Решение по дело №88/2021 на Районен съд - Исперих

Р Е Ш Е Н И Е  № 260106

 

 

гр. Исперих,  17.06.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, в съдебно заседание при закрити врата, проведено на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря Детелина Витанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 88  по описа за 2021 г. на Районен съд – Исперих, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от Л.П.Т. с ЕГН-********** ***, подадена чрез пълномощника му адв. Ч. ***, срещу  Д.Ю.Е. в качеството му на ЕТ „ТОМАШ – Д.Е.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Вазово, общ. Исперих, ул. „Камчия“ № 8. Отправя се искане съдът да осъди търговецът да заплати на ищцовата страна сумата от сумата 408,10 лева, представляваща равностойността  на  осъщественото   право  на ползване в размер на пазарното арендно  плащане за  ползване на 1/5 идеална част от нива с обща площ от 51,009  дка в  местността „Таушанлъка",  четвърта категория, съставляващ  имот с  № 0320016,  за  стопанската 2019/2020 година, заедно със  законната лихва, считано от постъпване  на исковата молба в съда до  окончателното заплащане. Претендира и съдебни разноски.

Ищцовата страна твърди, че е съсобственик  с 1/5 идеална  част от  следния    недвижим имот,  находящ се в землището  на с. Яким Груево,  общ. Исперих: поземлен  имот  -   нива  с   площ от 51,009   дка в  местност  „Таушанлъка",   четвърта   категория,   съставляващ имот   с  №   032016  при граници   и съседи: имоти  c   №№ 032066,  032068,   032033, 032085,  032046, 032020 и  032078 Исперих, придобити чрез дарение и продажба, съответно с обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72, том IV, рег. № 3685, дело № 553 от 2016 г. от 09.11.2016 г. на нотариус Пламен Ангелов, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 688 и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 73, том IV, рег. № 3693, дело № 554 от 2016 г. от 09.11.2016 г. на същия нотариус. Ищецът посочва, че съсобственици на имота са и други лица, включително ответната страна с 1/9 идеална част. Ищецът твърди, че установил, че на 29.09.2015 г. част от съсобствениците са сключили  договор  за аренда, по силата  на  който на ответника е предоставена за ползване гореописаната нива срещу заплащане на годишна рента в размер на 30 лева на декар. С Решение   №  145 от 10.08.2020 г. по гр. д.  № 876/2019  г. Районен  съд  - Исперих съдът е развалил сключения договор за аренда до размера на 1/5 идеална част, собственост на ищеца и е осъдил ответника да заплати дължимата рента за три стопански години, последната 2018/2019 г. Ищцовата страна твърди, че решението е влязло в сила, но ответникът продължил да ползва нивата. Това право му било признато и след подадено от търговеца заявление в Общинска служба „Земеделие“ – гр. Исперих. С писмо, получено от ответната страна на 21.01.2021 г., ищецът му предложил да изпълни задължението си като заплати на ищеца обезщетение в срок до 31.01.2021 г. за ползването на имота в размер на пазарния размер на рентата – по 70 лева на декар за стопанската 2019/2020 г. или общо сумата 714,13 лв. На 29.01.2021 г. ответникът заплатил на ищеца сумата от 306,03 лева. Ищецът посочва, че към момента реалният ползвател и владелец на собствените му идеални част и ответника, който за стопанската 2019/2020 г. не му заплатил пълното обезщетение за осъществено право на ползване на земеделска земя.

         В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от  ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв. Б. С. изразява становище за допустимост и неоснователност на предявения иск. Ответната страна твърди, че посоченото от ищеца съдебно решение е обжалвано и е влязло в сила в частта му, с която е развален договорът за аренда. Решението обаче е влязло в сила след приключване на стопанската 2019/2020 г. Становището на ответната страна е, че за стопанската 2019/2020 г. страните са обвързани от сключения договор, включително по отношение на договорения размер на арендно плащане, а именно 30 лева на декар за една стопанска година. Сочи се, че ответникът е платил на ищеца дължимата рента за ползване на притежаваната от него 1/5 идеални част от гореописания имот за стопанската 2019/2020 г. в размер на 306,03 лева. Сумата е заплатена преди образуване на исковото производство. Ответникът изразява становище, че  няма основание да ес претендира по-висок размер от договорения, тъй като по време на действие не е договарян по-висок размер на арендното плащане, касаещо стопанската 2019/2020 г. нито съдебно, нито извънсъдебно. Страните не са договоряли рента в размер на 70 лева на декар за стопанската 2019/2020 г. Дължимият размер на рента не е бил предмет на разглеждане на съдебното производство по гр. дело № 876/2019 г. на Районен съд – Исперих.  Ответникът изразява становище, че след края на действие на договора и изтичане на стопанската година, не може да се изменя договора чрез промяна размера на арендното плащане. Излага се довод, че в това производство е неотносимо обстоятелството какъв е размера на пазарната рента, тъй като страните са били обвързани от сключения договор за аренда. Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди на ответната страна направени от нея разноски.

            С исковата молба са предявени иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (нататък ЗЗД) – осъдителен иск за защита правото на собственика да бъде обезщетен за ползите, от които е бил лишен вследствие на ползването на имота от ответника, с което се обогатил за сметка на собственика до размера на обедняването, както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава, с което кредиторът да бъде обезщетен за вредите от закъснялото изпълнение на търсено парично задължение.

В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск. Подчертава, че с оглед решението на съда е налице разваляне на сключения договор за аренда и то има обратно действие. Подробно излага становището по отношение размера на иска и приетото заключение по назначената експертиза. Счита, че са налице всички фактически и правни основания съдът да уважи предявения иск. Претендира съдебни разноски.

Процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Подчертава, че доверителят и е обработвал земеделската земя през стопанската 2019/2020 г. въз основа на сключен договор за аренда от 29.09.2015 г., който е бил действащ за процесната стопанска година. Посочва, че съдебното решение е постановено след края на посочената стопанска година. Излага довод, че развалянето няма обратно действие, тъй като е налице периодично плащане. Подчертава, че уговореното е платено преди образуване на настоящото съдебно производство и не е проведена процедура по чл. 16 от ЗАЗ.  Претендира направените разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че ищецът е съсобственик  с 1/5 идеална  част от  следния    недвижим имот,  находящ се в землището  на с. Яким Груево,  общ. Исперих: поземлен  имот  -   нива  с   площ от 51,009   дка в  местност  „Таушанлъка",   четвърта   категория,   съставляващ имот   с  №   032016  при граници   и съседи: имоти  c   №№ 032066,  032068,   032033, 032085,  032046, 032020 и  032078 Исперих, придобити чрез дарение и продажба, съответно с обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72, том IV, рег. № 3685, дело № 553 от 2016 г. от 09.11.2016 г. на нотариус Пламен Ангелов, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 688 и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 73, том IV, рег. № 3693, дело № 554 от 2016 г. от 09.11.2016 г. на същия нотариус.

С Договор за аренда от 29.05.2015 г. с нотариална заверка на подписите Акт № 151, том VIII, общ рег. № 9556 от 29.05.2015 г. на нотариус Радомир Александров, вписан с рег. № 254 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Исперих, вписан в Службата по вписванията, на ответника като арендатор е предоставено временното и възмездно ползване и на нива  с   площ от 51,009 дка в местност „Таушанлъка", четвърта   категория,  съставляващ имот с  № 032016.

С Решение № 145 от 10.08.2020 гoд. по гр. д.  № 876/2019  гoд. Районен  съд  - Исперих съдът е развалил сключения договор за аренда до размера на 1/5 идеална част, собственост на ищеца.

Видно от приложеното писмо до ищеца от 05.10.2020 г. и във връзка с постъпила молба за определяне на правното основание за ползване на идеална част от процесния поземлени имот, ищецът е уведомен, че решението не е влязло в сила към 05.10.2020 г.

Доколкото делото е приложено като доказателство се установява, че решението, с което е развален сключения договор за аренда е влязло в сила на 08.01.2021 г.

От приложеното с отговора платежно нареждане от 29.01.2021 г. е видно, че ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 306,03 лева. Като основание е посочено наем на земя 2019/2020 г по Договор за аренда от 29.09.2015 г.

Според приетото като доказателство заключение по назначената съдебно-оценъчна експертиза, пазарното арендно плащане за ползване на процесния имот са стопанската 2019/2020 г., а именно 1/5 идеална част от нива с площ 51,009 дка в  местност „Таушанлъка", четвърта   категория,  съставляващ имот с  № 032016, е 714,13 лева.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С исковата молба са предявени иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (нататък ЗЗД) – осъдителен иск за защита правото на собственика да бъде обезщетен за ползите, от които е бил лишен вследствие на ползването на имота от ответника, с което се обогатил за сметка на собственика до размера на обедняването, както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава, с което кредиторът да бъде обезщетен за вредите от закъснялото изпълнение на търсено парично задължение.

Не се спори, че през стопанската 2019/2020 година ищецът е съсобственик  с 1/5 идеална  част от  следния    недвижим имот,  находящ се в землището  на с. Яким Груево,  общ. Исперих: поземлен  имот  -   нива  с   площ от 51,009   дка в  местност  „Таушанлъка",   четвърта   категория,   съставляващ имот   с  №   032016  при граници   и съседи: имоти  c   №№ 032066,  032068,   032033, 032085,  032046, 032020 и  032078 Исперих, придобити чрез дарение и продажба, съответно с обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72, том IV, рег. № 3685, дело № 553 от 2016 г. от 09.11.2016 г. на нотариус Пламен Ангелов, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 688 и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 73, том IV, рег. № 3693, дело № 554 от 2016 г. от 09.11.2016 г. на същия нотариус. Не се спори, че същият имот е бил предмет на сключен договор за аренда. Не се спори, че ответника е заплатил на ищеца сумата от 306,03 лева, представляваща наем на земя 2019/2020 г. по Договор за аренда от 29.09.2015 г.

С влязло в сила на 08.01.2021 г. Решение  № 145 от 10.08.2020 г. по гр. д.  № 876/2019  г. Районен  съд  - Исперих е развалил сключения договор за аренда до размера на 1/5 идеална част, собственост на ищеца. Ищецът твърди, че развалянето има обратно действие. Ответникът излага становище за неоснователност на иска, доколкото е налице периодично плащане, поради което развалянето не може да има обратно действие. Излага довод, че не е проведена процедура по чл. 16 от ЗАЗ. Действително между страните е налице действащ към стопанската 2019/2020 година договор за аренда. Страните са обвързани от сключения договор, включително по отношение на договорения размер на арендно плащане, а именно 30 лева на декар за една стопанска година. Ответникът е платил на ищеца дължимата рента за ползване на притежаваната от него 1/5 идеални част от гореописания имот за стопанската 2019/2020 г. в размер на 306,03 лева, заплатена преди образуване на настоящото исково производство. Неоснователно е възражението за обратно действие на развалянето. Съгласно чл. 88 от ЗЗД развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Срокът на договора е 25 години, считано от 01.04.2016 г. Предвид посоченото в чл. III от него, арендаторът се задължава да плаща на  арендодателя арендно плащане в размер на 30 лева на декар за една стопанска година. Следователно е налице договор с продължително и периодично изпълнение. Поради това развалянето на договора има действие занапред, а няма обратно действие, както твърди ищеца. Доколкото е налице договорно правоотношение между страните и няма доказателства за проведена процедура по чл. 16 от ЗАЗ (искане за изменение), не може да се претендира обезщетение на основание чл. 59 от ЗЗД. Следователно предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Като последица следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

РЎСЉРґСЉС‚ намира, че РІ производството РїРѕ делото РІСЃРёС‡РєРё СЃС‚орени разноски следва РґР° СЃРµ РїСЂРёСЃСЉРґСЏС‚ РІ полза РЅР° ответника РЅР° основание чл. 78, ал. 3 РѕС‚ ГПК, РІ случая  Рµ налице претенция Р·Р° изплащане РЅР° платено адвокатско възнаграждение РЅР° процесуалния представител РЅР° ответника РІ размер РЅР° 350,00 лева.

         Воден от изложените съображения, съдът  

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни и недоказани предявените от Л.П.Т. с ЕГН-********** ***, подадена чрез пълномощника му адв. Ч. ***, срещу  Д.Ю.Е. в качеството му на ЕТ „ТОМАШ – Д.Е.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Вазово, общ. Исперих, ул. „Камчия“ № 8, иск с правно основание по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на ищеца сумата от сумата 408,10 лева, представляваща равностойността  на  осъщественото  право  на ползване в размер на пазарното арендно  плащане за  ползване на 1/5 идеална част от нива с обща площ от 51,009  дка в  местността „Таушанлъка",  четвърта категория, съставляващ  имот с  № 0320016,  за  стопанската 2019/2020 година, заедно с иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на ищеца на законната лихва върху претендираната сума от 408,10 лв., считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното заплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Л.П.Т. с ЕГН-********** ***, да заплати на Д.Ю.Е. в качеството му на ЕТ „ТОМАШ – Д.Е.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Вазово, общ. Исперих, ул. „Камчия“ № 8, сумата от 350,00 лв. (триста и петдесет лева), представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

    Силвина Йовчева