Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

                                  гр. София, 13.05.2019 година

 

                              

                                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на двадесет и осми март през две хилядна и деветнадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :  РОСЕН ДИМИТРОВ

 

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 10665 по описа за 2016 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

Ищецът М.С.Б. твърди в исковата си молба, че е собственик на Апартамент № 3, находящ се в гр. София, СО – р-н Средец, в жилищна сграда, находяща се на ул. „******, етаж 2, със застроена площ от 101,55 кв.м., заедно с мазе № 10, с площ от 6,89 кв.м., заедно с 11,54 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 228,10 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ХIX-11 от квартал 414 по плана на гр. София, местност „Центъра“, а съгласно одобрените със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на ИД на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри, имот  с идентификатор 68134.103.214.1.4. находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.103.214, с начин на трайно предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 101,55 кв.м., заедно с мазе № 10, с площ 6.89 кв.м., заедно с 11,54 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

Ищецът твърди, че е придобил недвижимия имот от М.И.Н. на 18.03.2014 г. с нот. акт № 125, том II, рег. № 2557, дело 261/2014 г. на нотариус И.Н. срещу прехвърляне на парично вземане на ответника. След прехвърляне на собствеността М.Н. останала да живее в имота, въпреки че е била поканена да напусне с нотариална покана от 18.07.2016 г.

Твърди, че ответникът владее процесния имот без правно основание и моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да го осъди да им предаде владението върху описания недвижими имот.

Претендира  разноските в производството.

Ответникът М.И.Н. чрез особени си представител адв. А.С. оспорва исковата претенция като неоснователна и прави възражение за нищожност на прехвърлителната сделка поради симулативност- осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД и евентуално я оспорва като унищожаема поради крайна нужда и явно неизгодни условия-чл.33,ал.1 ЗЗД. Твърди,че не е имала намерение да прехвърля имота на ищеца,а само да обезпечи връщане на дългове на своя брат Н..Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Доказателствата по делото са гласни и писмени.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения с исковата молба нотариален акт № 125, том II, дело № 261/2014 год. по описа на Нотариус И.Н., рег. № 040, се установява, че на 18.03.2014 год. М.И.Н. е прехвърлила на М.С.Б. собствения си недвижим имот-апартамент, находящ се в гр. София, СО – р-н Средец, в жилищна сграда, находяща се на ул. „******, етаж 2, със застроена площ от 101,55 кв.м., заедно с мазе № 10, с площ от 6,89 кв.м., заедно с 11,54 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото срещу прехвърлянето на парични вземания на М.С. срещу брата на ответника – Н.И.Н. за сумата от 39 900 евро, произтичащи от договори за заем и от запис на заповед и на вземане на С.М.Б. от Н.И.Н., в размер на 15000 евро.

Данъчната оценка на имота към 18.03.2014 год. е в размер на 146 438 лв.

За горните вземания на М.С.Б. срещу Н.И.Н. са представени договор за заем от 01.06.2012 година за сумата 9000 евро и запис на заповед за тази сума от 01.06.2012 година/непредявен/, за сумата от 3000 евро по запис на заповед от 06.08.2012 год./непредявен/ и запис на заповед от 23.04.2013 година, за сумата от 12900 евро,а за това на С.М.Б. - договор за паричен заем от 18.02.2011 година за 15000 евро.

Представен е предварителен договор сключен от страните по делото на 18.03.2014 година/същата дата,на която е сключен и договора по процесния нотариален акт/, по силата на който М.И.Н.  се е задължила да продаде на М.С.Б. процесния апартамент за сумата от 80 000 евро,като в т.2.3. от него е уговорено,че тази цена е окончателна и не подлежи на никаква промяна.

Ден преди това са сключени два договора за цесия,по силата на който М.С.Б. е прехвърлил на М.И.Н. вземанията си срещу брат й Н.И.Н. по посочените по-горе договор за заем и записи на заповед в общ размер от 24 900 евро,срещу задължението на цесионера да му прехвърли собствеността на процесния апартамент.

По втората цесия също с дата 17.03.2014 год. С.М.Б. е прехвърлил на М.И.Н. вземането  си срещу брат й Н.И.Н. по договор за паричен заем от 18.02.2011 година за 15000 евро,срещу задължението на цесионера да му прехвърли собствеността на процесния апартамент.

По делото е прието заключение на СОЕ,което съдът възприема като обективно и професионално,от което се установява,че пазарната цена на процесния апартамент към 18.03.2014 год. е в размер на 86 502 евро.

При така установената фактическа  обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС ищецът следва да е собственик на имота, а ответникът да го владее без правно основание, т.е. искът по чл. 108 от ЗС е ревандикационен иск, предявен от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. В тази връзка основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или държи от ответника и осъществяваната от ответника фактическа власт да е без правно основание.

В настоящият случай ищцът се легитимира като собственик на процесния имот, въз основа на нотариален акт от 18.03.2014 г., том II, дело № 261/2014 г. на нотариус И.Н. за прехвърляне на собствеността на недвижим имот срещу прехвърляне на вземания.Според настоящия състав е сключен договор за замяна,по силата на който  М.С.Б. е прехвърлил на М.И.Н. свой вземания на стойност 24900 евро от брат й Н.И.Н.,а М.И.Н. му е прехвърлила собствеността върху описания недвижим имот.Прехвърлянето на вземане на трето лице за сделката-Стефан Б.,не се възприема от съда като легитимна насрещна престация, доколкото няма доказателства това лице да е дало мандат под каквато и да е форма на М.Б. да се разпорежда с негово вземане.

По възражението на ответника за нищожност на сделката като привидна:

Договорът е привиден, ако страните не са имали намерение собствеността да бъде прехвърлена (абсолютна симулация), както и ако насрещните престации не са посочените в договора (относителна симулация). За нищожността на явната сделка е без значение има ли прикрита сделка и каква е тя.

При установената фактическа обстановка съдът намира,че извършената между страните замяна на недвижим имот срещу прехвърляне на вземане е привидна,тъй като волята на страните не е била да заменят вещ срещу прехвърляне на вземане.В подкрепа на това съждение е факта,че на същата дата страните очевидно са имали друга воля и са постигнали обвързващо ги съгласие М.Н. да продаде на М.Б. въпросния апартамент за сумата от 80 000 евро,т.е. според съда страните са сключили привидна замяна,с която са прикрили реална продажба на апартамента,която сделка обаче е недействителна, тъй като няма спор по делото,че купувачът не е заплатил на продавача сумата от 80 000 евро.

Съдът е категоричен,че при положение, че са налице между две страни два договора относно една и съща вещ, срещу две различни насрещни престации, без който и от двата договора да е денонсиран, то единият от тях безспорно е сключен с цел да прикрие другия.

В подкрепа на горния извод са и обясненията на помагача на ответника Н.И.Н.,като от тях дори може да се направи и извод за това,че дори не е имало намерение за продажба на имота,а целта е била да се обезпечи негов дълг към ищеца.

Доколкото волята за продажба се установява документално от предварителния договор,а обясненията на помагача по реда на чл.176 ГПК са спорно доказателствено средство,окончателното становище на съда е ,че волята на страните по сделката е била да се продаде имота за сумата от 80 000 евро, но са прикрили продажбата с въпросната замяна,която като привидна е нищожна,а доколкото не са налице условията да действителността на продажбата то и тя не е породила последици,но дори и така да е ищецът не се е легитимирал с него като собственик на имота. 

При така изложените съображения съдът намира, че в хода на настоящото производство релевираното от ответника възражение за нищожност на прехвърлителната сделка поради нейната привидност е основателно,  поради което искът следва да бъдат отхвърлен.

С оглед уважаването на главния иск произнасяне по евентуалния такъв не се налага.

При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на  300 лв. за експертизата.

         Водим от гореизложеното съдът:

                             

 

                                              Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.Б. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, чрез адв. Х.В. против М.И.Н. с ЕГН **********, чрез особен представител адв. А.С.  иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на собствеността и за предаване на владението върху Апартамент № 3, находящ се в гр. София, СО – р-н Средец, в жилищна сграда, находяща се на ул. „******, етаж 2, със застроена площ от 101,55 кв.м., заедно с мазе № 10, с площ от 6,89 кв.м., заедно с 11,54 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от 228,10 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ХIX-11 от квартал 414 по плана на гр. София, местност „Центъра“, а съгласно одобрените със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на ИД на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри, имот  с идентификатор 68134.103.214.1.4. находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.103.214, с начин на трайно предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 101,55 кв.м., заедно с мазе № 10, с площ 6.89 кв.м., заедно с 11,54 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж като неоснователен.

ОСЪЖДА  М.С.Б. с ЕГН ********** на основание чл. чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на М.И.Н. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на  300 лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на помагач на ответника-Н.И.Н. ЕГН:********** ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен  срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: