№ 635
гр. Пловдив , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330202197 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, депозирана от В. С. С. – законен представител на
„Омникар Рент“ ООД, действащ чрез пълномощника си адв. А.Д. против
Електронен фиш серия К, № 4373030, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с
който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4
ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
В жалбата и в откритото съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя
процесуален представител излага конкретни съображения за
незаконосъобразност на атакувания ЕФ и моли за неговата отмяна.
Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се
1
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
видно от полученото от въззиваемата страна писмо от 14.04.2021 г. /л. 19/
същата не разполага с разписка за надлежно връчване на обжалвания ЕФ.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете, че 14
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 10.01.2021г. в 11,36 ч. в гр.
Пловдив, на ул. Пазарджишко шосе 4 – ти км /Общински приют за
безстопанствени кучета/, в посока град Пловдив при максимална разрешена
скорост за движение в населено място - 50 км/ч, лек автомобил с рег. № ***
, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движел с
установена наказуема скорост 82 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 32
км/ч. Ползвател на описания автомобил е представляваното от жалбоподателя
дружество - Омникар Рент ООД.
Установеното било определено като нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за
което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.
189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 400,00 лева.
По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящата съдебна
инстанция намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност
се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на
2
чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като жалбоподателят не се е възползвал от възможността
по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и не е предоставил в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва и от
приложеното по административната преписка статично изображение, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е видно,
че регистриран ползвател на процесното МПС е именно „Омникар Рент“
ООД.
На следващо място, съдът намира, че обжалваният ЕФ е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, която разпоредба визира
задължителните реквизити, които трябва да съдържа ЕФ, като възраженията
на процесуалния представител на жалбоподателя в обратна насока не се
споделят. Така, в същия са посочени, териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението /ОД на МВР Пловдив/, мястото / гр. Пловдив, на ул.
Пазарджишко шосе 4 – ти км /Общински приют за безстопанствени кучета/
посока гр. Пловдив/, датата /10.01.2021г./, точния час на извършване на
нарушението /11:36/, регистрационния номер на МПС /***/, ползвателят, на
когото е регистрирано превозното средство / Омникар Рент ООД със законен
представител В. С. С./, описание на нарушението, а именно - с описаното в
ЕФ МПС е извършено нарушение за скорост, като фактическите признаци на
извършеното са посочени в пълнота, така че по безсъмнен и категоричен
начин да се разбере, че се касае за управление на автомобил с превишена
скорост 32 км/ч при ограничение от 50 км/ч/, нарушената разпоредба / чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП/, размерът на глобата /400 лева/, срокът, сметката и мястото на
доброволното заплащане /четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната
банкова сметка/.
В аспект на гореизложеното възражението на жалбоподателя, че в
процесния ЕФ е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
отнасящо се до липсата на ясно описание на нарушението от фактическа и
правна страна няма как да бъде споделено. В ЕФ изрично е посочено, че
3
деецът е наказан за деяние извършено в 11,36 часа на 10.01.2021 г. в гр.
Пловдив, на ул. Пазарджишко шосе 4 – ти км /Общински приют за
безстопанствени кучета/. Абсолютно същото място на извършване на
нарушението е посочено и в приложеното като доказателство по делото
статично изображение, както и в Протокола за използване на АТСС по чл. 10
от Наредбата.
В аспект на гореизложеното единствения възможен извод за настоящата
съдебна инстанция е, че установяването на нарушението е извършено в
съответствие с нормативно разписаните правила, а така също и при
използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е и ясна връзка
между процесния електронен фиш и приложеното към него статично
изображение. От Протокол за използване на АТСС се установява, че
процесното техническо средство е било позиционирано в гр. Пловдив, на ул.
Пазарджишко шосе 4 – ти км. Работата с техническото средство е започнала
на 10.01.2021 г. в 08,00 часа и е приключила в 20,00 часа на същата дата.
Именно в този времеви интервал е заснето и процесното статично
изображение от техническо средство № MD1196.
За пълнота на изложението и с оглед възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя следва да се отбележи, че с ДВ бр. 6 от
16.01.2018г. разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. беше
отменена, поради което от 16.01.2018 г. мястото за контрол с АТСС не следва
да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се
оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет
страницата на МВР, поради което липсата на тези обстоятелства не
съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
В тази връзка следва да се отбележи и че според константната практика на
Административен съд Пловдив, когато нарушението е извършено в рамките
на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на
скоростта 50 км/ч, какъвто е процесния случай, точното място на разполагане
на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява
съставомерно на цялата територия на населеното място. Точните
координати на разполагане на АТСС са правно значими само в случай, че
нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на
скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като
условие за законосъобразност на ЕФ следва да са спазени изискванията на чл.
4
8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Така изрично Решение № 658 от
08.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3825 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм.
н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
В тази връзка и предвид възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, релевирано с въззивната жалба и поддържано в открито
съдебно заседание, свързано с посочените GPS координати, съдът
допълнително държи да отбележи следното:
Съгласно чл. 6 от № 8121з-532/12.05.2015г., местата за разполагане на
техническите средства се определят съгласно критериите, посочени в същата
разпоредба. Точното местоположение на АТСС се индивидуализира, чрез
посочване на съответните GPS координати в изготвеното по всяко дело
статично изображение, което както вече се отбеляза, съгласно чл. 16, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. представлява годно доказателствено
средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Доколкото обаче разчитането на конкретните GPS координати изисква
наличие на специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, с оглед
гарантиране правото на защита на санкционираните лица, практиката съвсем
законосъобразно е наложила в електронния фиш мястото на контрол да се
обозначава с посочване на най-близкия административен адрес до
конкретните географски координати, на които е разположено техническото
средство.
В тази връзка следва да се отбележи, че чисто фактически GPS
координатите, на които е разположено съответното АТСС биха съвпадали с
GPS координатите на поземления имот, за който е отреден дадения
административен адрес, само ако АТСС е разположено в границите на самия
поземлен имот. Такова изискване обаче не може и няма как да бъде
поставено. На първо място то би влязло в непреодолим конфликт с правото
на неприкосновеност на личната собственост на собственика на поземления
имот. Освен това такова изискване би противоречало и на напълно
нормалните и логични изисквания АТСС да се разполагат в близост до
пътното платно, на място от където има максимално благоприятни условия
за следене на пътната обстановка, при спазване на правилото дейността на
техническото средство да не се затруднява от естествени препятствия,
каквито се явяват дървета, огради, знаци и др.
5
С оглед всичко гореизложено и предвид описаната в приложението към
удостоверението за одобрен тип вградена функция на АТСС за GPS
разпознаване и синхронизация, настоящият състав счита, че за да се приеме,
че е налице идентичност на мястото на извършване на нарушението е напълно
достатъчно в статичното изображение и в ЕФ да е описан един и същ
административен адрес, което изискване в процесния случай е спазено.
Неоснователно е и възражението за негодност на процесното АТСС.
Техническото средство, с което е установено нарушението, отговаря на
одобрения тип, доказателство за което е приложеното по преписката –
Уведомление АУ – 000029 № 33913/ 09.07.2018 г. от Директора на Дирекция
ИСИУС, видно от което процесното средство за измерване е вписано под №
В - 46. Представен е заверен препис от Протокол от проверка № 10 – С –
ИСИС/21.02.2020 г. за последваща метрологична проверка.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Безспорно в случая
противоправното деяние е установено именно по посочения от закона начин .
Поради настъпилата законодателна промяна в сочената правна норма от
05.07.2017 г. санкционирането на нарушенията, визирани по-горе се извършва
чрез облекчената процедура на издаване на ЕФ по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
За нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при хипотезата на чл. 182, ал. 1, т. 4
от ЗДвП се налага административно наказание "глоба" от 400 лв. и не се
отнемат контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. Следователно
правилно АНО е провел съкратената процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
санкциониране на административно нарушение. В тази връзка е и
разпоредбата на § 6, т. 65 от ЗДвП, според която "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
6
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Следователно установяването на
нарушението с мобилно средство за видеоконтрол, с каквото е било заснето и
процесното нарушение, е възможно и законосъобразно.
Спазено е и изискването на чл. 10 от Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. за
попълване на протокол съгласно приложението при всяко използване на
мобилно АТСС, както и изискването протоколът да бъде съпроводен със
снимка на разположението на уреда, предвид представената такава по делото.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено административно
наказание "глоба" в размер на 400 лева. Съдът счита, че в случая правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 32 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Съдът намира и че правилно е била
установена превишената стойност на скоростта от 32 км/ч. В електронния
фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от "минус 3 км/ч". Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, която в случая по
делото се установи да е 85 км/ч, се извадят 3 км/ч толеранс в полза на водача.
След извършване на изчислението се получава и установената стойност на
скоростта, а именно 82 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния
фиш. Стойността на разрешената скорост пък е била 50 км/ч, поради което
правилно е установено превишаване с 32 км/ч. В този смисъл следва да се
посочи, че правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от - 3 км/ч. Следва да се съобрази, че от Приложението
към Уведомление АУ – 000029 № 33913/ 09.07.2018 г. и Протокол от
проверка № 10 – С – ИСИС/ 21.02.2020г. се установява, че максималната
допустима грешка при отчитане на измерена скорост при използване на
процесното АТСС при измерена скорост до 100 км/ч е +/- 3 км/ч.
Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото в случая наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер, то съдът приема, че
7
наложеното наказание е правилно определено и не се налице основания за
неговото изменение.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се подчертае,
че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по
смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН. Дори напротив - измерената с техническото
средство скорост на движение е 82 км/ч. при въведено ограничение на
скоростта в населено място от 50 км/ч. Превишението е с повече от 1/2 на
разрешената скорост и разкрива висока степен на опасност. Следва да се
посочи и че обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно
придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от
особено значение. Установеното в случая превишение на скоростта ги
накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде определяно
като маловажно.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и правилен и като такъв
следва да бъде потвърден.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез подробно писмено
становище, намира, че справедливият размер, който следва да се присъди
възлиза на 80 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4373030, издаден от ОД
на МВР- Пловдив, с който на В. С. С. ЕГН ********** – законен
представител на „Омникар Рент“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400,00
/четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. С. С. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР- Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
8
разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9