив, IV гр.с., с което е прекратено производството по
делото. Молят да бъде отменено и вместо това да се постанови
друго, с което да се постанови връщане на делото за продължаване на
процесуалните действия.
ПдОС – V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу обжалваем акт и затова следва да бъде разгледана.
Пред Районен съд
–Пловдив от Х.Н.К., и Е.М.К., постоянен и двамата чрез адв. И.М., е заведена искова молба против
С.И.А., Ю.И.А., постоянен Г.А.А., и А.А.А.,
за допускане до делба между страните на следните недвижими имоти: Поземлен
имот с ИД 56784.522.314 по
КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, без последващо издадена заповед за изменение в
КККР, с площ на целия имот от 216 кв.,
с трайно предназначение на територията -урбанизирана, с начин на трайно
ползване - ниско застрояване-до 10м /десет метра/, стар идентификатор няма,
номер по предходен план 314/триста и четиринадесет/, квартал
3/12/три/дванадесет/, парцел X-314 /десет римско, тире, триста и четиринадесет
/, с административен адрес на
поземления имот по актуална кадастрална скица и документ за собственост - гр. ********/, при граници и съседи на
имота: поземлени имоти с ИД № 56784.522.315; 56784.522.316; 56784.522.317;
56784.522.12,56784.522.11, 56784.522.368 и 56784.522.2319, ведно с построените в имота сгради - Сграда с
ИД 56784.522.314.1, със застроена площ от 90 кв.м., на 1/един/ етаж, с предназначение- еднофамилна жилищна
сграда; и
Сграда с ИД 56784.522.314.2 със застроена площ от 23 кв.м, на 1/един/ етаж, с
предназначение- селскостопанска сграда.
В исковата молба са изложени твърдения, че правото на собственост за ищците
е придобито чрез Договор за замяна от 10.06.2016г., нот.д.№ 1031/2016г. по описа
на Нотариус С. З., вписан под № 179 в Регистъра на НК.
Ответниците С.И.А. и Ю.И.А. са придобили чрез дарение идеални части от
имота, по силата Нот. Акт №1/09.01.2012г., нот.д.№ 1/2012г., по описа на
Нотариус Р. Т., вписан под № 341 в
Регистъра на НК
Ответниците А.А.А. и Г.А.А. са придобили собствеността по наследство от
баща им А. М. /поч. на 09.06.1999г. съгласно приложено Удостоверение за
наследници с изх.№ 1400/04.07.2018г., изд. от Община –Пловдив, на л.52- 53/,
който я е придобил приживе на основание Протокол от 05.10.1984г., изд. по
гр.д.№ 6695/1984г. по описана ПРС - XI гр.с.
Ищците са посочили също, че така извършената делба на имота през 1984 г.
представлява всъщност разпределение на правото на ползване на имота, тъй като
отделните обекти нямат самостоятелни входове и отделни санитарни възли.
Съществуващите санитарни помещения в дворното място са запазили общото си
притежание.
В предоставения срок за Писмен
отговор по чл.131 от ГПК отговор ответникът Юри А. е заявил, че имотът е
поделен през 1984 г., в резултат на което е възникнала етажна собственост.
Възразява срещу извършената замяна с идеални части от имота.
Ответниците А.А. и Александър А. с Писмен отговор по чл.131 от ГПК са
оспорили иска като са изтъкнали, че през 1984 г. е извършена доброволна делба
на имота и и всеки от наследниците на А. М. е получил реален дял. Възникнали са
самостоятелни обекти, които са били в последствие обект на правни сделки.
Ответницата С.И.А. с Писмен отговор по чл.131 от ГПК е взела становище за
неоснователност на предявения иск за делба поради липса на съсобственост.
В хода на производството са допуснати и приети СТЕ, изготвена от в.л. арх.Б.
К. –Х. и СТЕ, изготвена от в.л. инж.С. Ж..
С Определение № 2709/27.02.2020г. по същото гр.д.№ 8124/2018г., на Районен
съд –Пловдив, IV гр.с., е прекратено производството по делото като са изложени мотиви, че ищците са обосновали интереса
си от водене
на делото по иска от наличие на съсобственост между страните върху заявения за делба имот,
и са посочили
като основание извършени разпоредителни сделки и наследство. Установените данни в производството, че праводателите по процесните сделки и наследодател, са се легитимирали като собственици
на реални части от имота
в резултат на извършена съдебна делба на наследствен
имот, приключила с одобряване на спогодба
за разпределяне на реално оформени
дялове, налага
правен извод, че спорът е бил предмет на разглеждане на предходно дело
за делба 6695/1984 г. на ПдРС приключило със спогодба, имаща
значение на влязло в сила решение
по същество.
Срещу постановеното определение № 2709/27.02.2020г. е подадена
частна жалба от Х.Н.К. и Е.М.К., и двамата чрез адв. И.М., с искане към ПдОС за
отмяна и връщане на делото за разглеждане на Районен съд.
С Определение № 1214/27.07.2020г. на Окръжен съд
–Пловдив, VIII гр.с., по ч.гр.д.№ 869/2020г. е отменено
Определение № 2709/27.02.2020 г., постановено по гр. д. № 8124/2018 г. на РС
-Пловдив, IV гр. състав, с което е прекратено производството по делото, и е
върнато делото на Районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия
при съобразяване на указанията в мотивната част. В мотивите на това Определение
от 27.07.2020г. на ПдОС е изтъкнато, че с обжалваното определение РС се е
задоволил да констатира обстоятелството, че между праводателите на страните е
сключена спогодба за делба, одобрена с определение на Районния съд по гр. д. № 6695/1984 г., след което са
извършени прехвърляния на права върху обособени с тази спогодба „дялове“ –
реални части от имота. Въз основа на това е приел, че спорът за прекратяване на
съсобствеността е бил предмет на разглеждане по гр. д. 6695/1984 г. на Районния
съд и одобрената по същото дело спогодба
преклудира предявените искове със сила на пресъдено нещо, затова същите били
недопустими. Въззивната инстанция е аргументирала, че изводът за недопустимост е формиран от РС
преждевременно, без да е изследвано и обсъдено предявеното от ищците възражение
за това, че с делбата от 1984 г. съсобствеността не е прекратена, тъй като
обособените с нея дялове не отговарят на изискванията за сабостоятелни обекти.
Това възражение има значение както за допустимостта на предявените искове, така
и за основателността им – при евентуално разглеждане по същество, доколкото и
самите ищци черпят права от същата делба, придобивайки по договор за замяна
реално обособени с нея помещения. Предвид на това, Районният съд следва да събере доказателства /в т. ч. и
служебно/, да обсъди предявеното възражение и да формира изводи относно
действителността и последиците от спогодбата за делба от 1984 г., и едва след
това би могъл да извърши преценка за евентуалната недопустимост на предявените
искове.
С Определение
№ 260715/09.09.2020г., постановено по гр.д.№ 8124/2020г., предмет на обжалване
по настоящето възз.ч.гр.д., Районният съд не се е съобразил с указанията на
Окръжния съд за предоставяне на процесуална възможност на страните за събиране
на доказателства, в т.ч. и служебно, ако е необходимо, и не е насрочил делото в
открито съдебно заседание /стореното е самостоятелно основание за отмяна и
връщане на делото обратно на Районния
съд/.
Вместо това, при
условията на закрито заседание, отново е
прекратено производството за пореден
път.
За да постанови
атакувания акт за прекратяването на производството Районният съд е изложил
изводи, които са и неправилни.
По-конкретно,
аргументирал е, че за да е допустим иск за съдебна делба е необходимо
да бъдат изложени твърдения за възникнала между страните по делото
съсобственост. В случая между страните не е бил налице спор относно това, че
между праводателя на ищците и ответниците
/респ. техните праводатели/ е постигната съдебна делба-спогодба, с която
е съсобствеността върху имота е прекратена. Съдът по приключилото делбено
производство е приел, че спогодбата не противоречи на закона, като вещото лице
по допусната съдебно-техническа експертиза е дало заключение за поделяемост на имота на реални дялове, в
който смисъл е и одобрената от съда спогодба, въз основа на скицата, изготвена
от вещото лице. С молба от 28.08.2020г. по делото са били представени
доказателства (скици), от които е видно по какъв начин са обособени отделните
дялове. В тази връзка, Районният съд е посочил, че преценката дали имотите отговарят на
изискванията за самостоятелни обекти на правото на собственост, следва да се
осъществи по изискванията на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ/отм./, действащия по време
благоустройствен закон. Такава преценка веднъж е била направена от съда,
одобрил спогодбата, като влязлата в сила спогодба има характер на съдебно
решение по извършване на делбата.
На следващо място, дори и да се приемело, че съдебната спогодба е нищожна,
макар от представените по делото доказателства - вх. № 262630 от 28.08.2020г.
подобен извод да не може да бъде направен, то отново предявеният иск за съдебна
делба следвало да бъде преценен като недопустим. Ищците извеждат правото си на
собственост от договор за покупко-продажба на един от обектите на правото на
собственост, който обект е поставен в дял на праводателя им по силата на
одобрената съдебна спогодба.
Ако се приеме, че този дял не
отговаря на изискванията за самостоятелен обект на правото на собственост, то
договорът за покупко-продажба, от който ищците черпят права, няма да е породил
вещно-транслативиен ефект. Не може да се прехвърли собственост на обект, върху
който не могат да възникнат вещни права. Ето защо, ако праводателят на ищците
не е бил собственик на прехвърления обект, поради липсата на ликвидирана
съсобственост, то и ищците също няма да бъдат собственици на този обект. В
делбата следва да участва праводателят, а не неговите частни правоприемници,
тъй като при нищожност на съдебната делба-спогодба съсобствеността се запазва
върху притежаваните от съделителите идеалните части, а не преминава върху
приобретателите на несъществуващи обекти на правото на собственост.
Приобретателят на несъществуващ самостоятелен обект не придобива притежаваните
от праводателя му идеални части от правото на собственост върху вещта, от която
следва да се обособи обект на правото на собственост. Позовава се на
разясненията на ТР № 3/2014г. на ОСГК на ВКС, според които когато предмет на
прехвърляне е реално определена част от недвижим имот /сграда, жилище или други
обекти/, договорът има предмет, ако страните са постигнали съгласие, коя част
се прехвърля. В случая ищците са били
приобретатели на реален дял от процесната сграда. Ако този дял не отговаря на
изискванията за самостоятелен обект, то те не биха имали права не само върху
него, но и върху правата /идеалните части/ в съсобствеността, като
праводателят им ще носи отговорност за евикция.
Окръжен съд – Пловдив, в настоящия
съдебен състав, намира, че частната жалба е основателна и Районният съд
повторно преждевременно е прекратил
производството по делото.
След връщане на делото,
Районният съд е следвало да продължи съдопроизводствените действия за събиране
на доказателства, като за тази цел - да насрочи делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за предоставяне на процесуална възможност на страните
за ангажиране на доказателства /включително при необходимост и служебно да се
съберат/ във връзка със задължителните указания, дадени с Определение № 1214/27.07.2020г. на Окръжен съд
–Пловдив, VIII гр.с., по ч.гр.д.№ 869/2020г.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че изводът
затова дали ищците се легитимират като собственици или респ. техните
праводатели са такива съсобственици и те трябва да бъдат страни, е прибързан.
Това е така, защото по този въпрос съдът дължи произнасяне едва при разрешаване
на спора по същество, а не при прекратяване поради недопустимост на иска. В
тази насока следва да се анализира дали - независимо от нищожността на
съдебната делба, извършена чрез спогодба, одобрена с протоколно определение от 05.10.1984г., изд. по гр.д.№ 6695/1984г. по описа на ПдРС - XI гр.с. /ако се окаже, че е нищожна, разбира се/, ищците
не са придобили съответната реална част с Нотариалния акт от 10.06.2016г. за
замяна. Това би било възможно, ако е било допустимо по действащите правила и
норми или ако се приеме, че
ищците, придобивайки описаната реалната част от имота, в такъв случай са
придобили всъщност съответстващата й като размер идеална част от
съсобствеността /на тази същата реална част/.
Възможни са, несъмнено, различни правни изводи, в резултат на които, ищците
могат да се окажат с права в идеални части в съсобствеността, съответстващи
като размер на реалната част, която са придобили. В такъв случай, искът за делба ще бъде основателен и ще се
допусне делба. В случай на другия правен извод за липса на съсобственост –
искът ще бъде неоснователен /тъй като ответниците не искат делба/ и съответно
ще подлежи на отхвърляне, но не и на
прекратяване на производството.
При следващото постановяване на окончателен съдебен акт Районният съд
следва да посочи с трите им имена, ЕГН и
адреси всички страни по делото, а не само някои от тях. В процесното
определение, Районният съд е изписал само имената на двамата ищци /без ЕГН и
адреси/, като липсват имената на останалите четири страни.
Също така, при следващото постановяване на окончателен съдебен акт
Районният съд е длъжен да опише и имота, предмет на делба.
В процесното определение липсва каквото и да било описание на имота, предмет на
делото.
В тази насока като положителен пример
може да се даде предходният постановен окончателен акт /макар и отменен на
горепосоченото основание/ - Определение
№ 2709/27.02.2020г. по същото гр.д.№ 8124/2018г., на Районен съд –Пловдив, IV гр.с., в което стриктно и прецизно са изписани всички страни по делото и е описан имота, предмет на делбата; както
и са записани становищата на страните по делото по предявения иск за делба.
Прави впечатление също,
че Районният съд е написал, че „С определение на РС - Пловдив производството
по делото е прекратено по съображения,
че съдебната делба-спогодба има последиците на влязъл в сила съдебен
акт по извършване
на делбата. С определение на въззивната съдебна инстанция е отменено определението за прекратяване на делото…“. В тази насока, настоящата въззивна инстанция,
намира, че е налице непълнота на изказа, доколкото Районният съд е следвало да
напише с конкретизация за кои съдебни актове става въпрос /с №, дата, по кое
гражданско дело са постановени/.
Значението на всички
горни непълноти щеше да бъде особено
видимо и с правни последици, ако евентуално окончателното Определение №
260715/09.09.2020г. беше стабилизирано примерно поради необжалване от страните;
тогава нямаше да е ясно между кои страни и по отношение на кой имот е водено
делото и съответно е прекратено производството по заведения иск за делба.
Обжалваното определение се явява незаконосъобразно
и следва да бъде отменено, като делото ще се върне на Районния съд за
продължаване на процесуалните действия за насрочване задължително в открито съдебно
заседание и за изпълнение на горните задължителни указания.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е
Л И :
Отменя Определение № 260715/09.09.2020г., постановено по
гр.д.№ 8124/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр.с.
Връща делото на Районен съд – Пловдив, IV гр.с., за продължаване
на процесуалните действия за насрочването на делото в открито съдебно заседание
и за изпълнение на другите задължителни указания, описани по- горе в мотивната част.
Определението е
окончателно.
Председател :
Членове :