№ 17219
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20211110146301 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от ФИРМА срещу наследниците на И. М. Н. , като след депозирания
отказ от наследство от страна на А. Н., ищецът чрез извършено уточнение на исковата
молба , е насочил исковите си претенции срещу ответницата М. М. Б. като единствен
наследник на И. М. Н. за заплащане на цена на доставена топлинна енергия в размер на
277,22 лв. за период от м.11.2017г. до м.02.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
АДРЕС, аб. номер ******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
погасяване на вземането, както и за обезщетение за забава в размер на 35,67 лв. за периода
15.01.2018г.-06.07.2021г.,
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
е доставена енергията.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. М. Б. е депозирала отговор на исковата молба,
чрез назначен особен представител. Оспорва наличието на облигационно правоотношение.
Сочи, че ОУ на дружеството са недействителни. Поддържа, че реално потребената топлинна
енергия не съответства на начислените суми. Оспорва иска за лихва. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответниците, по силата на което действително е доставил топлинна енергия на
посочената стойност и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, която за исковия период се равнява на претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и
задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г.
на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
По делото е приет нот. акт № 199, том I, рег. № 2116, дело № 176/1999г. /л. 13 от
делото/, от който се установява, че М. Б. придобива по силата на покупко-продажба
процесния недвижим имот. Приложено по делото е и заявление-декларация от М. Б. до
ищцовото дружество за открИ.е на партида за процесния имот. С нот. акт № 51, том I, рег. №
913, дело № 41/2011г. М. Б. учредява право на ползване върху процесния имот в полза на И.
М. Н.. Видно от удостоверение за наследници /л. 139/ И. М. Н., починал на 19.01.2020г.,
оставя за наследници А. И.ов Н.-дъщеря. Последната е направила отказ от наследство,
вписан в особената книга на съда под номер 506/02.04.2020г., което се установява от прието
по делото съдебно удостоверение /л. 49/. Видно от справка /л. 27 от делото/ М. М. Б. е сестра
на И. М. Н. и доколкото е налице отказ от наследство и не се установяват други наследници
от по-горен ред, М. М. Б. се явява единствен негов такъв.
От приложеното заявление за открИ.е на партида, констативен протокол /л. 15 от
делото/, както и от изслушаното и прието заключение по съдебно-техническата експертиза,
което съдъд кретидира като обективно и компетентно дадено, се установява, че сградата не
ползва топлинна енергия за отопление, а процесният имот ползва горещо водоснабдяване.
2
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР,
ответницата се явява клиенти /потребител/ на топлинна енергия за процесния имот и като
такава се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължи
заплащане на цената на доставените услуги.
Както бе посочено по-горе, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са
публикувани (чл. 150, ал.2 от ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито
има данни за упражнено право на възражение срещу Общите условия.
От страна на ответника е оспорено количеството доставена топлинна енергия. За
установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза. От него се
установява, че за процесния период в имота е имало 1 бр. водомер за топла вода. Според
заключението стойността на потребеното битово горещо водоснабдяване възлиза на 309,20
лв. за процесния период, което надвишава претендираното от ищеца в исковата молба.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото е доказана продажбата (доставката)
от страна на ищцовото дружество на топлинна енергия до имота на ответника на
претендираната стойност за процесния период.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена с оглед наведеното възражение от ответника за изтекла
погасителна давност в отговора на исковата молба.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на исковата молба. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 06.08.2021 г., са погасени по давност. По отношение на процесния период
са приложими ОУ на ФИРМА от 2016 г., като съгласно чл. 32, ал. 1 от тях е клиентът
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася. Следователно, задълженията за периода от м.11.2017 г. до
м.05.2018 г. включително, са погасени по давност – за последния месец от посочения период
задължението е станало изискуемо на 16.07.2018 г. (датата, на която задължението за
изтеклия на предходния ден отчетен период е възникнало), като тригодишната
погасителната давност за него е изтекла преди подаване на исковата молба-06.08.2021г.).
Непогасената по давност главница за периода м.06.2018г.-м.02.2019г. възлиза на 142,99 лв.,
3
изчислена на основание чл. 162 ГПК.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск за главница се явява доказан и
основателен до този размер, а за разликата до пълния предявен размер от 277,22 лв. и за
периода м.11.2017г.-м.05.2018г. вкл. подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага установяване от ищеца
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат
погасяване на дълга на падежа.
За отчетния период м.06.2018г. - м.02.2019г. е издадена обща фактура по чл.32, ал.3
ОУ на 30.06.2019г., видно от заключението по ССчЕ. Срокът за плащането на задължението
по тези фактури съгласно чл.33, ал.2 ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР, е 45 - дневен от изтичане на периода, за който се отнася. Срокът за плащане не може
да започне да тече преди установяване на задълженията, което е станало с издаване на
фактурата, поради което следва да се приеме, че предвиденият срок за плащане тече от
издаване на фактурата по чл.32, ал.3 ОУ. При това върху дължимата цена за ТЕ за периода
м.06.2018г. - м.02.2019г., която възлиза на 142,99 лева, се дължи обезщетение за забава за
периода 16.09.2019г. – 06.07.2021г., което възлиза на 26,22 лева. Размерът на обезщетението
за забава в размер на законната лихва съдът определя на основание чл.162 ГПК, изчислена
чрез общодостъпен интернет калкулатор - https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html и
съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. ПМС № 426/18.12.2014г.
По изложените съображения, искът за заплащане на законна лихва за забава върху
главните вземания за цена на доставената топлоенергия следва да бъде уважен до размер на
сумата от 26,22 лв. и за периода 16.09.2019г.-06.07.2021г. и да бъде отхвърлен за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 35,67 лв. и за периода 15.01.2018г.-15.09.2019г.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски разполагат и
двете страни съобразно уважената, респективно отхвърлената част на исковете.
Ищецът е доказал разноски в размер на 50 лв. за държавна такса, 40 лв. такса за
призоваване чрез ДВ, 650 лв. депозит за експертизи, 300 лв. депозит за особен представител
и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на
100 лв. От общия размер на разноските – 1140 лв., съразмерно на уважената част от
исковете, следва да му се присъдят 616,51 лв.
Ответникът не е сторил разноски в производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД М. М. Б.,
ЕГН: ********** да заплати на ФИРМА, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС сумата от 142,99 лв., представляваща цена на потребена топлинна
енергия за периода от м.06.18г.- м.02.19г., ведно със законната лихва за периода от
06.08.2021г. до окончателното й заплащане, както и за сумата от 26,22 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2019г.-
06.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за потребена топлинна енергия за разликата
от 142,99 лв. до пълния предявен размер от 277,22 лв. и за периода м.11.2017г.-м.05.2018г.
вкл., както и иска за мораторна лихва за разликата над 26,22 лв. до пълния предявен размер
от 35,67 лв. и за периода 15.01.2018г.-15.09.2019г.
ОСЪЖДА М. М. Б., ЕГН: ********** да заплати на ФИРМА, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
616,51 лв.-разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5