№ 21
гр. Враца, 21.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20221400200019 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на С. АС.
Б., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения
остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за
изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на
осъдения.
В съдебно заседание участието на осъдения е осигурено чрез видеоконферентна
връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата си и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Началникът на Затвора гр.Враца изразява становище за неоснователност на
молбата по съображения, че с поведението си осъденият не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното
наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава
становище за неоснователност на молбата с аргумент, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част
от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
С. АС. Б. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 4 месеца,
определено като общо на основание чл.23, ал.1 НК с определение от 12.10.2021 г., с
което е одобрено споразумение за решаване на делото по н.о.х.д. № 258/2021 г. по
описа на РС-Оряхово, за деяния по чл.343в, ал.2 и чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК.
Началото на изтърпяване на наказанието е 20.10.2021 г. Към датата на
постановяване на настоящото определение-21.01.2022 г., от това наказание осъденият
е изтърпял 3 месеца и 8 дни, от които 3 месеца и 1 ден фактически, а от работа 7 дни.
1
Остатъкът за изтърпяване е 22 дни. От изложеното е видно, че фактически е изтърпял
повече от 1/2 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70,
ал.1, т.1 НК. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за
постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства
за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка подлежат всички данни за
неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и
положително личностно развитие по време на наказанието.
Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС
сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите и начина на
мислене на осъдения Б.. Според доклада по чл.155 ЗИНЗС оценката на риска от вреди
за обществото при осъдения е в средни граници и се определя от настоящото
правонарушение и криминалното му минало, свързано с осъждане за идентично
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Като причини за извършените престъпления са
посочени ниското правно съзнание на осъдения, некритичното отношение към
предишните му криминални действия и липсата на желание за контрол върху
поведението му. Отчетено е, че предишното осъждане не е изиграло необходимия
превантивен, коригиращ и възпитателен ефект. В изготвения план за осмисляне на
престоя в затвора са поставени като цели и задачи формиране на самокритичност;
ограничаване на участието в субкултурни дейности; недопускане на дисциплинарни
наказания и включване в трудов процес.
В доклада е посочено, че по негово желание, осъденият е устроен на работа във
външна фирма с предмет на дейност – строителство, считано от 21.12.2021 г., като не
са констатирани случаи на отклонение или нарушение на трудовата дисциплина. Освен
това по време на престоя в затвора Б. не показва враждебни нагласи, нито склонност
към физическа агресия при попадане в конфликтни ситуации и не е наказван, поради
което оценката на риска от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е с
ниски стойности.
Въпреки тези положителни тенденции, сериозна проблемна зони при осъдения
остават уменията за мислене-налице е ригидност в мисловния процес и неосъзнаване
на последствията от управление на МПС без необходимата правоспособност за това. В
доклада е посочено, че въпреки проведените корекционни мероприятия, осъденият е
със слаба критичност към криминалното си поведение, със самооправдателни нагласи
и е склонен системно да повтаря едни и същи грешки, което сочи на неустойчивост в
нагласите за промяна на досегашния начин на живот. Залегнала е и констатацията, че
Б. е предразположен към създаването на критични ситуации в движението по
пътищата, а вероятността от извършване на ПТП се увеличава многократно, поради
незнанието на правилата за движение.
Планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем, с оглед на което е предложено
корекционната работа с осъдения да продължи до края на присъдата с цел изграждане
на по-трайна мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването му.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият Б. все още
не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно
освобождаване.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения
е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са
еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира
причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки
2
впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на
пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с
процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за
извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият С.Б. не е дал убедителни
доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от
вреди за обществото е непроменен в границите на среден, което на фона на осъждането
му в миналото сочи на реалистична прогноза за голяма вероятност от криминален
рецидив и причиняването на вреди. Липсват и доказателства за трайна промяна на
личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият продължава да е
слабо критичен към извършените престъпления и е с неустойчива нагласа за промяна
на досегашния си начин на живот. Участието в трудовия процес и примерното
поведение, което демонстрира при престоя в затвора навеждат на извод, че е налице
известна положителна тенденция в развитието му, но тези положителни прояви не са
достатъчни за извод за настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за
неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че
няма да има каквито и да е противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият Б. не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си
поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага
достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно
позитивно променена личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и
мисленето говорят, че при него съществува риск от бъдещо противоправно поведение.
С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на С.Б. следва да продължи
процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до
края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да
започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за
условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият С.Б. е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче
втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за
поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. АС. Б., роден на *** г. в
гр.Оряхово, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН
*** да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от
наказанието от 4 месеца лишаване от свобода, наложено му като общо по н.о.х.д. №
258/2021 г. по описа на РС-Оряхово, с остатък 22 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
3
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4