Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.423 от ГПК. Делото е образувано по подаденото от адвокат К. С.-ВТАК, в качеството му на пълномощник на Г. И. Г. възражение срещу Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на 30.05.2014 г. по ч.гр.д.№1656/2014 г. по описа на В. районен съд.В подаденото от него възражение адвокат Станчев твърди, че атакуваната от него заповед не е редовно връчена на Г. И. Г..Същият през месец юни,2014 г. временно не е пребивавал на постоянния си адрес, тъй като е работил в село Б. п., П. област.Твърди, че В. районен съд, в нарушение на процедурата за връчване на съобщението и заповедта за изпълнение е предприел обявяване чрез залепване на уведомление. Посочва, че майката на Г. И. Г. е отишла в съда и без пълномощно е получила съдебните книжа, но не ги е предала на своя син Г. И. Г..Моли съда да приеме възражението за подадено в срок ,поради временното отсъствие на Г. И. Г. от адреса, непозволяващо му да направи възражението в срок по независещи от него причини.Моли да бъда спряно изпълнението на атакуваната от него заповед за изпълнение.Претендира разноски. В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор, подаден от адвокат Н.Н.-ВТАС, в качеството й на пълномощник на „ТУ Б. Р. Е.” Е..В него адвокат Н. оспорва твърденията на адв. С.във възражението.Сочи, че не са допуснати никакви нарушения при връчването Ýа атакуваната заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на 30.05.2014 г. по ч.гр.д.№1656/2014 г.- по описа на ВТРС, при което не са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.423,ал.1, т.2 от ГПК.Моли възражението да бъде оставено без уважение.Претендира разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: Великотърновският районен съд по подадено от „Ту Б. Р. Е.” Е. гр.В.Т. заявление е издал на основание чл.410 от ГПК Заповед №... /30.05.2014 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№..../2014 г. по описа на ВТРС.По силата на издадената заповед длъжникът Г. И. Г., с ЕГН * от гр.В.Т.,ул.”С. В.” №8-Д следва да заплати на заявителя сумата от 390,00 лв,представляващи незаплатена стойност по фактура №27/08.05.2014 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото в общ размер на 175 лв.Съобщението заедно със заповедта е връчено на длъжника по реда на чл.47,ал.1 от ГПК чрез залепване на уведомление, тъй като лицето не е намерено на посочения адрес, а по данни на съседи то се намира в чужбина.Разпореждането за този начин а връчване е от 10.06.2014 г.На 11.06.2014 г. е залепено уведомлението с указание за задължението на длъжника да се яви в двуседмичен срок, считано от тази дата в районния съд В. Т. за да получи съобщението по ч.тр..№1656/2014 г. заедно приложените книжа.На следващия ден- 12.06.2014 г.,видно от материалите по заповедното производство, съобщението е било редовно връчено на майката на длъжника Бонка Лечева Петрова, със задължение тя да го предаде на длъжника, което е удостоверено от връчителя. В законоустановения двуседмичен срок не е постъпило възражение от длъжника срещу заповедта. Видно от подаденото възражение от адв. С. до Окръжен съд В. Т., длъжникът към датата на връчване на съобщението на майката- 12.06.2014 г. не е бил в чужбина, а в Б. , в село Б. п., П. област, където е работел временно по скючен от него договор. По негово твърдение майка му е отишва в съда и получила книжата по делото, но не му ги е предала.Към датата на залепване на уведомлението-11.06.2014 г. той все още е бил в това село на работа и е отсъствал от адреса.Завърнал се е на 10.07.2014 г. когато узнал за заповедта. Настоящата инстанция приема, че подаденото възражение е в едномесечния срок по чл.423,ал.1 от ГПК и следва да бъде допуснато до разглеждане по този ред. Разгледано по същество, то е неоснователно,тъй като не е налице нито една от сочените в него хипотези на чл.423,ал.1, т.1 и 2 от ГПК. Първата хипотеза очевидно не е налице, тъй като на 12.06.2014 г., видно от данните по заповедното производство, на майката на длъжника Б. П., е връчено съобщение заедно с копие от атакуваната заповед.По този начин е изпълнена надлежно процедурата по чл.46,ал.1 и 2 от ГПК. Не може да се приеме че е налице и втората хипотеза-тази по чл.423,ал.1, т.2 от ГПК, при която законът изисква наличието на двете кумулативни предпоставки, а именно: 1.заповедта да не е била връчена лично на длъжника и 2. в деня на връчването той да не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република Б.В случая е налице само първата- връчването не е било лично, а чрез майка му, която се е задължила да предаде съобщението и книжата.Без значение е дали ги е предала или не и по каква причина.Не е налице втората предпоставка – лицето да не е имало към деня на връчването обичайно местопребиваване на територията на РБ, т.е. да е било в чужбина.Видно от изложените във възражението обстоятелства, длъжникът е пребивавал към тази дата в България.По негови твърдения той се е намирал на работа в село Б.п., П. област. Съдът намира за недоказано твърдението на длъжника във възражението за ненадлежно връчване на заповедта при сочените от него две хипотези , предвидени в чл.423,ал.1, г.1 и 2 ГПК, поради което възражението не следва да бъде приемано. При този изход на делото подалият възражението длъжник Г. И. Г. следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна „Ту Б. Р. Е.” Е. направените от нея в настоящото производство разноски, възлизащи на 200 лева. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ПРИЕМА Възражение подадено от Г. И. Г. , с ЕГН *,с адрес град В. Т., ул.”С. В.”, №8-Д, против Заповед за парично изпълнение № 880/30.05.2014 г. , издадена по ч.гр.д.№1656/2014 г. по описа на Великотърновски районен съд. ОСЪЖДА Г. И. Г. , с ЕГН *,с адрес град В. Т., ул.”С. В.”, №8-Д да заплати на „Ту Б. Р. Е.”, Е.,с ЕИК ...с адрес В. Т., ул.”К.”,№4, Б.П., .7 ,представлявано от законния си представител В.К. Й., сумата 200 лв /двеста лева/ направени по настоящото дело разноски. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |