Определение по дело №368/2014 на Окръжен съд - Русе

Русенската ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е об­ви­ни­ла под­съ­ди­ми­я Д.И.Д. ***- Велико Търново, в това че на 02.12.2013г., в Русе, в съучастие със С. Й. Й. от гр.Плевен, като извършител, в условията на опасен рецидив, отнел чуж­ди движими вещи - мъжка кожена чанта с размери 25 х 20 см, лични до­кументи - турска шофьорска книжка, турска лична карта, турски паспорт, турски сертификат за управление на товарен автомобил, международно свидетелство за управление на МПС, карта за психическа годност, българска лична карта, българска шофьорска книжка, карта за пла­тени здравни осигуровки и международна шофьорска книжка издадена в Република Б., всички на името на Т.Р.И., както и осем телефонни карти и парична сума в размер 1550 евро в банкноти с номинал по 50 евро, на обща стойност 3039,53 лв. от владе­­нието на Т.Р.И., ЕГН ********** от с.Б., Об­ласт - Кърджали, с намерение противозаконно да ги присвои, като упо­требил за това сила, престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, за ко­­­­е­то твърди, че е доказано по несъмнен начин. Предлага подс.Д. да бъ­­де признат за виновен и при условията на чл.54 от НК, му бъде опре­делено наказание при превес на отегчаващите от­го­вор­ност­та обстоятелства в размер дванадесет години лишаване от свобода. Кумула­тивното наказание конфискация, предлага да не бъде налагано.

По разпореждане на съда, е проведено предварително изслуш­ване, при което подсъдимият Д.И.Д. не се признава за виновен и отказва делото да бъде разгледано по реда на гл.ХХVІІ от НПК. В съдебно заседание, както и на досъдебното производство, дава подробни обяснения, в които признава повечето от обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, но твърди, че нападнал пострадалия, единствено с цел защита на свид.Н.Б.. Вещите на свид.Т.И. отнел по своя инициатива обв.С. Й.. За първи път в съдебно заседание заявява, че в извършване на престъплението участвал и брат му Д.А.. В последната дума при­зна­ва частично вината си, за това, че удрял пострадалия и моли да му бъ­де наложено минимално наказание.

Защитникът - адв.Р.Н. ***, упълномощен от подс.Д.Д. още на досъдебното производство, счита, че доказателствата подкрепящи обвинението са противоречиви и недостатъчни, но пледира налагане минимално наказание.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени съ­­­б­ра­ни­те доказателства, при условията на чл.16 и 17 от НПК, при­ема за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на следното:

Подсъдимият Д.Д. е роден на ***г***- Велико Търново. Завършил е начално образова­ние. Не е служил в казармата. Няма придобита опре­делена професия и не работи. Не е сключвал граждански брак. Твърди, че има родени две деца, но е припознал само едно, което в момента е навършило година и се отглежда от майката.

Подсъдимият е осъждан четиринадесет пъти за престъпления от общ характер. Тринадесет от тях, са постановени за тежки умишлени престъпления, без изключения квалифицирани кражби и грабежи. Многократно е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Последното наказание в размер четири години и девет месеца лишаване от свобода, му било наложено с присъда № 33/26.03.2008г. постановена по НОХД № 58/2008г. от Окръжен съд - Русе, за престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК. С протоколно определение от 06.10.2008г. постановено по ЧНД № 276/2008г. на Окръжен съд - Русе наказанието било групирано с наложеното по НОХД № 166/2008г. на Районен съд - Русе. Определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години и девет месеца, било увеличено по реда на чл.24 от НК, на пет години и два месеца. Подсъдимият го изтърпял в Затвора Враца от 04.11.2007г. до 31.08.2012г.

На 20.01.2013г. свид.Н.Б. (20г.) започнала да проституира. Отначало за кратко работела сама, като задържала всички приходи за себе си. Чрез свой познат, още в началото на същата година се запознала с подс.Д.Д.. Той поел ангажимент да й помага, а междувременно помежду им възникнала интимност. Свидетелката се пренесла да живее при него, за да е по-близо до бул.„Б.”, където обслужвала клиентите си. Скоро отношението на подсъдимия се променило, започнал да я бие и да прибира всички заработени от свидетелката средства, вариращи от сто до триста лв., а в някои случаи дори до хиляда лв. на ден. С намерение да увеличи приходите си, през есента на 2013г. я завел в Гърция. Отседнали в дома на обв.С. Й. от гр.Плевен, познат на подсъдимия. По това време той бил сводник на проститутка на име Т., с която живеел. В късната есен на същата година, свид.Н.Б. и подс.Д.Д. ***. Отседнали в квартирата на свид.Г.И., намираща се в кв.„Р.”, бл.„***”. Този свидетел бил чичо на подсъдимия. През ноември 2013г. си счупил крака и по това време бил на легло, поради което заедно със свид.Н.Б. му помагали да се обслужва. Междувременно, заедно със свид.С.А. тя започнала отново да проституира в района на близката бензиностанция „Лукойл”, намираща се на бул.„Б.”. Подс.Д. обикалял около нея, с цел да я „наглежда”. Използвал светъл на цвят автомобил, марка „Мерцедес” с рег.№ ***. В средата на ноември с.г. в Русе пристигнали обв.С. Й. и приятелката му Т.. Те също се настанили в квартирата, в бл.„***”, наета от свид.Г.И..

Свид.Т.Р.И. живеел в гр.Бурса, Турция, но бил родом в с.Б., Област - Кърджали. Съответно имал двойно граж­данство - българско и турско. Работел като шофьор на товарен авто­мобил във фирма „Ерол Кардешлер” ЕООД - Истанбул, извършваща меж­дународни товарни превози. На 01.12.2013г. свидетелят получил от фирмата срещу разписка 2200 евро. Те били предназначени за покриване разходите във връзка с пътуването му до Финландия с товарен автомобил марка „Мердецес” с рег***. Свидетелят прибрал парите в кожена чанта, заедно с българските и турските си лични документи. Оставил я в отворено отделение за багаж, разположено над волана в кабината на камиона. На следващия ден, около 20:00 часа. свид.Т.И. пристигнал товарния автомобил в Русе. По разписание му се налагала задължителна почивка и спрял в локалната лента на бул. „Б.” в посока ГКПП „Дунав мост”. Слязъл от камиона и отишъл в бензиностанция „Лукойл”, която се намирала на около тридесет метра назад. Влязъл в търговската сграда, където по това време се намирали свидетелките С.А. и Н.Б., както и подс.Д.Д.. Свид.И. ги забелязал, но не им обърнал внимание. Пазарувал от магазина и се върнал в камиона. По това време край него нямало други автомобили. Подс.Д.Д., който го наблюдавал преценил по регистрацията на камиона, че е чужд гражданин и решил да го ограби. Споделил това със свид.Н.Б. и обв.С. Й. и не след дълго тримата се отправили към паркирания товарен автомобил, управляван от свид.Т.И.. В това време той седял сам в незаключената кабина на камиона. Свид.Н.Б. се отправила към дясната врата на камиона, а подс.Д.Д. я следвал на известно разстояние. В същото време обв.С. Й. заобиколил камиона от лявата страна. Свидетелката се качила на стъпалото, отворила дясната врата и предложила на свид.Т.И. сексуални услуги. Той отказал, но докато говорел, обърнат с лице към нея, престанал да наблюдава в огледалата автомобила. Внезапно, подс.Д.Д. изблъскал свидетелката от рамката на вратата и нахлул в кабината. В същото време обв.С. Й. отворил лявата врата на камиона и влизайки в кабината изненадал шофьора, който до този момент бил обърнат надясно. Обвиняемият С.Д. и подс.Д.Д. започнали да нанасят удари с юмруци по главата на свид.Т.И., като едновременно с това тършували из кабината, разпилявайки вещите, намиращи се в нея. Докато притискали главата на пострадалия към волана, с цел да не вижда лицата им и какво правят, обв.С. Й. преровил багажното отделение, от където намерил и взел чантата с парите и документите. В този момент, в нея, се намирали следните вещи: турска шофьорска книжка, турска лична карта, турски паспорт, турски сертификат за управление на товарен автомобил, международно свидетелство за управление на МПС, карта за психическа годност, българска лична карта, българска шофьорска книжка, карта за платени здравни осигуровки, международна шофьорска книжка издадена в Република Б., всички издадени на името на Т.Р., осем телефонни карти и 1550 евро в банкноти с номинал от 50 евро. В един момент свид.Т.И. успял да запали двигателя и рязко потеглил с камиона. Това стреснало нападателите и двамата преустановили действията си. Скочили едновременно от камиона и заедно побягнали през пътните платна в посока кв.„Р.”. Напускайки кабината на товарния автомобил, обв.С. Й. отнесъл и кожената чанта, ведно с намиращите се в нея пари и документи. Последващите действия на подсъдимите и свидетелките Н.Б. и С.А. са неотносими към съставомерността на деянието, поради което обсъждането им е безпредметно.

Като изминал около 250 метра, свид.Т.И. отново спрял в осветената част от пътя при следващата бензиностанция „Еко”. Обадил на тел.112 и сигнализирал за случилото се. Полицията реагирала и незабавно предприела издирвателни мероприятия. В резултат почти веднага била установена самоличността на подс.Д.Д. и започнало издирването му. Той узнал за това още преди да бъде открит и решил да се предаде на следващия ден. Измислил защитна версия и предварително се уговорил със свид.Н.Б., да я потвърди, като излъже, че била нападната от свид.Т.Р. и по телефона извикала подсъдимия да я защитава. Въпреки това против подсъдимия било повдигнато обвинение и взета постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. Преодолявайки по неустановен начин ограниченията, той вкарал в арестните помещения мобилен телефон, чрез който се продължил да инструктира свидетелката. Освен това тайно й изпратил и две писма, в които я молил да даде лъжливи свидетелски показания.

За установяване характера и вида на получените от свид.Т.И. телесни увреждания, била назначена съдебно-медицинска експертиза. Според заключението на вещите лица, по тялото на пострадалия били установени следните увреждания: синкавочервеникави кръвонасядания с неправилна форма на площ около 1 до 5 - 6 см., на лявата ушна мида в долната трета имало повърхностно нараняване около 5 мм. покрито със засъхнала кръв. Дясната ноздра била зацапана с кръв, на дясната буза имало охлузвания до 3 мм. под нивото на околната кожа. На носа в областта на лявата ноздра вляво на брадата имало охлузвания с корички лющещи се по ръбове от 0,5 до 1см. Тези увреждания били в резултат на действието на твърди тъпи предмети и могли да бъдат получени от удари по главата и лицето.

По делото била назначена и ценова икономическа експертиза. Според заключението й, равностойността на отнетите от свид.Т.И. пари и вещи възлиза на 3039,53 лв. До приключване на съ­дебното производство пред първата инстанция, никаква част от причинените вреди не е върната или заместена на пострадалия.

Още в началото на разследването, за него узнал и обв.С. Й., чиято самоличност все още не била установена от полицията. Възползвайки се от това, още на 11.12.2013г. той излязъл от тери­торията на България през ГКПП„Кулата” - шосе, в посока Гърция. Междувременно със съдействието на подс.Д.Д. и свид. Н.Б. органите на досъдебното производство узнали за него и участието му в престъпното деяние. С постановление на от 14.05.2014 год., по реда на чл.206 от НПК, той бил привлечен задочно в качеството на обвиняем за извършено в съучастие с подс.Д.Д., престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр.чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК. С бюлетин № 135/2014г. на ОД на МВР - Русе, бил обявен за местно издирване, а впоследствие и за общодържавно с Т-ГДНП № 19530/20.05.2014г. с мярка „задържане”. Въпреки предприетото издирване, до настоящия момент местонахождението му не било установено. С постановление на прокурора, материалите по делото, относими към извършеното от него, били отделени в ДП № 1388/2014г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе. Поради изтичане срока за разследване, същото било спряно до из­дирване на обв.С. Й..

Тези фактически положения съдът приема за установени спо­ред обясненията (отчасти) на подсъдимия Д.Д., показанията на сви­детелите Т.И., Н.Б. и Г.Д.И., а също така от протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него с иззета дактилоскопична следа, протоколи за разпознаване, протокол за очна ставка, протоколи за разпит, докладни записки и справки от извършени оперативно издирвателни мероприятия, съдебна ценова икономическа експертиза, съдебно-медицинска експертиза, дактилоскопична експертиза, технически експертизи, графологична експертиза, писма от подс.Д. Д. до свид.Н.Б., писма и отговори от АВ и Сектор „ПП” - Русе, писма и отговор от РП - Плевен, постановления за вземане на отношения по направени бележки, искания и възражения, разписка № 000120 от фирма „Ерол Кардешлер” - Истанбул, протоколи за доброволно предаване, постановления за възлагане на ОИМ и справки и докладни записки за резултатите от тях, справка за съдимост, автобиография, декларация, както и заверени преписи от протоколите от съдебни заседания по НОХД № 707/2014г. на Районен съд - Русе от 29.04.2014г., от 15.05.2014 год. и от 05.06.2014г., докладна записка с рег. № 993/26.03.2014г. от Т. Л. - *** на отделение в сектор „Арести” при ОС „ИН” - Русе, докладна записка с рег. № 24/26.03.2014г. от Д. А. - *** в ОС „ИН” - Русе, Докладна записка с рег. № 25/26.03.2014г. от И. С. - *** в ОС „ИН” - Русе, протокол за обиск на ли­це от 25.03.2014г., обяснение с рег.№ 26/26.03.2014г. от подс.Д.Д., докладна записка с рег.№ 1115/07.04.2014г. от Д.Г. - *** на сектор „Арести” при ОС „ИН” - Русе, също така ве­ществените доказателства: пет CD със записи към техническите експертизи от посочените охранителни камери на бензиностанция „Лукойл” дактилоскопична следа/отпечатък от 7-ми пръст на подс.Д.Д..

Преценявайки допустимостта на поисканите от прокурора доказателства, съдът констатира следното: При разпита си на досъдебното производство свид.Д.Е.А. заявил, че е брат на подс.Д.Д., но не отказал да свидетелства. В съдебно заседание обаче свидетелят се позовава на чл.121 ал.1 от НПК и отказва да дава показания. Доколкото прокурорът не е представил никакви доказателства, установяващи родствената му връзка с подсъдимия съдът кредитира изявлението на Д.А. и го заличи от списъка на свидетелите по делото.

Свидетелката С.П. е разузнавач във второ РУП - Русе. В това качество извършила множество оперативно издирвателни действия по делото, възложени от разследващия полицай . Х.. Саморъчни справки за извършените действия, свидетелката е приложила на л.108 и л.117 в т.2 от досъдебното производство, ведно със съответните протоколи, вкл. за доброволно предаване на веществени доказателства на л.104 т.2. При тези данни, съдът преценява, че С.П. е участвала в същото наказателно производство в качеството на разследващ орган (полицай) и доколкото не попада в обхвата на изключенията по чл.118 ал.3 от НПК, не може да бъде свидетел. С оглед това, показанията й следва да се изключат от доказателствената съвкупност по делото и съдът не ги обсъжда при решаването му.

Подсъдимият Д.Д. заявил още след задържането си, че със свид.Н.Б. живее на съпружески начала. Въпреки това, в нито един от разпитите, проведени на досъдебното производство, същата не е заявила изрично, че не желае да се ползва от правото по чл.119 пр. посл. от НПК. Като анализира доказателствата, съдът преценява, че за нея такова право не съществува. Понятието „фактическо съжителство”, употребено в чл.119 от НПК, освен чисто битови и сексуални измерения има дълбоко емоционално и морално съдържание, което го приближава до брака, граждански или църковен. Единственото различие се изразява в липсата на една формална предпоставка. Въпреки общото домакинство и наличието на интимност, отношенията на подс.Д.Д. със свид.Н.Б. съвсем не приличат на семейни. Свидетелката работи като проститутка, а подсъдимият като занятие й осигурява условия за това и прибира всички заработени пари. Упражняваният от него системен физически тормоз окончателно квалифицира на връзката им като между сводник и проститутка. Следователно не е допуснато нарушение по чл.119 от НПК и показанията на свид.Н.Б., дадени на досъдебното производство са годни доказателствени средства.

Въпреки, че свид.Т.И. е разпитван четири пъти, не е бил проведен специален разпит по чл.170 от НПК преди разпознаванията, в които участвал. Като съпостави времето на извършване на съответните следствени действия, съдът констатира, че макар да не е посочено изрично в протоколите за разпит, преди всяко от трите разпознавания (л.109, 112 и 115 от т.1) свидетелят е бил разпитан, включително по въпросите поставени в чл.170 от НПК. Следователно нарушението е формално и не следва да се отрази върху процесуалната годност на разпознаванията, като доказателствени средства.

Така фактическите положения, приети за установени от съда, се подкрепят на първо място от показанията на свид.Т.И.. Той детайлно описва извършването на самото престъпно деяние, включително разпределението на ролите между участниците. Свидетелят разпознава свид.С.А. като едно от момичетата, които видял в бензиностанцията преди нападението и подс.Д.Д., като лицето, което го нападнало през дясната врата на товарния автомобил. Макар и пряко заинтересован от изхода на делото съдът кредитира напълно неговите показания, поради вътрешната им логика и последователност, както и заради отличната кореспонденция с останалите доказателства. На първо място това е откритата върху дясната врата на камиона дактилоскопична следа от седми пръст на подс.Д.Д..

Показанията на пострадалия се потвърждават напълно още и от тези на свид.Н.Б.. Тази свидетелка действително е депозирала диаметрално противоречиви показания, но едновременно с това предложила убедителни мотиви за промяната. Свидетелката съобщава за системен и целенасочен натиск, упражняван от подсъдимия да лъжесвидетелства в негова полза. Това твърдение се потвърждава безкомпромисно от писмата приложени на л.102 и 103 т.2 от досъдебното производство. Изготвени безспорно от подсъдимия, те съдържат конкретни указания, представляващи класически пример за подбудителство към лъжесвидетелстване. От приетите в с.з. на 15.05.2014г. писмени до­ка­зателства, вкл. саморъчни обяснения на подс.Д.Д. се ус­тановява, също, че въпреки съществуващите ограничения, той разполагал в арестните помещения с мобилен телефон, по който се свързвал със свид.Н.Б.. За оказвания натиск върху нея свидетелства на последно място и директната заплаха, отправена от подсъдимия на 09.07.2014г. в присъствието на съдебния състав и прокурора (л.74 от настоящото дело). При тези данни, съдът кредитира показанията, дадени от свид.Н.Б., с изключение на първоначалните, приложени на л.88 т.1 от досъдебното производство.

Съдът не кредитира също и показанията, дадени от свид. С.А.. Тя не е непосредствен наблюдател на престъпното деяние, поради което доказателствената им стойност въобще е относително ниска. Освен това, е очевидно желанието да бъде подпомогната защитата на подсъдимия при очевидното противоречие с всички останали доказателства.

Според първоначално релевираната защитна теза, подс.Д. Д. охранявал свид.Н.Б., тъй като неотдавна била отвлечена от други сводници. Непосредствено преди извършване на деянието обаче не бил на бензиностанцията, а в квартирата, заедно с обв.С. Й.. След като получил телефонно обаждане, че свидетелката е нападната от клиент, веднага тръгнал към бул. „Бъл­гария”, а обв.С. Й. го придружил „за да не бъдел сам”. Когато стигнали камиона на свид.Т.И., двамата приближили отзад и се разделили. Подсъдимият влязъл през дясната врата, а обв.С. Й. през лявата. След като набили свидетеля и освободили свид.Н.Б. избягали от камиона. Отнемането на чантата с парите и документите на шофьора подс.Д.Д. представил като ексцес на обв.С. Й.. Впрочем, в първоначалния си разпит, проведен на 17.12.2014г., дори отрекъл да е удрял пострадалия, приписвайки и това на отсъстващия съучастник. В съдебно заседание, тези обяснения в основната си част се поддържат, леко модифицирани. Подсъдимият вече признава, че нанесъл удари на свид.Т.И., но за първи път добавя още един съучастник - заличеният свидетел Д.А., без да конкретизира в какво се изразява съучастието му.

Тези обяснения, са противоречиви и лишени вътрешна от логика. Те не могат да обяснят присъствието на обв.С. Й. и още по-малко на Д.А. на местопрестъплението. Без обяснение остава и необходимостта от насилие с толкова висока интензивност за спасяването на свид.Н.Б.. В делото липсват дори твърдения, че шофьорът е оказал някаква съпротива. Освен незначителната подкрепа в показанията на свид.С. А. и първоначалните показания на свид.Н.Б., обясненията се опровергават категорично и от други доказателства. Това са най-вече показанията на свидетелите Т.И. и Н.Б., както и записите от охранителните камери на бензиностанция „Лукойл” фиксирали присъствието на подсъдимия непосредствено преди нападението. Особено значение тук има и съдържанието, приложено на л.102 т.2 от досъдебното производство. В него защитната теза на подс.Д.Д., е дословно предадена под формата на конкретни указания към свид.Н. Б.. При тези данни, съдът възприема обясненията на подсъдимия като форма на защита, имаща задачата да предложи някакво обяснение на доказателства, безспорно установяващи присъствието му на местопрестъплението.

Предвид изложеното, съдът преценява, че от събраните до­ка­зателства, се доказват катего­рично фактическите положения, описани в обвинителния акт. От тях се ар­гументира из­­вод за обективна със­та­вомерност на престъплението гра­беж, извършено от подс.Д.Д. в съизвършителство с обв.С. Й.. Насилствените действия са предприети от двамата извършители, които едновременно, нанесли множество удари по главата и тялото на пострадалия. В резултат на тези действия, съпротивата му била сломена и станало възможно отне­ма­не владението на кожената чанта, с описаните вещи и пари, непосредствено извършено от обв.С. Й.. Налице е съизвършителство тъй като нанасяйки побой на свид.Т.И., всеки от съ­у­частниците дал непосредствен принос за осъществяването на част обек­тивните признаци на състава по чл.198 ал.1 от НК. Налице е разпре­деление на ролите в съвместната престъпна дейност, поради което е без значение за квалификацията обстоятелството, че фактически предметът на престъплението е отнет само от обв.С. Й.. Деянието било извършено от подсъдимия след като бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за повече от една година и след като бил осъждан на лишаване от свобода за умишлени престъпления повече от два пъти, като изтърпяването на наказанията не било отложено по реда на чл.66 от НК. Фактически подс.Д.Д. бил освободен поради изтичане срока на наложеното наказание на 31.08.2012г., поради което към датата на извършване на процесното деяние не бил изтекъл срокът по чл.30 от НК. Следователно, налице са всички предпоставки, включително по двете хипотези на чл.29 ал.1 от НК, за квалифициране на деянието като опасен рецидив.

С оглед горното, съдът преценява, че подсъдимият е осъ­ще­ствил от обективна страна всички признаци на състава на пре­стъп­ле­ни­е­то по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, го

От субективна страна, деянието е осъществено от подс.Д.Д. ви­нов­но. При извършването му той бил пълнолетен и вменяем, поради което можел да разбира свой­­ството и значението на извършеното, както и да ръ­ководи постъпките си. Вината е представена под формата на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Извършителят съзнавал наличието на всички признаци на състава, включително квалифициращия и наличието на съучастие, като представите за тях фор­мирали ин­те­лектуалния момент на умисъла му. Наличен е и волевия момент, тъй като, с цел придобиване на незаконна облага, желаел настъпването на обществено опасните последици, които предвиждал.

В обвинителния акт се съдържат твърдения, че престъплението било замислено и планирано далеч преди извършването му. Оспорването на този предварителен умисъл е основен акцент в тезата на защитата. В действителност, правната стойност на този въпрос е незначителна, тъй като за съставомерността на деянието по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, предумисъл не се изисква. За наказателната отговорност на извършителите е достатъчен дори инцидентно възникнал умисъл, да ограбят свид.Т.И., когато го видели в бензиностанция „Лукойл”. Даже да липсва предварително сговаряне, налице е безспорно общност в умисъла, която следва от отлично координираните действия на двамата извършители и свид.Надежда Б.. Двамата подходили от различни страни на камиона. Първи нападнал подс.Д.Д., който се възползвал от отвличащите вниманието действия на свидетелката. Едва след като вниманието на пострадалия било трайно ангажирано надясно, в гръб го атакувал обв.С. Й.. От прецизното разпределение на ролите и точното им изпълнение, следва, че двамата извършители са действали синхронно, в екип и няма ексцес от страна на обв.С. Й., въпреки, че сам отнел вещите, предмет на престъплението. Това е наложено по-скоро от обстоятелството, че чантата с пари и документи била поставена от пострадалия в близост до лявата врата на кабината, през която според плана на нападателите проникнал обв.С. Й..

Предвид изложеното, съдът призна подс.Д. Д. за ви­но­вен в из­­вършването на престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да му се наложи, Окръжният съд отчете като отегчаващи вината обстоятелства наличието на множество осъждания, извън участва­щите в квалификацията, преимуществено за престъпления против собствеността, включително грабежи, извършването на престъплението в съучастие, което не е елемент от състава на чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК, наличието на не­въз­становени вреди и причиняването на лека телесна повреда на свид.Т. И., обстоятелство, което не се обхваща от приетата ква­ли­фи­ка­ция.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид на­пра­вените частични признания и свързаната с това проява на кри­тичност, както и задълженията по отглеждането и възпитанието на едно, евентуално две малолетни деца. Смекчаващо вината обстоятелство с относително висока стойност представлява съдействието, оказано на органите на разследването, довело до установяване самоличността на съучастника му - обв.Сашо Йорданов, за когото до този момент не били събрани никакви уличаващи данни. При баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоя­тел­ства, Окръжният съд отмери наказание лишаване от свобода за десет го­дини. Определянето му в по-малък размер, дори и над претендирания от защитата, ще представлява проява на неоправдана снизходителност. С по-леко наказание няма да се изпълнят целите по чл.36 от НК и особено спе­циалната превенция. Подсъди­мият, който никога не е работил законно, се е специализирал в по­сегателствата против чуждата собственост, като в последните години вместо кражби поставя акцент върху грабежите, поради което за поправянето му е не­об­хо­дима по-осезаема наказателна репресия.

Обсъждането на въпроса за налагане на кумулативното наказание конфискация, предвидено в чл.199 ал.1 от НК, е безпредметно, тъй като обвинението не е представило доказателства за притежавани от подс.Д. Д. имущества. Въпросът за собствеността дори не е третиран в декларацията му (л.34 т.1), неправилно описана в обвинителния акт като „декларация по ЗСГ”. Вероятно се има предвид отмененият през 2005г. Закон за собствеността на гражданите

Не са налице предпоставките за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.66 от НК. Във връзка с чл.57 ал.1, чл.60 ал.1 пр.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода за десет години трябва да бъде изтърпяно в за­твор­ни­чес­ко общежитие от за­крит тип, при първоначален строг режим.

При изпълнението му трябва да се приспадне на основание чл.59 ал.1 от НК, времето след 03.12.2013г., когато подсъдимият е бил задържан под стра­жа чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Подсъдимият Д. Д. тряб­ва да зап­ла­ти нап­ра­ве­ни­те съ­деб­ни раз­но­с­­­­ки.

След влизане в сила на присъдата веществените до­ка­за­тел­ства: пет CD и дактилоскопна следа да се запазят ведно с преписката на делото, до унищожаването му.

Според обвинителния акт, като веществено доказателство са приложени и 977 лв., оставени на съхранение в касетка *** на „СиБанк”, клон Русе. Тази сума е предадена с протокол за доброволно предаване от подс.Д. Д. на водещия разследването полицай Д. Х.. Въпреки, че в протокола подсъдимият отбелязал, че парите са лично негови, без да изложи някакви мотиви, обвинението явно ги третира като предмет на престъплението и като обсъжда предаването им сред смекчаващите вината обстоятелства, предлага на основани чл.53 ал.2 б.„б” от НК да бъдат върнати на пострадалия. Окръжният съд преценява, че в случая тази норма е неприложима. От свид.Т. И. са отнети тридесет и една банкноти от по петдесет евро и в делото няма никакви доказателства, които да сочат, че пре­да­дените от подсъдимия 977 лв. са получени в от обмяната им. Единствено по предложения, които при това дори не са заявени изрично от прокурора, не възможно нито отнемане на тази сума в полза на държавата, нито предаването й на пострадалия. Следователно парите трябва да се върнат на лицето, от което са иззети, впрочем без каквото и да било правно основание.

Причина за извършване на престъплението е стремеж за материално облагодетелстване по неправомерен начин и неспазване на установения в страната правен ред.

Мотивиран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Председател: