№ 19778
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110146498 по описа за 2021 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.3 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.79, ал.1 ЗЗД и два
иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че с ответника И. З.
Ч. са обвързани договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който
се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й в гр.София,
ж.к.Надежда-4, бл.459, вх.В, ет.2, ап.51 през периода май 2017 - юни 2019 г.
Ответникът се е задължил да плаща цената й, не е платил, изпаднал е в забава
и дължи главниците и обезщетение за забава. Сочи, че с третото лице помагач
ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, са сключили договори, а то от своя страна е
сключило договор с етажната собственост в сградата на ответника, и се е
задължило към ищеца и към етажната собственост да отчита показателите на
измервателните уреди за потребените количества топлинна енергия и да води
топлинно счетоводство. Ето защо, моли за осъждането на ответника да му
плати на осн. чл.79, ал.1, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.3 ГПК и чл.86, ал.1
ЗЗД следните суми: 459,78 лв. - за периода май 2017 - юни 2019 г. 77,93 лв.–
обезщетение за забава за периода 15.9.2018 - 25.2.2021 г. г. и разноските по
дело.
Ответникът И. З. Ч. оспорва исковете по основание и размер.
По искане на ищеца на негова страна е конституирано трето лице
помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД– дружеството не взема отношение по
исковете.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
1
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Според чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР)
Според чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ
Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на
твърденията, че с ответника са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия, реално доставеното количество и цената му, както и от страна на
ответника – на възраженията му, че не е собственик или ползвател на
процесния топлоснабден имот през исковия период.
От приетия по делото нотариален акт е видно, че ответницата е
собственик на процесния топлоснабден имот. Придобила го е преди началото
на исковия период.
От приетата по делото и неоспорена от страните комплексна експертиза е
видно, че част от сумите, които се претендират като цена на доставена
топлинна енергия на ответницата са станали изискуеми през периода юли май
2017 – юни 2018 г., поради което предвид направеното от ответницата чрез
особения й представител възражение по чл.111, б.В ЗЗД следва да се приеме,
че са погасени по давност.
Останалата част от констатираните от вещите лица задължения на
ответницата се отнасят за период, който следва исковия период – след юни
2019 г., не са предмет на настоящото дело, поради което съдът не може да се
произнася по тях, тъй като решението извън предмета на делото би било
недопустимо.
От същата експертиза е видно, че в рамките на процесния период, който
не е обхванат от давностния период по чл.111, б.В ЗЗД – юли 2018 – юни
2019 г. на ответницата не са й начислени никакви непогасени задължения.
Ето защо, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е акцесорен на обсъдения главен иск, поради
което и той следва да се отхвърли изцяло, защото неоснователността на
обуславящия иск води до неоснователност на обусловения от него иск.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 за осъждане на ответника И. З. Ч.
с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ж.к.Надежда-4, бл.459, вх.В, ет.2, ап.51
да плати следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 459,78 лв. -,
претендирана като цена за доставена топлинна енергия за собственика на
топлоснабден обект, представляващ апартамент в на адрес в гр.София,
ж.к.Надежда-4, бл.459, вх.В, ет.2, ап.51 през периода май 2017 - юни 2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 9.8.2021г., до плащането на
главницата;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 77,93 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД периода 15.9.2018 - 25.2.2021 г.;
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от
ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители (ако има такива)!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3