Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
162
02.11.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря
Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 175 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на В. С. Т. с ЕГН ********** от с. О., обл. Р., чрез адв. Н. М. от АК – Разград,
срещу Решение № 1012-16-175/1 от 19.07.2022 год. на Ръководителя на ТП на НОИ –
Разград. С него е потвърдено Разпореждане № 2140-16-235 от 21.06.2022 год. на
ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което на жалбоподателя е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал. 3 от КСО, считано от 01.04.2022 год.
В жалбата се твърди, че административният орган
неправилно не е зачел за действителен осигурителен стаж периода от 01.12.1973
год. до 30.09.1975 год., през който той е отбил редовна наборна военна служба. Позовавайки
се на действащите към момента на отбиване на военната служба нормативни актове
в областта на осигуряването оспорващият твърди, че за него е възникнало правото
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй
като военната му служба през този период следва да се зачете за действителен
осигурителен стаж. Излага доводи, че този извод следва от разпоредбата на § 9,
ал. 1 от ДР на КСО. Оспорващият иска от съда да отмени обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане, да върне преписката на административния орган
за ново произнасяне, като даде задължителни указания по приложението на закона,
и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Т. А., намира
жалбата за неоснователна и иска от съда да я отхвърли.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Производството
по издаване на оспорения акт е започнало със заявление на оспорващия с вх. №
2113-16-249 от 14.04.2022 год. до директора на ТП на НОИ –
Разград за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Към заявлението са били приложени и съответните
документи за доказване на осигурителния стаж, в т.ч. Военна книжка серия ПЛ, № 073949
от 27.05.1985 год., от която е видно, че от 01.12.1973 год. до 30.09.1975 год.
оспорващият е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия,
както и Удостоверение УП-16 № 1021-16-66/1 от 02.02.2022 год. от ТП на НОИ –
Разград, видно от което Т. е завършил полувисше образование в Институт за
подготовка на учители в IV-VIII клас „Дочо
Михайлов“, гр. Силистра с период на обучение от 01.10.1975 год. до 28.02.1978
год., за който период е внесъл дължимите осигурителни вноски за осигурителен
стаж на основание чл. 9а, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КСО. Съгласно описа на
осигурителния стаж /л. 26-27/ на оспорващия е зачетен осигурителен стаж от III-та категория труд в размер на 15 години 00 месеца и
19 дни, в т.ч. 1 година и 10 месеца наборна военна служба като срочнослужещ за времето
от 01.12.1973 год. до 30.09.1975 год., и 2 години и 5 месеца обучение за
завършено полувисше образование за времето от 01.10.1975 год. до 01.03.1978
год.
С Разпореждане №
2140-16-235 от 21.06.2022 год. /л. 21-22/ ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ –
Разград е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на оспорващия, считано от
01.04.2022 год. Административният орган приел, че оспорващият има навършена
възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, но няма 15 години действителен осигурителен
стаж. Зачел е осигурителния стаж по категория и размер, съобразно зачетения в
описа на осигурителния стаж, но не е зачел времето на наборната военна служба и
периодът на закупеното образование за действителен осигурителен стаж,
позовавайки се на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като по този начин е приел,
че действителния осигурителен стаж на оспорващия по чл. 68, ал. 3 от КСО е 10
години 09 месеца и 19 дни. На това основание е счел, че не е налице изисквания
от закона 15 години действителен осигурителен стаж без превръщане по реда на
чл. 104 от КСО. Разпореждането е връчено на оспорващия на 22.06.2022 год. и е
обжалвано пред Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба от 01.07.2022 год.
С Решение №
1012-16-175/1 от 19.07.2022 год. ръководителят на ТП на НОИ – Разград е
отхвърлил жалбата. За да постанови решението си административният орган се е
позовал на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като е приел че
времето, през което В. С. Т. е отбил наборната си военна служба, не отговаря на
определението за „действителен стаж”,
дадено в тази разпоредба, тъй като не е действително положен. Решението е
връчено на оспорващия на 25.07.2022 год. съгласно известие за доставка /л. 15/,
а жалбата срещу него е подадена на 27.07.2022 год., видно от пощенското клеймо
/л. 10/.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на оспорване, и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.
Оспореният акт е
издаден от компетентен по материя и място орган, в изискуемата писмена форма и
съдържа правни и фактически основания. При неговото постановяване
административният орган не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а и оспорващият не твърди наличието на
такива.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното: Между
страните няма спор по фактите. Не е спорно, че през периода от 01.12.1973 год.
до 30.09.1975 год. оспорващият е бил на наборната военна служба като
срочнослужещ в Българската армия. Спорният въпрос е дали тази служба следва да
бъде зачетена за действителен осигурителен стаж или не следва да бъде зачетена.
Съдът не споделя извода на административният орган, че не следва да се зачита.
Съгласно чл. 68, ал. 3
от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31
декември 2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. За 2022 год., когато е подадено заявлението за пенсия, изискуемата възраст
по тази разпоредба за мъжете е 66 години и 10 месеца, която оспорващият е имал
навършена към датата на подаване на заявлението – 14.04.2022 год.
Допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР
на КСО, която дефинира понятието "действителен стаж" като действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през
което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено
за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр.
107 от 2014 год. и е в сила от 01.01.2015 год.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
периода от 01.12.1973 год. до 30.09.1975 год., поради което на основание § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите
до 31 декември 1999 г. разпоредби.
През този период
наборната военна служба е регламентирана от разпоредбите на Закона за всеобщата
военна служба на Народна Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Същата е била
действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл. 1 и чл. 3 от същия закон.
Разпоредбата на чл. 9 ЗВВСНРБ, установява, че военната служба във въоръжените
сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна
военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите
старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно
служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната
си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от
сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна
служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. По
отношение на редовната военна служба в чл. 21 ЗВВСНРБ (отм.) е предвидено, че
на редовна военна служба подлежат всички български граждани, които в годината
на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в
Строителните войски. Съобразно чл. 24 от ЗВВСНРБ (отм.), в редакцията през
процесния период 1973-1975 год., срокът на редовната военна служба във всички
родове и видове войски е 2 години, а във военноморските сили - 36 месеца (3
години). По силата на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (отм.), в
относимата редакция (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), за трудов стаж от III категория
се зачита времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.
Това третиране на редовната военна служба е продължено и със сега действащите
разпоредби на чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба, и чл. 44, ал. 1 от НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени.
Следователно в
процесния период 1973-1975 год. наборната военна служба в България е
представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие
същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване
и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега
действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от оспорващия В. С.
Т. трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е
период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата
на закона е признат за действителен стаж. След като стажът на редовна военна
служба, съгласно чл. 21 от ЗВВСНРБ в
редакцията през периода 1973-1975 год. /отм./, положен от оспорващия за
процесния период, се зачита за действителен трудов стаж, съгласно действащите
към този период разпоредби и е положен при действието на нормата на чл. 81 от
ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 от КСО, същият следва да
бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО. В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния
административен съд, Шесто отделение - Решение № 8524 от 6.06.2019 г. по адм.
д. № 2326/2019 год.; Решение № 15245 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 2957/2019
г.; Решение № 15601 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2019 г., Решение
№ 14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г., Решение № 14805 от
01.12.2020 год. по адм.д. 6666/2020 год., Решение № 9933 от 1.10.2021 г. на ВАС
по адм. д. № 4479/2021 г., Решение № 5451 от 7.06.2022 г. по адм. д. № 707/2022
г., и Решение № 6152 от 22.06.2022 г. по адм. д. № 1422/2022 г.
Независимо от
горния извод оспореното решение съответства на материалния закон по следните
съображения:
Фактическото основание, въз основа на което
административният орган е приел, че оспорващият няма право на пенсия по чл. 68,
ал. 3 от КСО е, че той няма изискуемите от цитираната разпоредба 15 години
действителен осигурителен стаж. В разглеждания случай оспорващият не
отговаря на това изискване дори периодът на наборната му военна служба в размер
на 1 година и 10 месеца да се зачете за действителен осигурителен стаж. В този
случай действителният осигурителен стаж на оспорващия е в размер на 12 години
07 месеца и 19 дни (по-малко от 15 години).
Периодът на обучение
от 01.10.1975 год. до 01.03.1978 год. (2 години и 5 месеца), през който
оспорващият е следвал полувисшето си образование и за който е внесъл дължимите
осигурителни вноски, се признава за осигурителен стаж при пенсиониране на
основание чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО /
нова разпоредба ДВ бр. 100/2010 год. в сила от 01.01.2011 год. с последващи
изменения/, но същият не е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР
на КСО във вр. с чл. 68, ал. 3 от КСО.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО за осигурителен
стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени
осигурителни вноски съгласно ал. 3, се зачита времето на обучение на лицата,
завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на
обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. Според чл. 45,
ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) времето по чл. 9а,
ал. 1 от КСО, за което са внесени осигурителни вноски съгласно чл. 9а, ал. 3 от КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория. То се установява с
удостоверение образец УП-16. От представеното по делото удостоверение се
установява безспорно, че Т. е завършил полувисше образование в Институт за
подготовка на учители в IV-VIII клас „Дочо Михайлов“, гр. Силистра с период на
обучение от 01.10.1975 год. до 28.02.1978 год., за който период на 31.01.2022
год. е внесъл дължимите осигурителни вноски за осигурителен стаж при
пенсиониране в размера, определен за фонд "Пенсии". В този смисъл т.н. „закупен” от оспорващия
стаж за времето на обучението му правилно е зачетен от пенсионния орган като
осигурителен стаж при пенсиониране в общия случай на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, но не и за действителен такъв в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО. В
настоящият случай е приложима разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО – в сила от
01.01.2015 год., съгласно която "действителен стаж" е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през
което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено
за инвалидност, старост и смърт. И по
актуалния Закон за висшето образование (Глава пета), и по отменения и действал
през процесния период 1975-1978 год. Закон за висшето образование от 1958 год.
(Глава IV), времето на обучение във висше или полувисше учебно
заведение е регламентирано като период, в който обучаващото се лице (студентът)
посещава учебни занятия, разпределени в два семестъра годишно - зимен и летен,
за получаване на теоретична и практическа подготовка по дисциплините от учебния
план на специалността, полага семестриални изпити на редовни и поправителни
изпитни сесии, в зависимост от характера на специалността, може да има и учебна
и производствена практика, и завършва обучението си с успешното полагане на
държавен изпит или със защита на дипломна работа. Нищо от изброеното не
съответства на посочените в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО
хипотези на полагане на действителен стаж, като действително отработено,
изслужено време, в което лицето да е престирало своя труд, своята работна сила
или определен резултат, и за което време да е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт. По делото няма данни за периода на обучението си
оспорващият да е бил задължително осигурен за тези осигурителни рискове.
Съгласно редакцията на чл. 145, ал. 1 и чл. 146, ал. 1, б. „б“ от Кодекса на
труда, обн.
в ДВ изв. бр. 91 от 13.11.1951 год. (отм.) към процесния период 1975-1978 год.,
основанието за задължително обществено осигуряване за инвалидност, старост и
смърт е било упражняването на трудова дейност като работник или служител,
каквато както се изясни дейността по обучение на учащите се във висши и полувисши
учебни заведения не е.
Оспорващият не
твърди, а и не представя доказателства, че през този период на обучение
междувременно е работил по трудово, служебно или друго правоотношение,
съответно има друг трудов стаж, който не е зачетен от административния орган
като действителен осигурителен стаж..
Ето защо към
момента на подаване на заявлението за пенсиониране оспорващият Т. няма изискуемият се от чл. 68, ал. 3 от КСО 15 години действителен осигурителен стаж, поради което за него не е
възникнало правото на пенсия по тази разпоредба. Като е стигнал до същият извод,
административният орган е постановил административен акт, съответстващ на
материалния закон.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното
решение е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в
чл. 146 от АПК, изискващи неговата отмяна, поради което оспорването, като
неоснователно, следва да се отхвърли.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на В. С. Т. с ЕГН ********** от с. О., обл. Р., срещу Решение № 1012-16-175/1 от
19.07.2022 год. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в срок от
14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/