Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на двадесет и седми ноември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря М. Симеонова разгледа т.д. № 1863 по описа за 2019 г.:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят А.К. ЕООД твърди, че извършвал
търговска дейност, свързана с обучение на кандидати за придобиване на правоспособност
за управление на МПС. След отнемане на правата по разрешение, издадено от ИА
Автомобилна администрация, дейността му била преустановена, считано от
17.04.2019 г. В резултат от това дружеството изпаднало в състояние на
неплатежоспособност и свръхзадълженост. Поради изложеното моли съда да открие
производство по несъстоятелност.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
От събраните писмени доказателства се
установява, че молителят е търговско дружество, което е осъществявало търговска
дейност при условията на издадено от ИА Автомобилна администрация разрешение №
3874/09.12.2015 г. за извършване на обучение на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС на територията на ОО „АА“ – София област.
Считано от 17.04.2019 г. правата, произтичащи от горепосоченото разрешение, са
прекратени по заявление на молителя. Не са събрани доказателства за
продължаване на търговската дейност на дружеството в друга област на стопанския
живот. От служебно изисканите справи се установява, че молителят не притежава
право на собственост върху МПС и върху недвижими имоти, както и парични
средства в банкови сметки. От заключението на СИЕ е видно, че дружеството има
непогасени изискуеми публични задължения (за осигурителни вноски), задължения
по трудови правоотношения, както и по договори за заем, сключени с едноличния
собственик. Считано от 01.06.2019 г. молителят е прекратил трудовите
правоотношения с наетите от него лица, както и осъществяването на търговска
дейност.
При така установените факти следва да се
отговори на въпроса налице ли е неплатежоспособност.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение от вида,
посочен в чл. 608, ал. 1 ТЗ, като това състояние не е временно (арг.чл.
631 ТЗ) и именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на
изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е
налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на
длъжника. Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в
чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични
задължения е налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена данните
на СИЕ. Вещото лице сочи, че дружеството е във влошено финансово състояние,
което се утежнява с нарастващ темп. Състоянието на ликвидността му е изразено от
СИЕ чрез коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност и от
същите е видно, че за периода 2014 г. – 2019 г. те са много под референтните
стойности, което се дължи на ниските приходи от дейността и същевременно високите
разходи за възнаграждения за наетите по трудово правоотношение лица.
За да е налице неплатежоспособност, е
необходимо това влошаване на ликвидността да има траен характер.
Трайността в случая може да се извлече както от данните за предходни години, така
и от
прогнозата за бъдещо развитие. Както беше посочено, дружеството е
преустановило осъществяването на търговска дейност, което означава, че не
налице източник на доход, който би могъл да подобри финансовото му състояние. По
изложените причини съдът приема, че спрямо ответника е налице неплатежоспособност
и като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност. Възможното
състояние на свръхзадълженост, установимо чрез показателя за финансова
автономност, е ирелевантно, тъй като в петитума на молбата то е заявено като
евентуално основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Следва да се определи началната дата на
неплатежоспособността.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ се приема, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото
самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на
началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно
са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването
му.
Първият документиран момент на спад на ликвидността под
референтните стойности е отчетът за 2014 г., който обобщава финансовото
състояние на дружеството към 31.12.2014 г. Тъй като обаче непогасените
задължения за посочената година датират още от нейното начало, съдът приема, че
не е оборена презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и неплатежоспособността е била
налице към датата на най-старото непогасено задължение, а именно 27.01.2014 г.
Тя следва да се определи за начална дата.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От служебно изисканите справки е видно, че молителят не
разполага с налични парични средства за покриване на началните разноски на
производството по несъстоятелност. В указания с определение от 27.11.2019 г.
срок не е внесена определената сума за покриване на началните разноски. Поради
това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на А.К. ЕООД, ЕИК*******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 27.01.2014 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на А.К. ЕООД, ЕИК*******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на А.К. ЕООД, ЕИК*******.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ А.К. ЕООД, ЕИК*******.
СПИРА производството по т.д. № 27.11.2019 г. по описа на СГС,
ТО, 20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено при условията на чл.
632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: