№ 902
гр. В., 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Камелия В.а
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
20233100100752 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от И. К. И. срещу И. Ж. В., Г.
Н. Б., Н. М. Б. и Х. М. Б. – последните двама конституирани в хода на процеса
като наследници на М. Х. Б., починал на 29.07.2023г., иск с правно основание
чл. 464 от ГПК за приемане за установено в отношенията между взискателя И.
К. И., длъжника И. Ж. В. и кредиторите Г. Н. Б. и М. Х. Б., че НЕ съществува
вземането на Г. Н. Б. в размер на 116 543.59 лв. и на М. Х. Б. в размер на 117
472.36 лв. от И. Ж. В., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр. д. №
389/2021 г. по описа на ВАПС..
В исковата молба се твърди, че ищцата е кредитор на И. Ж. В. по силата
на изпълнителен лист № 389/25.01.2023 г., издаден по ч. гр. д. № 796/2023 г. на
ВРС. Въз основа на същия ИЛ е и взискател по № 20218950403035 по описа на
ЧСИ Л.С., peг. № 895, с район на действие ОС - В.. Вторият и третият
ответници - Г. Н. Б. и М. Х. Б. също са кредитори на И. Ж. В. и взискатели по
изпълнително дело № 20218950403035, по описа на ЧСИ Л.С., peг. № 895, с
район на действие ОС - В., въз основа на изпълнителни листи, издадени в. гр.
д. № 389/2021 г. по описа на ВАПС На 22.03.2023 г. е предявено разпределение
от постъпила сума в размер на 216 300 лева, представляваща внесена гаранция
по к.гр.д. №1149/2022г. по описа на ВКС - 3-то гражданско отделение по изп.
1
д. № 20178080400912, като сумата е разпределена както следва: За Г. Н. Б. -
103 838,62 лв. За М. Х. Б. - 103 814,62 лв., За такси по ТТРЗЧСИ - 8 646,76 лв.
с ДДС. Останалите вземания не се удовлетворяват Твърди, че взискателите Г.
Н. Б. и М. Х. Б. се явяват привидни кредитори, доколкото задължението,
посочено в изпълнителния лист, като основание за вземането им, е
несъществуващо. Това е така защото: С решение № 1561/25.10.2017 г.,
постановено по гр. д. № 993/2015 г. ВОС осъдил Г. Н. Б. и М. Х. Б. да заплатят
солидарно на всеки от ищците Д.Х.М. и на А.М.М. сумата от по 80 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени
вреди изразяващи се душевни болки и страдания в резултат на смъртта на сина
им М.А.М., роден на 16.05.1986 г., починал на 19.10.2012 г. в гр.В., настъпила
в резултат на неправилно и некачествено изпълнената работа по монтаж на
електрически бойлер в пригодено за живеене избено помещение, прилежащо
към апартамент № 16 на адрес: гр. В., ул.„****, възложена от ответниците на
трето лице - И. Ж. В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.10.2012г. до окончателното изплащане. Осъдени били и за разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответниците Г. Н. Б. и М. Х. Б. - И. Ж. В.. Горепосочено решение е обжалвано,
като с Решение № 31/16.03.2018 г., постановено по в. гр. д. № 38/2018 г.,
ВАПС е потвърдено. Съдът е приел, че свързването на бойлера, монтиран в
избеното помещение, е извършено от И. Ж. В. - приятел на М. Б. и
правоспособен електромеханик, както и че не са се събрали достатъчно
доказателства монтираният през м. 01.2012 г. от И. В. бойлер да е бил
подменян или монтиран от друго лице до смъртта на М.М. - 19.10.2012 г., в
това число и от него самия в деня на инцидента, поради което приел, че
инцидентът е настъпил именно в резултат на офазяването на този бойлер. Тези
изводи са послужили за завеждане на искове с правно основание чл. 54 от ЗЗД
от страна на Г. Н. Б. и М. Х. Б. срещу И. Ж. В., за което е било образувано гр.
д. № 2294/2018 г., по описа на ВОС и гр. д. № 88/2022 г., по описа на ВОС. С
влязла в законна сила на 28.07.2022 г. Присъда № 22/22.05.2020 г. по НОХД №
1203/2019 г., ВОС признава подсъдимия И. Ж. В., ЕГН: **********, живущ в
град В. ул. **** за невиновен по обвинението в това, че: На 18/19.10.2012 г. в
гр. В., причинил другиму, на М.А.М., смърт поради изпълнение на действия,
които спадат към дейност, източник на повишена опасност, а именно
електротехническа дейност, при свързване на бойлер електрически битов
2
(„БЕБ" номер 72242.03), като нарушил разпоредбите на Закона за
техническите изисквания към продуктите…, поради което и на основание чл.
304, пр. 2 от НПК, го оправда изцяло по възведеното му обвинение. Така
постановената Присъда е протестирана и обжалвана, за което бе образувано
ВНОХД № 20213000600438/2021 г., по описа на ВАПС. С Решение №
108/04.07.2022 г., постановено по ВНОХД № 20213000600438/2021 г. ВАПС
потвърдил присъда № 22 от 22.05.2020 г. по НОХД № 1203/2019 г., по описа
на ВОС, с която подсъдимия И. Ж. В. е признат за невинен и е оправдан по
обвинението му по чл. 123, ал. 2 от НК. В мотивите към постановената по-
горе присъда, както и мотивите към решение № 108/04.07.2022 г., постановено
по ВНОХД № 20213000600438/2021 г. се установя, че липсва идентичност
между свързания от И. В. бойлер към електропреносната мрежа и намерения
на 18.10.2012 г. такъв, както и, че липсват нарушения на нормативните
правила, допуснати от подсъдимия, които са в пряка причинна връзка с
противоправния резултат. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Правото на
взискателите Г. Н. Б. и М. Х. Б. да получат суми произтича от виновното
противоправно поведение от страна на длъжника В. във връзка с монтажа на
бойлера. Видно от присъдата, И. В. не е съпричастен за настъпилия инцидент
и липсва виновно противоправно поведение от негова страна, съответно и за Г.
Н. Б. и М. Х. Б. липса вземане за тези вреди от И. Ж. В..
Ответникът И. Ж. В. в отговора си в срока по чл. 131 от ГПК, сочи, че
предявения иск се явява допустим и основателен, т.е. прави признание на
иска, поради което моли разноските да не бъдат възлагани върху него. Сочи,
че действително Г. Б. и М. Б. се явяват привидни кредитори, че И. Ж. В. с
влязла в законна сила на 28.07.2022 г. Присъда № 22/22.05.2020 г. по НОХД №
1203/2019 г., е признат ЗА НЕВИНОВЕН по обвинението, че съгласно чл. 300
от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд. С молба с вх. № 264805/05.08.2022 г. на основание чл. 303,
ал. 1, т. 1 от ГПК, е поискал отмяна на решение№ 1561/25.10.2017 г.,
постановено по гр. д. № 993/2015 г., по описа на ВОС, потвърдено с решение
№ 31/16.03.2018 г. на ВАПС- ГО по в. гр. д.№ 38/2018 г., което пък от своя
страна е послужило при постановяване на Решение № 736/08.06.2022 г. С
3
Определение № 77 от 19.01.2023 г., постановено по гр. д. № 4902/2022 г., ВКС
е ДОПУСНАЛ до разглеждане молбата на И. Ж. В. за отмяна на влязло в сила
решение № 1561 от 25.10.2017 г. по гр.д. № 993/2015 г. на ВОС, потвърдено с
решение № 31 от 16.03.2018 г. по гр.д. № 38/2018 г. на ВАПС и към настоящия
момент делото е обявено за решаване. Счита, че решението на ВКС се явява
преюдициално за настоящото производство.
Ответниците М. Х. Б. и Г. Н. Б., в отговора си в срока по чл. 131 от ГПК,
оспорват иска като неоснователен.
Сочат, че изпълнително дело № 20218950403035 по описа на ЧСИ Л.С. е
образувано по тяхна молба вх.№ 26165 от 23.11.2021 г., и по представения от
тях изпълнителен лист №48 от 16.11.2021 г. издаден от ВАПСпо гр.д.№
389/2021 г., установяващ вземанията им от И. Ж. В.. Не оспорват, че с
решение № 1561/25.10.2017 г. по гр.д. №993/2015 г. по описа на X състав на
ВОС, потвърдено с решение № 31/16.03.2018 г., постановено по в.гр.д.№
38/2018г. гражданско отделение на ВАПСи недопуснато до касационно
обжалване с определение № 829/04.12.2018г., постановено по гр.д.№
2483/2018 г., ВКС, 3-то гражданско отделение, те са осъдени да заплатят на
Д.Х.М. и на А.М.М. обезщетение за претърпени от всеки от тях
неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина им, настъпила в резултат
на неправилно и некачествено изпълнената работа по монтаж на електрически
бойлер, възложена от ответниците на трето лице - И. Ж. В.. Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответниците
- И. Ж. В.. Съгласно чл. 223, ал.1 ГПК постановеното решение има
установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.
С решение № 260041/15.04.2021 г. по гр. д.№ 2294/2018 г. по описа на ВОС,
потвърдено с решение № 102 от 09.11.2021г. по в.гр.д. №20213000500389 по
описа за 2021 г. на ВАПСи недопуснато до касационно обжалване с
определение №50962 от 20.12.2022 г. ВКС по гр.д.№1149 по описа за 2022 г. 3-
то ГО, е осъден И. Ж. В., да заплати на М. Х. Б., и Г. Н. Б., сумата от 158
267.35 лева, представляваща заплатеното от ищците на Д.Х.М. и А.М.М.
обезщетение, както и разноски. С молба вх. № 6798 от 12.08.2022 г. И. Ж.
представил пред ВКС по гр.д.№1149 по описа за 2022 г. 3-то ГО влязлата в
законна сила присъда №22/22.05.2020 г. по НОХД №1203/2019 г. Но в
мотивите на определение № 50962 от 20.12.2022 г. ВКС по гр.д.№1149 по
4
описа за 2022 г. 3-то ГО е прието, че съдът е длъжен да зачете обвързващата
сила на мотивите по влязлото в сила съдебно решение, на основание чл. 223
ГПК, а присъдата на наказателния съд не би се отразила на тази обвързваща
сила. Ответниците сочат, че вземането им е съдебно признато, като отделно от
това е с привилегия съгласно чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, тъй като И. Ж. В.,
влагайки сума в размер на 216 300 лева по сметка на ВКС е учредил залог в
полза на Б.и. По делото И. И. не е представила доказателства, от които да е
видно, че същата е взискател по изп.д.№3035/2021г. по описа на ЧСИ Л.С..
Сочи още, че И. И. работи в кантората на адвокат Б., което дава основание да
се приеме, че същата е привиден кредитор.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
С Решение №1561/25.10.2017г., постановено по гр.д. №993/2015г. по
описа на ВОС Г. Н. Б. о М. Х. Б. на основание чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД са осъдени
да заплатят солидарно на всеки от ищците Д.Х.М. и А.М.М. сумата от по
80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от всеки от тях
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания в резултат
на смъртта на сина им М.А.М., починал на 19.10.2012г., настъпила в резултат
на неправилно и некачествено изпълнена работа по монтаж на електрически
бойлер в пригодено за живеене избено помещение, прилежащо към ап.№16 в
гр.В., ул.“****, възложена от ответниците на трето лице- И. Ж. В. / участващ в
производството по делото като трето лице помагач на страната на
ответниците/ , са осъдени да заплатят разноски в размер на 7 052.60 лева на
всеки от ищците. Решението е потвърдено с Решение №31/16.03.2018г.,
постановено по възз. гр. д. №38/2018г. по описа на ВАПС., с което
ответниците са осъдени да заплатят и разноски в размер на 3 600 лева на
всеки от ищците. Решението не е допуснато до касационно обжалване
съгласно Определение №829/04.12.2018г. по гр.д. №2483/2018г. по описа на
ВКС, III г.о.
С Решение №260041/15.04.2021г., постановено по гр.д. №2294/2021г. по
описа на ВОС И. Ж. В. е осъден да заплати на Г. Н. Б. и М. Х. Б.ов сумата от
158 267.35 лева, представляваща заплатеното от ищците към датата на
предявяване на иска 04.10.2018г. на Д.Х.М. и А.М.М., взискатели по ИД
№20188950400522 по описа на ЧСИ- Л.С. обезщетение, присъдено им с
5
влязло в законна сила съдебно решение №1561/25.102017г. по гр.д.
№993/2015г. по описа на ВОС, след извършена публична продан на
собствените им на недвижими имоти, а именно : апартамент №**** с
идентификатор №**** в гр.В., ул.“**** – за сумата от 128 167.20 лева и гараж
№8, находящ се в гр.В. зад блоковете вляво на ул.“**** – за сумата от 28 537
лева и погасяване в резултат на три запора на банкови сметки за сумите от
416.50 лева в „ОББ“АД, 967.80 лева в „БАКБ“ АД и 178.85 лева в „ОББ“АД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2018г. до
окончателно изплащане, на основание чл.54 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, осъден е да
заплати и разноски в размер на 5 000 лева. Решението е потвърдено с
Решение №102/09.11.2021г. по възз. гр. д. №389/2021г. по описа на ВАПС.
Издаден е изпълнителен лист №48/16.11.2021г. за присъдените суми по
делото. Съгласно Определение №50962/20.12.2022г. по гр. д. №1149/2022г. по
описа на ВКС решението не е допуснато до касационно обжалване.
С Присъда №22/22.05.2020г. по НОХД №1203/2019г. по описа на ВОС И.
Ж. В. е признат за невиновен по обвинението в това, че на 18/19.10.2012г.
причинил другиму на М.А.М. смърт поради изпълнение на действия, които
спадат към дейност, източник на повишена опасност, а именно
електротехническа дейност, при свързване на бойлер битов и го оправдава
изцяло по повдигнатото му обвинение. Присъдата е потвърдена с Решение
№108/04.07.2022г. по ВНОХД №438/2021г. по описа на ВАПС.
По подадена молба от И. Ж. В. по реда на чл.303 ГПК с Решение
№87/29.09.2023г. по гр.д. №4902/2022г. по описа на ВКС, II г.о. е отменено
Решение №31/16.03.2018г. по гр.д. №38/2018г., с което е потвърдено Решение
№1561/25.10.2017г. по гр.д. №993/2015г. по описа на ВОС и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на ВАПС. С протоколно определение от
06.12.2023г. по възз.гр.д. №421/2023г. по описа на ВАПС. производството по
делото е прекратено, на основание чл.264,ал.1 ГПК поради оттегляне на
въззивната жалба. Определението е потвърдено с Определение
№1157/13.03.2024г. по ч.гр.д. №354/2024г. по описа на ВКС.
Представено е Постановление за разпределение от 07.03.2023г. по ИД
№20218950403035 по описа на ЧСИ №815-Л.С., с което се разпределя
постъпила сума с длъжник И. Ж. В. и взискатели Г. Н. Б., М. Х. Б. и И. К. И..
Ответниците Г. Б. и М. Б. представят фотокопие на създаден профил в
6
социална мрежа със снимка, под която е изписано името И. И., за която е
посочено, че работи в АК „Б.“.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
С нормата на чл.464 ГПК е предвидена възможност при конкуриращи
взискатели в изпълнителното производство, един от тях да оспори вземането
на другия с твърдения, че същият е привиден кредитор на длъжника. По
своята същност искът е отрицателен установителен и негов предмет е
установяване несъществуване на вземането, обективирано в изпълнителния
титул, с който привидният кредитор се легитимира като взискател или
установяване, че не съществува право на принудително изпълнение в полза
последния за събирането му поради изтекла давност. Правният интерес от
този иск възниква от момента на присъединяване на взискателя към вече
образуваното изпълнително производство, от който обективно възниква
конкуренция между взискателите за удовлетворяване на вземанията им от
имуществото на длъжника, и съществува до момента, до който сумата по
разпределението не е предадена на взискателя с оспореното вземане.
Ищецът следва да установи наличието на правен интерес от
предприетата защита преда на чл.464 ГПК – наличието на висящ
изпълнителен процес, по който ищецът е взискател, извършено разпределение
на събрани суми в изпълнителното производство не повече от един месец
преди предявяване на иска. Ответникът /взискател/ носи доказателствената
тежест за установяване наличието на съществуването на подлежащо на
принудително изпълнение материално право в неговия патримониум при
образуване на изпълнителното дело и понастоящем, както и наличие на годно
изпълнително основание; другият ответник /длъжник/ следва да докаже
евентуално твърдяни от него факти, на които основава правата си.
Качеството на взискател на ищеца и спазеният срок за предявяване на
иска се установяват от Постановление за разпределение от 07.03.2023г. по ИД
№20218950403035 по описа на ЧСИ №815-Л.С..
Дали ищецът е привиден кредитор, по възражението на ответниците-
взискатели, е въпрос, който не подлежи на разглеждане в настоящото
производство, предвид че последните също разполагат с възможност да
инициират производство по реда на чл.464 ГПК с подобни твърдения, в което
7
същият да бъде заставен да установи съществуване на вземането си, за което е
конституиран като взискател в изпълнителното дело. В тази връзка е
ирелевантно дали ищцата работи в АК „Б.“, което твърдение на ответниците
не е и доказано със съответни годни доказателства по настоящото дело.
Извадката от профил в социална мрежа без налична информация за автор,
източник и дата на съставяне не обвързва съда да приеме за осъществени
сочените като информация факти за достоверни.
Съображенията на ищеца за недължимост на процесното вземане,
основани на факти, настъпили след влизане в сила на съдебното решение по
гр.д. №2294/2021г. по описа на ВОС , а именно постановяване на
оправдателна присъда касателно деянието, представляващо непозволено
увреждане, не могат да бъдат взети предвид от съда в настоящия процес
поради наличието на законови пречки за това и необходимостта от
провеждане на защита от ответника-длъжник в изпълнителното производство
по реда на чл.303 ГПК. Независимо от постановената оправдателна присъда
по №22/22.05.2020г. по НОХД №1203/2019г. по описа на ВОС, влязла с в
законна сила на 28.07.2022г., до отмяната на съдебното осъдително решение
по чл.54 ЗЗД срещу длъжника И. В., по който е издаден изпълнителен титул в
полза на ответниците -взискатели, последиците от същата не могат да бъдат
зачетени и съобразени в настоящия процес. До момента на отмяна на
съдебния акт по реда на извънредния инстанционен контрол и постановяване
на друг, съответен на присъдата на наказателния съд, съдът е длъжен, на
основание чл. 297 ГПК да приеме, че присъденото вземане съществува.
По изложените съображения следва обоснования извод за наличие на
съществуващо и подлежащо на принудително изпълнение материално право в
патримониума на ответниците -взискатели по издаден в тяхна полза
изпълнителен лист по гр. д. № 389/2021 г. по описа на ВАПС., предвид и на
което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ответниците Г. Б., Н. Б.ов и Х. Б. се
следват разноски на основание чл.78,ал.3 ГПК. Искания и доказателства в
тази връзка не са направени и представени.
Следва да се уважи искането на процесуалния им представител за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
8
помощ, по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв. При съобразяване на решението на СЕС,
ІІс. от 25.01.24 по дело C 438/22/, съгласно което посочените в Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир,
като не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на
предоставените
услуги, като се съобразява интересa, видa на спора, фактическата и правна
сложност на делото, количеството извършена работа / в този смисъл
Определение №2470/21.05.2024г. по гр.д.№2822/2023г. по описа на ВКС, IV
г.о./ Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
по същото е проведено едно съдебно заседание, поради което дължимото
адвокатско възнаграждение следва да се определи в размер на 10 000 лева.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. И., ЕГН: ********** с адрес гр.****
иск с правно основание чл.464 ГПК срещу И. Ж. В., ЕГН: ********** с адрес
гр.В., кв.****, Г. Н. Б., ЕГН: ********** с адрес гр.В., ул.“****, Н. М. Б.,
ЕГН: ********** с адрес гр.В., ул.“**** и Х. М. Б., ЕГН : ********** с адрес
гр.В., ул.“**** – последните двама конституирани в хода на процеса по реда
на чл.2**** ГПК като наследници на М. Х. Б., починал на 29.07.2023г. за
приемане за установено в отношенията между взискателя И. К. И., длъжника
И. Ж. В. и кредиторите Г. Н. Б. и М. Х. Б., че НЕ съществува вземането на Г. Н.
Б. в размер на 116 543.59 лв. и на М. Х. Б. в размер на 117 472.36 лв. от И. Ж.
В., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 389/2021 г. по описа
на ВАПС..
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН: ********** с адрес гр.**** да заплати на
адв.А. П., член на ВАК, личен №********** с адрес гр.В., ул.“**** сумата от
10 000 /десет хиляди / лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл.38,ал.2
ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ВАПС.
9
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
10