РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Бургас, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20242000500381 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 381/2024г. по описа на Апелативен съд
– Бургас е по реда на чл.258 ГПК .
Образувано е по въззивната жалба на Д. Б. Р., чрез пълномощника
адв.П., против решение № 118/02.02.2024г. по гр. дело № 525/2023г. по описа
на Бургаския окръжен съд, с което е уважен предявеният ИСК за обявяване на
относително недействителна покупко – продажба на недвижим имот,
обективирана в нотариален акт № 52/18.09.2013г.
Иска се отмяната на решението в тази част като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което да
бъде отхвърлен.
В отговор на въззивната жалба, подаден от Ц. В. Г., чрез пълномощника
адв.А., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.
Въззивна жалба против решението е подадена и от В. В. В., чрез нейния
пълномощник Е. В. и процесуалния представител адв.Р. в частта, с която е
уважен предявеният против нея иск по чл.135 ЗЗД.
В отговор на въззивната жалба, подаден от Ц. В. Г., чрез пълномощника
адв.А., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.
Бургаски апелативен съд, в рамките на заявените въззивни
1
оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото
доказателства приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд Бургас обявил за относително
недействителен, на основание чл.135 ЗЗД, по отношение на Ц. В. Г., от гр.С.,
договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 18.09.2013г.,
обективиран в нот. акт № 52, том XIV, peг. № 13438, дело № 2624/2013r. на
нотариус С. А., peг. № 208 на Нотариалната камара с район на действие РС
Несебър (вх. № 7740, акт 40, том 25, дело № 4680/18.09.2013г. на СВ към РС-
Несебър), сключен между В. В. В., ЕГН ********** за нейната ½ идеална част
от имотите, като продавач и Д. Б. Р., ЕГН **********, като купувач.
За да приеме решението си съдът изложил съображения, както за
знанието на длъжника, че уврежда ищецът-кредитор, така и за знанието на
лицето, с което той договарял.
Пред окръжния съд е предявен иск с правно основание чл. 135, ал.1,
ЗЗД.
Ищецът Ц. Г. е предявил иск против В. В. В. от гр.София и Д. Б. Р. от
гр.С. да бъде обявен за относително недействителен по отношение на ищеца
Ц. В. Г. договор от 18.09.2013г., обективиран в нот. акт № 52, том XIV, peг. №
13438, дело №2624/2013r. на нотариус С. А., peг. № 208 на Нотариалната
камара с район на действие РС Несебър между В. В. В. за нейната ½ идеална
част от имотите като продавач и Д. Б. Р. като купувач.
В исковата молба са изложени фактически твърдения за наличие на
неудовлетворено вземане на ищеца с длъжник продавача по сдЕ.та, за
увреждането му от прехвърлянето на имотите поради това, че се намалява
имуществото на длъжника и за знание на страните по сдЕ.та за увреждането.
По несъмнен начин е установено ищцовото качество на кредитор на
продавача по сдЕ.та.
С влязло в сила решение № 6029/21.08.2017г. на СГС по гр.дело №
12308/2015г. ответницата В. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 98
668.48 евро, като неизплатена част от заемна сума по договор за заем от
07.06.2011г., ведно със законната лихва, както и сумата от 13 002.25 евро
мораторна лихва за периода от 07.06.2014г. до 30.09.2015г. Няма данни това
вземане да е погасено чрез плащане от страна на длъжника. По този начин
ищецът, като носител на вземането, доказва качеството си на кредитор на
ответницата.
Атакуваната сдЕ. е изповядана през 2013г., т.е. след предаване на
заемната сума. Само това е достатъчно да обоснове извод за знание на
ответницата за увреждането на кредитора.
Възразява се, че от значение е наличието на друго имущество в
патримониума на длъжника към датата на сключване на сдЕ.та, което сочи, че
тя не уврежда кредитора. Освен постъпването на средства от извършените
2
разпоредителни сделки, длъжникът В. В. е разполагала и с шест недвижими
имота – жилище, магазини и паркомясто с адрес гр.С., местност „Л.“, ул.„Д.
Б.“, чиято обща стойност надхвърля претенцията на ищеца, т.е. към датата на
извършване на сдЕ.та вземането му е било обезпечено, а в производството не е
доказана липса на имущество за обезпечаване на вземането на длъжника, не е
доказано и знанието на третото лице, а при постановяване на решението не са
обсъдени всички събрани в производството доказателства.
С извършване на продажбатаа по нот. акт № 52/18.09.2013г.,
ответницата В. е намалила своето имущество, а то на основание чл.133 ЗЗД
служи за общо обезпечение на нейните кредитори, в случая на ищеца. С
намаляването на имуществото си, ответницата-длъжник безспорно е увредила
интересите на своя кредитор, понеже продажбата на тези имоти препятства
възможността кредитора да се удовлетвори от тяхната стойност при
провеждане на бъдещо принудително изпълнение. Без значение е дали
ответницата има други имоти, които са останали в патримониума и, защото
чл.133 ЗЗД предвижда длъжникът да отговаря пред кредиторите с цялото си
имущество. Ето защо, с продажбата на тези имоти В. е извършила правно
действие, което е увредило интересите на своя кредитор и настояш ищец.
Въззивникът Р. на следващо място възразява, че не е сред лицата,
посочени в законовата презумпция, установена с разпоредбата на чл.135, ал.2
ЗЗД. По отношение на него не е налице хипотезата на чл.135, ал.2 ЗЗД, поради
което ищецът носи тежестта при пълно доказване да установи знание за
увреждане и у него.
Съдът е приел, че наличието у отв. Р. на знание за увреждане е
установено от показанията на съпругата на ищеца, според които той е бил
шофьор на Е. В., майка на ответницата. СвидетЕ.та изрично е заявила, че на
срещи, на които е ходела по повод на заема и уговорките за неговото връщане,
Р. е присъствал, като в отделни случаи е носил и документи.
Въззивният съд отчита обстоятелството, че свидетЕ.та е
заинтересовано лице, но на показанията й може да се даде вяра, тъй като са
последователни и конкретни и не противоречат на останалите събрани по
делото доказателства, главно свидетелски показания.
От допуснатите обяснения на страна по делото се установява, че
ответникът е познавал ответницата и нейната майка.
Според показанията на св.С., сем.В. са живяли в къщата поне до 2017г.,
т.е. много след сдЕ.та, което е индиция, че продажбата е извършена преди
всичко, за да се намали имуществото на ответницата.
Установеното дългогодишно познанство на страните по сдЕ.та,
предхождащо сключването и, отношенията на доверителност между купувача
и семейството на продавачката, при които той присъства на деловите им
разговори по повод заема, оставането на семейство Владови в продадения
3
имот дълго след продажбата, мотивират съда да приеме наличие на знание у
купувача по смисъла на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД. По този въпрос съдът на
основание чл.272 ГПК препраща към подробните и обосновани съображения
на окръжния съд, поради съвпадане на изводите по фактите.
От правна страна съдът приема следното:
Искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД е предоставен на кредитора, който иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът
го уврежда. Целта на отменителния иск е да се попречи на недобросъвестния
длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредитора и такава
възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя
размер, но и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд то
да бъде признато в определен размер. От значение е само вземането да е
възникнало по време увреждащото действие на длъжника.
Основателността на конститутивния иск е поставена в зависимост от
наличието на елементите на фактическия състав, предвидени в разпоредбата
на чл.135 ал.1 от ЗЗД: ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е
извършил конкретно разпоредително действие, което уврежда кредитора,
доколкото намалява възможностите за удовлетворяване; да е налице знание на
длъжника за увреждането на кредитора; да е налице знание и на третото лице,
с което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора, когато
действието е въззмездно.
Съдебната практика е константна, че знанието на длъжника за
увреждане на кредитора е съзнаване, че има кредитор и с извършеното
действие кредиторът ще бъде ощетен или затруднен при удовлетворяването
си.
Знанието на контрахента на длъжника за увреждане на кредитора се
изразява в информираност, че продавачът му има неизплатени задължения и
че с извършената сдЕ. длъжникът уврежда кредитора.
За знанието като субективно отношение се съди по външно обективирани от
страните по сдЕ.та действия – правни и фактически.
В конкретния случай сдЕ.та е сключена между лица, между които има
трайно дългогодишно познанство, основано на служебни и лични добри
взаимоотношения и изградено взаимно доверие. Купувачът Р. е присъствал на
деловите разговори между длъжника и заемодателите, бил е наясно с
наличието на дългове и съдебни дела на ответницата-длъжник. От своя страна
продавачът-длъжник на кредитора не е предал владението върху продаваните
имоти на купувача поне няколко години след продажбата, което е необичайно
за обикновените продажби.
Разгледани в тази свързаност отделните косвени доказателства
позволяват извод, че ответникът – купувач е знаел към момента на сключване
на процесната продажба, че ищецът е кредитор на продавача и като такъв
4
може да предяви претенции, които да засегнат продаваните имоти.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
които съвпадат с изложените в обжалваното решение и го потвърждава.
Поради неоснователност на жалбите на въззиваемия ищец се дължат
разноски в размер по представения списък от 9519лв.
Мотивиран от изложеното БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/02.02.2024г. по гр. дело №
525/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН ********** от гр.С., ул.“Б.“ № *, ет.*, ап.* и
Д. Б. Р., ЕГН ********** от гр.С., ул.“Д. С.“ № * да заплатят на Ц. В. Г., ЕГН
********** от гр.С., ж.к.“О.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 9519 лв. разноски
по делото в настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5