Р
Е Ш Е Н
И Е
гр.София, 06.02.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 10120/2019г.
по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „И.К.“ ЕООД против
постановление от 09.07.2019г. на ЧСИ М.Б., постановено по изп.д.№
20198380402596, в частта, с която е оставено без уважение искане за намаляване
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя
за разликата над 200лв., както и в частта, с която е отказано намаляване на
таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят счита, че разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя следва да се намалят до
сумата от 200лв. по съображения, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, липса на основание за приложение на чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004г.,
доколкото процесуалното представителство се изразява единствено в подаване на
молба за образуване на изпълнителното дело, както и включване във
възнаграждението на ДДС при липса на доказателства адвокатът да е регистриран
по ЗДДС. В частта за таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ навежда, че при
начислението й неправилно са включени разноските на взискателя.
Моли постановлението на съдебния изпълнител да се отмени в обжалваната част,
като адвокатското възнаграждение на взискателя се
намали от 276лв. на 200лв., а таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ съответно от 96лв. с
ДДС на 60лв. с ДДС.
Взискателят В.К.К.оспорва
жалбата като неоснователна и моли да се
остави без уважение.
В мотивите ЧСИ е развил съображения за неоснователност
на жалбата.
Съдът, след като разгледа жалбата и
прецени данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице и против подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Изпълнителното дело е образувано по молба на В.К.К., в полза на която е издаден изпълнителен лист от
05.06.2019г. на СГС за сумата 500лв., разноски по дело пред ВКС.
Видно от връчената на длъжника
покана за доброволно изпълнение, задължението по изпълнителното дело възлиза общо на
944лв., от
които 500лв.-неолихвяема сума по изпълнителния лист, 300лв.-адвокатско възнаграждение
на взискателя и 96лв.-начислена такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
С възражение от 01.07.2019 г. длъжникът поискал от съдебния изпълнител да
намали на основание чл.78, ал.5 ГПК размера
на адвокатското възнаграждение на взискателя от 300лв. на 200лв. поради прекомерност, както и да намали размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от 96лв. с ДДС на
60лв.с ДДС.
С обжалваното разпореждане от 09.07.2019г. ЧСИ намалил размера на адвокатското възнаграждение на взискателя от 300лв. на 276лв. с ДДС и отказал да намали дължимата
пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително
дело възнаграждението е 200лв. за образуване на изпълнително дело и 1/2 от
съответните размери посочени в чл. 7, ал. 2 за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания. В случая взискателят
е подал молба за образуване на изпълнителното производство чрез упълномощен
адвокат, поради което му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в
минимално установения размер по чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата от 200лв. С
депозирано на 12.07.2019г. становище по повод молба на длъжника за спиране на
изпълнението е поискал принудителното изпълнение на продължи чрез налагане
запор на вземания на длъжника. В действителност съдебният изпълнител, постановявайки
разпореждането от 09.07.2019г., е намалил размера на адвокатското възнаграждение
на взискателя до минимумите предвидени в чл. 10, т. 1
и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения- 200лв. за образуване на изпълнителното дело /чл. 10, т. 1 / и
30лв. за процесуално представителство и извършване на действия по
изпълнителното дело с цел удовлетворяване на парични вземания /чл. 10, т. 2/.
Неправилно обаче е включил към сумата от 230лв. данък върху добавената стойност
от 46лв. Видно от договора за правна защита и съдействие /стр.6 от
изпълнителното дело/ взискателят е заплатил
адвокатско възнаграждение от 300лв. в брой, без отбелязване, че сумата е без
включен ДДС, и без доказателства, че адвокатското дружество, с което е сключен
е регистрирано по ЗДДС. При това положение към сумата от 230лв. не следва да
бъде добавян данък върху добавената стойност в размер на 46лв. Ето защо
намаленото от ЧСИ М.Б. адвокатско възнаграждение на взискателя
от 300лв. на 276 лева следва да бъде допълнително намалено до сумата от 230лв.
Съгласно т.26 от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на
парично задължение се събира пропорционална
такса върху събраната сума. Под „парично вземане“
по смисъла на т. 26 се разбира
само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите
и разноските по самото изпълнително дело, върху които
такса по т. 26 не се дължи.
Противното би означавало и че върху самата такса
по т.26 следва да се дължи
такса по т.26, върху която също
да се дължи
такса, и т.н.-– извод, лишен от
всякаква правна и житейска логика. Аргумент в тази насока може да
бъде изведен и от Забележка 1, изр.1 на т.26 от ТТР към ЗЧСИ, според която при
частично събиране на паричното вземане
таксата се определя за целия
дълг, но се събира част,
съответстваща на събраната сума. „Целият дълг“ представлява
вземането по изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното производство, и не включва признатите
от ЧСИ разноски на взискателя, възложени в тежест на длъжника по
изпълнението. В крайна сметка вземането по изпълнителния лист, което взискателят
желае да бъде събрано в изпълнителното производство, представлява „материалния интерес“ по смисъла
на чл.83, ал.1 ЗЧСИ за определянето на пропорционалните такси по изпълнението.
По тези съображения обжалваното от длъжника разпореждане от 09.07.2019г. в частта,
в която е отказано да се намали
дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от 96лв. с ДДС на
60лв. с ДДС следва да се отмени, като
вместо него бъде постановено тази такса да
бъде намалена на 60лв. с ДДС, съгласно т.26, б. „б“ от
ТТР към ЗЧСИ.
Искането за присъждане на сторените
от жалбоподателя разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо че жалбата
е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция
за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба
срещу действия на частен съдебен
изпълнител, като взискателят /ответник по жалбата/ не е дал повод
за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят
не може да
носи отговорност за разноските по
обжалване на незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се
реализира по друг ред, регламентиран
в нормата на чл. 441 от ГПК.
Водим от горното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „И.К.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, разпореждане от
09.07.2019г. на ЧСИ М.Б. по по изп.д.№
20198380402596, в частта, с която е оставено без уважение искане за намаляване
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя
за сумата над 230лв., както и в частта, с която е отказано намаляване на
таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, вместо което постановява:
НАМАЛЯВА разноските на взискателя
В.К.К., ЕГН **********, за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по изп.д. № 20198380402596
по описа на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС, на сумата 230лв.
НАМАЛЯВА пропорционалната такса по т.26 ТТР
към ЗЧСИ по изп.д.№ 20198380402596 по описа на ЧСИ М.Б.,
от 96лв. с ДДС на 60лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искане на
жалбоподателя „И.К.“ ЕООД, ЕИК *******, за присъждане на разноски по настоящото
дело
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.