РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на единадесети август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20241880100242 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с искова молба, подадена от
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 E, ет. 5, чрез юрк. Л. В., като
пълномощник на управителя Н. П. П., против А. М. Х., ЕГН **********, с
адрес: *****. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след
подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, като ищецът го е
инициирал, за да може установи съществуването на вземането си. Във
възражението не е посочен номерът на делото, образувано по заявлението по
чл. 410 от ГПК, но е посочен номерът на съобщението, с което е изпратена на
длъжника, издадената по същото дело заповед за изпълнение и неговата дата,
поради което съдът намира, че е ясно срещу коя заповед за изпълнение е
подадено възражението. Искът е положителен установителен и се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 09.11.2023 г. По
постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 61892/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 55 състав, което с Определение от 16.11.2023 г. е
прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд Своге. В резултат на
това, е образувано ч.гр.д. № 1/2024 г. по описа на Районен съд Своге и е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с
№ 1 от 02.01.2024 г. за сумата от 1 100 лева – главница по Договор за паричен
заем кредирект № 776173 от 05.12.2022 г., заедно със законната лихва върху
1
главницата считано от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
166,70 лева – възнаградителна лихва за период от 05.12.2022 г. до 05.06.2023
г., сумата от 662,60 лева – договорна неустойка за период от 05.12.2022 г. до
05.06.2023 г., сумата от 102,31 лева – законна лихва за забава за период от
01.03.2023 г. до 01.09.2023 г., сумата от 135,00 лева – разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането, дължими и неплатени за период от
12.01.2023 г. до 01.09.2023 г., сумата 192,93 лева – неустойка за забава,
начислена еднократно на 05.04.2023 г., както и държавна такса в размер на
47,19 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260,00 лева.
С исковата молба се иска от съда да бъде признато за установено, че
ответницата А. М. Х., дължи на ищеца „Сити Кеш“ ООД сумата от 1 100 лева
– главница по Договор за паричен заем кредирект № 776173 от 05.12.2022 г.,
заедно със законната лихва върху главницата считано от 09.11.2023 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 1 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1/2024
г. по описа на Районен съд Своге. Претендира се присъждане на разноските,
направени в заповедното и в настоящото производство.
За останалата част от сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, искове не са предявени, поради което същата подлежи на
обезсилване в тези й части.
От страна на ответника е подаден писмен отговор, с който предявеният
иск се оспорва по основание и размер. Оспорват се представените с исковата
молба документи, без да е посочено в какво точно се изразява оспорването им,
като въпреки дадените й за това указания, ответницата не отстрани
нередовността на извършеното от нея процесуално действие, поради което
същото се смята за неизвършено, на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК.
В открито съдебно заседание страните не изпращат представители, а
пълномощникът на ищеца с писмени молби подробно аргументира тезите си.
По делото са събрани писмени доказателства, които не са оспорени от
страните и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието
заключение също не е оспорено от страните, като съдът го кредитира като
логично, безпротиворечиво и компетентно изготвено.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата
искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на
страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1/2024 г. по описа на Районен съд Своге, се
установява, че въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1 от 02.01.2024 г.
с която е разпоредено длъжникът А. М. Х. да заплати на ищеца в настоящото
производство сумата от 1 100 лева – главница по Договор за паричен заем
кредирект № ** от 05.12.2022 г., заедно със законната лихва върху главницата
считано от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 166,70 лева –
възнаградителна лихва за период от 05.12.2022 г. до 05.06.2023 г., сумата от
662,60 лева – договорна неустойка за период от 05.12.2022 г. до 05.06.2023 г.,
сумата от 102,31 лева – законна лихва за забава за период от 01.03.2023 г. до
2
01.09.2023 г., сумата от 135,00 лева – разходи за събиране на вземането поради
забава в плащането, дължими и неплатени за период от 12.01.2023 г. до
01.09.2023 г., сумата 192,93 лева – неустойка за забава, начислена еднократно
на 05.04.2023 г., както и разноски по делото за държавна такса в размер на
47,19 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260,00 лева.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е оспорил заповедта за
изпълнение. Поради това, с определение от 02.04.2024 г., заповедният съд е
указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да
предяви иск за установяване на вземанията си, като довнесе дължимата
държавна такса.
Съобщението с указания за възможността за предявяване на
установителните искове е получено от ищеца на 03.04.2024 г., като ищецът е
упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен
срок е предявил на 10.04.2024 г. настоящят иск за установяване със сила на
пресъдено нещо на вземането си за сумата от 1 100 лева – главница по
договора. Както се посочи по-горе, за останалите суми, за които е издадена
заповедта за изпълнение, искове не са предявени, поради което същата
подлежи на обезсилване в тези й части.
Между „Сити Кеш“ ООД – заемодател и ответника – заемател
(потребител) е сключен Договор за паричен заем кредирект № 776173 от
05.12.2022 г., който е представен по делото и по силата на който от
заемодателя е предоставена на заемателя сумата от 1 100 лева, която е
следвало да бъде върната от последния на шест месечни погасителни вноски,
последната от които с падеж 05.06.2023 г. От приетото по делото заключение
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитът по процесния
договор е усвоен изцяло на 05.12.2022 г. от ответната страна, като за
погасяване на задълженията по договора след неговото сключване не са
извършвани никакви плащания от заемателя по договора.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по
делото въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, които са напълно
непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
За да се уважи предявеният иск, то ищецът следва да докаже фактите,
които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. съществуването на
вземането, размера му и неговата изискуемост – наличието на валиден
договор за кредит, явяващ се основание на поетото от ответника задължение,
предоставяне на сумата по кредита на ответника, както и изискуемостта на
задължението (настъпване на падеж на вземането). Съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи, поради което принципно в тежест на
ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към процесния договор за
потребителски кредит императивните законови изисквания, както и че
клаузите на договора са индивидуално договорени, но в настоящия случай се
претендира единствено чистата стойност на кредита, която потребителят
връща и когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен
(чл. 23 от ЗПК). В Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на I
3
т.о. на ВКС е прието, че при установена от съда недействителност на договор
за потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск на
договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с
решението си съдът следва да установи, на основание чл. 23 от ЗПК,
дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до
размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по
кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да
бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 от ЗЗД. Същото е
относимо и за предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК. Ето защо,
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор е неотносимо
обстоятелство относно задължението на съответния потребител да върне на
предоставената в заем главница. В случая от събраните по делото
доказателства се установява, че сумата от 1 100 лева – главница по договора за
кредит е предоставена от ищеца на ответната страна, която не я е върнала в
предвидения в договора срок за това, а и до настоящия момент. При това
положение, основанието на предявения положителен установителен за сумата
от 1 100 лева – главница по процесния договор е доказано, както и размерът
му, съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, поради което исковата претенция следва да бъде уважена ицзяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по
производството, както следва: 28,60 лева – платена държавна такса; 400,00
лева – внесен депозит за ССЕ и 120 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния
интерес, процесуалната активност и степента на фактическа и правна
сложност на делото или общо – в размер на 548,60 лева.
Съгласно задължителната съдебна практика – т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да заплати на ищеца и направените от последния разноски в
заповедното производство (307,19 лева), които според установената част от
вземанията са в размер на 143,21 лева.
От А. Х. не са претендирани разноски за заповедното производство,
поради което такива не следва да й бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. М. Х., ЕГН
**********, с адрес: *****, че същата дължи на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115 E, ет. 5, представлявано от управителя Н. П. П.,
сумата от 1 100 лева – главница по Договор за паричен заем кредирект №
776173 от 05.12.2022 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано
от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед
4
№ 1 от 02.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 1/2024 г. по описа на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА А. М. Х., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 E, ет. 5, представлявано от управителя
Н. П. П., сумата от 548,60 лева, представляваща направени разноски по гр.д.
№ 242/2024 г. по описа на Районен съд Своге, както и сумата от 143,21 лева,
представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 1/2024 г. по описа на
Районен съд Своге, според установената част от вземанията.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, Заповед № 1 от
02.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1/2024 г. по описа на Районен съд Своге, в частите й за
сумата от 166,70 лева – възнаградителна лихва за период от 05.12.2022 г. до
05.06.2023 г., за сумата от 662,60 лева – договорна неустойка за период от
05.12.2022 г. до 05.06.2023 г., за сумата от 102,31 лева – законна лихва за
забава за период от 01.03.2023 г. до 01.09.2023 г., за сумата от 135,00 лева –
разходи за събиране на вземането поради забава в плащането, дължими и
неплатени за период от 12.01.2023 г. до 01.09.2023 г. и за сумата 192,93 лева –
неустойка за забава, начислена еднократно на 05.04.2023 г.
Решението, в тази си част има характер на определение и подлежи на
обжалване, с частна жалба, пред Софийския окръжен съд – в едноседмичен
срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 1/2024 г. по описа на Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5