О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 01.02.2021г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 01
февруари
2021г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 3684 по описа
за 2020 година:
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
С оглед
пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена
съдебно-икономическа експертиза, която след като се запознае с материалите по
делото и извърши справки навсякъде, където е необходимо да отговори на поставените
въпроси в отговора на исковата молба.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да се даде
възможност на ответниците да водят един свидетел в съдебно заседание, при режим
на довеждане.
Искането
на ответниците за съединяване на висящи дела по чл.213 от ГПК следва да се
направи по гр.д.№ 3683/2020г. по описа на РС-Стара Загора, за да може съдията –
докладчик по същото да прецени дали съединяването на посочените дела е в
интерес на процесуалните действия, срокове и интереси на страните, поради което
препис от отговора следва да се приложи към гр.д.№ 3683/2020г. по описа на
РС-Стара Загора.
Следва да бъде
указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и
обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените
от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са
налице хипотезите на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде
указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна
и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК следва да
бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти
страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на
процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл. 140
от ГПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Предявен е иск по чл.135 от ЗЗД.
Ищецът
„Рино България“ ЕООД твърди в исковата си молба, че е кредитор на солидарните
длъжници „ИДИЦА“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление в гр. Стара Загора,
бул. „Патриарх Евтимий“ № 165 и И.Г.М. ЕГН-********** с адрес ***, като притежавал вземане срещу
горните длъжници, което възлизало на: главница в размер на 19 000 лева, ведно
със законна лихва, считано от 01.04.2016г. до окончателното и плащане,
неустойка в размер на 3571,43 лева, договорна лихва в размер на 950 лева,
както и присъдени разноски по изпълнителен лист и такси и разноски по
изпълнението в размер на 1227,57 лева.
За събирането
на това вземане било образувано изп. д. № 106/2016г. по описа на
ЧСИ Атанаска Пътникова с peг. № 764, съгласно Удостоверение изх. № 1206/09.03.2020г. Вземането на ищеца
произтичало от Договор за прехвърляне на вземане от 14.04.2016г.. съгласно
който ищеца закупил част от вземането на „Финанс труп 1“ ООД с ЕИК *********,
като на 15.04.2016г. длъжниците били уведомени за това прехвърляне на вземане.
Праводателят на ищеца черпил правата си от изпълнителен лист от 06.04.2016г.
издаден по ЧГД №1537/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Видно от
гореизложеното, ищеца бил кредитор на горепосоченият длъжник.
На
20.05.2019г. т.е. след възникването на вземането на ищцовото дружество, ответникът И.Г.М. и неговата
съпруга Цанка Стоянова М. дарили на своята дъщеря Д.И.М., ЕГН **********
— трето лице по смисъла на чл. 135, ал.2
от ЗЗД — свой недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СТРАДА, с идентификатор 68850.513.261.1.1 /шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет; точка; петстотин и тринадесет; точка; двеста шестдесет и
едно, точка; едно; точка; едно/, находящ се в гр. Стара Загора, община Стара Загора, област Стара Загора, по
кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД - 43/25.05.2009г. на Изпълнителния директор
на АГКК; Последно изменение със заповед № 18-3049- 20.03.2009г на Началник на
СТКК - Стара Загора; с адрес на имота: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул.
„КОЗЛОДУЙ" № 8 /осем/, етаж 1-първи, апартамент 1-едно.
Самостоятелният обект се намира в сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850.513.261- /шестдесет и осем хиляди осемстотин и
петдесет; точка; петстотин и тринадесет; точка; двеста шестдесет и едно/,
Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; Брой нива на
обекта. 1-едно. Посочена в документа площ: 100.00 /сто/ кв.м. квадратни метра. Прилежащи части: мазе югозападно и таван—югозападен, Ниво: 1-едно; Съседни самостоятелни обекти в сградата. На същия етаж:
няма. Под обекта: 68850.513.261.1.3, Над обекта: 68850.513.261.1.2, съгласно описание по схема на
СГКК, а съгласно описание по документи за собственост описаният самостоятелен обект представлява: САМОСТОЯТЕЛНО ЖИЛИЩЕ-апартамент, заемащо целия първи етаж /реално
единственото жилище на първия етаж/, находящо се в ЗАПАДНАТА ДВУЕТАЖНА ДВУ ФАМИЛНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА С ГАРАЖ в ПРИЗЕМА, находяща се в гр. Стара Загора, ул. „Козлодуй“
№ 8 - осем,
построена с отстъпено право на строеж върху съсобствено ДВОРНО МЯСТО, находящо се в град Стара Загора, на ул.
Козлодуй №
8 — осем, на основание Строително разрешение № 268 от 02.07.1985г на Община
Стара Загора и която сграда представлява „заварен стоеж“ по смисъла на
нар. 21 от ЗР на ЗУТ, съгласно Удостоверение № 19-49-9 от
08.05.2019г на Община Стара Загора: с площ на дворното място от 300
кв.м.-триста квадратни метра, а по скица с площ от 281 кв.м.-двеста осемдесет и
един квадратни метра, представляващо имот е планоснимачен номер 127-сто
двадесет и седем, в парцел V- 127,132- пети за имоти с планоснимачни номера сто
двадесет и седем
и сто тридесет и две, в квартал 204-двеста
и четири по плана на град Стара Загора, целият парцел с площ от 560кв.м. -
петстотин и шестдесет квадратни метра, при граници на дворното място: от двете
страни улици и парцел № IV-124, парцел VI-131, имот планоснимачен № 125 и имот
планоснимачен № 128; който апартамент е със застроена площ от 100 кв.м. сто квадратни
метра, и се състои от: дневна, столова, бокс. две спални, баня, тоалетна,
коридор и две тераси, при граници на апартамента: от четири страни - двор и сгьлбищна
клетка; заедно с принадлежащото му едно избено помещение с югозападно изложение, с площ от 14,82 кв.м.- четиринадесет
цяло и осемдесет и две стотни квадратни метра, при граници на избеното
помещение: от
юг и запад- двор; от север- стълбище; от изток -мазе на И. Стоянов; заедно с
принадлежащото му едно таванско помещение с югозападно изложение, площ от: 11,20 кв.м.- единадесет
цяло и двадесет стотни квадратни метра, при граници на таванското помещение: от юг-
и запад- двор; от север- стълбище от изток -таван на И. Стоянов; заедно е припадащата му се 1/2 - една
втора идеална част от едно общо избено помещение за парно
отопление, както и ползуването на стълбището и общите части на сградата,
съгласно чл. 38 от ЗС и заедно с припадащите му се съответни
идеални части от общите части на сградата съгласно чл. 38 от ЗС и заедно с
припадащите му се
идеални
части от
отстъпеното
право на строеж върху
дворното място.
С извършването
на посоченото правно действие, имуществото на ответника и длъжник на ищцовото
дружество, И.Г.М. се
намалявало, което увреждало интересите на ищеца, тъй като поставяло в опасност
удовлетворяването на посочените по-горе вземания на „Рино България“ ЕООД.
Ответникът И.Г.М. знаел, че
извършвайки горепосоченото правно действие увреждал интересите на кредитора,
защото от една страна не извършил достатъчно плащания към кредиторите си, за да
погаси горепосочените си дългове, а от друга страна се разпоредил със свое
имущество (подробно описания по-горе недвижим имот, представляващ съпружеска
имуществена общност) по начин, който намалявало обема на притежаваните
от него активи и съответно намалявало обема имущество, от което кредиторите
биха могли да се удовлетворели. За увреждането на интересите на
дружествата-кредитори знаело и третото лице (негова дъщеря), защото същото било
сред лицата по чл. 135, ат. 2 от ЗЗД и знанието и се предполагало въз основа на
въведената от закона презумпция.
Его
защо, като има предвид съда гореизложеното, както и че от
двамата прехвърлители само И.Г.М. бил длъжник моли съда да обяви за
недействителна спрямо кредитора „Рино България“ ЕООД, с ЕИК *********,
извършената от ответника И.Г.М. разпоредителна сделка (дарение)
на подробно описания по-горе недвижим имот, в полза на ответницата и трето лице
по смисъла на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, Д.И.М. ЕГН **********,***, за ½ /една втора/
идеална част от същия имот, както и да им присъди направените по
делото разноски, солидарно от двамата ответника.
Ответниците И.Г.М.
и Д.И.М. в законоустановения срок представят писмен отговор, с който считат Предявеният иск бил изцяло неоснователен, както по основание, така и по
размер. Изцяло оспорва същия.
Ищцовото дружество предявило иск по чл. 135 ЗЗД,
твърдейки че с извършената разпоредителна сделка (дарение) било увредено, тъй
като възможността му да удовлетворял едно свое, в случая хипотетично вземане
била намалена. Твърдяло се, че вземането му произтичало от договор за заем,
който в последствие частично бил цедиран на няколко различни дружества. Преди
въпросната цесия, заемодателят се снабдил със заповед за незабавно изпълнение
по реда на чл. 417 ГПК, както и с изпълнителен лист. По заповедното
производство не постъпило възражение нито от главния длъжник по вземането ЕТ
„Идица-М-И.М.“, нито пък от ответника И.М.. В резултат на това, заповедта за
незабавно изпълнение, както и изпълнителният лист влезли в сила. В последствие
вземането било цедирано на няколко различни дружества, всяко от които,
включително и първоначалния кредитор предявило аналогичен на настоящия иск.
Във връзка с гореописаната фактическа обстановка
изразяват следното становище:
Договорът
за заем, от който ищецът твърдял, че произтичало вземането му бил нищожен
поради незавършен фактически състав. Нито ЕТ „Идица-М-И.М.“,
нито пък И.Г.М. реално получили посочената в договора сума в заем. За да бъдело
валидно сключен договорът за заем, задължителен елемент от фактическия състав
на сделката бил реалното предаване на сумата от заемодателя на заемателя. В
настоящия случай нито ЕТ „Идица-М-И.М.“, нито пък И.М. (като физическо лице)
получили въпросната сума. Това обстоятелство лесно можело да бъде установено.
„Заемната сума“ била над 10 000 лева и съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1
от Закона за ограничаване плащанията в брой, задължително следвало да бъде
изплатена по банков път. Доколкото подобно плащане не било извършено, нямало
как ищцовото дружество да разполагало и да представяло съответните банкови
платежни нареждания.
Причината поради, която длъжникът (респективно
съдлъжникът) не подали възражение против издадената заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК, била наличието на други облигационни отношения между
страните, във връзка с вземания на първия ответник и негови фирми към ищеца и
свързани с него фирми, произтичащи от сключени договори за цесия, като
уговорката била, дължимите на ответника суми /цени/ по тези цесии, да бъдели
изплатени, едва когато цедираните вземания бъдели реално събрани. На практика сумите
оформени като заем с няколко отделни договора, между които бил и настоящият,
всъщност били дължими суми на първия ответник по горепосочените цесии. В тази
връзка, съвсем естествено нито ЕТ „Идица-М-И.М.“, нито пък И.Г.М. възразили в
срока и в рамките на заповедното производство — те очаквали да получат сумата в
последствие, което на практика не се случило. Липсата на възражение обаче, не
променяло факта, че ответникът не получил сумата по договора за заем.
Липсвало реално предаване на
заемна сума по цитирания от ищцовото дружество договор за заем, съответно
същият бил недействителен. Твърдяното от ищеца задължение не съществувало, а
това водело и до неоснователност на предявения иск. Договорът
за цесия, на който ищецът се позовавал, също бил недействителен. За да бъдел валиден този договор, следвало цедираното вземане реално да
съществувало. Както било посочено по-горе, предаването на сумата по договора за
заем не било осъществено. Нямало как да бъде прехвърлено едно несъществуващо
вземане. Общ принцип в правото бил, че „никой не може да прехвърли повече
права, отколкото сам притежава“. Договорът за цесия, от който ищецът черпил
правата си бил недействителен, поради липса на предмет /чл.26 ал.2 ЗЗД/.
Договорът за цесия бил каузален договор и винаги предполагал съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. /В този смисъл Решение № 32 от
09.09.2010 година на ВКС-ТК/. В конкретния случай
недействителността на договора за заем, водело и до недействителност на
цесията, на основанието, на което тя била извършена.
На следващо място, договорът за цесия, на който ищецът
основавал исковата си претенция бил недействителен, тъй като престацията по
този договор била уговорена под условие, т. е щяла да бъде
платена, ако
и само след като вземането бъдело събрано. Такава уговорка в
рамките на договор за прехвърляне на вземане била недействителна. Възмездността
на договора за цесия предполагал действително плащане на цената, а не
хипотетично или алеаторно такова.
Извън гореизложеното, и на самостоятелно основание,
предявеният иск бил неоснователен, тъй като било налице достатъчно друго
имущество на „длъжниците“, което би могло да удовлетвори въпросното вземане.
Факт бил обаче, че ищцовото дружество не търсело реално парично изпълнение на „вземането
си“, а насочвало принудително изпълнение върху процесния имот. Този факт също
бил лесно установяем — в рамките на изпълнително дело № 106/2016г. на ЧСИ
Атанаска Пътникова ищцовото дружество многократно имало възможността да
удовлетвори твърдяното от него вземане, или поне част от него. Независимо от
това, в рамките на изпълнителното дело, взискателите заявявали (и това било
документирано), че не желаели разпределение на парични суми по изпълнителното
дело. Целта
била ясна — изкуствено увеличаване на така или иначе несъществуващото
задължение и в крайна сметка насочване на изпълнението именно към процесния
имот. Горното представлявало типична злоупотреба с право.
В обобщение и видно от гореизложеното, не било налице
увреждане на кредитора. Обективно нямало как кредиторът да бил увреден, след
като самият той нищо не престарал, и нямало плащане нито по договора за заем,
нито по договора за цесия. Субективният елемент на чл.135 ЗЗД /знание за
увреждането/ същото не било налице. Всички страни били напълно наясно с факта,
че заемната сума не била предадена нито на ЕТ „Идица-М-И.М.“, нито пък на И.Г.М.
като физическо лице. Очевидно било, че след като не бил налице дълг, нямало как
да бъде налице нито „знание“, нито „увреждане“ от страна на ответниците.
Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли съда да
им присъди направените по делото разноски.
Изложените в исковата молба обстоятелства налагат
извода, че е предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. Тази
разпоредба предвижда възможност за
кредитора, чиито интереси са увредени от действията на длъжниците, да иска
обявяването на тези действия за относително недействителни. С иска по чл.135 от ЗЗД могат да бъдат атакувани всякакви правни действия, включително правни
сделки, какъвто е процесният случай. Тежестта да се докажат обстоятелствата, на
които се основава претендираната относителна недействителност на сделката между
двамата ответници се носи от ищеца. При предявен иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже качеството си на кредитор (в настоящия случай
и качеството цесионер), извършването на увреждащо действие на длъжника спрямо
него и знание на длъжника за увреждането на кредитора. Знанието на третото лице
(съдоговорител на длъжника) подлежи на доказване, ако увреждането произтича от
двустранна възмездна сделка. В случай, че третото лице е роднина (низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника) знанието се предполага до доказване на
противното.
Ответникът следва да обори
презумпцията за знание или да докаже насрещните си възражения – за липса на
дълг и невалидна цесия.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ препис от
отговора на ответниците към гр.д.№ 3683/2020г. по описа на РС-Стара Загора за
произнасяне на съдията – докладчик по искането за съединяване на дела.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 157, т. I, peг. №
3513, н.д. № 96 от 20.05.2019г.; Удостоверение
изх. № 1206/09.03.2020г.; Договор за прехвърляния на вземане от 14.04.2016г.;
Уведомление от 15.04.2016г.; Удостоверение за данъчна оценка с изх. №
ДО010345БЦ/09.10.2020г.; Схема № 15-921678/07.10.2020г.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена
държавна такса, пълномощни на адв. В.М.
и адв. Жени Радкова.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза с вещо
лице ДАНИЕЛА ДЕМИРЕВА - ГЮРОВА, което
след като се запознае с материалите по делото и извърши справка навсякъде,
където е необходимо, да представи заключение, като отговори на поставените в отговора
на исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението
в размер на 300 лева, който следва да бъде внесен от ответниците в тридневен
срок от получаване на настоящото определение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответниците
да водят един свидетел в съдебно заседание, при режим на довеждане.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание
по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и
да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай,
че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ
за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат
постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на
чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание
на 02.03.2021г. от 09.40ч., за която
дата да се призоват страните и вещото лице, след внасяне на определения депозит.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.Препис от отговора на ответниците да се
връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: