Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
2.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора
Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 7725 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 10.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 12144/
2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 154
състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК *****/ установителни искове по
чл.422 ГПК вр. чл.124 ал.1 ГПК е признато за установено, че Г.А.С. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК *****/ сумата 730.53 лева- за
доставена от дружеството през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. до
имот, находящ се на адрес: гр. София, жк „*****, топлинна енергия, ведно със
законната лихва от 14.08.2017 г. до изплащане на вземането, и сумата 156.95 лева-
лихви за забава, дължими за периода от 15.09.2014 г. до 07.08.2017 г.
Предявените от „Т.С.“ ЕАД /ЕИК *****/ срещу Г.А.С. /ЕГН **********/ установителни
искове по чл.422 ГПК са отхвърлени в
частта за признаване дължимостта на горницата над сумата 730.53 лева /главница/
до пълния предявен размер от 1 444.20 лева- за доставена от дружеството
през периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. топлинна енергия, ведно със
законната лихва от 14.08.2017 г. до изплащане на вземането, и в частта за
признаване дъжимостта на лихви за забава над сумата 156.95 лева до пълния
предявен размер от 334.68 лева за периода от 15.09.2014 г. до 07.08.2017 г. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Г.С. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.“
ЕАД сумата 42.70 лева- разноски за
заповедното производство /ч.гр.д.№ 55635/ 2017 г. на СРС, 154 състав/, и сумата
285.46 лева- разноски за исковото
производство.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/, в която
са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в отхвърлителната му част, с искане да бъде постановена отмяната му и
да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираните
по делото суми- главница, лихви за забава и законна лихва върху главницата,
ведно с разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна Г.А.С. /ответник по делото/ не изразява становище по повод подадената от
ищеца въззивна жалба.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Н.И.“ ООД- *** не изразява становище по жалбата на
подпомаганата от него страна.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, макар и по различни от приетите от първоинстанционния съд
съображения, обосноваващи като краен резултат отхвърляне на предявените от “Т.С.“
ЕАД срещу Г.С. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД за горепосочените суми, като неоснователни.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че част от процесните главни вземания- предмет
на предявения от „Т.С.” ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, не са дължими, поради основателност на заявеното от ответника Г.С. правопогасяващо
възражание за давност по чл.111, б.„в” ЗЗД, при съобразяване на
обстоятелството, че давността е прекъсната на 14.08.2017 г., когато е подадена
исковата молба по делото.
Не е допуснато при постановяване на
обжалваното решение поддържаното в жалбата нарушение на материалния закон. Основателно е възражението на ответника
по делото /чл.120 ЗЗД/ за изтекла погасителна давност за част от вземанията за
стойността на претендираната топлинна енергия.
Възражението
на ответника за изтекла погасителна давност е основателно относно процесните
вземания за стойността на потребена в процесния имот топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила до 14.08.2014 г. Това са
вземанията за цената на доставена в имота през периода м.05.2013 г.- м.04.2014
г. топлинна енергия на обща стойност 645.25 лв., за които е издадена обща
фактура /за изравнителна сметка/ на 31.07.2014 г. Според приложената в
първоинстанционното производство изравнителна сметка, за отоплителния сезон
м.05.2013 г.- м.04.2014 г. е фактурирана топлинна енергия на стойност 560.47
лв. /прогнозно потребление/, като е налице подаден от ФДР изравнителен резултат
в размер на 84.78 лв., представляващ сума за доплащане от абоната, вследствие
на което дължимата за периода сума е определена на 645.25 лв., за която именно
е издадена цитираната обща фактура на 31.07.2014 г. В този смисъл са и
констатациите на вещите лица по изслушаните в първо-инстанционното производство съдебно- техническа и съдебно- счетоводна
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 7725/ 2019 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
експертизи, приети като неоспорени от
страните и възприети от настоящия съд като обективно дадени. При така
установената фактическа обстановка, предвид настъпилата преди 14.08.2014 г.
изискуемост на посочените по- горе вземания в общ размер от 645.25 лв.,
правилно е прието в обжалваното решение, че същите са погасени по давност. Съобразно даденото в Тълкувателно решение № 3/
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС разрешение относно
приложимия за процесните периодични главнични вземания специален давностен срок
и при съобразяване на обстоятелството, че давността е прекъсната на 14.08.2017
г., когато е подадена исковата молба по делото, се налага извод за
основателност на поддържаното от ответника правопогасяващо възражение за
давност по чл.111, б.„в” ЗЗД за сумата 645.25 лв. общо- главница, което
правилно е уважено с обжалваното първоинстанционно решение, довело до
отхвърляне на иска по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за посочената сума като
неоснователен, поради погасяване на вземането по давност.
Задълженията
на ответника за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна
енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между
страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. И съобразно
приложимите в отношенията между страните до м.03.2014 г. Общи условия на „Т.С.“
ЕАД от 2008 г., според които купувачите
следва да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия /прогнозни или изравнителни/ в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, и според действащите при ищеца от м.03.2014 г.
Общи условия от 2014 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 ОУ в 30- дневен срок от датата
на публикуването им на интернет- страницата на продавача- чл.33, ал.1 ОУ, изискуемостта на вземанията за цената на доставена в
процесния имот през отоплителния сезон м.05.2013 г.- м.04.2014 г. топлинна
енергия е настъпила преди 14.08.2014 г., поради което и давностният срок по
чл.111, б.“в“ ЗЗД за горепосочената част от процесните главнични вземания при
всички случаи е изтекъл към посочената дата, както правилно е приел
първоинстанционният съд.
Съобразно
нормата на чл.119 ЗЗД за погасени по давност следва да се считат и акцесорните
вземания за лихви, определени върху погасените по давност главнични вземания.
Поради това и вземанията за лихви за забава върху главницата от 645.25 лв.,
чиято изискуемост е настъпила до 14.08.2014 г., са също погасени по давност.
Неоснователна е и претенцията на ищеца за признаване
дължимостта на сумата 13.20 лв.- такса за услугата „дялово разпределение“
/горница над признатата за дължима сума от 15 лв. до претендираните 28.20 лв./,
която не следва да бъде включвана в главничните задължения на ответника, тъй
като не е обосновано, нито доказано от ищеца да е титуляр на такова вземане
срещу ответника- абонат на топропреносното предприятие. Поради акцесорния му
характер не следва да бъде признато за дължимо на ищеца и вземането за лихва за
забава при плащането на посочената главница- такса за дялово разпределение, в
размер на 3.66 лв.
Искът по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ГПК е
отхвърлен за сумата 713.67 лв., представляваща горница над сумата 730.53 лв. до
пълния предявен размер от 1 444.20 лв., която сума включва стойност на
топлинна енергия /1416 лв./ и такса за услугата дялово разпределение /28.20
лв./. Според приетото по- горе главничното вземане от 645.25 лв. е погасено по
давност, включеното в главницата от страна на ищеца вземане за услугата „дялово
разпределение“- в размер на 13.20 лв., е недължимо /не принадлежи на ищеца/, а
за останалата част до размер на сумата 713.67 лв. или за сумата 55.22 лв.
/713.67 - /645.25 + 13.20/ = 55.22
лв./ липсват доказателства да е възникнало такова вземане на ищеца в резултат
на извършена доставка на топлинна енергия до процесния имот. Според приетото
като неоспорено от страните заключение на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното
производство съдебно- техническа експертиза дължимата за исковия период
стойност на потребена в процесния имот топлинна енергия е 1 377.92 лв., а не 1
416 лв., каквото е твърдението на ищеца, направено в заявлението по чл.410 ГПК
и в исковата молба по делото. Искът за признаване дължимостта на сумата 55.22
лв.- главница, следователно е недоказан и правилно е отхвърлен с обжалваното
решение.
При
това положение с оглед релевираните в жалбата доводи, които са неоснователни,
въззивникът не може да постигне признаването за дължими на суми в по- големи от
определените от СРС размери по реда на чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД. Предвид горното и поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни
инстанции по основателността на исковете постановеното от СРС решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната отхвърлителна част.
При този изход на спора право на разноски- съобразно
чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, има въззиваемата страна, но искане за присъждането
на разноски за въззивното производство от същата не е заявено, поради което и такива
с настоящото решение не следва да й бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
10.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 12144/
2018 г. на Софийски районен съд, ГО,
154 състав, в обжалваната част, в
която предявените от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК *****/ срещу Г.А.С. /ЕГН **********/
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени: относно главницата- за горницата над сумата 730.53 лева до
пълния предявен размер от 1 444.20 лева- за доставена от дружеството
топлинна енергия до имот на адрес: гр. София, жк „*****, през периода м.05.2013
г.- м.04.2014 г., и такса за услугата дялово разпределение /13.20 лв./, ведно
със законната лихва от 14.08.2017 г. до изплащане на вземането, и относно
лихвите за забава- за горницата над сумата 156.95 лева до пълния предявен размер от 334.68 лева, считано за
Л.3 на Реш. по гр.д.№
7725/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
периода 15.09.2014 г.- 7.08.2017 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 55635/ 2017 г. на
СРС, 154 състав.
Решението
по гр.д.№ 12144/ 2018 г. на СРС, ГО, 154 състав, е влязло в сила като необжалвано от
страните в останалата му част.
Решението
е постановено при участието на „Н.И.“ ООД- ***- като трето лице- помагач на
ищеца „Т.С.“
ЕАД- *** в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.