Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 245
10.07.2023
г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на двадесети
юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар: Стефка Христова
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОНА административно дело № 237 по описа
за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4б от ДР на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл.82,
ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ППЗИНЗС/.
Образувано е по жалба, подадена от М.Г.Х.,
с адрес ***, против отказ, обективиран в уведомление от 12.04.2023 г. на
Началника на Затвора - Стара Загора, връчено на жалбоподателя на 18.04.2013 г.,
да бъде уважено искането на лишения от свобода М.Х. да получи седем допълнителни хранителни пратки през м. април
2023 г. на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, като е признато право на получаване на три хранителни пратки, от които
две допълнителни. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения отказ по съображения, че е постановен в нарушение на чл.82, ал.3 от ЗИНЗС, в несъответствие с целта на закона, при неспазване на изискването на
закона за форма и съдържание на индивидуалния административен акт и при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че на 07.04.2023 г. е
депозирал молба с рег.№ М-348/07.04.2023г. до Началника на Затвора Стара
Загора, с искане да му бъде разрешено на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС да
получи от близките си по време на свиждане през м. април 2023 г. общо седем допълнителни
хранителни пратки за празници на регистрирани в РБългария религиозни общности,
обявени с решение на Министерски съвет за календарната 2023 г. Счита, че
съгласно разпоредбата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС молбата му е следвало да бъде
уважена, поради което моли обжалваният
административен акт на Началника на Затвора - Стара Загора да бъде
отменен като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - Началник на
Затвора Стара Загора, в съдебно
заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна. Изложени са и доводи за неоснователност на жалбата, в случай че
същата бъде приета от съда за процесуално допустима.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 07.04.2023 г. жалбоподателят в
настоящото производство - М.Г.Х., е депозирал молба-декларация до Началника на
Затвора -Стара Загора, заведена с вх. № М-348 от 07.04.2023 г., с която
декларира, че изповядва религиите и празнува религиозните празници на следните
регистрирани в Република България вероизповедания: Католическото
вероизповедание, Мюсюлманско вероизповедание, Религиозната общност на евреите в
България, Религиозната общност на Арменската аполистическа църква, религиозната
общност на свидетелите на Йехова, Бахайската общност в България и Църквите на адвентистите от седмия ден,
поради което иска да му бъде разрешено на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, да
получи от близките си по време на свиждане през м.04.2023 г. общо седем
допълнителни хранителни пратки, посочени в заявлението, както следва: 1. „Вторият
ден на Великден“ на 10.04.2023 г. – празник на Католическата църква; 2. „Рамазан
байрям“ на 20. и 21.04.2023г – празник на Мюсюлманското вероизповедание; 3. „Песах“
на 06.04.2023 г. – празник на Евреите в България; 4. „Успение богородично“ на 06.04.2023
г. – празник на Арменската апостолическа православна църква; 5. Възпоминанието на
смъртта на Исус Христос на 04.04.2023 година - празник на свидетелите на
Йехова; 6.“ Ревзан“ на 21.04.2023 година - празник на Бахайската общност; 7.
Празник в събота на 29.04.2023 г., празнуващ се от Църквата на адвентистите от
седмия ден.
Началникът на Затвора е разгледал
подадената от л.св. Х. молба и на 12.04.2023 г. писмено е разпоредил на
инспектор „СДВР“ на ЗПС II да
бъде уведомен осъденият М.Г. Харачиев, че за месец април може да получи 3 хранителни пратки – 1 редовна хранителна
пратка по правата по режима, на основание чл.86, ал.4 и чл.98, ал.2 от ЗИНЗС, и
2 допълнителни хранителни пратки, на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС и във
връзка с религиозни празници на алтернативно и официално регистрирано в
страната вероизповедание. За
разглеждането на молбата и произнасянето на Началника на Затвора гр.Стара
Загора Х. е уведомен срещу подпис на 18.04.2023 г.
По допустимостта на жалбата:
По аргумент от нормата на чл.159, т.1 от АПК една от
предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, от категорията на
абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на
съдебно оспорване по реда на АПК. Подлежащи на съдебно обжалване са
административните актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/,
доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК, респ. с
изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не е установено изключение от
общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната
дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове.
За извършването на преценка дали един акт представлява
индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК, от значение е от кой
орган и в какво качество е направено обективираното в акта волеизявление;
съдържанието и характера на това волеизявление; насочеността на правния ефект и
следващите се от акта правни последици. В този смисъл обстоятелството, че
оспореният акт е формулиран като уведомление, адресирано до инспектор СДВР на
ЗПС ІІ, е ирелевантно за определянето на правната същност на акта. В случая без съмнение обективираното в
обжалвания акт волеизявление на Началника на Затвора – Стара Загора, че
осъденият М.Г.Х. може да получи една допълнителна хранителна пратка за месец април
2023 г. във връзка с подадената от него молба вх. № М-348/07.04.2023 г. за
получаване на седем допълнителни хранителни пратки, представлява волеизявление
на административен орган по см. на §1, т.1 от ДР на АПК, при упражняване на
властнически административни правомощия /по чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.15,
ал.1, т.6 във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС - за спазването на законността в
затвора и за осигуряване на условия за реализиране и упражняване правата на
осъдените/. Независимо че правото по чл.82, ал.3 от ППЗИНС възниква по силата
на закона, то упражняването му е обусловено от постановяването на акт /вкл. и
под формата на резолюция/ от Началника на Затвора или от оправомощено от него
длъжностно лице, за признаване на това право като условие за неговото
реализиране.
В този смисъл доколкото с оспорения акт на Началника на
Затвора – Стара Загора е отречено правото на Х. да получи част от заявените в
хипотезата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни хранителни пратки, по
същество този акт обективира волеизявление за отказ да бъде уважено искането на
лишения от свобода да получи пратките. Без съмнение отказът на Началника на Затвора
да признае правото на М. Х. по чл.82, ал.3 от ППЗИНС, като условие за неговото
упражняване, засяга и ограничава
претендирано от лишения от свобода право, което определя това волеизявление
като индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност по реда на АПК.
С оглед на което оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност,
е процесуално допустимо.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните,
и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
приема, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Обжалваният административен
акт е издаден от материално компетентен орган - Началника на Затвора
Стара Загора, при упражняване на нормативно регламентирани правомощия по чл.15,
ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.15, ал.1, т.6 във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС.
Относно правилното приложение на материалния закон съдът
съобрази следното:
Правото на лишените от свобода лица да получават хранителни
пратки нормативно е регламентирано в разпоредбите на чл.98, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗИНЗС и чл.82, ал.1, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС. В чл.98, ал.2, изр. първо от ЗИНЗС
е предвидено, че лишените от свобода могат да получават една хранителна пратка
месечно. Съответно в чл.98, ал.1, т.3 и ал.2, изр. второ е регламентирана
възможността за получаване на извънредна хранителна пратка в две хипотези – 1.
като самостоятелна награда /поощрение/ за подчертана дисциплинираност, за
проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни
мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност
и други положителни прояви лишените от свобода и 2. ако бъде разрешена при
ползването на свиждане или домашен отпуск. Съгласно нормата на чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС за новогодишните, коледните и великденските празници, както и за
празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени
с решение на Министерския съвет за календарната година, лишените от свобода
имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка.
Въз основа на тази нормативна регламентация
следва изводът, че правото на лишените от свобода лица да получават една
хранителна пратка месечно /по чл.98, ал.2, изр. първо от ЗИНЗС/ и правото им да
получат по една допълнителна хранителна за пратка за новогодишните, коледните и
великденските празници, както и за празниците на регистрираните в РБългария
религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната
година /по чл. 83, ал.2 от ППЗИНЗС/, възникват по силата на закона - законът
определя субектите на правата и основанията за тяхното възникване.
В конкретния случай с подадената от М.Х. молба с вх. рег. №
М-348 от 07.04.2022г. до Началника на Затвора - Стара Загора е заявено искане
за упражняване на претендирано право по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС за получаване от
лишения на свобода на общо седем допълнителни хранителни пратки през м. април 2023 г. – за седем празника през м. април
на регистрираните в РБългария религиозни общности, обявени с решение на МС за
календарната 2023 година. С оспорения отказ е отречено заявеното от Х. право на
допълнителна хранителна пратка за шест празника на религиозни общности през м. април
2023 г. Признато е правото на л.св.Х. да получи една допълнителна хранителна
пратка във връзка с религиозен празник Рамазан байрям, който се празнува на 20 и
21.04 април от изповядващите Мюсюлманското вероизповедание.
С Решение № 931/24.11.2023г. на Министерски съвет на
РБългария са определени дните от 2023 г.
за религиозни празници на вероизповеданията, различни от Източноправославното.
Съгласно посоченото решение през м. април празници имат следните регистрираните
в РБългария религиозни общности /извън Източноправославното вероизповедание/ - Католическо
вероизповедание /на 10.04.2023 година втория ден на Великден/, Мюсюлманското
вероизповедание /на 20 и 21.04.2023 – Рамазан
байрям/, Религиозната общност на евреите в България /на 6 април – Песах/, Арменската
апостолическа православна църква /на 09 април – Рождество Христово, Свидетелите
на Йехова/ на 04.04. – възпоминание на смъртта на Исус Христос/ и Бахайската
общност в България /на 21 април – Ревзан/. За шест от посочените празници,
както и за събота 29.04.2023 г., определена от жалбоподателя като празник на
адвентистите от седмия ден, л.св. М.Х. е заявил искане на основание чл.82, ал.3
от ППЗИНЗС да получи през месец април 2023г. по една допълнителна хранителна
пратка.
Без съмнение словесната формулировка на разпоредбата на
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС не съдържа ограничение относно броя регистрирани в
РБългария вероизповедания, които едно лишено от свобода лице може да изповядва,
за да има право на допълнителна хранителна пратка за дните на религиозни
празници на съответното вероизповедание. При тълкуване съдържанието на правната
норма /както граматическо, така и логическо/ обаче се налага извод, че
получаването на допълнителна хранителна пратка се свързва с възможността
лишените от свобода, изповядващи вероизповедание, различно от източноправославното,
да отбележат съответния религиозен празник, който има пряко съответствие с
честването на Нова година, Коледа и Великден от християните. Да се приеме, че
л.св., принадлежащи към религиозна общност, различна от източноправославната,
имат право на допълнителна хранителна пратка за всички религиозни празници,
определени в Решение № 931/ 24.11.2022 г. на МС, означава те да се поставят в
привилегировано отношение спрямо л.св., изповядващи официалната религия в
Република България – Източно православие /доколкото за тях разпоредбата на
чл.82, ал.3 ППЗИНЗС предвижда право на допълнителна пратка само за три
празника/, каквато категорично не може да бъде целта на закона.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че оспореният отказ, обективиран в
уведомление от 12.04.2023г. на Началника на Затвора-Стара Загора, да бъде
признато правото и да бъде уважено искането на л.св. М.Х. да получи на
основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни хранителни пратки през м. април
2023г., за празника Втория ден на Великден на Католическата църква, честван на
10.04.023 година, Песах, честван на 06.04.2023 година от еврейската религиозна
общност, Възкресение Христово, чествано на 09.04.2023 година от Арменската апостолическа
църква, „Възпоминание на смъртта на Исус Христос“, честван на 04.04. от
Свидетелите на Йехова /посочен в т.1,3. 4,
5 от подадената от лишения от свобода
молба с вх. рег. № М-348 от 07.04.2022г/, които празници са еквивалентни
на
чествания от християните празник Великден, се явява незаконосъобразен и следва
да бъде отменен. Съответно отказът на Началника на Затвора-Стара Загора да
признае правото и да разреши на лишения от свобода М.Х. да получи допълнителна
хранителна пратка през м. април 2023г. на основание чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС, за празниците, посочени в т.6 –
за Ревзан, празнуващ се на 21.04.2023 г. от религиозната общност на Бахаите, в молба
с вх. рег. № М-348 от 13.09.2022г., е постановен в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби и жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По отношение на заявеното от Х. искане за получаване на
допълнителна хранителна пратка за празник на Църквите на адвентистите от седмия
ден, следва да се отбележи, че за разлика от религиозните празници на
останалите вероизповедания, с посоченото по-горе Решение № 931/24.11.2022г. на
Министерски съвет на РБългария, празниците на Църквите на адвентистите от
седмия ден не са определени като дни /дати/. Определените като празници шест
съботни дни за календарната 2023 г., е единствено за лицата, които според
трудовото или служебното им правоотношение са задължени да работят в тези дни. В този смисъл няма обявен с решение на
Министерски съвет религиозен празник на Църквите на адвентистите през м. април 2023 г., поради което за Х. не е възникнало право на допълнителна
хранителна пратка по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС по направеното искане по т.7 от
подадената от лишения от свобода молба от 07.04.2023 г. Ето защо и в тази част
обжалваният отказ на Началника на Затвора – Стара Загора се явява правилен и
законосъобразен.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Г.Х. с адрес ***, отказ, обективиран в уведомление от 12.04.2023
г. на Началника на Затвора - Стара Загора, в
частта му, с която е отказано да бъде уважено искането на лишения от
свобода М.Х. да получи на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни
хранителни пратки през м. април 2023 г.,
за празници на регистрирани в РБългария религиозни общности, обявени с
решение на Министерския съвет за календарната година, посочени в т.1 /Вторият
ден на Великден, празнуващ се на 10.04.2023 г. от Католическата църква, в т.3 /Песах,
празнуван на 06.04.2023 година от религиозната общност на евреите, в т.4 „Възкресение Христово, празнуващ се на
09.04.2023 г. от Арменската апостолическа църква; в т.5 /Възпоминанието на
смъртта на Исус Христос, празнуващ се на 04.04 от Свидетелите на Йехова/ от
подадената от М.Х. молба с вх. рег. № М-348 от 07.04.2023г., като
незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Х. с адрес *** в частта й по оспорването на отказ,
обективиран в уведомление от 12.04.2023г. на Началника на Затвора-Стара Загора,
да бъде уважено искането на лишения от свобода М.Х. да получи на основание
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни хранителни пратки през м. април 2023г., за
празниците, посочени в т.6 /за Резван, празнуващ се на 21.04.2023 г. от
религиозната общност на Бахаите и в т.7 /за събота 29.04.2023г., като един от
шестте съботни дни, празнуващи се от църквите на адвентистите от седмия ден/,
от подадената от М.Х. молба с вх. рег. № М-348 от 07.04.2023г., като
неоснователна.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: