№ 14251
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110170557 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК, образувано по искова молба с
правно основание чл. 34, ал.1 от ЗС, за делба на съсобствен недвижим имот.
Ищците Т. К. К., ЕГН ********** и С. Т. Т. с ЕГН **********, твърдят, че с
ответницата Е. Л. С. с ЕГН **********, са съсобственици на следния недвижим имот:
- АПАРТАМЕНТ № 16 /шестнадесети/, находящ се в гр.София, ***, с площ от 105,94
кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, баня-клозет, два балкона, килер и входно антре, при
съседи: от три страни двор на сградата и Апартамент 16 на В.Б., заедно с прилежащото му
избено помещение с площ от 21, 58 кв.м. при съседи: от две страни двор на сградата, мазе на
М. К. и мазе на Гр. М. и таванско помещение с площ от 23,32 кв.м. при съседи: от две страни
двор на сградата, таван на М. К. и таван на Гр. С., както и 330/6050 ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж /по описание в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 185, том LVIII, дело № 11609 от 1994 г. на нотариус Л. Л.ов при СРС/, а
по Схема № 15-1095827/28.10.2024 г., издадена от СГКК – гр. София на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № 68134.403.135.3.18. по КККР на гр. София, одобрени със
Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, последно изм. На ККККР,
засягащо самостоятелния обект от 28.10.2024 г., самостоятелния обект с посочения по-горе
адм. адрес се намира в сграда с идентификатор 67134.403.135.3, предназначение: жилищна
сграда- многофамилна, а самата сграда е разположена м поземлен имот с идентификатор
68134.403.135. при квоти от по ¼ ид.ч. за всеки от ищците и ½ ид.ч. за ответника.
1
Ищците твърдят, че приживе, на 12.05.1974 г. родителите на ответника Е. С. и сестра й
Т. Л. К. /наследодател на ищците/ са им дарили по ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 185, том LVIII, дело № 11609 от 1994 г. на
нотариус Л. Л.ов при СРС. След смъртта на Т. К. /на 19.11.2009 г./ същата била наследена
при равни права от преживял съпруг Т. К. и дъщеря й С. Т. /сега ищци по делото/. Не се
твърди някой от съсобствениците да се е разпореждал с идеални части от имота в полза на
трети лица. Претендира разноски.
С исковата молба ищците прилагта писмени доказателства, като молят за тяхното
допускане и приемане по делото. Не са заявени други относими към тази фаза на
производството доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. Л. С., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, с който заявява, че иска за делба е основателен и тя също желае подялбата
на имота, при посочените от ищците квоти. Не представя доказателства.
В съдебно заседание, ищците не се явяват лично, представляват се от упълномощения
си адв. Б., който поддържа исковата молба и моли за допускане на делбата между страните
по делото при посочените в ИМ квоти. Ответницата С. се явява лично и също изразява
становище за допускане на делбата, при посочените квоти.
След преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните и на осн. чл.235 от ГПК, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото доказателства се установява, че на 19.05.1994 г. Л. Г. П. и
съпругата му Д. М. П.а са дарили собствения си недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 16 /шестнадесети/, находящ се в гр.София, ***, с площ от 105,94 кв.м.,
състоящ се от три стаи, вестибюл, баня-клозет, два балкона, килер и входно антре, при
съседи: от три страни двор на сградата и Апартамент 16 на В.Б., заедно с прилежащото му
избено помещение с площ от 21, 58 кв.м. при съседи: от две страни двор на сградата, мазе на
М. К. и мазе на Гр. М. и таванско помещение с площ от 23,32 кв.м. при съседи: от две страни
двор на сградата, таван на М. К. и таван на Гр. С., както и 330/6050 ид.ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж /по описание в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 185, том LVIII, дело № 11609 от 1994 г. на нотариус Л. Л.ов при СРС/, а
по Схема № 15-1095827/28.10.2024 г., издадена от СГКК – гр. София на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № 68134.403.135.3.18. по КККР на гр. София, одобрени със
Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, последно изм. На КККР,
засягащо самостоятелния обект от 28.10.2024 г., самостоятелния обект с посочения по-горе
адм. адрес се намира в сграда с идентификатор 67134.403.135.3, предназначение: жилищна
сграда- многофамилна, а самата сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.403.135. на двете си дъщери – ответника Е. Л. С. и Т. Л. К., при равни права от по ½
ид.ч. за всяка от тях, като си запазили правото на ползване върху дарения имот, докато са
живи.
2
От приетите удостоверения за наследници /на л.8 и 10/, съответно на Л. Г. П. и Т. Л.
К., се установява, че първия е починал на 28.10.2005 г., а съпругата му Д. М. П.а – на
01.05.2019 г., към която дата са се погасили учредените в тяхна полза вещни права на
ползване върху делбения имот. На 19.11.2019 г. починала и дъщеря им Т. К., собственик на ½
ид.ч. от имота, по силата на договора за дарение, като след нейната смърт същата е
наследена от наследниците си по закон – преживял съпруг Т. К. К. и дъщеря си С. Т. Т.
/двамата ищци по делото/.
След извършеното дарение и настъпилото наследяване след смъртта на Т. К., като
съсобственици на процесния апартамент № 16, находящ се на горепосочения адрес в гр.
София, се легитимират страните по делото, като всеки от ищците притежава по ¼ ид.ч. от
имота, а ответницата Е. С. останалата 1/ 2 ид.ч. от него, което е удостоверено и в
приложеното по делото Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК /на л.6/.
Други доказателства за релевантни за иска факти и обстоятелства, не са представени,
респ. приети по делото.
От правна страна:
Тъй като няма до момента постигнато съгласие за доброволна подялба на
съсобствения имот, всяка от страните има право и интерес да поиска съда да го подели, като
в конкретния случай инициативата за съдебната делба са предприели ищците Т. К. и С. Т.
/наследници на Т. К., собственик по дарение на ½ ид.ч. от процесния имот/
Съгласно чл. 34, ал.1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може, въпреки
противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или
ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Аналогична е
разпоредбата и на чл.69, ал.1 от ЗН, предвиждаща „наследникът може да поиска винаги
делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя“.
В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от
съсобствениците, чрез който упражнява потестативното си субективно право да иска
прекратяване на съсобствеността, е необходимо да бъде установено дали такова състояние
на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от
съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване
съществуването на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове между
съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ или
съвкупност от вещи, които са предмет на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното
производство – чл.341-345 от ГПК. Като несъгласието и възражението на някой от
съсобствениците не е процесуална пречка за разглеждане на делото, нито води до
недопустимост на производството, тъй като естеството на правото да бъде прекратена
съсобствеността по съдебен ред, предполага промяна по инициатива на един или няколко
съсобственика, която настъпва в правната сфера на всички съсобственици, независимо дали
са съгласни или не, дори и да има противни уговорки между съсобствениците или
разпореждания на наследодателя, тъй като същите са недействителни /чл.34, ал.1 ЗС и чл.69,
3
ал.1 от ЗН/.
Искът, се явява допустим, като не се установява предмета на делбата да е от естество
и с предназначение, несъвместимо с делбата, т.е. не са налице ограниченията на чл.34, ал.1
от ЗС.
Съгласно чл. 20 от СК / Обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., сега
отм./ вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и
вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по
наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Следователно при
извършване на дарението през 1994 г. придобитата от Т. Л. К. ½ ид.ч. от процесния
недвижим имот е станала нейна лична собственост, а не СИО със съпруга й Т. К.. След
смъртта на Т. К., съгл. Чл.5 и чл.9 от ЗН, дъщеря й е преживелия съпруг /ищците по делото/
са наследили по равно, притежаваната от нея част от имота, или всеки от тях е придобил по
¼ ид.ч. от него.
Предвид изложеното, с оглед приетите доказателства съдът приема, че иска за делба е
основателен, и доказан, при посочените в ИМ квоти, поради което делбата следва да бъде
допусната за посочения в исковата молба недвижим имот, при посочените в ИМ квоти
между съделителите и по закон, съответно за по 1/4 ид.ч. за всеки от ищците и 1/2 ид.ч. за
ответника.
Безспорно се установи в хода на съдебното дирене, че страните в производството са
съсобственици на процесния недвижим имот, ищците по наследство от своя наследодател Т.
К. /съпруга на първия и майка на втората от тях/, а ответника по дарение от своите родители
Л. П. и Д. П.а, като първите двама притежават по 1/4 ид.ч. всеки от тях, а ответника
съответно –1/2 ид.ч.
В първата фаза на делбата, с решението по нейното допускане, съдът следва да се
произнесе по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши
делбата.
Приетите по делото доказателства дават отговор на всички тези въпроси, а и същите
не са спорни между страните, поради което съдът приема, че предявения в настоящото
производство иск за делба на съсобствения между страните недвижим имот се явява
основателен и доказан, като следва да се уважи и делбата да се допусне между страните по
делото, при установените по закон квоти, съответно от по ¼ ид.ч. за ищците и ½ ид.ч. за
ответника.
Така мотивиран, при установеното приложно поле на чл. 34 ал.1 от ЗС, във връзка с
чл. 341 и сл. от ГПК, и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА, между Т. К. К., ЕГН **********, С. Т. Т. с ЕГН
**********, и Е. Л. С. с ЕГН **********, съсобствения им недвижим имот, представляващ:
4
АПАРТАМЕНТ № 16 /шестнадесети/, находящ се в гр. София, ***, с площ от
105,94 кв. м., състоящ се от три стаи, вестибюл, б.-клозет, два балкона, килер и
входно антре, при съседи: от три страни двор на сградата и Апартамент 16 на В. Б.,
заедно с прилежащото му избено помещение с площ от 21, 58 кв. м. при съседи: от
две страни двор на сградата, мазе на М. К. и мазе на Гр. М. и таванско помещение с
площ от 23,32 кв.м. при съседи: от две страни двор на сградата, таван на М. К. и
таван на Гр. С., както и 330/6050 ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж /по описание в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 185,
том LVIII, дело № 11609 от 1994 г. на нотариус Л. Л.ов при СРС/, а по Схема № 15-
1095827/28.10.2024 г., издадена от СГКК – гр. София на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68134.403.135.3.18. по КККР на гр. София, одобрени със
Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, последно изм. На
КККР, засягащо самостоятелния обект от 28.10.2024 г., самостоятелния обект с
посочения по-горе адм. адрес се намира в сграда с идентификатор 67134.403.135.3,
предназначение: жилищна сграда- многофамилна, а самата сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.403.135. , при квоти по закон, а именно по
¼ ид.ч. за Т. К. К., ЕГН ********** и С. Т. Т. с ЕГН ********** и ½ ид.ч. за Е. Л.
С. с ЕГН **********.
Решението не е окончателно и подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5