ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 250
гр. Бургас , 27.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500539 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 и сл., вр.чл.413, ал.2 от ГПК и е образувано по
частната жалба „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с ЕИК *********, против
Разпореждането, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 01.03.2021 г. по ч.гр.д.1438/2021 г.по описа на Бургаски районен съд, с което е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение
против длъжника Т. Й. Д. от *** за сумата от 295,28 лв - договорно възнаграждение, лихва
за забава в размер на 153,28 лв, начислена от 06.12.2019 г. – датата на изпадане на длъжника
в забава, до 06.01.2021 г. – датата на предсрочната изискуемост, като за периода 13.03.-
13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП,
и законна лихва в размер на 30,15 лв, дължима от 06.01.2021 г. – датата на предсрочната
изискуемост, до 25.02.2021 г.
Твърди се, че обжалваното разпореждане на БРС е неправилно. По-конкретно се
твърди, че и след изменението на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, обн.в ДВ, бр.100 от 2019 г.,
заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от
която заявителят черпи права, а само – дали искането не се основава на неравноправна
клауза. Ето защо се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е извършил преценка
на валидността на договора за потребителски кредит, респ.на отделни негови клаузи. На
второ място се твърди, че при предоставеното му от законодателя правомощие да преценява
дали искането на заявителя не се основава на неравноправна клауза, заповедният съд
неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че преценяването на
неравноправната клауза не включва определянето на основния предмет на договора, както и
съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и от друга страна -
стоката или услугата, която ще бъде доставена. Навежда доводи за неправилно приложение
на разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП. Твърди се, че уговореният в договора за кредит ГПР
отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като се позовава на
1
принципа на свободно договаряне. Сочи се, че по-старата съдебна практика, приемаща
клаузите за лихва надвишаващи трикратния размер на законната лихва за нищожни като
противоречащи на добрите нрави е преосмислена с оглед последващите изменения на ЗПК, с
които е въведено ограничение на максималния размер на годишния лихвен процент, който
не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута, а според чл.19, ал. 5, вр.ал. 4 ЗПК, клаузи надвишаващи тези
размери се считат за нищожни. Твърди се, че длъжникът се е съгласил с тази цена на
кредита на преддоговорния етап. С оглед изложеното се твърди, че ако съдът постави
граница за максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30%, това
неоснователно ще ограничи и размера на годишния процент на разходите до 35-40 процента,
каквото правомощие за разширително тълкуване на императивни правни норми или за
дописване на изключения към тях не е дадено на нито един държавен съд. В подкрепа на
това разбиране цитира съдебна практика. Излага съображения, че кредиторът няма
задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния лихвен процент на
разходите, тъй като в договора е уговорен фиксиран лихвен процент. С тези доводи твърди,
че не е налице недействителност, поради противоречие с добрите нрави за това, което е
позволено от закона с императивна правна норма.
На следващо място сочи, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението досежно
лихвата за забава, тъй като същата не представлява неравноправна клауза. Твърди се, че
кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения
за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане.
Именно поради това, сочи, че на основание чл.33 от ЗПК и ОУ към договора е начислил и
претендира обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
просроченото плащане за периода, посочен в заявлението.
По отношение на иска за законна лихва се твърди, че съдът не е обосновал отказа
си да издаде заповед за изпълнение за сумата от 30,15 лв, дължима от 06.01.2021 г. – датата
на предсрочната изискуемост, до 25.02.2021 г.
Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане, в частта, в която се отхвърля
заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
длъжника Т. Й. Д. и вместо него да се постанови издаване на заповед за изпълнение относно
цитираните вземания, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Моли за присъждане на разноски в размер на 15 лв за заплатената държавна такса и 50 лв за
юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в
законовия срок, от легитимирано лице, поради което е допустима.
С оглед твърденията в жалбата и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
2
Производството пред първоинстанционният Бургаски районен съд е образувано по
заявлението, подадено от частния жалбоподател „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
гр.София, за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Т. Й. Д. за сумите: 2385,87
лв, включващо: 877,16 лв – неплатена главница; 295,28 лв – неплатено договорно
възнаграждение за периода 05.01.2020 г. – 06.01.2021 г.; 250 лв – неплатено възнаграждение
за закупена и използвана услуга Фаст; 750 лв - неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Флекси; 30 лв – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането; 153,28 лв – лихва за забава от 06.12.2019 г. - изпадането на длъжника в забава, до
06.01.2021 г. – датата на предсрочната изискуемост, като за периода 13.03.-13.07.2020 г. не е
начислявана законна лихва съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП, и законна лихва
в размер на 30,15 лв, дължима от 06.01.2021 г. – датата на предсрочната изискуемост, да
25.02.2021 г. Претендират се и разноски.
Съобразно разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК към заявлението са приложени
договор за потребителски кредит, ведно с приложенията към него, както и приложимите
общи условия.
БРС е издал исканата Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК за сумите за сумите: 877,16 лв – неплатена главница; ведно със законна лихва върху нея
за периода от датата на подаване на заявлението – 26.02.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и за съдебно-деловодни разноски в размер на 35,92 г., от които 17,54
лв – за държавна такса и 18,38 лв – за юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното
разпореждане съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение за сумата 295,28 лв –
неплатено договорно възнаграждение; 250 лв – неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст; 750 лв - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Флекси; 30 лв – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 183,43
лв – лихва за забава от 06.12.2019 г. - изпадането на длъжника в забава, до 25.02.2021 г.
В настоящото производство Разпореждането на БРС се обжалва частично – само
по отношение на сумата от 295,28 лв - договорно възнаграждение, лихва за забава в размер
на 153,28 лв, начислена от 06.12.2019 г. – датата на изпадане на длъжника в забава, до
06.01.2021 г. – датата на предсрочната изискуемост, като за периода 13.03.-13.07.2020 г. не е
начислявана законна лихва съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП, и законна лихва
в размер на 30,15 лв, дължима от 06.01.2021 г. – датата на предсрочната изискуемост, до
25.02.2021 г. /общо 183,43 лв, начислена от 21.12.2019 г. – датата на изпадане на длъжника в
забава, до 06.01.2021 г./.
Съдът намира обжалваното разпореждане за допустимо, но за неправилно в
обжалваните части.
Видно от представения ДПК, договорът е сключен за сумата от 1000 лв,
предоставена за срок от 24 месеца, при уговорени ГПР 48,95% и ГЛП 41,00%.
Съгласно ОУ към договора за потребителски кредит длъжниците са се задължили
да изплатят предварително определено в договора възнаграждение за получения кредит.
Страните по договора са се уговорили същото да се разсрочи във времето и да се погасява от
длъжниците в рамките на погасителния план.
Заявителят твърди, че длъжникът е направил 4 погасителни вноски, и е изпаднал в
3
забава на 06.12.2019 г., като на 06.01.2021 г. кредитът е станал предсрочно изискуем, поради
което за периода от 06.12.2019 г. до 06.01.2021 г. длъжникът дължи и лихва за забава в
размер на 153,28 лв.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Настоящият състав не споделя мотивите на районния съд касаещи нищожността на
договорената възнаградителна лихва в размер на 41,00%, поради противоречие с добрите
нрави.
Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите,
надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера
на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение №378 от 18.05.2006 г. на
ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., няма пречка страните да уговарят възнаградителна
лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не
е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД. По действащото българско право
максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е
ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Следователно не
е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да
уговорят в полза на кредитора, поради което не е налице и противоречие с добрите нрави,
досежно възнаградителна лихва в размер на 41.00%., след като формално ГПР е в
законовите рамки – 50%. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не
е нищожна. Същата следва да се присъди, в размер на 295,28 лв за периода 05.01.2020 г. –
06.01.2021 г.
Въззивният съд намира, че БРС неправилно е отказал издаване на заповед за
изпълнение и по отношение на законната лихва за забава от 153,28 лв. В производството по
чл. 410 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, с която разпорежда на длъжника да
заплати на кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора.
Съгласно чл.12.1 от Общите условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за
потребителски кредит, последица от неизпълнение на поетото задължение за връщане на
получената сума е заплащането на лихва за забава в размер на ОЛП +10% годишно,
изчислена за всеки ден забава върху върху размера на просроченото вземане. Заповедният
съд не следи служебно за съответствието на размера на претендираното вземане с
действителното фактическо положение. В случая, в подаденото заявление се твърди, че
поради неизпълнение длъжникът е изпаднал в забава за заплащане на погасителните вноски
по договора за кредит от 06.12.2019 г., поради което дължи лихва за забава до 06.01.2021 г.
(датата на обявяване на предсрочната изискуемост) в размер на 153,28 лв, като за периода
4
13.03.-13.07.2020 г. не е начислена законна лихва съгласно чл.6 от ЗМДВИППП. За периода
от 06.01.2021 г. до 25.02.2021 г. длъжникът дължи законна лихва, претендирана от заявителя
в размер от 30,15 лв. С оглед така изложените твърдения, лихвата следва да се присъди в
претендирания в заявлението размер, а дали в действителност се дължи лихва за забава, в
какъв размер и за какъв период са въпроси, които следва да се разрешат в исковото
производство, ако длъжникът подаде възражение.
С оглед изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
разпореждането на БРС от 01.03.2021 г. следва да се отмени като неправилно в обжалваната
част, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 295,28 лв. – договорно възнаграждение, лихва за
забава в размер на 153,28 лв, начислена от 06.12.2019 г. – датата на изпадане на длъжника в
забава, до 06.01.2021 г. – датата на предсрочната изискуемост, като за периода 13.03.-
13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП,
и законна лихва в размер на 30,15 лв, дължима от 06.01.2021 г. – датата на предсрочната
изискуемост, до 25.02.2021 г.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за разноски в настоящото
производство е основателно, като следва да му се присъди сумата от 65 лв. (15 лв. за платена
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждането, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 01.03.2021 г. по ч.гр.д.1438/2021 г.по описа на Бургаски
районен съд, с което е отхвърлено заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49,
бл.53Е, вх.В за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Т. Й. Д. от *** за сумата
от 295,28 лв - договорно възнаграждение, лихва за забава в размер на 153,28 лв, начислена
от 06.12.2019 г. – датата на изпадане на длъжника в забава, до 06.01.2021 г. – датата на
предсрочната изискуемост, като за периода 13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана законна
лихва съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП, и законна лихва в размер на 30,15 лв,
дължима от 06.01.2021 г. – датата на предсрочната изискуемост, до 25.02.2021 г., като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, против Т. Й. Д. от ***,
ЕГН **********, за сумата от 295,28 лв - договорно възнаграждение, лихва за забава в
размер на 153,28 лв, начислена от 06.12.2019 г. – датата на изпадане на длъжника в забава,
до 06.01.2021 г. – датата на предсрочната изискуемост, като за периода 13.03.-13.07.2020 г.
не е начислявана законна лихва съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП, и законна
лихва в размер на 30,15 лв, дължима от 06.01.2021 г. – датата на предсрочната изискуемост,
5
до 25.02.2021 г., както и за сумата от 65,00 лв за направените във въззивното производство
разноски.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6