РЕШЕНИЕ
№ 13269
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110153459 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу Р. Ц. В. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми:
774,18 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
19.05.2023 г. до окончателното й изплащане, 93,16 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия, 54,44 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2023 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 10,64 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 27359/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 13.06.2023 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 05.02.2024 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата Р. Ц. В., в качеството й на ползвател на
топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР
на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен номер ***, възникнало въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че за времето от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е доставил до имота топлинна
1
енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на
отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и
стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г. Р. В., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на
същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последната не е
погасила на падежа дължимите суми в размер, както следва: 774,18 лева – главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 93,16 лева – лихва
за забава за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г., начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия, 54,44 лева – цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 10,64 лева - лихва
за забава за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г., начислена върху главницата за дялово
разпределение. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2023 г. до
окончателното й заплащане. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело №
27359/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и
срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, като във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът
предявява настоящите искове. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес
от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
В депозирания писмен отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. Ц. В., чрез
пълномощника си адв. Л., оспорва исковите претенции в цялост като неоснователни.
Оспорва В. да е собственик или вещен ползвател на имота, респ. ползвател на облигационно
основание. Възразява срещу твърдението на ищцовото дружество за извършена реална
доставка на топлинна енергия до имота за процесния период, оспорвайки това
обстоятелство. Оспорва процесният имот да е топлоснабден, както и наличието на
необходимите документи, удостоверяващи наличието на изградена сградна инсталация в
жилищната сграда и заснемане на отоплителната инсталация. В отговора се оспорва
средствата за търговско измерване да са сертифицирани и да са преминали през
метеорологична проверка. Р. В. излага, че не оспорва размера на изравнителните сметки,
нито размера на дължимите суми по пера съобразно действащите през процесния период
цени. Въвежда възражение за недължимост на сумите/част от тях поради погасяването им
по давност. Счита за недоказани твърденията на [фирма] относно наличието на валиден
договор, сключен в фирма за дялово разпределение. Оспорва претенциите за лихва за забава
с довод относно нищожността й по см. на ЗЗП, както и като начислени при липсата на
доказателства за изискуемостта на вземанията. С тези доводи се отправя искане за
отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.
Подпомагащата страна [фирма] не изразява становище по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 27359/2023 г. по описа на Софийски
2
районен съд, I-во ГО, 51-ви състав. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника
срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване на вземанията и е депозирано в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във
връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови
претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от
търсената защита.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете, имащи за предмет вземания за цена на потребена
топлинна енергия и на услугата дялово разпределение предполага установяване от страна на
ищеца, при условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването между
него и ответницата на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната
страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание
със заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества, при което за ответницата е възникнало насрещно
задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през исковия период
в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер, както и
наличието на основание за спиране/прекъсване на давността.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно
която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот, следва и от клаузата на чл. 12, т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача откриване на партида.
Както беше изяснено, с отговора на исковата молба ответницата изрично оспорва
предявените искове по основание, отричайки през релевантния период да е била собственик
или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот, нито да е ползвала същия на
облигационно основание, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази
първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор за дарение на
недвижим имот от 19.12.2013 г., обективиран в Нотариален акт № 12, том III, рег. № ***,
дело № 355/2013 г. по описа на помощник – нотариус по заместване при нотариус с рег. №
3
*** на НК и с район на действие Софийски районен съд, Р. Ц. В. (ответницата по делото), в
качеството си на дарител, дарява на своя син М.О.Т., в качеството му на дарен, следния свой
недвижим имот – апартамент № 59, находящ се на адрес: [адрес] със застроена площ от
62,20 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с избено
помещение № 27 с полезна площ от 3,25 кв.м. и с 3,667 % ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот представлява самостоятелен
обект с идентификатор *-** по КККР на град София. В договора е удостоверено, че
дарителят Р. Ц. В. си запазва правото да ползва имота безвъзмездно и до края на живота си.
Посочено е, че сред документите, представени пред нотариуса, установяващи правото на
собственост и изпълнението на особените изисквания на закона, са нотариален акт № 60,
том II, рег. № ***, дело № 215/2012 г. на нотариус с рег. № *** на НК от 15.12.2012 г.
По делото не се твърдят, а и не се установяват актове, свързани с последващо
прехвърляне на правото на собственост или на ползване върху имота.
Ето защо, съдът приема за установено, че през релевантния период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. процесният имот е бил в изключителна собственост на третото за процеса лице
М.О.Т., чийто права произтичат от транслативния характер на договора за дарение от
19.12.2013 г.
Същевременно се установи, че с този договор дарителят Р. Ц. В. - ответницата по
делото е запазила за себе си вещното право на ползване върху дарения имот.
При учредено/запазено вещно право на ползване собственикът на имота притежава т.
нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би
могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл. 57,
ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по ползването на имота, в частност за заплащане
цената на доставената до имота топлоенергия, е вещният ползвател. Отговорността на
собственика на топлоснабдения имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното
право на ползване по някой от способите, уредени в Закона за собствеността и след
надлежно уведомяване за това на насрещната страна по правоотношението.
С оглед изложеното и доколкото по делото не се твърди и не се установява правото на
ползване, възникнало в полза на ответницата В., да е било погасено през процесния период,
то именно тя се явява и задължено лице за заплащането на стойността на доставяната до
жилището топлинна енергия при доказана реална доставка/потребление, респ. тя е
притежавала качеството „клиент“ на стоката.
Този извод не се разколеба от обстоятелството, че в процесния случай, в качеството си
на дарител, Р. В. си е запазила вещното право на ползване безвъзмездно. Съдът счита, че
така уговорения безвъзмезден характер на ограниченото вещно право намира проявление
единствено в отношенията между новия собственик на имота и прехвърлителя, запазил си
вещното право на ползване, но не и в отношенията между последния и трети за това
договорно правоотношение лица, каквото е и ищцовото топлофикационно дружество.
Спрямо него клиент на топлинна енергия е вещният ползвател на имота, в чиято правна
сфера през процесния период е съществувало правото да ползва жилището и съответно
задължението да заплаща разноските за това. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 20а ЗЗД
съгласно която договорът обвързва страните, между които е сключен и има силата на закон
между тях. Ето защо, процесната уговорка, свързана с безвъзмездния характер на правото но
ответницата, не би могла да произведе действие по отношение на трето лице, каквото в
случая се явява ищцовото дружество [фирма] /в този смисъл Решение № 450/18.06.2009 г. по
дело № 508/2008 г. на ВКС, ГК, I г.о./, още повече, че в конкретния случая партидата за
процесния имот е открита именно на името на вещния ползвател – Р. В. (видно от
представените и приети по делото фактури за процесния период). Във вътрешните
отношения между вещния ползвател и собственика на имота действа уговорката за
безвъзмездния характер на ползването, но в отношенията й с ищеца именно тя се явява
4
ползвател на имота на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а с това и задължено лице за цената на
доставената топлоенергия.
Изложеното обосновава извода, че през исковия период между страните е
съществувало облигационно правоотношение, което обуславя проверката на съда относно
реалната доставка на топлинна енергия до процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда в режим на етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а
дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
От представените и приети по делото писмени доказателства се изяснява, че с
протоколно решение от 18.10.2001 г. етажната собственост от процесната жилищна сграда –
[адрес] е приела решение да се сключи договор с [фирма] за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ – извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и за
издаване на обща и индивидуални сметки. С решението ЕС е упълномощила свои
представители, които да сключат договора, както и относителен дял от разхода на топлина,
свързан с общите части и загубите от топлоотдаване на главните линии на инсталацията в
размер от 15 %. В изпълнение на решението, между ЕС и ФДР е сключен договор №
257/24.10.2001 г., представен в заверено копие по делото за срок от 3 години с възможност за
автоматичното му продължаване с още 1 година. Установява се също, че с договор № Д-О-
69/03.06.2020 г., сключен между [фирма], като възложител и [фирма], като изпълнител, е
възложено и прието извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сгради в режим на ЕС, описани по адреси в приложение № 1 към
договора, за срок от три години, считано от 01.05.2020 г. Предвид изложеното, съдът приема
за установено, че през релевантния период дяловото разпределение на топлинна енергия в
жилищната сграда, в която е разположен и процесният имот е осъществявано от
подпомагащата страна [фирма].
Тези обстоятелства са изяснени и от вещото лице в констативната част на заключението
на съдебно-техническата експертиза, съгласно което първоначално избраната ФДР от ЕС е
[фирма], от която впоследствие се отделя като самостоятелна фирма [фирма]. За извършвано
именно от последната дялово разпределение на постъпващата топлинна енергия в
жилищната сграда и конкретно за имота, чийто вещен ползвател е ответницата,
свидетелстват и представените от дружеството и приети по делото писмени материали –
главни отчети за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. от 26.05.2021 г. и за периода 01.05.2021
г. – 30.04.2022 г. от 25.05.2022 г. за абонатен номер 440001523359, издадени от [фирма] и
подписани от служител на дружеството и от клиента, индивидуални справки за отопление и
топла вода за двата отметни периода в рамките на процесния. Ето защо, съдът намира за
неоснователно възражението на ответната страна за липсата на валидно сключен договор
между ищеца и ФДР.
От изводите на експертизата се установява също, че в процесната сграда има
монтирана една абонатна станция, която е индиректна и автоматизирана. Посочено е, че
количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост е измервана чрез
определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан по електронен път
5
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество, а
между абонатите е разпределяно само „чистото количество“ топлоенергия. Топломерът е
преминал през необходимите метрологични проверки, като последователно са монтирани
нови СТИ, при резултат от проверката „съответства“.
На база на данните от изравнителните сметки и главните отчети – в случая подписани
от абоната, издадени от ФДР, вещото лице достига до извод, че през процесния период е
осигурен достъп за отчет, като са начислени като дължими суми за отопление – според
показанията на ИРРО с дистанционно отчитане за три броя радиатори, както и за щранг-
лира в помещението баня без ИРРО. За последната от ФДР е начислен служебно разход на
топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата и според топлинната й
мощност, съгласно Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в
режим на ЕС. В случая изчислената служебна топлинна енергия от вещото лице съвпада с
отразеното в индивидуалните сметки на ФДР за процесния период. Изяснява се, че са
начислени и суми за БГВ – според показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, както
и стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена между
всички абонати пропорционално пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като
стойността й се определя от ФДР по нормативно установена формула съгласно Методика за
дялово разпределение на топлинна енергия за сгради етажна собственост и Наредба Е-РД 04-
1 от 12.03.2020 г. В случая начислените суми за абоната са според отопляемия обем на
процесното жилище – 153 куб. м., следващ от Акт за разпределение на кубатурата в
жилищната сграда, представен от топлорайон Изток. При изслушването си пред съда
вещото лице посочва, че в случая се касае за отчет на реално потребено количество топлинна
енергия, при наличието на уреди с дистанционен отчет, както и битово горещо
водоснабдяване. Изяснява, че в имота има една щранг-лира в помещението „баня“, която
няма уред за отчитане и за която се начислява разход по максимална мощност, като
експертно е извършена проверка както за мощност, така и за начислените суми.
Експертизата достига до извод, че дължимата за процесния период стойност на доставена до
имота топлинна енергия възлиза на 783,36 лева, включваща сумите за отопление, в частност
за сградна инсталация и за БГВ, след приспадане на сумата от изравнителните сметки (като
сума за получаване), без предишни просрочени суми, без изравнявания извън процесния
период, без суми за дялово разпределение и без лихви. Заключението посочва, че тези суми
са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба. Съдът кредитира
заключението на вещото лице, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и
обосновано изготвено, от съответен специалист, въз основа на материалите по делото и
допълнително представени от ФДР и от съответния топлорайон, отговорило на всички
поставени задачи, в частност уточнителните такива в съдебно заседание и по същество
неоспорено от страните.
С оглед достигнатите изводи в съдебно-техническата експертиза и при анализ на
същите в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства, в частност
представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални справки за отопление и
топла вода за процесния абонатен номер, касаещи отчетните периоди, включени в исковия
такъв и главни отчети, съдържащи данни относно конкретно отчетените количества – по
показания на уредите за отчет, респ. водомер, отразяващи наличието на отоплително тяло и
в помещение баня с начислен служебен разход, както и подписани от абоната
(обстоятелство, останало неоспорено по делото), съдът намира за установено, че през
процесния период м. май 2020 г. – м. април 2022 г. ищецът е изпълнил задължението си,
произтичащо от процесното правоотношение и е доставил до имота, чийто вещен ползвател
е ответницата, топлинна енергия, с което за последната е възникнало насрещното
задължение за заплащане на стойността й.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за
6
липсата на реално доставена топлинна енергия до имота, тъй като безспорно се установи, че
се касае за количества топлинна енергия, отчетени дистанционно от монтирани на
отоплителните тела ИРРО, респ. за показания на отчетен водомер, като самите отчети са
подписани както от служител на ФДР, така и от абоната.
Следва да се отбележи също, че по делото се установи служебното начисляване на
суми за топлинна енергия за отопление – за отоплително тяло щранг-лира в помещението
баня - поради липсата на монтиран индивидуален разпределител върху последната, при
което съгласно чл. 6.5 от Наредба 16-334 – поради факта на налично отоплително тяло без
уред за индивидуално отчитане, се прилага екстраполация по максимален специфичен
разход на сградата, което в случая, съгласно изводите на вещото лице, е осъществено от
фирмата за дялово разпределение при спазване на нормативните изисквания.
По отношение на разхода за сградна инсталация съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост се извършва от ФДР при спазване изискванията на Наредбата и на
приложението към нея. Съгласно т. 6.1.3. от последното количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект. Изясни се, че съгласно изводите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза в процесния случай топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация в СЕС, където се намира имотът, чийто вещен ползвател е ответницата, е
определена именно по реда на т. 6.1.1 от приложението към Наредбата и е разпределена
между индивидуалните потребители по реда на т. 6.1.3 – пропорционално на отопляемия
обем на имота по проект, а именно 153 м3. Съгласно разясненията, дадени в мотивите на
Тълкувателно решение от 25.05.2017 г., постановено по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на
ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата
сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата,
нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на
топлинна енергия. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на Конституционния съд, постановено по
к. дело № 15/2009 г. изрично е прието, че сградната инсталация в сграда – етажна
собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли
всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела. Тъй като всеки собственик на самостоятелен обект придобива правото
да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия, то всеки следва да участва и в
разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща топлинната енергия,
отдадената от сградната инсталация.
Предвид изложеното и вземайки предвид изводите на съдебно-техническата
експертиза съдът достига до извод, че дължимата и незаплатена главница за доставената до
имота топлинна енергия през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза на сумата от
783,36 лева.
По делото няма твърдения, нито доказателства за извършвания плащания от
ответницата, поради което поначало същата дължи заплащането на това задължение в
неговата цялост.
Изясни се, че с отговора на исковата молба се въвежда възражение за погасяване по
давност на процесните вземания. Съдът намира това възражение за неоснователно, предвид
следните съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия, има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
7
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл.
410 ГПК е подадено в съда на 19.05.2023 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
/за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва на и
след 12.03.2020 г. /три години преди датата на депозиране на заявлението при съобразяване с
периода на спиране на давностния срок от 2 месеца и 7 дни/.
Следователно, предвид началния период на вземането за главница – месец май 2020 г. в
настоящия случай начислените суми за топлинна енергия, касаещи целия процесен период,
са извън погасителната давност.
Ето защо, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД се явява доказан по основание и размер (доколкото претендираната от ищеца
сума е в по-нисък размер от дължимата и с оглед принципа на диспозитивното начало по чл.
6 ГПК, съгласно който съдът не може да присъди по – висок размер от този, въведен като
предмет на претенцията) и следва да бъде уважен изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 54,44 лева, включваща
стойността на дължимите такси за отчитане на уредите и за разпределение на топлинната
енергия.
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между [фирма] и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи да
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото периодът, за който се отнася това вземане съвпада с периода на вземането за
доставена топлинна енергия, то по вече изложените съображения, същият не е покрит с
тригодишната давност, поради което претенцията на ищеца за цена на услуга за дялово
разпределение следва да се приеме за доказана в горепосочения размер и следва да бъде
уважена изцяло.
Като законна последица от уважаване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 19.05.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
8
Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016
г., изцяло приложими към процесните вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.
Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава.
Предвид достигнатия извод относно съществуването в полза на ищцовото
топлофикационно дружество на главно вземане в пълния му заявен размер и с оглед липсата
на проведено оспорване относно размера на лихвата за забава за процесния период, то
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен за пълния претендиран размер от 93,16 лева.
По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение
в размер на 54,44 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 19.05.2023 г. и касаеща
посочения период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 10,64 лева за
периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в
полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата
от 74,14 лева - сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч. гр. дело № 27359/2023 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, и сумата от
489,35 лева – сторени разноски за държавна такса, депозит за съдебно-техническата
експертиза и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, характеризиращо се с обичайна продължителност. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, съразмерно с отхвърлената искова претенция,
в полза на упълномощения процесуален представител на ответницата – адв. М. Л. следва да
се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на
ответницата в настоящото исково производство, с оглед отразеното в представения по
делото договор за правна помощ и съдействие от 09.11.2023 г. (л. 53) оказване на правната
защита и съдействие от адвоката безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата (когато представляваната страна е материално затруднено лице) в размер на
сумата от 4,56 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Общият размер на
възнаграждението съдът определи на 400 лева, според общия материален интерес по делото
9
по предявените искове, както и при съобразяване с липсата на фактическа и правна
сложност на делото, обусловена от предявените обективно съединени искове със сходен
предмет на доказване, липсата на поискани допълнителни доказателства, извън тези с
исковата молба/отговора, приключване на делото в рамките на едно открито съдебно
заседание, както и конкретните процесуални действия на пълномощника на ответната
страна, изразяващи се в депозиране на писмен отговор без представителство в съдебното
заседание. Този размер е съобразен и с минималния такъв, следващ от разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията, приложима към момента на сключване на договора за правна
помощ и съдействие).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу Р. Ц. В., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес]
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Ц. В. дължи на [фирма] следните суми:
сумата от 774,18 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 19.05.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 93,16 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г., начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия и сумата от 54,44 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
19.05.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 27359/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2023 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с
разпореждане от 05.02.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[адрес] срещу Р. Ц. В., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] установителен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Р. Ц. В. дължи на [фирма] сумата
от 10,64 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г.,
начислена върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Р. Ц. В., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 74,14 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело №
27359/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав, както и сумата от
489,35 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на адвокат М. Л. Л., с ЕГН: ********** от САК, с адрес на упражняване на
дейността: [адрес] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв,
сумата от 4,56 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска защита на ответницата в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
10
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11