Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Харманли, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Харманли, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
АВРАМОВА СМИТ
при участието на секретаря Емилия
Рикова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 204 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр.
Хасково, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ***,
против наказателно постановление № 24 от 19.05.2020 г., издадено от Директора
на РИОСВ - Хасково, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за
водите във връзка с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване
на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, му е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 48, ал.
1, т. 3 от Закона за водите.
В жалбата са изложени съображения, че издаденото наказателното
постановление било незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като в
административнонаказателното производство били допуснати множество съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че АУАН не бил съставен в присъствието на
жалбоподателя въпреки отправена от него молба във връзка с обявеното в страната
извънредно положение, поради което не били спазени изискванията на чл. 40, ал.
1 от ЗАНН. Наред с това жалбоподателят не бил запознат с посочените в акта
обстоятелства, доколкото при връчването му не бил представен протокола за
изпитване на образци. Сочи се, че административнонаказващият орган не обсъдил
направено от жалбоподателя възражение срещу съставения АУАН, нито възможността
за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. На следващо място се изтъква,
че нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП не било описани
извършеното административно нарушение, като не били посочени всички елементи от
състава му. В тази насока не ставало ясно за какво била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя – дали за нарушение
по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ или по чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2/08.06.2011 г.
По наведените в жалбата доводи се иска отмяна на издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят „Водоснабдяване и Канализация“
ЕООД – гр. Хасково се представлява от юрисконсулт А.А., който поддържа
подадената жалба и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган Регионална инспекция на околната
среда и водите - Хасково, се представлява от юрисконсулт Д.Д., която оспорва
подадената жалба.
Районна прокуратура – Харманли, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:
На 15.01.2020 г. била извършена планова проверка на
канализационната мрежа на гр. Симеоновград за контрол на изпълнението на
изискванията и условията в Разрешително за заустване № 0985/23.06.2003 г. /нов
№ 33140183/, продължено с писмо с изх. № О-3324/17.04.2006 г., продължено с
Решение № 449/03.11.2008 г., продължено с Решение № РР-2383/22.05.2015 г., с
титуляр „В и К” ЕООД - Хасково. Проверката била извършена от служители в РИОСВ
– Хасково, а именно свидетелите С.П.Л., Р.В.К. и А.Б.С., в присъствието на
представител на „В и К“ ЕООД – Хасково – свидетелят Д.К.И.. При проверката било
установено, че отпадъчните води от канализационната мрежа на гр. Симеоновград
били зауствени чрез два канализационни колектора без пречистване в приемника –
р. Марица. Проверяващите, в частност свидетеля Р.К. взел проби за анализ от
заустваните отпадъчни води от определените в Разрешителното места на заустване
– на изхода от канализационен колектор на ляв бряг на р. Марица, центъра, до жп
моста. От второто заустване на р. Марица
– десен бряг, кв. „Злати дол“, не била взета проба, защото не били установени
отпадни води. За извършената проверка били съставен протокол № 67/15.01.2020 г.
и протокол за вземане на проба/извадка от води № 36. Резултатите от извършеното
впоследствие изпитване били отразени в Протокол от изпитване № 14-0020 от
07.02.2020 г., от който се установявало, че концентрацията на замърсителите не
отговаряли на определените ИЕО в разрешителното за заустване с изрично
посочване на съответните показатели. Въз основа на установените резултати на
14.04.2020 г. свидетелят С.Л., в присъствието на свидетелите Р.В.К. и А.Б.С.,
съставил и връчил на законния представител на жалбоподателя „В и К“ ЕООД –
Хасково АУАН № 24, който в законоустановения срок подал писмено възражение.
На 19.05.2020 г. били издадено обжалваното наказателно
постановление № 24 на Директора на РИОСВ – Хасково, с което била ангажирана
административнонаказателната отговорност на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД
– Хасково за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ за това, че в район
Симеоновград е изхвърлило отпадъчни води от канализационната мрежа на гр.
Симеоновград в приемника на р. Марица в нарушение на определените ИЕО и не
поддържа качеството на заустваните води в съответствие с условията на
Разрешително за заустване № 0985/23.06.2003 г. /нов № 33140183/, за което на основание
чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите във връзка с чл. 38, ал. 3 от Наредба
№ 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води
във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване, му била наложена имуществена санкция в размер
на 1000 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите С.П.Л., Р.В.К.
и А.Б.С., които са последователни и взаимно допълващи се относно
обстоятелствата, свързани с изпълнението на служебните им задължения, които
попадат в предмета на доказване по делото. Техните показания се потвърждават и
от свидетеля Д.К.И., който като представител на жалбоподателя е присъствал при
вземане на пробите. Съдът изцяло кредитира показанията на посочените свидетели,
които са логични, взаимно допълващи се и непротиворечиви. Приетите от съда
фактически положения се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства. Преценени в своята съвкупност и по отделно събраните по делото
доказателства категорично и безпротиворечиво установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота, поради което съдът изцяло основава на тях своите
фактически изводи.
При така установеното от
фактическа страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
предвидения в чл. 59,
ал.
2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и
обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица съгласно чл. 201, ал.
1 и ал. 2 от ЗВ, вр. чл. 37, ал. 1, б. „б” и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН и видно от
приложените Заповед № РД-154/28.02.2019г. на Министъра на околната среда и
водите и Заповед № РД-8/10.01.2011г. на Министъра на околната среда и водите. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН при съставянето на АУАН и издаването на НП. Неоснователно е направеното в
жалбата възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото съдът не
констатира пороци
в административнонаказателното производство, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка е ясна и непротиворечива, като съдържа необходимите факти, относими
към вмененото административно нарушение. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, като описаните в него обективни признаци
на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна
норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно
дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено
нарушението.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато
нарушение на чл. 40 от ЗАНН. Видно от приложено по делото писмо с изх. №
В-4/10.03.2020 г. жалбоподателят е бил надлежно поканен да се яви за съставянето
на акта в срок до 20.03.2020 г., като с молба № 545/18.03.2020 г. същият е
поискал отлагане на съставянето му във връзка с обявеното в страната извънредно
положение до нормализиране на същото. Действително актът е съставен на
14.04.2020 г. в отсъствие на представител на жалбоподателя, но в рамките на
законоустановения в чл. 34 от ЗАНН. По този начин не е допуснато процесуално
нарушение предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, която позволява актът
да се състави в отсъствие на нарушителя. Още повече, че на същия ден актът е
бил надлежно връчен и подписан от законния представител на „В и К” ЕООД – Хасково,
което е видно и от приложената разписка от 14.04.2020 г. Несъстоятелни са и
оплакванията на жалбоподателя, че при издаване на наказателното постановление
административнонаказващия орган не е взел предвид възраженията му срещу акта. В
представената по делото административнонаказателна преписка се съдържа
становище с изх. № В-4/19.05.2020 г. от ст. юрисконсулт Д.Д. ***, в което са
изложени съображения по направените срещу акта възражения. При това положение
съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като отделно
от това следва да се посочи, че органът няма задължение да се произнася изрично
по направените възражения в наказателното постановление.
На жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ,
която въвежда задължение на водоползвателите - титуляри на разрешителни да
поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните
изисквания и условията на разрешителните. По делото няма спор, а и от приетите
писмени доказателства – Разрешително за заустване № 0985/23.06.2003 г., Решение
№ 449/03.11.2008 г., и Решение № РР-2383/22.05.2015 г. се установява, че
жалбоподателят има качеството на водоползвател – титуляр на разрешително за ползване
на воден обект. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
доказа, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да поддържа
необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и
условията на разрешителните. В тази насока от протокола за изпитване на взетите
проби се доказа, че концентрацията на замърсителите не отговарят на
определените в разрешителното за заустване показатели на ИЕО. При това
положение съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 48,
ал. 1, т. 3 от ЗВ.
Нарушението е
скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, съгласно която наказва
се с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 лв. до 5000 лв., освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което
изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като
наруши емисионните норми и изисквания. В чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от
08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване е изрично посочено, че по смисъла на чл. 200, ал. 1,
т. 6 от ЗВ за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на
определените в Разрешителното за заустване ИЕО. Предвид всичко изложено до тук
съдът счита, че правилно е приложена и санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т.
6 от ЗВ. Имуществената санкцията е определена в минималния й предвиден по закон
размер от 1000 лв., поради което същата се явява законосъобразно и правилно
наложена.
Не са налице предпоставките за определяне на случая като маловажен
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Аргументите за това са, че извършеното
нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други подобни случаи, като не може да се приеме наличие на незначително
засягане на охраняваните с нарушената норма обществени отношения, свързани с свързани
с опазване на околната
среда и общественото здраве поради наличието на голямото разнообразие на
констатирани замърсители и то многократно надвишаващи нормите на ИЕО в иззетите
проби.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено.
На
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на делото в полза на административнонаказващия
орган следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение
съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24 от 19.05.2020 г.,
издадено от Директора на РИОСВ - Хасково, с което на „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕООД – гр. Хасково, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ***, на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за
водите във връзка с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване
на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, му е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 48, ал.
1, т. 3 от Закона за водите.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ***, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, да заплати на Регионална инспекция по околната
среда и водите – Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. *** направените по делото
разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: