№ 104
гр. С., 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500711 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззизвна жалба на Р. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес в
гр.С. против решение № 123/01.08.2022г. по гр.д.№ 413/2019г. на РС-С.,с в
частта му,с която е отхвърлен ревандикационния му иск против Е. П. С. с
ЕГН ********** с адрес в гр.С. относно 6/9 идеални части на основание
договор за дарение от 12.11.2018г. и договор за продажба от 12.11.2018г. от
следните имоти в с.Р.,Община С.: ПИ с идентификатор 62486.21.6 по
одобрените КККР –нива с площ 2999 кв.м в м.“К.Б.“; ПИ с идентификатор
62486.42.6 по одобрените КККР ,представляващ пасище,мера с площ
2999кв.м в м.“Е.“; ПИ с идентификатор 62486.46.4 по
одобренитеКККР,представляващ нива с площ 3699 кв.м в м.“Ч.М.“;ПИ с
идентификатор 62486.47.19 по одобрените КККР,представляваш
пасище,мера с площ 3000 кв.м в м.“К.“;ПИ с идентификатор 62486.56.16 по
одобрените КККР,представляващ нива с площ 3499 кв.м в м. „К.“;ПИ с
идентификатор 62486.65.28 по одобрения КККР,представляващ нива с площ
3000кв.м в м.“П.“;ПИ с идентификатор 62486.70.13 по одобрения
КККР,представляващ нива с площ4500 кв.мв м.“Б.“;ПИ с идентификатор
62486.74.51 по одобрените КККР, представляващ нива с площ 3999 кв.м в
м.“К.“;ПИ с идентификатор 62486.79.75 по одобрените КККР,представляващ
нива дс площ 3499 кв.м в „Д.З.“;ПИ с идентификатор 62486.90.1 по
одобрените КККР,представляващ ливада с площ 2999 кв.м в м.“Г.С.П.“;ПИ с
идентификатор 62486.721.131 по одобрените КККР,представяващ нива с
площ 3999кв.м в м. „С.“. И ищецът е осъден да заплати съдебни разноски в
1
размер на 800 лв.Релевират се оплаквания за нарушение на материалния
закон.Съдът неправилно приел,че двата договора за наем ведно с анексите са
противопоставими на ищеца до изтичане на срока им на 30.09.2028г.Съдът
неправилно приел,че разпоредбата на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗв дредакцията към
ДВ бр.48/2018г. е специална и дерогира чл.229, ал.2 и ал.3 ЗЗД по отношение
на договорите за наем на земеделски земи.Съдът неправилно приел,че тази
специална разпоредба изключвала конверсия по чл. 229 ,ал.3 ЗЗД на договора
за наем,сключен в нейната хипотеза относно срока му-до три години.законът
не позволявал собствениците на повече от 25 % идеални части да се
разпореждат с имота,вкл. да сключват договори за наем за срок,по-дълъг от
три години.Независимо ,че ЗСПЗЗ и ЗАЗ са специални закони по отношение
на ЗС и ЗЗД,договорът поражда действие и спрямо съсобствениците,които не
са го сключили.Специалната разпоредба определяла различно само кръга от
лица,които могат да извършат действия на управление.В процесния случай
двата договора били сключени от лицата,притежаващи1/3 и.ч. от имотите на
13.09.2018г. и вписани на 14.09.2018г.,при действието на редакцията на
чл.4а,ал.2 ЗСППП съгласно обн. бр.48/2018г.,но към датата на приключване
на съдебното дирене 24.01.2022г. тригодишният срок бил изтекъл ;съдът
игнорирал това обстоятелство,с което нарушил разпоредбата на чл.235,ал.3
ГПК.Въззивникът иска отмяна на решението и уважаване на иска с правно
основание чл.108 ГПК като ответницата бъде осъдена да предаде владението
върху 6/9 ид.ч.от процесните имоти.Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Е. П. С. оспорва жалбата и претендира разноски за
въззивната инстанция.По делото не било спорно,че е наемател на
имотите,докато чл.108 ЗС легитимирал материално-правно пасивно
владелците на имоти.Договорите за наем били противопоставими за целия
срок,тъй като били вписани преди ищецът да придобие 6/9 ид.ч. по договор
за дарение и договор за продажба.При вписване на договора за наем на
14.09.2018г. разпоредбата на чл.4а, ал.2 ЗСПЗЗ дерогирала разпоредбата на
чл.229,ал.2 и ал.3 ЗЗД относно тригодишния срок на договора за наем.Съдът
правилно приел,че конверсията относно срока на договора за наем е
дерогирана от чл.4а, ал.2 ЗСПЗЗ.На второ място-тя държала само три от
имотите№ № 62486.42.6 и № 62486.65.28 и № 62486.79.75.Свидетелят,който
твърдял обратното,бил заинтересован и пристрастен като брат на ищеца.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира въззивната жалба процесуално допустима,но неоснователна.
По делото е безспорно ,че С. е придобил имотите на основание договор
за дарение на 1/3 и.ч. на 10.09.2018г., а Е.Л. е придобила на основание
договор за дарение от същата дата 183 ид. ч. само от имот с идентификатор
62486.46.4.;че на 13.09.2018г. Г. С. сключил договор за наем с нотариална
заверка на подписите с ответницата за срок от 10 г. и на същата дата Л.
сключила такъв договор за гореописания имот, че договорите са вписани на
14.09.2018г.Съдът приема от правна страна,че към датата на сключване на
договорите за наем и датата на тяхното вписване е била в сила разпоредбата
на чл.4а, ал.2 ЗСПЗЗ/обн.ДВбр.42/2018г.,в сила от 22.05.2018г.,която дава
право на собственици на повече от ¼ от земеделския имот да сключат
2
договор за наем на целия имот за повече от една година. И отношенията
между собствениците се уреждат съгласно чл.30,ал.3 от ЗС.Съдът е приел,че
разпоредбата на чл.4а, ал.2 ЗЗД по отношение на договори за наем на
земеделски земи в посочената редакция е специална и дерогира чл.229, ал.2 и
3 от ЗЗД.,т.е. изключва конверсия на договора за наем относно срока му –до
три години.Прпоцесните договори имат достоверна дата и са вписани преди
ищецът да придобие дял в съсобствеността върху имотите,поради което на
основание чл.237, ал.1 ЗЗД правото на ответницата-наемател е
противопоставимо на ищеца за целия срок на
договорите.Следователно,ответницата упражнява фактическа власт на правно
основание.,противопоставимо на ищеца.Настоящият състав споделя изводите
на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна,поради което
решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено и въззивникът
да заплати разноски за въззивната инстанция в размер на 800лв. ,платени в
брой според приложения договор.В останалата част на решението,с което се
признава за установено,че ищецът е собственик на 6/9 идеални части от
гореописаните имоти,решението е влязло в сила.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 123/01.08.2022г. по гр.д.№ 413/2019г. на
РС-С. В ЧАСТТА му,с която е отхвърлен предявеният от Р. Д. Д. против Е. П.
С. иск с правно основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Р. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.С.,ж.к.Д.
,бл.308,вх.А,ет.3,ап.8,да заплати на Е. П. С. с ЕГН ********** с адрес гр.С.,
ул.“Х.М.“ № 25, съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 800
лв.адвокатско възнаграждение.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3