№ 570/6.7.2022г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав,
в публично съдебно заседание на двадесет
и седми юни две
хиляди двадесет
и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Янка
Вукева като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 532 по описа за
2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х,
Раздел І от АПК.
Образувано е по жалба подадена от П.Т.С.,
ЕГН ********** против Решение № 1012-12-131#1/21.04.2022
г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено
Разпореждане № РП-3-12-01086824 от 14.03.2022 г. на ръководител по разходите на
ДОО, с което от изискуемо вземане на П.Т.С. от държавното обществено
осигуряване, представляващо парично обезщетение за безработица по чл.54б от КСО
за периода от 01.02.2022 г. до 08.02.2022 г. е прихваната сума в размер на
72.00 лева – лихва за погасяване на неоснователно получени суми представляващи
парична помощ за профилактика и рехабилитация за лечение при изпълнителя на
дейността „СБР-Марикостиново“ ЕООД.
Жалбоподателят оспорва решението, като
твърди, че аргументите за отмяна е представил в жалбата си до ТП на НОИ. Моли съда
да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява от валидно упълномощен
адвокат, получена е молба, в която се излагат аргументи за отмяна на решението.
Ответникът - Директорът на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт-Пазарджик, се представлява се от
гл. юрисконсулт М., която моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна.
Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. В срок представя
писмени бележки.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши
служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1,
във връзка с чл. 146 от АПК,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО.
Решението е съобщено на жалбоподателя на 14.07.2021 г., а жалбата срещу него е
депозирана на 26.07.2021 г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Със Заявление вх. №2926 от 23.12.2021
г., жалбоподателят С. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица
на основание чл. 54а от КСО, като е декларирал, че правоотношението му с
„Каргоагент“ ЕООД, гр. София, ЕИК ********* е прекратено, считано от 20.12.2021
г., на основание чл. 325. ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Към заявлението е
приложено писмено споразумение от последно посочената дата.
С Разпореждане №121-00-3651-1 от 11.01.2022г.
на Ръководителя за осигуряването за безработица при ТП на НОИ, Пазарджик, на
основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от
Кодекса за социално осигуряване, на С. е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 20.12.2021 г. до 19.04.2022 г., в размер на 12,00лв.
дневно.
С Разпореждане №121-00-3651-2 от
17.02.2022г. на Ръководителя за осигуряването за безработица при ТП на НОИ,
Пазарджик, изплащането на отпуснатото обезщетение за безработица е прекратено,
считано от 09.02.2022 г., поради започване на трудова дейност. Представена по
делото е трудов договор № 250 от 09.02.2022 г., страна по който е
жалбоподателят.
С Разпореждане №РВ-3-12-00530781 от
28.02.2019 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ,
Пазарджик, на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО, С. е задължен да
възстанови направените разходи за хранене, разходи за нощувки и разходи за
диагностични и терапевтични процедури от фонд “Общо заболяване и майчинство”,
във връзка с ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация за
лечение при изпълнителя на дейността „СБР-Марикостиново“ ЕООД. Подлежащата на
възстановяване, неправомерно получена сума е в размер на 338.92 лева от които
271.25 лева главница и 67.67 лева лихва, начислени към датата на издаване на
разпореждането.
Според приложеното по преписката
Известие за доставяне, разпореждането е връчено на неговия адресат на
14.03.2019 г. По делото не се твърди и не се установява, то да е било
обжалвано, поради което следва да се приеме, че разпореждането е добило статуса
на стабилен административен акт на 29.03.2019 г.
При тези факти, с процесното Разпореждане
№ РП-3-12-01086824 от 14.03.2022 г. на ръководител по разходите на ДОО, от
изискуемо вземане на П.Т.С. от държавното обществено осигуряване,
представляващо парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО, за периода
от 01.02.2022 г. до 08.02.2022 г. е прихваната сума в размер на 72.00 лева -
лихва за погасяване на неоснователно получени суми представляващи парична помощ
за профилактика и рехабилитация за лечение при изпълнителя на дейността
„СБР-Марикостиново“ ЕООД.
За да постанови този резултат,
административния орган е констатирал, че към момента, длъжника С. е имал
изискуемо вземане от държавното обществено осигуряване, представляващо парично
обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО. Констатирано е също така, че
задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми от бюджета на
ДОО е постановено с разпореждане №РВ-3-12-00530781 от 28.02.2019 г., издадено
на основание чл. 114, ал. 3 от КСО, като към 14.01.2022 г. то е в размер на
418.35 лв., от които 271.25 лв. - главница, 67.67 лв. - лихва и 79.43 лв. -
допълнително начислена лихва до датата на издаване на разпореждането.
Разпореждането е било обжалвано по
административен ред, като е било изцяло потвърдено с Решение №
1012-12-131#1/21.04.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик.
Според контролния в йерархията на администрацията орган, нормата на чл. 114,
ал. 5 от КСО е правилно приложена, като прихващането е разпоредено при
наличието на законно установените предпоставки за това - дължими от П.С. суми
по влязло в сила разпореждане, издадено от ръководителя на контрола по
разходите на ДОО. Прието е, че в случая правилно е приложена специалната
хипотеза за прихващане, регламентирана в КСО, която допуска прихващане на
дължими към държавното обществено осигуряване суми с изискуеми вземания на
осигурения от държавното обществено осигуряване и регламентира при наличие на
възможност за прихващане, то да се осъществява дори административният акт да е
предмет на съдебен спор и да не е влязъл сила.
При
така установеното, настоящият състав на Административен съд - Пазарджик, прави
следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО -
директора на ТП на НОИ Пазарджик, в писмена форма, със съдържание, регламентирано
в чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 117, ал. 3 от КСО.
Настоящият съдебен състав намира, че оспореният
административен акт съответства на закона. Според чл. 114, ал. 1 от КСО,
недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от
лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от кодекса.
Съобразно чл. 14, ал. 5 от КСО,
дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.
3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от
този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез
прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено
осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на поделението.
Цитираните разпоредби са ясни, конкретни
и небудещи съмнение относно тяхното приложение. В случая спор по фактите не се
формира между страните по делото. Това налага да се приеме, че към 14.01.2022
г., С. има ликвидно и изискуемо вземане от фонд „Безработица“ на ДОО в размер
на 72.00 лв., за периода 01.02.2022 до
08.02.2022 г., както и ликвидно и изискуемо задължение към фонд „Безработица“
на ДОО, общо в размер на в размер на 418.35 лв. Волеизявлението за прихващане
на въпросните суми до размера на по-малката от тях е на снабденият с
правомощията за това административен орган. То е обективирано в изискваната от
закона форма, като са посочени конкретните факти и нормата от КСО на които се
основава. Това ще рече, че материалния закон е приложен обосновано и правилно,
като не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Преследвана е типичната цел, която нормативната уредба преследва с
издаването на актове от категорията на
процесното разпореждане.
Действително, според чл. 446б, ал. 1 от ГПК,
несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения
съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но
не по-рано от един месец преди налагане на запора.
Тази особена защита на длъжника е
конкретизирана в чл. 114а, ал. 1 от КСО според който, върху паричните
обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори
по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното
обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на
суми по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО.
Очевидно, прихващането на суми по реда
на чл. 114, ал. 5 от КСО е конкретно и изрично установено изключение от общото
правило възведено в чл. 446б, ал. 1 от ГПК и чл. 114а, ал. 1 от КСО.
Констатираната неоснователност на
жалбата, предполага на администрацията да се присъди юрисконсулско
възнаграждение, което съобразно правилата на чл. 24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, във връзка с чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК се определи в размер на 100,00лв.
Ето
защо, Административен съд - Пазарджик
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.С. срещу Решение
№ 1012-12-131#1/21.04.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с
което е потвърдено Разпореждане № РП-3-12-01086824 от 14.03.2022 г. на
ръководител по разходите на ДОО, с което от изискуемо вземане на П.Т.С. от
държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за
безработица по чл.54б от КСО за периода от 01.02.2022 г. до 08.02.2022 г. е
прихваната сума в размер на 72.00 лева – лихва за погасяване на неоснователно
получени суми представляващи парична помощ за профилактика и рехабилитация за
лечение при изпълнителя на дейността „СБР-Марикостиново“ ЕООД.
ОСЪЖДА П.Т.С. да заплати на Националния осигурителен
институт, гр. София, сумата от 100,00(сто) лева, представляваща възнаграждение
за осъществена юрисконсултска защита.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - чл. 119 от КСО във
вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО.
СЪДИЯ
: /п/