Решение по дело №936/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 127
Дата: 6 март 2025 г. (в сила от 6 март 2025 г.)
Съдия: Васил Василев
Дело: 20241001000936
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 декември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка

Васил Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20241001000936 по описа за 2024 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Дружество “ИНТЕР КАФЕ” ЕООД, гр.София,
ЕИК ********* против Решение № 1145 от 14-08-2024 г. по т.д. № 20231100901847 по описа
на СГС за 2023 г., ТО, 14-ти състав, с което Дружество „ИНТЕР КАФЕ“ ЕООД, гр.София, е
осъдено да заплати на Сдружение „Музикаутор“, гр.София, на правно основание чл.95, ал.1
и ал.2 от ЗАПСП, вр.чл.95а, ал.1, т.1 ЗАПСП, сумата от 6000 лв. за обезщетение, за вреди
настъпили в резултат от неправомерно използване на музикални произведения- песни, ведно
със законната лихва от 06-10-2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението; осъдено
е да разгласи за своя сметка горния диспозитив във вестник „24 часа“ и вестник „Телеграф“,
както и по БНТ в часовете от 16,00 до 20,00 часа; както и да заплати на Сдружение
„Музикаутор“, гр.София на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2040 лв.,
представляващи разноски по делото.В жалбата са развити подробни съображения относно
незаконосъобразността на решението.Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде
постановено решение,с което предявените искове бъдат отхвърлени и бъдат присъдени
направените по делото разноски.
От насрещната страна не е постъпил отговор.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се
в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от
1
фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от от Сдружение
„Музикаутор“ против „ИНТЕР КАФЕ“ ЕООД с правно основание чл.
95, ал. 1 и ал. 2 ЗАПСП, вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за осъждане да заплати на
Сдружението сумата от 6000 лв. изчислено по реда на чл. 95а ЗАПСП, в минимално
предвидения от закона размер за вреди настъпили в резултат от неправомерно използване на
музикални произведения - песни, от страна на ответника в бар „BAR МЕ“ - гр. София, на
25.03.2023 г. , ведно със законната лихва върху тази сума от деня на завеждане на иска до
окончателното изплащане на обезщетението, както и направените съдебни и деловодни
разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.В срок, ответникът е подал
писмен отговор, с който оспорва иска.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна,че
от справка в публичния регистър на лицата, извършващи дейност по колективно управление
на права по чл. 94г ЗАПСП, публикуван на интернет страницата на Министерството на
културата е установил, че ищецът Сдружение „Музикаутор” е регистрирано като
организация за колективно управление на авторски права, съгласно чл. 94а, ал. 1, т. 1 от
Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), която управлява и защитава
правата на автори на музикални и литературни произведения, свързани с музика и
музикални издатели, респ. на техните наследници, вписано на основание чл. 94а и сл. от
ЗАПСП. Представен е фискален бон, издаден на дата 25.03.2023 г., за сума в размер на 6,90
лв. от „Интер кафе“ ЕООД - Бар „BAR МЕ“, находящ се в гр. София , бул. „Цар
Освободител“ № 7. Представени са 6 бр. електронни писма между 20:18 ч. и 20:43 ч. на
25.03.2023 г. от ********** д о **********@********.***, с линкове от приложението
„Shazam“, с което са идентифицирани конкретно изброени песни в „бар МЕ, София“. По
делото е представен отчет за извършено посещение на обект Бар „BAR МЕ“, изготвен от Ч.
П. - сътрудник „Лицензиране публично изпълнение“, който е посочил, че на 25.03.2023 г.
около 20:15 ч. е посетил заведението, което се намира в гр. София, бул. „Цар Освободител“
№ 7 и ул. „Георги С. Раковски“, като останал там около 45 минути. Музиката звучала от
тонколони разположени на няколко места в обекта, а той идентифицирал посочените в
доклада песни. На 28.03.2023 г. е изпратена Покана за сключване на договор от Сдружение
„Музикаутор“ до управителя на „Интер кафе“ ЕООД, Н. Г., с която ответното дружество е
поканено в 7 дневен срок от получаването на писмото да се свърже с ищеца, с оглед
сключване на договор за разрешаване ползването на музика от репертоара му.По делото като
свидетел е разпитан Ч. П.,който има сключен посреднически договор с Сдружение
„Музикаутор“.Същият установил,че е посетил бар „BAR МЕ“ на 25.03.2023 г., като клиент. С
влизането е заведението е установил, че звучи музика от няколко тонколони разположени в
различни ъгли на обекта. Прекарал е около 45 мин. в зимната градина на заведението, като
установил, че има две огромни тонколони, едната в дясно от вратата, а другата в другия
край. Музиката, която се е чувала е била на известни изпълнители и групи, които той много
добре познавал. За по голяма сигурност използвал музикалното приложение Shazam от
2
личния си телефон, което идентифицира на 100 % дадено музикално произведение.
Разпитана е и свидетелката С. И. А., служител в Сдружение „Музикаутор“,която е
установила,че ответното дружество й е известно, тъй като техен посредник го е посетил и е
установил музикалното съдържание в обекта. Тя е получила електронна писма от него, с
установените произведения при посещението. Препратила ги е на нейни колеги, които
правят проверка дали произведенията са част от репертоара на Сдружение „Музикаутор“ и
връщат информация, кое произведение е част и кое не е. Информацията за извършената
проверка се обработва и обобщава в уведомително писмо, което се изпраща на нарушителя.
Свидетелят Т. Г. Г., клиент и приятел с управителя на Бар „BAR МЕ“,установил, че в
началото на месец март заведението е имало проблеми с колоните отвън,който бил отстранен
месец април.по делото е назначено вещо лице,което посетило офис на Сдружение
„Музикаутор“ ,където му бил осигурен достъп до сайта на CISAC , в който извършил
детайлна проверка на музикалните произведения. Експертът установил авторите на
музиката и текста (носителите на авторски права), както и организациите за авторски права,
които ги управляват. С оглед извършената проверка, според вещото лице: 1. Музикално
произведение - BAD MOON RISING е изпълнявано от Creedence Clearwater Revival (Б. М. Р.
и К. К. Р.), правата на автора на музиката и текста са на Fogerty John с (Ф. Д. С.) и се
управляват от BMI (Broadcast Music, Inc.) - регистрирана в САЩ; 2. Музикално
произведение - HAVE YOU EVER SEEN THE RAIN е изпълнявано от Creedence Clearwater
Revival (Хев Ю евър сийн дъ рейн и К. К. Р.), правата на автора на музиката и текста са на
Fogerty John С (Ф. Д. С.) и се управляват от BMI (Broadcast Music, Inc.) - регистрана в САЩ;
3. Музикално произведение - IT'S NOT UNUSUAL е изпълнявано от Tom Jones (Итс HOT
южуал и Т. Д.), правата на авторите на музиката и текста се управляват за Mills Gordon (М.
Г.) от PRS (Performing nght society), регистрирана в Великобритания и за Reed Les (Рийд Лес)
от PRS (Performing right society), регистрирана в Великобритания; 4. Музикално
произведение - I GET AROUND е изпълнявано от The Beach Boys (Ай гет ароунд и Дъ Бич
Бойс), правата на авторите на музиката и текста са на Love Mike (Лав Майк) и се управляват
от American Society of Composers, Authors, and Publishers (ASCAP) и на Wilson Brian Douglas
(Б. Д.), които се управляват от BMI (Broadcast Music, Inc.) - регистрирана в САЩ.; 5.
Музикално произведение - HOT IN THE CITY e изпълнявано от Billy Idol (Хот ин дъ сити и
Били Айдъл), правата на автора на музиката и текста Broad William М А (Б. У. Ем Ей) се
управляват от PRS (Performing right society), регистрирана в Великобритания; 6. Музикално
произведение - SURFIN' U.S.A, е изпълнявано от The Beach Boys (Сърфин Ю Ес Ей и Дъ
Бийч Бойс), правата на автора на музиката и текста Berry Chuck (Б. Ч.) се управляват от BMI
(Broadcast Music, Inc.) - регистрирана в САЩ. Във връзка с изложеното в експертизата и
извършената справка в „Регистър на лицата, извършващи дейност по колективно управление
на права“, публикуван на интернет страницата на Министерство на културата в раздел
„Авторско право“, подраздел „Колективно управление на права“, ищецът има регистрирани
договори в публичния регистър, както следва: 1. Между Сдружение „Музикаутор“ и BMI
(Broadcast Music, Inc.) (ред 15) е налице сключен договор за взаимно представителство на
музикални произведения на територията на Република България, с начин на използване
3
„публично изпълнение“; 2. Между Сдружение „Музикаутор“ и PRS (Performing right society)
(ред 33) е налице сключен договор за взаимно представителство на музикални произведения
на територията на Република България, с начин на използване „публично изпълнение“,
„онлайн използване“ и „излъчване и кабелно предаване и препредаване“; 3. Между
Сдружение „Музикаутор“ и ASCAP (ред 11) е налице сключен договор за взаимно
представителство на музикални произведения на територията на Република България, с
начин на използване „публично изпълнение“. При извършена проверка на интернет
страницата на ASCAP, вещото лице е стигнало до извода, че част от правата за музика и
текст на музикалното произведение “I GET AROUND“, изпълнявано от The Beach Boys ce
държат от ASCAP (50%). В откритото съдебно заседание, експертът заявява, че договорите
са актуални и никъде не е открил данни или доказателства, че са прекратени към настоящия
момент.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че основателността на предявения иск
предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във
всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на
правопритежателя и без законът да допуска използването независимо от волята на
последния. Предмет на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят
следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от
нарушението. Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 95, ал. 2 ЗАПСП, според
който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от
нарушението. За да бъдат уважен предявеният иск с правно основание чл. 95, ал. 1 от
ЗАПСП, следва да са налице следните предпоставки: 1) да съществува обект на авторско
право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП; 2) да е налице нарушение от
страна на ответника на авторското право, чиято закрила търси ищецът; 3) вреди, възникнали
от извършеното нарушение за авторите на произведенията, за които ищецът претендира
обезщетението; 4) размера на обезщетението. Съдът е приел,че от приложеното
Удостоверение № У-62/05.09.2014 г. се установява, че Сдружение „Музикаутор“ е
организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по
колективно управление на авторски права, което е вписано в регистъра, воден от
Министерство на културата съгласно чл. 40г от ЗАПСП. Съдът е приел,че от заключението
на съдебно-оценителната експертиза е установено, че ищецът има сключени договори с
организациите, представляващи авторите на процесиите произведения,поради което на
основание чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП притежава надлежна легитимация на процесуален
субституент да предяви настоящите искове.Въпреки, че свидетелите Ч. П. и С. А. се намират
в договорни отношения с ищеца, съдът е приел,че показанията им се подкрепят от
приложените писмени доказателства по делото. Предвид липпсата на доказателства в
обратната насока,съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Г., че в периода,в който е
била извършена проверката /25.03.2023 г. /е имало временен проблем с колоните, които
прекъсвали и спирали да свирят.Съдът е приел,че приложения фискален бон потвърждава
показанията на свидетеля П., че на 25.03.2023 г. към 20.00 часа се е намирал в заведение
„BAR МЕ“, което се стопанисва от дружеството ответник. Извършеното от него
4
разпознаване на музикални произведения се установява от приложените електронни писма
съдържащи името на музикалното произведение, изпълнителя, датата и часа на извършване
на проверката, както и местоположението, в реално време чрез използваното приложение
,,Shazam”.OT така посочените доказателства съдът е приел,че по делото е доказано
нарушение на авторски права по описания в исковата молба начин като ответното дружество
е извършило описаните в исковата молба нарушения, като е използвало без разрешение
процесиите обекти на авторското право за озвучаване на своето заведение - „BAR МЕ“.
Съдът е приел,че последиците от неправомерно използване на обекти на авторски и сродни
права са уредени в разпоредбата на чл. 95 от ЗАПСП, която предвижда, че който наруши
авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на
носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за
използване. Съгласно разпоредбата на чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП - когато искът е
установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска
обезщетение, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл.
95, ал. 3 и 4 от ЗАПСП. В конкретния случай с факта на използване нарушението е
осъществено, като в резултат на действията на ответника посочените носители на права са
лишени от възнагражденията за своя труд. Съдът е приел,че доколкото в случая не са налице
достатъчно данни за определяне на размера на иска по друг начин, както и от
невъзможността да се определи по друг начин размера на обезщетението,то размера на
обезщетението следва да се определи съобразно чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, в минималния
размер, предвиден от законодателя, а именно по 500 лева за музиката и 500 лева за текста
/литературното произведение/ върху всеки закрилян обект, т. е. върху всяко от
произведенията, което се равнява на исковата сума от 6 000лв.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и
допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в
жалбата.
Подържа се в жалбата,че неправилно първоинстанционният съд приел, че ищецът притежава
надлежна лигитимация на процесуален субституент, поради което предявените искове са
допустими.По делото не били представени никакви доказателства за актуалност и валидност
на договори за взаимно представителство и упълномощаване по смисъла на чл.94а, ал.2, и
чл.94с от ЗАПСП с BMI, PRS и/или ASCAP, нито пък за извършвани плащания по тях.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.От заключението на вещото
лице се установява,че въпросните организации BMI, PRS и/или ASCAP имат регистрирани в
публичен регистър договори за представителство с въззиваемото сдружение.
Видно от заключението и с трите органицазии срокът на договорите е за една година с
клауза за автоматично продължаване за нови едногодишни периоди.След като е налице
въпросната клауза в посочените договори,то липсва основание да се приеме,предвид липсата
на доказателства в обратна насока,че тези договори не са били актуални към датата на
проверката-25.03.2023 г.
5
Във връзка с възражението за липсата на доказателства за извършени плащания по тези
договори,съдът счита,че такива доказателства не са необходими по настоящето дело.Дали са
налице плащания или не, е въпрос,който касае отношенията между страните по договорите
и който въпрос не касае настоящия процес.
Подържа се в жалбата,че незаконосъобразно съдът е кредитирал показанията на св.П.
,поради това,че самият свидетел признава, че не може винаги да идентифицира лично
процесиите музикални произведения по заглавие и автор на музика и текст, и не е в
състояние без техническо средство да установи подобни обстоятелства,от което следва
извода, че от неговите показания не се установяват негови лични възприятия, а в по-голяма
степен резултати от мобилното устройство.
Съдът счита,че този аргумент на жалбоподателя е неоснователен.Дали свидетелят ще
разпознае лично звучащото музикално произведение или за тази цел ще използва мобилно
устройство е обстоятелство,което е без значение за настоящия спор.Дори и да е използвано
мобилно устройство за разпознаване на музикалното произведението това обстоятелство не
променя факта,че въпросното музикално произведение е звучало в заведението.
Подържа се в жалбата,че съдът е следвало да отчете заинтересоваността и предубедеността
на св.П. /както и на св. А./, доколкото същият работи на граждански договор в Сдружение
„Музикаутор“, съгласно неговите лични признания.
Съдът счита,че при постановяване на решението съдът е отчел този факт,но в тази връзка е
изложил убедителни мотиви защо дава вяра на показанията на този свидетел.Няма спор , че
ангажираните от ищеца гласни доказателства -показанията на свидетеля Ч. П. следва да
бъдат преценени при условията на чл.172 от ГПК, предвид тяхната възможна
заинтересованост, тъй като е служител на ищеца. При съобразяване на горното настоящият
съдебен състав приема че неговите показания са достоверни и следва да бъдат кредитирани,
тъй като кореспондират с други данни и доказателства по делото . Такива доказателства са
приложения фискален бон /лист 23/, установяващ и потвърждаващ показанията на свидетеля
П. за това , че на 25.03.23год. към 20,54ч часа се е намирал в заведението „BAR МЕ“,
стопанисвано от дружеството-жалбоподател. В подкрепа на показанията на свидетеля е и
изготвения от него отчет /лист 81/, както и уведомителното писмо до дружеството-
жалбоподател ,съдържащо данни и констатации във връзка с озвучаването на заведението на
25.03.2023год. , който протокол се установи , че е връчен на управителя на
дружеството.Потвърдената по-гореописания начин правдивост и достоверност на по-
голямата част от показанията на свидетеля П. налага същия извод и за другата част от
неговите неговите показания - по отношение музикалните произведения , звучали по време
на престоя му в заведение „BAR МЕ“ и техния източник. Идентификацията на същите е
извършена чрез използване на приложението „ Шазам“ и настоящият състав на съда счита,
че извършеното по този начин разпознаване на музикалните произведения не е опорочено,
тъй като в ЗАПСП не е предвиден изрично установен начин за установяване на извършено
нарушение на авторските права. Следователно, могат да бъдат използвани всякакви методи,
стига информацията, получена чрез използването им, да е в достатъчна степен точна и да
6
идентифицира конкретни произведения и автори.Достоверността на показанията на този
свидетел се потвърждава и от намиращите се по делото имейли /лист 25 до 30/,които са
изпращани на 25.03.23г. в часовия диапазон от 20,18ч. до 20,43 ч.
Подържа се,че незаконосъобразносъдът кредитирал и показанията на свидетеля А., която е
служител на ищеца.
Съдът счита,че законосъобразно първоинстанционния съд е дал вяра на показанията на
свидетелката.Същата като служителка на ищцовото сдружения е установила процедурата,по
която се отработват постъпилите имейли от съответните посредници.Макар,че показанията
на същата нямат отношение към конкретния случай по настоящето дело,от същите се добива
представа за начина, по който се установява дали сдружението представлява лицето,което е
притежател на авторските права върху съответното музикално произведение. Правилно
съдът е кредитирал показанията на същата,поради това,че установеното от свидетелката
кореспондират с установеното от показанията на св.П..
С оглед на горното и предвид съвпадението на изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 1145 от 14-08-2024 г. по т.д. № 20231100901847 по описа на СГС за
2023 г., ТО, 14-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

7