№ 161
гр. Варна, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110107302 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
С. А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, чрез процесуалния му представител – юрк.
Николета Матева, срещу Г. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Любен
Каравелов” № 16, ет. 1, ап. 2, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 790.12 лв., представляваща дължима
главница по сключения между страните Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-14289743/19.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата
167.12 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода 20.04.2017 г. –
20.06.2018 г., сумата 225.64 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 20.05.2017 г. – 12.03.2020 г., както и сумата 20.85 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода 14.07.2020 г. – 16.10.2020г., които суми са предмет на
заповед № 262515/22.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 13618/2020 г. по описа на ВРС, LIII състав.
В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 30.06.2022 г. ищецът БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА
1
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България излага, че с договор за потребителски
паричен кредит от 19.12.2016 г. е отпуснал на ответника Г. М. Н. паричен кредит в общ
размер от 886.40 лв. Поддържа, че е изпълнил задълженията си по кредита, като усвояването
на посочената сума ответникът е удостоверил с полагането на подписа си в договора
/съгласно поле „Удостоверение на изпълнението“ на последна страница от договора/.
Посочва, че съгласно чл. 3 вр. чл. 4 от договора за кредитополучателя е възникнало
задължението да погаси заема на 18 месечни вноски – всяка по 63.89 лв., които вноски
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването, съгласно уговорените
годишен процент на разходите – 47.05 % и годишен лихвен процент – 34.63 %. Твърди, че
ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.04.2017г., като към тази
дата са погасени 3 месечни вноски. Поддържа, че вземанията по кредита са станали
изискуеми в пълен размер, на основание чл. 5 от договора, предвид неплащането на две или
повече месечни вноски. Твърди, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 20.05.2017 г.
Посочва, че е изпратил покана за доброволно изпълнение до ответника, в която изрично е
обявил вземането си за изискуемо и е поканил длъжникът да го изпълни. Счита, че тази
покана е връчена на длъжника на 14.09.2017 г. при условията на фингирано връчване по чл.
14, ал. 2 ЗПК вр. с чл. 7 от договора. Посочва, че във вземането за главница е включена и
такса ангажимент. Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 13618/2020 г. по описа на ВРС, LIII
състав, за дължимите му от ответника суми. Поддържа, че е предявил иск за установяване на
вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, предвид дадените от съда указания в този
смисъл. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В условията на евентуалност предявява осъдителен иск за вземанията си, в случай че
установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост
на кредита.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. М. Н., чрез
назначения му особен представител – адв. В. Т.. Поддържа становище за неоснователност на
предявените искове. Счита, че в случая е изтекла предвидената в закона 5-годишна
погасителна давност относно претендираните вземания, поради което моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.01.2023 г. ищецът
депозира нарочна молба, в която поддържа становище за основателност на предявените
искове и моли същите да бъдат уважени.
Ответникът се представлява от назначения особен представител – адв. В. Т., която
поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 13618/2020 г. по описа на ВРС, LIII
състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните
искове. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в изпълнение на
дадените от съда указания с разпореждане от 16.05.2022 г. заявителят е депозирал искова
молба в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът при условията
на пълно и главно доказване да установи следните обстоятелства: наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по сключен Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-14289743/19.12.2016 г.; че кредитополучателят е усвоил главницата по
договора за потребителски кредит; че са настъпили предпоставките съгласно договора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем; че е уведомил надлежно ответника за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем; изискуемостта на вземането за главница и
възнаградителна лихва, както и техния размер; изискуемостта на претендираното
обезщетение за забава и неговия размер
По делото не е спорно, а и от представения договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-14289743/19.12.2016, се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
в качеството му на кредитор, е предоставило в заем на Г. М. Н. - кредитополучател, сумата
800 лв., срещу насрещното задължение същият да върне заетата сума, при лихвен процент
от 34.63 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 47.05 %. Наред с това,
кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора застрахователна премия от 86.40
лв. за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ и такса ангажимент от 28 лв. Общата
дължима сума по договора, в това число и възнаградителната лихва, е отразена в размер на
1150.02 лв., платима на 18 равни месечни вноски в размер на 63.89 лв. всяка, при първа
погасителна вноска с падеж 20.01.2017 г., съгласно приложения към договора погасителен
план.
Според договора /последен абзац – л. 20 от делото/, с подписване на същия клиентът
потвърждава, че е получил пълния размер на уговорения кредит. Предвид цитираната клауза
и доколкото договорът е подписан от ответника и подписът му не е оспорен в настоящото
производство, съдът приема, че сумата от 800 лв. е изцяло усвоена.
В производството обаче, въпреки дадените ясни и конкретни указания от съда,
ищецът не ангажира доказателства, установяващи обстоятелството, че предсрочната
изискуемост по договора за кредит е надлежно обявена на ответника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Изложени са само твърдения, че
доколкото кредитополучателят не е открит на декларирания от него в договора за кредит
3
адрес, то следва да се приеме, че поканата за доброволно изпълнение, с която кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, е получена от длъжника на 19.09.2017 г. при условията на
фингирано връчване по чл. 14, ал. 2 ЗПК вр. чл. 7 от договора. Следва да се отбележи, че към
исковата молба дори не е приложена твърдяната изпратена покана за доброволно
изпълнение до ответника. Ето защо и само на това основание не може да се направи
обоснован извод, че кредитополучателят е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост
на кредита. Още повече, че фингираното връчване на поканата в настощия случай не може
да бъде зачетено като редовно.
Отделно от посоченото следва да се отбележи и обстоятелството, че крайният падеж
на плащанията по договора за кредит е 20.06.2018 г., поради което и на това основание
съдът приема, че в случая са дължими и изискуеми всички вземания по процесния кредит
/към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
27.10.2020 г. задълженията по кредита са били изискуеми изцяло/.
По изложените съображения съдът намира, че установителните претенции за
главница и възнаградителна лихва са доказани по основание.
От страна на особения представител на ответника е направено възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията, което обаче съдът намира за неоснователно по следните
съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК /едномесечния срок за
предявяване на иска/, какъвто именно е и настоящият случай. Настоящото производство е
своеобразно продължение на заповедното такова, последното образувано на 27.10.2020 г.,
много преди да изтече 5-годишния давностен срок за погасяване на вземанията, отчитайки
датата на твърдяната пропусната втора месечна вноска – 20.05.2017 г. Подадената искова
молба на 07.06.2022 г. цели именно установяване съществуването на вземанията, за които е
издадена и съответната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което и доколкото
същата е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, както вече беше посочено по-горе в
изложението, то следва да се приеме, че искът е предявен, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.10.2020 г., тоест преди изтичане на погасителната давност за
процесните вземания.
По отношение на размера на исковите претенции следва да се отбележи, че
особеният представител не оспори претендираните от ищеца суми, поради което и съдът не
допусна исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, която да установи конкретните
дължими размери на главницата и възнаградителната лихва. Ето защо съдът намира, че
исковете са основателни в заявените от кредитодателя размери и същите следва да бъдат
уважени изцяло. Основателна в тази връзка е и претенцията за присъждане на законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 27.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на исковете за обезщетение за забава върху главницата за периода
4
20.05.2017 г. – 12.03.2020 г. и 14.07.2020 г. – 16.10.2020 г., отчитайки обявеното в страната
извънредно положение и забраната за начисляването на такива задължения, съдът намира
следното: Както бе посочено и по-горе в изложението, предсрочната изискуемост на
кредита не е надлежно обявена на ответника. Ето защо е необходимо коректно
преизчисляване на дължимите суми с оглед на заявения период на претендираното
обезщетение за забава, като се съобрази приложения към договора погасителен план и
размера на главницата, подлежаща на погасяване с всяка отделна вноска, съответно периода
на забавата за всяка конкретна главница. За целта съдът използва програмния продукт Апис
Финанси. Следва да се отбележи, че с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, забавата
настъпва след определения ден на задължението, тоест обезщетението за забава е дължимо
от деня, следващ падежа на всяка падежирала главница, но не по-рано от началната дата на
претенцията – 20.05.2017 г. Конкретните изчисления са както следва:
Главница,
подлежаща за
Падежна датапогасяване Дължима сума /лихва/ в
съслв.
Период на олихвяване
съответната
вноска
в лв.
20.04.2017 г.41.7020.05.2017г. – 12.03.2020г.11.91
14.07.2020г. – 16.10.2020г.1.10
20.05.2017 г.42.9021.05.2017г. – 12.03.2020г.12.24
14.07.2020г. – 16.10.2020г.1.13
20.06.2017 г.44.1421.06.2017г. – 12.03.2020г.12.22
14.07.2020г. – 16.10.2020г.1.16
20.07.2017 г.45.4121.07.2017г. – 12.03.2020г.12.18
14.07.2020г. – 16.10.2020г.1.20
20.08.2017 г.46.7221.08.2017г. – 12.03.2020г.12.14
14.07.2020г. – 16.10.2020г.1.23
20.09.2017 г.48.0721.09.2017г. – 12.03.2020г.12.08
14.07.2020г. – 16.10.2020г.1.27
20.10.2017 г.49.4621.10.2017г. – 12.03.2020г.12.02
14.07.2020г. – 16.10.2020г.1.31
20.11.2017 г.50.8821.11.2017г. – 12.03.2020г.11.92
14.07.2020г. – 16.10.2020г.1.34
20.12.2017 г.52.3521.12.2017г. – 12.03.2020г.11.83
14.07.2020г. – 16.10.2020г.1.38
20.01.2018 г.53.8621.01.2018г. – 12.03.2020г.11.70
14.07.2020г. – 16.10.2020г.1.42
20.02.2018 г.55.4221.02.2018г. – 12.03.2020г.11.56
14.07.2020г. – 16.10.2020г.1.46
5
20.03.2018 г.57.0221.03.2018г. – 12.03.2020г.11.45
14.07.2020г. – 16.10.2020г.1.50
20.04.2018 г.58.6621.04.2018г. – 12.03.2020г.11.28
14.07.2020г. – 16.10.2020г.1.55
20.05.2018 г.60.3621.05.2018г. – 12.03.2020г.11.11
14.07.2020г. – 16.10.2020г.1.59
20.06.2018 г.62.0921.06.2018г. – 12.03.2020г.10.87
14.07.2020г. – 16.10.2020г.1.64
Видно от тези изчисления, дължимото обезщетение върху главницата по договора за
кредит за периода 20.05.2017 г. – 12.03.2020 г. възлиза на сумата 176.51 лв., а за периода
14.07.2020 г. – 16.10.2020 г. – 20.28 лв. До тези размери исковете са основателни и следва да
бъдат уважени. За разликата над 176.51 лв. до претендираните 225.64 лв. и за разликата над
20.28 лв. до претендираните 20.85 лв. исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Доколкото в производството е съобразено обстоятелството, че крайният падеж на
договора за кредит е настъпил преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което и вземанията по него са изцяло изискуеми, съдът
приема, че не са налице предпоставките за разглеждане на предявените в условията на
евентуалност осъдителни претенции и съдът не дължи произнасяне по същите.
Предвид изхода на спора и направеното от ищеца искане за присъждане на разноски,
съдът намира следното:
В заповедното производство ищецът претендира разноски в общ размер от 75 лв. /за
държавна такса – 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв./, така както са посочени
и в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. След извършените изчисления съдът
приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 71.90 лв.,
съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира разноски за държавна
такса /175 лв./, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер /100 лв./ и депозит за
особен представител /300 лв./. С оглед крайния изход на делото, съдът приема, че от общо
дължимите в производството разноски – 575 лв. в полза на страната следва да бъдат
присъдени такива в размер на 551.26 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно
с уважената част от предявените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Любен Каравелов” № 16, ет. 1, ап. 2, дължи на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА
6
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, сумата 790.12 лв.
/седемстотин и деветдесет лева и дванадесет стотинки/, представляваща дължима
главница по сключения между страните Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-14289743/19.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до окончателното й изплащане;
сумата 167.12 лв. /сто шестдесет и седем лева и дванадесет стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва, дължима за периода 20.04.2017 г. – 20.06.2018 г.; сумата 176.51 лв.
/сто седемдесет и шест лева и петдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 20.05.2017 г. – 12.03.2020 г., както и сумата 20.28 лв.
/двадесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 14.07.2020 г. – 16.10.2020 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, които
суми са предмет на заповед № 262515/22.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 13618/2020 г. по описа на ВРС, LIII състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 176.51 лв. до претендираните 225.64 лв.
/обезщетение за забава за периода 20.05.2017 г. – 12.03.2020 г./ и за разликата над 20.28 лв.
до претендираните 20.85 лв. /обезщетение за забава за периода 14.07.2020 г. – 16.10.2020 г./.
ОСЪЖДА Г. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Любен Каравелов” №
16, ет. 1, ап. 2, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. №
*********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 14, сумата 71.90 лв. /седемдесет и един лева и деветдесет стотинки/,
представляваща сторените в заповедното производство по ч. гр. д. № 13618/2020 г. по описа
на ВРС, LIII състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 551.26 лв. /петстотин
петдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7