№ 42087
гр. София, 10.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110124452 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими.
Следва да бъде отложено произнасянето по искането на ищеца да бъде допусната
съдебно – счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, до съдебно
заседание, в което да бъде изслушано становището на ответника по исковете.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна
експертиза със задачи, посочени в исковата молба, до първото по делото открито съдебно
заседание.
УКАЗВА на ищеца, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание може
да отправи искане към съда за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2025 г. от
09:45 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, чл.
224, ал. 1 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата 6098,80
лева, представляваща неизплатен остатък от обезщетение при придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, дължимо при прекратяване на трудов договор № 57/
1
02.08.2012 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
пред съда – 29.04.2025 г., до погасяването на задължението, сумата 1616,04 лева,
представляваща мораторно обезщетение върху главницата по чл. 222, ал. 3 КТ за допусната
забава в изпълнението за периода от 01.09.2023 г. – 28.04.2025 г., сумата 498,84 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за три дни, дължимо
при прекратяване на трудов договор № 411/ 02.10.2023 г., сумата 45,33 лева, представляваща
мораторно обезщетение върху главницата по чл. 224, ал. 1 КТ за допусната забава в
изпълнението за периода от 01.09.2024 г. – 28.04.2025 г., сумата 65,73 лева, представляваща
мораторно обезщетение за периода 01.09.2024 г. – 03.01.2025 г., начислена върху платена със
забава главница в размер на 1330,25 лева за обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за осем дни при прекратяване на трудов договор № 411/ 02.10.2023 г., сумата 730,00
лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за осми, девети, десети и
петнадесети юли на 2024 г. при действието на трудов договор № 411/ 02.10.2023 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба пред съда – 29.04.2025 г.,
до погасяването на задължението, сумата 74,90 лева, представляваща мораторно
обезщетение върху главницата за неизплатено нетно трудово възнаграждение за допусната
забава в изпълнението за периода 01.08.2024 г. – 28.04.2025 г., сумата 4,01 лева,
представляваща мораторно обезщетение за периода 01.12.2023 г. – 15.12.2023 г., начислена
върху платена със забава главница в размер на 733,49 лева за трудово възнаграждение за
месец октомври 2023 г. при действието на трудов договор № 411/ 02.10.2023 г., сумата 1,22
лева, представляваща мораторно обезщетение за периода 01.04.2024 г. – 04.04.2024 г.,
начислена върху платена със забава главница в размер на 798,38 лева за трудово
възнаграждение за месец февруари 2024 г. при действието на трудов договор № 411/
02.10.2023 г., сумата 13,76 лева, представляваща мораторно обезщетение за периода
01.05.2024 г. – 14.06.2024 г., начислена върху платена със забава главница в размер на 798,38
лева за трудово възнаграждение за месец март 2024 г. при действието на трудов договор №
411/ 02.10.2023 г., сумата 4,17 лева, представляваща мораторно обезщетение за периода
01.06.2024 г. – 14.06.2024 г., начислена върху платена със забава главница в размер на 778,38
лева за трудово възнаграждение за месец април 2024 г. при действието на трудов договор №
411/ 02.10.2023 г., и сумата 9,43 лева, представляваща мораторно обезщетение за периода
01.07.2024 г. – 01.08.2024 г., начислена върху платена със забава главница в размер на 778,38
лева за трудово възнаграждение за месец май 2024 г. при действието на трудов договор №
411/ 02.10.2023 г.
Ищецът Л. Х. Х. твърди, че между него и ответника е съществувало трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 57/ 02.08.2012 г., като е заемал длъжността
„инженер конструктор“. Поддържа, че със заповед № 300/ 13.07.2023 г., трудовото
правоотношение между страните е било прекратено. Излага твърдение, че в заповедта за
прекратяване се съдържа запис, че му се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 ГПК в размер
на шест работни заплати или общо 11 854,80 лева, от които признава, че на 15.12.2023 г. е
получил част в размер на 5756,00 лева. В настоящото производство претендира
неизплатената разлика от 6098,80 лева заедно с мораторно обезщетение за допуснатата
2
забава в изпълнението. Сочи, че е сключил нов трудов договор с ответника № 411/
02.10.2023 г., който бил прекратен със заповед № 357/ 15.07.2024 г., считано от 16.07.2024 г.
Поддържа, че за осми, девети, десети и петнадесети юли на 2024 г., в които дни
добросъвестно е полагал труд за работодателя, не му е изплатено дължимото нетно трудово
възнаграждение, което претендира заедно с мораторно обезщетение за допуснатата забава в
изпълнението. Сочи, че за месеци октомври 2023 г. и февруари, март, април и май 2024 г. е
получил следващото му се възнаграждение за положения труд със забава, поради което
претендира мораторно обезщетение върху него. Поддържа, че за общо отработени по втория
трудов договор девет месеца и имал право на 16 дни платен годишен отпуск, от които е
използвал 5 дни, като за 8 дни работодателят е начислил обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в
размер на 1330,25 лева и го изплатил едва на 03.01.2025 г., т.е. със забава, поради което
претендира мораторно обезщетение върху тази сума. Сочи, че неправилно работодателят не
му е изплатил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за още 3 дена, което
претендира заедно с мораторно обезщетение за забава. Моли исковете да бъдат уважени.
Претендира сторените разноски в производството.
Ответникът „фирма“ АД, редовно уведомен, не е депозирал отговор в срок по чл.
131 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудови правоотношения с
ответника, съответно размера на брутното трудовото възнаграждение за съответния период,
включително фактите, обуславящи право на допълнителни възнаграждения по КТ, както и
трудовите правоотношения да са прекратени, включително обстоятелството, че е придобил
право на пенсия към датата на първото прекратяване – 13.07.2023 г.
При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да обори
презумпцията за добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на ищеца, както и да
е изпълнил задълженията си за заплащане на претендираните трудови възнаграждения и
обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ в законоустановените срокове.
По исковете с пр. осн. чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да докаже наличието на главни
задължения (при твърдения за срочен характер на задълженията).
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за фактите, за които носи тежестта.
Ищецът е направил доказателствени искания, които счита относими към доказване на
релевантните факти.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3