О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
НАСУФ ИСМАЛ – мл. с.
като разгледа докладваното от съдия Неделчева
въззивно гражданско дело № 2334 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК и чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молби, както следва:
1)
молба вх. № 1636/17.01.2020 г., подадена от „Полимекс груп“ ЕООД, чрез адв. К.М., в която е обективирано
искане за изменение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, както и
допълване по реда на чл. 250 от ГПК на Решение
№ 49/16.01.2020 г. по настоящото дело. Сочи се, че присъдените разноски в полза
на „Тигалан“ ООД следва да бъдат редуцирани до
размер, съответстващ на неуважената част от жалбата. Претендира се присъждане
на такива в полза на молителя пропорционално на отхвърлената част от жалбата. В
молбата се излагат доводи, че съдът не се е произнесъл изричен диспозитив относно неуважената част от
частната жалба, с която е сезиран съда.
В срока по чл. 248, ал. 2 и чл. 250, ал. 2 от ГПК, насрещната страна „Тигалан“ ООД, чрез адв. Д.В., изразява становище за неоснователност на
молбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
2) молба вх. № 3530/03.02.2020 г., подадена от „Тигалан“
ООД, чрез адв. Д.В., с искане да бъде изменено в
частта за разноските постановеното Решение № 49/16.01.2020 г. по настоящото
дело като допълнително бъдат присъдени такива в полза на молителя в размер на
25,00 лева, представляващи платена държавна такса.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна „Полимекс
груп“ ЕООД, чрез адв. К.М.,
изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбите, настоящият състав съобрази:
В производството по настоящото дело, Варненският
окръжен съд е бил сезиран с жалба на “ТИГАЛАН" ООД, със седалище гр.Варна, ЕИК
*********, против Постановление от 05.12.2019 г. по Изпълнително дело №
20197170400662 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, peг.
№ 717, с район на действие ВОС, с което е отхвърлено искането му за намаляване
на размера на адвокатско възнаграждение на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с
чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В евентуалност, и ако съдът приеме, че на взискателя
се дължи възнаграждение за водене на изп.дело до см.
на чл. 10, т. 2, предложение последно от Наредба №1/09.07.2004г., то жалбоподателят
възразява, че адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв. е прекомерно. Позовава
се на разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., като счита, че според чл.7, ал.2, т.2 от
същата върху сумата от 2068,18 лева се дължи 1/2 от съответния размер по чл.7, ал.2 от Наредбата, т.е. 187.38 лева.
Решение
№ 49/16.01.2020 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е
отменил по жалба на длъжника “ТИГАЛАН" ООД, със
седалище гр.Варна, ЕИК *********
Постановление за разноски от 05.12.2019 г. на ЧСИ, по изп.
Дело №№20197170400662/19г. по описа на ЧСИ Р. Тодорова, с което в полза на взискателите са определени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лева, в частта му за разликата над 240.00
лева до приетия от чси размер от 600лв., на основание чл.78 ал. 5 ГПК вр. чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е присъдил разноски в
полза на “ТИГАЛАН" ООД, със седалище
гр.Варна и адрес на управление гр.Варна,
ул. «Софроний Врачански» № 6, ет. 2, офис 2, ЕИК ********* в размер
на 200.00 лв., на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
Молбата на „Полимекс груп“
ЕООД, чрез адв. К.М. по чл. 248 от ГПК и чл. 250 от ГПК е депозирана в законоустановения
срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Страните в производството своевременно са
направили искания за присъждане на разноски за заплатени адвокатски
възнаграждения в размер на по 200 лв., извършването на които се установява от
представени по делото договори за правна защита и съдействие (л. 4 и л. 12).
Настоящият състав на ВОС, приема за неоснователно
направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна, доколкото същото не надвишава
предвидения минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, в полза на въззивника се следват разноски за
производството, съразмерно на основателната част от жалбата, възлизащи в размер
на 174,49 лв., а на въззиваемата страна, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на неоснователната част от жалбата, възлизащи
в размер на 25,51 лв.
По изложените съображения молбата на „Полимекс груп“ ЕООД, чрез адв. К.М., в
частта, с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта
за разноските е основателна.
Съгласно чл. 250,
ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не
се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от
страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това
процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се
произнесе по част от спорния предмет. В конкретния случай не е налице непълнота
на съдебния акт, тъй като съдът се е произнесъл по целия спорен предмет.
С
оглед гореизложеното, съставът на ВОС се е произнесъл по цялото предявено
искане от жалбоподателя, поради което молбата на „Полимекс
груп“ ЕООД в частта, с която се иска допълване на
постановеното по делото решение по реда на чл. 250
от ГПК следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Молбата на Тигалан“ ООД, чрез адв.
Д.В. по чл. 248 от ГПК е депозирана в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е недопустима по следните съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските, най-късно до приключване на
последното заседание на съответната инстанция, като в противен случай няма
право да иска изменение на решението в частта за разноските. Съгласно т. 9
от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските,
когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, е недопустима.
В настоящия случай, в срока по чл. 80 от ГПК въззивната страна Тигалан“ ООД не е представила списък на разноските, макар да е
направила искане за присъждане на такива с жалбата си, поради което молбата й
за изменение на решението в частта за разноските е недопустима и следва
да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 49/16.01.2020 г., постановено по в. гр. дело № 2334/2019 г. по описа на ВОС, в частта му
относно разноските, като:
НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски в полза на “ТИГАЛАН" ООД, със седалище гр.Варна и адрес на управление
гр.Варна, ул. «Софроний Врачански» № 6, ет. 2, офис 2, ЕИК ********* от 200,00 лв. (двеста лева) на 174,49 лв. (сто седемдесет и
четири лева и четиридесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА “ТИГАЛАН" ООД, със седалище
гр.
Варна и адрес на управление гр. Варна, ул.
«Софроний Врачански» № 6, ет. 2, офис 2, ЕИК *********, да заплати на „ПОЛИМЕКС ГРУП" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Варна, ул. „Петко Стайнов" №12, вх. 6, ет. 2, ап. 6 сумата от 25.51 лв. /двадесет и пет
лева и петдесет и една стотинки/, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1636/17.01.2020 г., подадена от „Полимекс
груп“ ЕООД, чрез адв. К.М.,
в частта, в която е обективирано искане по реда на
чл. 250 от ГПК за допълване на Решение № 49/16.01.2020 г., постановено по в. гр.
дело № 2334/2019 г. по описа на ВОС.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 3530/03.02.2020 г., подадена от „Тигалан“ ООД, чрез адв. Д.В., с
искане да бъде изменено в частта за разноските Решение № 49/16.01.2020 г.,
постановено по в. гр. дело № 2334/2019 г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.