О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 328, 18.02.2020
година, град
Търговище,
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година:
В
закрито заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ХРИСТИНА СЯРОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 51 по описа за 2020г.
на РС-Търговище,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.130 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по предявен от А.М.М. ***, против П.М.,
гражданин на Република Ч. , с неизвестен за ищцата адрес, с предявен брачен иск по чл.49 от СК, както и
небрачни искове за упражняване на родителски права над непълнолетни деца, режим
на лични отношения с ответника, заплащане на издръжки.
Ищцата
твърди, че с ответника сключили граждански брак на 14.01.2006г. в гр. Прага, Чешка
Република. Същият не е бил регистриран в Република България, и съответно не е бил
съставен акт за граждански брак. Посочва, че от брака си имат родени две деца Г.
М. и С. М., чийто баща не е ответника. Брака бил сключен
формално, срещу заплащане, само, за да може да остане да живее в западна
Европа. Твърди, че след сключване на брака нито е живяла с ответника нито знае
къде е той. Твърди, че живее с децата постоянно в Белгия.
При извършване на служебна проверка относно
допустимостта на производството, съдът констатира следното:
Съгласно изложените от ищцата твърдения в случая се
касае за брачно дело с международен елемент. Съдът намира, че доколкото и
двамата съпрузи са граждани на държави-членки и живеят на територията на ЕС,
международната компетентност следва да бъде определена съобразно правилата на
Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност, с който се отменя Регламент /ЕО/ № 1347/2000 г.
В чл. 3-5 от Регламента изчерпателно са уредени
основанията за международна компетентност по дела за развод /арг. от чл. 6/, като за наличието им сезираният съд следи
служебно на основание чл. 17. Съгласно чл. 3 компетентни да разглеждат дела,
свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, са
съдилищата на държавата-членка,
а) на чиято територия:
— съпрузите имат обичайно местопребиваване, или
— съпрузите са имали последното обичайно
местопребиваване, ако един от тях все още живее там, или
— ответникът има обичайно местопребиваване, или
— в случай на обща искова молба и единият от съпрузите
има обичайно местопребиваване, или
— ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е
живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или
— ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял
там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин
на въпросната държава-членка или, ако се отнася до Обединеното кралство или
Ирландия, има „domicile" там;
б) чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се
отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат „domicile“.
От граматичното тълкуване на цитираната разпоредба
следва, че регламентираните от нея основания за международна компетентност са
алтернативни, т. е. достатъчно е наличието на едно от тях, за да бъде
ангажирана правораздавателната власт на определен национален съд. В чл. 4 е
уредена компетентността по предявен насрещен иск, а в чл. 5 – компетентността в
случай на преобразуване на решение за законна раздяла на съпрузите в такова за
развод.
При прочита на изброените текстове от Регламент /ЕО/ №
2201/2003 г. се установява, че като водещ критерий за определяне на
международната компетентност по делата за развод е възприето обичайното
местопребиваване на страните. Последното, съобразно утвърдената практика на
Съда на Европейския съюз, представлява вид териториална връзка, която има два
аспекта: 1) обективен – свързан с пребиваването на територията на дадена
държава и 2) субективен – свързан с намерението на лицето да установи центъра
на своите интереси на територията на тази държава. За наличието на втория от
тези елементи се съди от определени обективни обстоятелства от личен и
професионален характер – напр. къде лицето пребивава заедно със семейството си,
къде учи и работи и т. н. Следва да се подчертае, че временното пребиваване в
определена държава само по себе си не би могло да обуслови извод, че лицето има
обичайното местопребиваване в нея. В подкрепа на изложеното е решението на СЕС
по дело C-452/93.
В процесния случай съпругата и децата имат обичайно
местопребиваване в Кралство Белгия – там тя живее заедно с децата си и работи.
В този смисъл са изложените в исковата молба твърдения, подкрепени и от
представените писмени доказателства и служебно изискани справки НБД-Население,
в които за ищцата и децата са вписани настоящи адрес в Белгия. Ищцата твърди,
че непосредствено, след сключване на брака в Прага е заминала сама за Белгия,
където е последното обичайно местопребиваване и на децата и.
По отношение на съпруга липсват доказателства за
обичайно местопребиваване в България. Видно от служебно извършената справка в ОД
на МВР-Търговище, съпругът П.М. няма и адресна регистрация в България. Индиция, че съпругът не пребивава на територията на
страната е и обстоятелството, че самата ищца, в декларация е заявила, че не й е
известно къде пребивава лицето. Доказателства, че ответникът има обичайно
местопребиваване в страната, не бяха представени и от ищцата, независимо от
предоставената ѝ възможност.
От изложеното следва, че нито един от съпрузите няма
обичайно местопребиваване в България, поради което и не е налице никое от
основанията по чл. 3, § 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. Не е налице
и хипотезата на б. „б“, тъй като ответникът е чешки гражданин. Именно поради
това не би могла да се приложи и субсидиарната компетентност
по чл. 7 от Регламента, тъй като съгласно чл. 6 от същия в случай че съпруг е
гражданин на държава-членка, срещу него може да се предяви иск в друга
държава-членка единствено в случаите по чл. 3-5.
Българският съд не е международно компетентен да се
произнесе и по въпросите относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие
деца, родителските права, личните отношения и издръжката, тъй като не са налице
условията по Раздел II от Регламент /ЕО/ № 2201/2003
г., съотв. чл. 3-6 от Регламент /ЕО/ № 4/2009 на
Съвета. Съгласно изложеното в исковата молба родените от брака на страните деца
имат обичайно местопребиваване в Брюксел, Кралство Белгия, където живеят и учат
от години. Не са наведени твърдения, относими към специалните хипотези на
чл. 9 – 11 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г., а
предвид липсата на международна компетентност по иска за развод неприложим се
явява и чл. 12, съгласно който при изрично предвидените предпоставки
съдилищата, компетентни да разгледат молбата за развод, са компетентни и по
въпросите относно родителската отговорност. Що се отнася до иска за издръжка
принципът е, че същият е подведомствен на съда по обичайно местопребиваване на
ответника или взискателя съгласно чл. 3 от Регламент
/ЕО/ № 4/2009, респ. на съда, компетентен да разгледа иск за родителска
отговорност.
Гореизложеното налага извод, че съобразно приложимите
правила на правото на Европейския съюз българският съд не е компетентен да
разгледа делото. Поради това и на основание чл. 17 от Регламент /ЕО/ №
2201/2003 г. настоящият съдебен състав следва служебно да прогласи, че не е
компетентен, като прекрати производството по образуваното дело.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 51 по описа за 2020г. на Търговищки районен съд, поради липса на международна
компетентност на българския съд.
ОПРЕДЕЛЕНЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата, с
частна жалба пред Търговищки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: