Р Е Ш Е Н И Е № 329
гр.Видин
18.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на четвърти
юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ
при секретаря О. Петрова и в
присъствието на прокурора……..………... като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ гр. дело № 205 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано
по молбата на С.В.С., ЕГН **********, действащ лично и подпомаган от майка си М.В.К.
с ЕГН ********** и двама с постоянен адрес:*** против В.С. ***, ЕГН **********,
с която са предявени искове
с правно основание чл.143 СК и чл.149 СК.
Твърди се от
ищцовата страна, че ответникът е баща на детето С.В.С.. Посочва се, че родителите
са разделени от 2007 година, като грижите за детето, което е ученик в 8 клас се
полагат от майката-М.К., която е безработна.
Подържа се, че
бащата не участва в разходите по отглеждането и издръжката на детето.
Иска се да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка
на детето си в размер на 220.00 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба /29.01.2020 г./, както и да заплати издръжка за минало време за период от
12 месеца назад /от 29.01.2019 г. до 29.01.2020 г./ за сумата в общ размер от
2160 лв., ведно със законната лихва при просрочие на месечните вноски. Претендират
се и направените по делото разноски.
Процесуалният
представител на ищците заяви в съдебно заседание, че подържа иска си и моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявеният иск в пълен размер.
Ответната страна е
депозирала писмен отговор, с който се оспорва
исковата претенция по размер.Сочи,че
получава трудово възнаграждение в размер на 610 лв.,както и че се грижи за още едно свое дете
Съдът като взе
предвид постъпилата искова молба, становището на страните и преценявайки
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
От представеното
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 185/02.11.2004
г. на Община-Кнежа се установява, че родители на детето С.В.С., ЕГН **********
са М.В.К. с ЕГН ********** и В.С.М., ЕГН **********.
По делото са
ангажирани доказателства, че майката на детето е безработна, а именно копие на
регистрационна карта от Д „БТ”-Видин. Представена е и служебна бележка от СУ
„Св.св. К. и Методий“ гр. Брегово с изх. № 14/09.01.2020 г., от която е видно,
че детето С.С. е записан като ученик в дневна форма на обучение в VІІІ клас за
учебната 2019/2020 година в профилирана паралелка с профил „Предприемачески“.
По делото е представен и социален доклад от Д”СП”-Брегово, съгласно
който детето С.С. се отглежда от своята майка и нейния съжител К. К. И., като е
посочено, че същото е ученик в 8 клас в СУ „Св.св. К. и Методий“ гр. Брегово. В
доклада е отбелязано, че от направена на 20.05.2020 г. справка в „RegiX“ е видно, че майката на детето М.К. има сключен трудов
договор с Община Брегово от 07.04.2020 г., същата е назначена на длъжност
„Домашна помощница“.
Видно от предстаавеното от ответника копие на
удостоверение за раждане издадено въз основа на акт № 0188/.08.11.2011 г. на
общ. Кнежа,е че същия има още едно дете - К. В. С.
Ответника е ангажирал и служебни бележки за
доходите си,от които се установява,че месечното му възнаграждение е в размер на 610 лв.
По делото са допуснати до разпит свидетелите И. М.-баба на ищеца по
майчина линия и К. И., който е във фактическо съжителство с майката на ищеца.
Свидетелката
М. заявява, че дъщеря й М. се е събрала да живее с К., когато С. е бил на
около 4 години и от тогава заедно се грижат за него, както и за по-късно
родилото им се дете Е., което сега ще направи 9 години. Свидетелката сочи, че
дъщеря й не е работила, и че сега наскоро е започнала като личен асистент към
общината по временна заетост. Излага, че и тя е помагала при отглеждането на
децата, включително и с пари. Твърди, че ответникът не е търсил сина си и не е
давал никакви средства, както и че С. не познава баща си.
Свидетелят И. заявява, че живее на съпружески начала с
майката на ищеца от както С. е бил на 4 – 5 години и през цялото това време се
е се грижел за него. Излага, че не знае
ответникът да е плащал каквито и да било суми за С.. Сочи, че С. учи, спортува,
че двамата с майка му се грижат за него, както и че майката на М. също помага.
Свидетелят заявява също, че С. е на 15 г. и с оглед възрастта му се изискват
сериозни суми за издръжката му, за закупуване на учебници и др., както и че майката
на ищеца от два месеца е на работа, като преди това е била безработна. Сочи, че
в момента работи по програма за заетост към общината като личен асистент на
възрастни хора.
Съдът дава вяра на
свидетелите, като кредитира показанията, тъй като същите са непротиворечиви и
кореспондират на останалите доказателства по делото.
Въз основа на така
очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявени са два
обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 143 от СК и чл.
149 СК, които са частично основателни по следните съображения:
По иска с правно
основание чл.143 от СК:
Задължението за
издръжка спрямо ненавършилите пълнолетие деца е неотменимо, безусловно
задължение на родителите, независимо от това дали живеят заедно или поотделно.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка Съдът следва да вземе
предвид от една страна възможностите на дължащия издръжка, а от друга
страна-нуждите на лицето, на което се дължи издръжка.
Правото на издръжка
е безусловно и принадлежи на детето, а задължението за предоставянето на такава
издръжка, чието предназначение е да задоволява ежедневните нужди на детето,
носи всеки родител.
В случая е безспорно,
че ответникът е баща на С.В.С., че грижите по отглеждането и възпитанието му се
поети от майката, а така също и че ответникът не полага такива за детето си и
не му дава издръжка.
По делото се
установи, че майката от 07.04.2020 г. има сключен трудов договор с
Община-Брегово и е назначена на длъжност „Домашна помощница“.
От представената по
делото служебна бележка от работодател с изх. № 095-0220/22.02.2020 г. е видно,
че ответникът получава брутно месечно възнаграждение в размер на 610.00 лв.
Във връзка с факта, че
ответникът е родител на детето, то по отношение на съшият, който е освободен от
грижите за него, се поражда задължението за осигуряването на месечната му
издръжка, независимо дали се намира в трудови правоотношения или не, което задължение
произтича от императивният характер на чл.139 от СК.
Имайки в предвид изложеното,
както и обстоятелството, че по делото не се ангажирани доказателства относно
невъзможност за даване издръжка, Съдът приема, че такава се дължи.
Съобразявайки
данните по делото Съдът приема, че за месечната издръжка на детето С. са
необходими 240.00 лв., от които 160.00 лв. следва да заплаща ответника, а
останалите ще се осигуряват от майката.
Съдът счита, че така
определената издръжка е съобразена с ежедневните нужди /храна, облекло/ на
детето, с оглед възрастта му, както и че в така визирания размер издръжката е
съобразена и с възможностите на ответника,която има алиментни задължения и по
отношение на друго свое дете. Следва да се отбележи, че определената издръжка е
около законоустановения минимум, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК,
според която норма минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата.
По делото се
установи, че ответникът реализира доходи в размер на МРЗ, но дори и при липса
на доходи за него съществува не само морално, но и законово задължение да
осигурява част от издръжката на ненавършилото си пълнолетие дете. Ответникът е
в активна трудоспособна възраст и би
могъл да реализира доходи над минималната работна заплата.
Съдът
отчете също и обстоятелството, че ответникът не участва в издържката на детето
си, както и че има други алиментни задължения, видно от приложеното по делото
доказателство /копие на удостоверение за раждане издадено въз основа на акт №
0188/.08.11.2011 г. на общ. Кнежа/.
Във връзка с
изложеното ответникът следва да бъде осъден да
заплаща на детето си, подпомаган от неговата майка и законна
представителка, ежемесечна издръжка в
размер на 160.00 лв., считано от датата на предявяване на иска-29.01.2020 г. до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на
задължението за издръжка, като в останалата част на иска до претендирания
размер от 220.00 лв. същия се отхвърли като недоказан.
По иска с правно
основание чл. 149 от СК:
Издръжка за минало
време може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска.
Заявената от ищцата претенция е за периода от 29.01.2019 г. до 29.01.2020 г.
Безспорно се установи, че в този период страните по делото са живеели разделено
и детето е живяло при майка си, като само тя е полагала грижата по
отглеждането, възпитанието и издръжката му. Безспорно се установи, че ответникът не е давал такава.
Изложените по-горе мотиви
относно нуждите на детето и възможностите на дължащите издръжка родители,
аргументират съда да приеме, че и искът по чл.149 от СК следва да бъде уважен,
като размерът на издръжката за минало време следва да бъде определен на 160.00 лева ежемесечно, считано от 29.01.2019 г. до 29.01.2020 г. /датата
на предявяване на иска/, или в общ размер от 1920.00 лв., като в останалата част
на иска до пълния претендиран размер от 2160.00 лв., същия се отхвърли като
недоказан.
Ответникът, предвид
изхода на делото, следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да бъде осъден да
заплати по сметка на ВдРС сумата в общ размер на 307.20 лв., представляваща
държавна такса върху присъдените издръжки, както и да заплати на ищеца
разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв..
Водим от горното
Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.С. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на детето си С.В.С., ЕГН **********, действащ
лично и подпомаган от майка си М.В.К. с ЕГН ********** и двама с постоянен
адрес:***, ежемесечна издръжка в
размер на 160.00 (сто и шестдесет) лева, считано от 29.01.2019 г. /датата на предявяване на иска/ до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване на тази издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 220.00 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА В.С. ***,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на детето си С.В.С., ЕГН **********, действащ
лично и подпомаган от майка си М.В.К. с ЕГН ********** и двама с постоянен
адрес:*** издръжка за минало време в общ размер от 1920.00 лв., считано от 29.01.2019
г. до 29.01.2020 г. /или по 160.00 лева месечно/, ведно със законната лихва от
датата на влизане на решението в сила до окончателното му изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 2160.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА В.С. ***, ЕГН ********** да заплати на С.В.С., ЕГН **********, действащ лично и
подпомаган от майка си М.В.К. с ЕГН ********** и двама с постоянен адрес:***, сумата от 200.00 лв. направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.С. ***,
ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Видин държавна такса върху
присъдените издръжки в общ размер от 307.20 лв. както и 5.00 лв.
– такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред
Видинския окръжен съд в четИ.десетдневен
срок от датата на обявяване на
решението-18.06.2020 година.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: