№ 12299
гр. С., 06.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110115064 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняваща такава /л. 48/ срещу Д. И. К., в качеството му на наследник на
Т. Х. К. и на И. Д. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на
ищцовото дружество сумите както следва: 534,83 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.03.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата, 139,30 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019
г. – 28.02.2022 г., и 0,13 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 28.02.2022 г.
върху главницата за услуга дялово разпределение.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателите на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да
е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в
сила на 12.03.2014г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния
период на наследодателите на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че след
като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, в
който е признал дължимостта на претендираните суми и е представил доказателства за
извършено плащане в размер на 839,71 лева, както и искане за присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че ответникът
има качеството потребител на топлинна енергия за процесния период, че сградата, в
която се намира топлоснабденият имот с абонатен № 190493 е била присъединена към
топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, находящ се на адрес: гр. С.,
/АДРЕС/, е бил топлофициран, че за процесния период ищцовото дружество е
доставило в имота топлинна енергия в количеството и с качество посочено в исковата
молба на индивидуализираната стойност, че дяловото разпределение е извършено от
фирмата „Т. С.“ Е., която фирма за процесния период е извършила дялово
разпределение на стойност, индивидуализирана в исковата молба, както и че
ответникът е в забава при плащането на дължимата се топлинна енергия и дялово
разпределение за индивидуализираните периоди.
С отговора на исковата молба ответникът Д. К. сочи, че е заплатил
претендираните от ищеца суми, като е приложено платежно нареждане за заплащане
на сумата от 839.71лв. /л.65/.
В проведеното на 28.10.2022г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца потвърди плащане на сумата от 839.71лв., като посочи
изрично, че със същата са погасени всички претендирани суми, като се прави искане в
полза на ищеца да се присъдят единствено разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД,
поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане.
По разноските:
Въпреки извършеното плащане на дължимите се суми, настоящият съдебен
състав намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото сумите са
платени в хода на процеса, респективно на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, следва
да заплати на ищеца сумата от 100.00лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., /АДРЕС/ срещу Д. И. К., ЕГН ********** /в качеството
му на наследник на И. Д. К. и Т. Х. К./ обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество сумите както следва: 534,83 лв. –
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. –
м.04.2020 г. до обект с абонатен № 190493, представляващ ап. № 75, находящ се в гр.
2
С., /АДРЕС/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
23.03.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 139,30 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. – 28.02.2022 г., и 0,13 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 28.02.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100.00лв. – разноски
/възнаграждение за юрисконсулт/.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната
на ищеца „Т. С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3