РЕШЕНИЕ
№ 5164
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. С.А
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20231110203640 по описа за 2023 година
при участието на секретаря Хелия С.а, след като разгледа докладваното от съдията
н. а. х. дело № 3640 по описа за 2023 година, за да се произнесе с решение взе предвид
следното:
Производство по реда на Глава Трета, раздел V (чл.58д – чл.63д) от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Застрахователно дружество (ЗД) „БУЛ ИНС” АД, чрез негов
пълномощник адв. М. Г. (вж. л.6), срещу Наказателно постановление (НП) № ***** от
24.02.2023г., издадено от заместник-председателя на Комисия за финансов надзор (КФН) и
ръководител на Управление „Застрахователен надзор” (Управление „ЗН”), с което на осн.
чл.83, чл.53 и чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), чл.16,
ал.1, т.19 от Закона за КФН (ЗКФН) и чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от
Кодекса за застраховането (КЗ) вр. § 1, т.51 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КЗ и
чл.648, ал.1 от КЗ на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева за повторно административно
нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.
В жалбата се излагат съображения за липсата на повторност на процесното
административно нарушение, защото предходното влязло в сила НП било за нарушение на
чл.107 от КЗ (отм.), преди влизане в сила на новия КЗ, като правоприлагането по аналогия
било недопустимо. Сочи се също така, че отговорността на дружеството била ангажирана по
квалифициран състав на административно нарушение (такъв по чл.644, ал.2 от КЗ), но това
било станало за първи път в наказателното постановление, като обстоятелствата относно
квалифициращото обстоятелство (наличието на хипотеза на „повторност” по § 1, т.51 от ДР
на КЗ) не били описани в съставения Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), в който следвало да бъдат описани всички обстоятелства по
административното нарушение, които обуславяли неговата съставомерност, вкл. и
квалифицирани такива, а липсата на елементи от обективната страна на нарушението било
1
съществено нарушение на процесуалните правила на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН. Твърди се в
жалбата, че разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН изисква посочване на фактите и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и нарушените законови
разпоредби, и описанието на нарушението предпоставя отразяване на всички негови
признаци от обективна страна, дефиниращи приложимия състав (основен, привилегирован
или квалифициран), като това не съставлявало определяне на вида и размера на
наказанието по повод на конкретния състав на нарушението, а в АУАН имало изложени
фактически констатации само за реализиран състав по чл.108, ал.1 от КЗ без изложени
факти за наличието на хипотезата на „повторност”. Изложено е и твърдението в
жалбата, че имало нарушаване на правилото за reformatio in peius, защото застрахователното
дружество, подало жалбата, било санкционирано за по-тежко наказуемо административно
нарушение от първоначално установеното, а с налагане на наказание за квалифициран
състав на нарушение, което не му било предявено с АУАН, дружеството било поставено в
по-неблагоприятно положение от извършители на подобни деяния, като се сочи и съдебна
практика в подкрепа на твърденията му по настоящия казус. Според жалбоподателя била
неправилна правната квалификация на твърдяното нарушение, защото разпоредбата на
чл.108 от КЗ имала характеристиките на „общ закон” спрямо специалните разпоредби на
Глава XXXIX – „Имуществено застраховане” и Глава XLVII – „Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите” от КЗ, като в такива случаи предимство
имал специалният закон, като в разглеждания случай ставало въпрос именно за застраховка
„Гражданска отговорност” и били приложими разпоредбите на чл.496 – чл.505 от КЗ,
уреждащи именно хипотезата на задълженията на застрахователя по такава застраховка, а с
това било нарушено правилото на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Твърди се също нарушаване на
правилото на чл.12 от ЗАНН, защото била наложена санкция, която не съответства на
тежестта и характера на нарушението, на липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, т. к. при отговорност на дружество – юридическо лице субективната страна
не се изследвала. Според жалбоподателя била налице хипотезата на „маловажен случай”
по чл.28 от ЗАНН и наказващият административен орган не трябвало да налага наказание, а
да предупреди писмено застрахователната компания. Прави се искане за отмяна на
атакуваното НП, а в условията на алтернативност – да се преквалифицира нарушението и да
се наложи наказание по основния състав на такова нарушение, уреден в чл.644, ал.1, т.1 от
КЗ, като бъде наложена предвидената за него минимална закона санкция.
В съдебното заседание дружеството – жалбоподател ЗД „БУЛ ИНС” АД, редовно
призовано, с връчена на упълномощен представител призовка, не изпраща законен или
упълномощен представител.
Наказващият административен орган – зам.-председател на КФН и ръководител на
Управление „ЗН”, редовно призован, се представлява от юрк. И. Г. (вж. л.70 от съд. д.), която
определя подадената от застрахователното дружество жалба като неоснователна, като в хода
на съдебните прения се придържа към застъпеното изготвените от нея писмени бележки (вж.
л.81-82), като претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствените материали по делото, съобрази законовите разпоредби, намери за
установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
Жалбоподател по делото е Застрахователно дружество (ЗД) „БУЛ ИНС” АД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в *************, представлявано
заедно от лицата С. Ст. П. и К. Д. К., като дружеството предлагало застрахователни услуги,
вкл. и по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
2
На 08.09.2022г., около 08:30 часа, в с. Лебница, община Сандански, на кръстовище с
равнозначни пътища, водачът на автомобил марка/модел ******** с рег. № ********
(собственост на Л. С. Ст.) София Ст. не пропуснала дясностоящия на нейното МПС
автомобил марка/модел ******* с рег. № ***** с водач С. Б.-Я. (собственост на Т. К. Я.),
като вследствие на това последвал удар между двете превозни средства, при който
автомобилът марка ****** претърпял щети (десен калник, дясна броня, фар, решетка и др. ).
След настъпването на пътно-транспортното произшествие (ПТП) двете водачки на
участвалите в инцидента автомобили попълнили двустранен констативен протокол (вж.
л.30гръб).
Поради настъпилото застрахователно събитие – увреждане на лекия автомобил
марка/модел ****** с рег. № *******, на 08.09.2020г. С. Б.-Я. предявила пред застрахователя
ЗД „БУЛ ИНС” АД застрахователна претенция, заведена като щета № ********/08.09.2020г.
(вж. л.30). Основание за завеждане на претенцията бил договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №
******** от 11.08.2022г., сключен от Л. Ст. (вж. л.29гръб).
Със завеждането на застрахователната претенция пред застрахователя били
представени и писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и
размера на евентуално обезщетение по нея – свидетелство за регистрация на МПС – част II,
контролен талон към знак за ГТП, свидетелство за управление на МПС, контролен талон към
СУМПС (вж. л.31гръб, 32, 33, 33гръб).
На 08.09.2022г. и на 09.09.2022г. били извършени два огледа на увредения автомобил
„Пежо”, въз основа на които са били изготвени описи № 1 и № 2 на констатираните по него
увреждания (вж. л.40-40гръб).
Впоследствие – на 12.09.2022г. пред застрахователя били представени и данни за
банковата сметка на засегнатото лице Т. Я., по която е следвало да бъде изплатено
застрахователното обезщетение (вж. л.31), като с подаването на тази информация лицето Я.
поискало и извършването на допълнителен оглед на увредения автомобил (вж. л.18). Това е
било причината на 14.09.2022г. да бъде извършен трети оглед на автомобила *******, при
чието провеждане също е бил изготвен опис на констатираните увреждания. Била изготвена
и калкулация на щета № ********/08.09.2022г. (л.41гръб-42гръб).
След 14.09.2022г. от засегнатото лице Т. Я. не са били изисквани допълнителни
доказателства и документи, необходими за установяване на основанието и размера на
застрахователната претенция.
Междувременно, на 15.09.2022г. оторизираният сервиз на „Сеа Карс” ЕООД
определил калкулация за ремонта на автомобила ******* на Т. Я. в размер на 4 259.60 лева
(вж. л.25гръб-26), като с две платежни нареждания (от 15.09.2022г. и от 29.09.2022г.) Я.
заплатил сумата на сервизната фирма (вж. л.12-13).
На 04.10.2022г. застрахователното дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД изготвило Доклад
№ *********01/04.10.2022г. по заведената щета № *******/08.09.2022г., според който
следвало да се заплати обезщетение в размер на 1 361.88 лева (л.43).
На 10.10.2022г. засегнатото лице Т. Я. пратило съобщение до жалбоподателя ЗД „БУЛ
ИНС” АД и поискало информация относно заплащането на предявената от него претенция
(вж. л.38), а на 13.10.2022г. Я. подал нова молба до застрахователната компания за
получаване на плащане, към която приложил издадената от сервизната фирма проформа-
фактура (вж. л.20, 25гръб-26 от съд. д.).
По повод на заявлението от 13.10.2022г. на Т. Я. застрахователното дружество с
писмо изх. № ОК-743796/18.10.2022г. отговорило, че Експертен съвет на компанията щял да
разгледа ликвидационната преписка по заведената щета и ще извърши доплащане за
нанесените увреждания по автомобила (вж. л.37гръб).
3
С платежно нареждане от 18.10.2022г. застрахователят изплатил по банков път на
засегнатото лице Т. Я. застрахователно обезщетение в размер на 1 361.88 лева (вж. л.15 от
съд. д.).
С ново заявление от 20.10.2022г. (вж. л.19) Т. Я. поискал от застрахователната
компания – въззивник „преразглеждане” на размера на обезщетението, което било
изплатено, с оглед заплатеното на сервизната фирма за ремонта на МПС, като в последствие
на 08.11.2022г. с ново платежно нареждане застрахователното дружество извършило
доплащане в размер на 390.58 лева (вж. л.14 от съд. д.).
На 01.12.2022г. в Управление „ЗН” на КФН постъпила жалба с вх. № ******* от
01.12.2022г. (вж. л.10-11 от съд. д.), изпратена от Т. К. Я., в която последният изложил
несъгласието си с общо изплатената му сума (1 752.46 лева) като обезщетение за щетите по
автомобила му спрямо заплатените суми от него на сервизната фирма (3 808.46 лева) за
ремонта на МПС, и отправял възражения срещу размера на изплатеното от
застрахователното дружество обезщетение.
Надзорният орган (КФН) започнал проверка по случая, като с писмо изх. № ****** от
06.12.2022г. (вж. л.27 от съд. д.) от въззивния жалбоподател ЗД „БУЛ ИНС” АД било
изискано писмено становище по случая със заведената преписка по щетата, заверено копие
по цялата документация по претенция за щета № *********/08.09.2022г., както и документи
и информация относно действията по заведената преписка.
С писмо изх. № *********/13.12.2022г. застрахователното дружество изпратило в
Комисията всички материали по заведената преписка по претенция за щета №
*******/08.09.2022г., които били заведени в КФН с вх. № ******** от 14.12.2022г. (вж. л.28-
29 от съд. д.).
Със своя Заповед № ********/09.12.2022г., ръководещият Управлението
„Застрахователен надзор” в КФН зам.-председател на същата определил служители от
управлението, които да съставят АУАН за нарушения по КЗ (отм.), новия КЗ, Закона за
мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), Закона за мерките срещу финансирането на
тероризма (ЗМФТ) и различни европейски Регламенти и актовете по тяхното прилагане,
като в т.1.2.3. от заповедта била посочена свидетелката М. В. С. (вж. л.59-60 от съд. д.).
След като проверила цялата документация по заведената преписка по случая,
свид. М. С. (на длъжност „главен експерт” в Дирекция „Застрахователен надзор” на
управлението за застрахователен надзор на КФН – вж. л.80) преценила, че са налице данни
за административно нарушение, поради което на 07.02.2023г. съставила против
юридическото лице ЗД „БУЛ ИНС” АД, в присъствието на двама свидетели по съставянето
(И. Вл. Л. и свид. С. С. Ч.), Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
*******/07.02.2023г., в който били отразени всички обстоятелства по извършената
документална проверка, установените фактически данни по твърдяното
административно нарушение, вкл. и тези по извършването му, отразено било описанието на
административно нарушение с неговите обективни елементи, вкл. времето и мястото на
извършването му, както и нарушените законови разпоредби – прието е, че е нарушена
разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ, т. к. дружеството не се произнесло по заведената
щета № ************/08.09.2022г. – като определи и изплати размера на обезщетението
или застрахователната сума, респ. мотивирано да откаже плащането, в
законоустановения срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по
чл.106 от КЗ, т. е. до 06.10.2022г.. (вкл.), а административното нарушение е извършено на
07.10.2022г. в столицата. Съставеният АУАН, подписан от актосъставителя и двамата
свидетели, бил връчен на упълномощен представител на дружеството (Н. Б. – л.9 от съд. д.)
на датата на съставянето му – 07.02.2023г.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН юридическото лице – жалбоподател ЗД „БУЛ
4
ИНС” АД не е подало писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН № ******/07.02.2023г., на 24.02.2023г.
заместник-председателят на КФН и ръководител на управлението за застрахователен надзор
издал и процесното Наказателно постановление № *****/24.02.2023г., в което били описани
всички обстоятелства по извършената проверка и по извършването на нарушението,
неговите обективни елементи, вкл. времето и мястото на извършването, като било прието
от наказващия административен орган, че е налице административно нарушение на
чл.108, ал.1 от КЗ, извършено при условията на § 1, т.51 от ДР на КЗ – повторност, като с
този санкционен акт на застрахователното дружество било наложено административно
наказание „имуществена санкция” от 2 000 (две хиляди) лева на осн. чл.644, ал.2, предл.2 вр.
ал.1, т.2 от КЗ.
Процесното НП било връчено на 01.03.2023г. на дружеството – жалбоподател с писмо
с обратна разписка (вж. л.8).
С жалба вх. № 91-01-33 от 02.03.2023г. (опис на КФН), подадена чрез куриер на
02.03.2023г. (вж. л.7) застрахователното дружество обжалвало издаденото НП и било
образувано настоящото дело.
По делото е приложено и издадено предходно Наказателно постановление №
********/13.07.2021г., издадено от зам.-председателя на КФН и ръководител на Управление
„ЗН”, с което жалбоподателят е бил санкциониран за „повторно извършено”
административно нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ с налагане на административно
наказание „имуществена санкция” от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева (вж. л.57-58 от
съд. д.), като въпросното предишно НП било потвърдено с Решение № 827/28.10.2021г. на
СРС – НО, 135-ти състав по н. а. х. дело № 11370/2021г. (вж. л.46-50), който съдебен акт е
оставен в сила с Решение № 886/16.02.2022г. на АССГ по к. н. а. х. дело № 12409/2021г. (вж.
л.51-56), т. е. предходният санкционен акт е влязъл в сила на 16.02.2022г.
Гореописаните фактически обстоятелства съдебният състав установи въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните в рамките на съдебното следствие свидетели М. В. С. и С. С.
Ч., както и в писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред
на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН: съставения АУАН № ******/07.02.2023г., пълномощно
за адв. М. Г. (л.6), куриерска разписка за пращане на жалба (л.7), обратна разписка за
връчване на НП (л.8), пълномощно за Н. Б. (л.9), жалба от Т. Я. до КФН (л.10-11), 2 (два) бр.
платежни нареждания към сервизната фирма (л.12-13), 2 (два) бр. платежни нареждания от
застрахователя (л.14-15), заявление от 23.09.2022г. относно претенция по щета (л.17),
заявление от 13.09.2022г. относно грешки в документите (л.16-17), заявление от 12.09.2022г.
на Я. за преразглеждане на оценка на щетите и за следващ оглед (л.18), заявление от
20.10.2022г. на Я. за преразглеждане на обезщетение по претенцията (л.19), (л.19), заявление
от 13.10.2022г. на Я. за плащане по претенцията (л.20), опис № 2 по щета №
*********/08.09.2022г. (л.21), писмо-отговор от 25.10.2022г. от застрахователното дружество
до Я. (л.22), фактура от 29.09.2022г. от сервизната фирма „Сеа Карс” ЕООД за ремонта на
автомобила (л.25), калкулация № 25380/15.09.2022г. от сервизната фирма (л.25гръб-26),
писмо-искане от 06.12.2022г. от КФН до ЗД „БУЛ ИНС” АД за предоставяне на информация
и документи (л.27), писмен отговор от 13.12.2022г. до КФН от застрахователя на
отправеното искане за предоставяне на информация и документи (л.28-29), застрахователна
полица № ********** от 11.08.2022г. за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите (л.29гръб), уведомление № *********/08.09.2022г. за завеждане на щета по
застраховка „ГО” (л.30), двустранен констативен протокол за ПТП (л.30гръб), служебна
бележка за банкова сметка (л.31), удостоверение за техническа годност (л.31гръб), СРМПС –
част I на автомобила марка/модел ******** (л.32), списък с необходими документи
(л.32гръб), контролен талон към СУМПС (л.33), свидетелство за управление на МПС
5
(л.33гръб), уведомление за необходими документи (л.34), заявление от 12.08.2022г. до
застрахователя (л.35), проформа фактура № 25380/15.09.2022г. (л.36), писмо-отговор от
ЗД „БУЛ ИНС” АД от 18.10.2022г. (л.37гръб), запитване от Т. Я. до застрахователното
дружество от 10.10.2022г. (л.38), заявление от 13.10.2022г. до застрахователната компания
(л.38гръб), уведомление от 23.10.2022г. от застрахователя до Т. Я. (л.39), опис на щета № 1
от 08.09.2022г. (л.40), опис на щета № 2 от 09.09.2022г. (л.40гръб), опис на щета № 3 от
14.09.2022г. (л.41), калкулация на щета от 08.09.2022г. (л.41гръб-42гръб), доклад №
*********01/04.10.2022г. по щета (л.43), доклад № *********02/19.10.2022г. по щета
(л.43гръб), платежно нареждане от застрахователя от 18.10.2022г. (л.44), платежно
нареждане от застрахователя от 08.11.2022г. (л.44гръб), писмо до КФН от СРС (л.45),
Решение № 827/28.10.2021г. на СРС – НО, 135-ти състав по НАХД № 11370/2021г. (л.46-50),
Решение № 886/16.02.2022г. на АССГ, XIX-ти касац. състав по КНАХД № 12409/2021г.
(л.51-56), предходно НП № Р-10-575/13.07.2021г. на зам.-председател на КФН (л.57-58),
Заповед № ******/09.12.2022г. на зам.-председател на КФН (л.59-60), пълномощно № П-
9/04.10.2022г. на юрк. И. Г. (л.70), извлечение от „Държавен вестник” (л.79), допълнително
споразумение № Р-07-88/31.10.2022г. (л.80).
Съдебният състав на първата инстанция внимателно обсъди показанията на
свидетелите М. С. и С. Ч., като прецени същите за логични и безпристрастни, нямат
вътрешни противоречия, и напълно кореспондират с наличните по делото писмени
материали, като в тях същите излагат своите непосредствени възприятия относно
извършената документална проверка по случая и установените при нея фактически
обстоятелства, конкретното административно нарушение и обективните негови
арактеристики (свид. С.), респ. за процедурата по съставянето и връчването на АУАН и най-
основните особености на соченото нарушение, поради което съставът на съда кредитира в
тяхната цялост показанията на свидетелките и ги използва при формирането на своите
фактически изводи.
Наред с това, за правилното изясняване на обстоятелствата по делото доп.сят и
приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и
въз основа на тях, като писмените документи кореспондират със свидетелските показания
по делото и позволяват обективното изясняване на случая, като обсъждането на
доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност води до еднозначни и
еднопосочни фактически изводи у съдебния състав, поради което и обсъждането на
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност не се налага на осн. чл.305, ал.3, изр.2 от
НПК.
При така установените фактически обстоятелства, съставът на първостепенния съд
прави следните изводи от правна страна:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена от активно
легитимирано лице (наказаното юридическо лице), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от
ЗАНН (НП е връчено на 27.02.2023г. /вж. л.8/, а жалбата е подадена чрез куриер на
02.03.2023г. – вж. л.7), и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административно-наказателен акт, поради което е породила своите суспензивен и
деволутивен ефекти.
По същество разгледана жалбата се явява основателна и по част от изложените в нея
доводи и при следните съображения.
След внимателно извършена проверка, съставът на настоящата инстанция приема, че
АУАН № ********/07.02.2023г. е съставен от надлежно овластено длъжностно лице
съобразно правилото на чл.647, ал.1, предл.1 от КЗ и т.1.1.2.3. от Заповед №
******/09.12.2022г. на заместник-председателя на КФН и ръководител на Управление „ЗН”,
а процесното НП е издадено от компетентен орган съгл. чл.647, ал.2, предл.1 от
6
КЗ – посочения заместник-председател на КФН.
Съдът не констатира по принцип нарушения и на разпоредбите на чл.36 – чл.46 и на
чл.47 – чл.58 от ЗАНН, доколкото съставеният АУАН № *********/07.02.2023г., съотв.
издаденото НП № *****/24.02.2023г. съдържат съответните законови реквизити, вкл.
описанието на административното нарушение и неговата правна квалификация, както и
обстоятелствата по извършването и установяването му, като на проблемите в
съдържателната им част съставът ще се спре по-долу. Не са налице нарушения на
правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1
от ЗАНН, доколкото Актът е съставен в присъствието на двама свидетели (свид. С. Ч. и И.
Л.) и на упълномощен представител на дружеството – жалбоподател (Н. Б. – вж. л.9), на
когото екземпляр от Акта е бил връчен и му е дадена възможност за изразяване на обяснения
или възражения.
Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от КЗ за съставяне на Акта, респ. за
издаването на НП. Този съдебен състав намира за нужно да посочи, че цитираната
разпоредба от ЗАНН посочва, че АУАН се съставя в срок не по-дълъг от три месеца от
датата на откриване на нарушителя. В случая, АУАН е съставен на 07.02.2023г., след като
материалите по заведената претенция по щета са били представени на 14.12.2022г. в
надзорната институция – КФН, и именно на датата на представянето на всички тези
материали, контролният орган се счита за уведомен и въз основа на проверката на тези
документи е било установено и административното нарушение, и неговият
извършител (автор), и е лесно видимо при сравнението на двете дати, че тримесечният
срок по чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН се явява спазен. Спазен се явява и двугодишният
срок по чл.34, ал.1, изр.2, предл.2 от ЗАНН, защото нарушението е извършено на
07.10.2022г., а АУАН е съставен на датата 07.02.2023г., а този срок тече именно от
извършването на нарушението. Оспореното НП № *****/24.02.2023г. е издадено в рамките
на шест месеца от датата на съставяне на АУАН № ****/07.02.2023г., както е видно от
датите на двата процесуални документа.
Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелни възраженията на въззивника
ЗД „БУЛ ИНС” АД, че липсвали данни за извършено административно нарушение. В тази
връзка следва да се подчертае, че разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ е формална – при
постъпването на последните изискани и приети документи по чл.106 от КЗ,
застрахователят е длъжен да осъществи определено поведение – да определи и изплати
размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже
плащането. Дори и при недобросъвестност от страна на застрахования (напр. да не се яви на
касата на дружеството, или да не даде банкова сметка, или не предостави даден документ),
за застрахователното дружество остава възможността за отказ от извършване на
плащането, но в случая дружеството – жалбоподател ЗД „БУЛ ИНС” АД е започнало
процедура по определяне на размера на дължимото обезщетение по заведената претенция,
дори го е определило в размер на 1 361.88 лева с калкулацията по заведената претенция по
щетата на дата 08.09.2022г. (вж. л.41гръб-42гръб от съд. д.), но неоправдано е било забавено
превеждането на съответната сума на обезщетението по сметката на Т. Я..
Също така, като се изхожда от факта, че процесът на ликвидация на щетата не може
да продължава безкрайно дълго във времето, именно поради тази причина и с цел защита на
правата на потребителите на застрахователни услуги, законодателят е въвел времево
ограничение за неговото приключване – срок от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл.106 от КЗ. Затова и с оглед на защита на правата на
потребителите на застрахователни услуги, по отношение на всички застрахователи (вкл. и на
въззивника ЗД „БУЛ ИНС” АД) важи изискването в посочения срок да извършват
съответните действия по изясняване на фактическите обстоятелства по дадения случай. И
във връзка с това, когато дружеството прецени, че представените от потребителя на
7
застрахователна услуга или от третото ползващо се лице доказателства не са достатъчни,
то има възможността да изиска допълнителни доказателства, които застрахованото лице
да му представи (чл.106, ал.3, изр.1 от КЗ). Освен този предвиден срок от 45 дни за
изискване на допълнителни доказателства по чл.106, ал.3, изр.2 от КЗ, застрахователят
разполага и с възможността, която законът му предоставя по чл.107, ал.1 от КЗ, за
нуждите на установяване на застрахователното събитие и на причинените от него вреди,
да изисква информация и съдействие от държавни органи и от трети лица. Но дори и тогава,
когато не са били изискани всички доказателства, законодателят е въвел краен (пределен)
срок за произнасяне по претенция по застраховка „Гражданска отговорност” – този по
чл.496, ал.1 от КЗ, който е три месеца от нейното предявяване (арг. чл.108, ал.3 от КЗ).
По делото обаче, няма доказателства, които да сочат, че жалбоподателят ЗД „БУЛ
ИНС” АД е изисквало други доказателства, с които ползвателят на застрахователна услуга и
увредено лице по застраховка „Гражданска отговорност”, да може да се снабди, освен тези,
които дружеството е получило, нито да се е възползвало от правата си по чл.107, ал.1 от КЗ.
Затова наказващият орган е преценил абсолютно обосновано и правилно, че щом
дружеството не е поискало никакви други доказателства, нито съдействие от други
органи – възможностите по чл.106, ал.3 и чл.107 от КЗ, значи е приело, че представените
пред него доказателства са напълно достатъчни, за да направи окончателната си
преценка – да определи и изплати размера на обезщетението или мотивирано да откаже
плащане. Следва да се допълни, че на 12.09.2022г. пред застрахователната компания са
предоставени и данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено застрахователното
обезщетение по заведената претенция № *********/08.09.2022г. На същата дата увреденото
лице Т. Я. е заявило, че желае да бъде извършен допълнителен оглед на автомобила, като
такъв е бил извършен на 14.09.2022г. (трети по ред), въз основа на който е изготвен и нов
опис на констатираните увреждания и следователно в срок до 06.10.2022г. (вкл.)
дружеството – застраховател е имало възможност да определи и изплати размера на
обезщетението по заведената застрахователна претенция № *********/08.09.2022г.
(чл.108, ал.1, т.1 от КЗ) или мотивирано да откаже плащане (чл.108, ал.1, т.2 от КЗ). В
разглежданата хипотеза се установява, че едва на 18.10.2022г. (с повече от десет дни
закъснение – бел. с.) дружеството е решило да изплати обезщетението по
застрахователната претенция, при това в непълен размер. Нещо повече – вероятно
изплащането на обезщетение от страна на застрахователното дружество се дължи и на други
фактори (а не на „липсващи документи” или други причини), а именно: двукратно сезиране
на 10.10.2022г. и на 13.10.2022г. от страна на потребителя Я. с искане за плащане на
обезщетението, последвано и от подадената жалба от потребителя на застрахователни
услуги до КФН от 01.12.2022г., вследствие на която е предприета и проверката от надзорния
орган.
На второ място, явяват се неоснователни и твърденията, изложени в жалбата на
жалбоподателя – въззивник, че в конкретния случай следвало да се приложи разпоредбата
на чл.496, ал.1 от КЗ, която се явявала специална към общата разпоредба на чл.108, ал.1 от
КЗ. В конкретния случай административно-наказващият орган правилно не е приложил
разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ, защото последната има отношение към факта на
окончателно приключване на застрахователни претенции по застраховка „Гражданска
отговорност” в рамките на тримесечен срок от тяхното завеждане, който срок е
приложим и в хипотезата на чл.108, ал.3 от КЗ – когато не са изискани всички
доказателства, защото препращането е изрично, каквато хипотеза не се установява по
делото. Докато към датата на административното нарушение за застрахователя, съгл.
чл.108, ал.1 от КЗ, е възникнало задължението да избере една от двете нормативно
посочени възможности – да определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането, т. к. са били събрани
всички доказателства по заведената застрахователна претенции за щетите по автомобила
8
на Т. Я.. Посочената разпоредба е формална и съставът на административното нарушение
е осъществен при липсата на произнасяне на застрахователя в определения срок от 15
работни дни, без да е необходимо да са настъпили вредоносни последици от това.
Застрахователното дружество – въззивник не е имало задължението само да определи и да
изплати застрахователно обезщетение, а е можело и мотивирано да откаже в посочения
срок (напр. ако „липсват документи”, или няма представени данни за банкова сметка, или са
налице други причини), при което няма да има нарушение на разпоредбата на чл.108, ал.1 от
КЗ. Но в случая застрахователното дружеството нито е изискало някакви документи в
хипотезата на чл.106, ал.3 от КЗ, нито се е възползвало от възможностите на чл.107, ал.1
от цит. к., и затова след изтичането на този срок от петнадесет работни дни, считано
от представянето на последния документ, необходим за решаването на заведената преписка
по щетата, бездействието на дружеството (след срока) вече представлява
административно нарушение. Поради тези съображения съдът не намира, че е нарушена
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
От изложеното дотук, съдебният състав на първостепенния съд приема, че
категорично е установено по делото, че от обективна страна търговското дружество е
нарушило разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ по заведената преписка по щета, като
вместо в императивно определения от закона срок от петнадесет работни дни от
представянето на всички доказателства (т. е. до 06.10.2022г. включително), след изтичане
на половин месец закъснение – на 18.10.2022г., застрахователят е изплатил първоначално
определеното обезщетение, като по делото е установено безспорно, че от представянето на
последния документ и извършването на действия по заведената преписка на датата
14.09.2022г., дружеството не е поискало допълнителни доказателства по претенцията, нито
е поискало съдействие по чл.107 от КЗ за предоставяне на други документи и информация.
В тази връзка обосновано е било прието от актосъставителя и наказващия административен
орган, че след като нови доказателства не са били поискани – нито в хипотезата на чл.106,
ал.3 от КЗ, нито при условията на чл.107, ал.1 от КЗ, то срокът от петнадесет работни
дни започва да тече от датата на последното действие на дружеството – въззивник – на
14.09.2022г., и изтича на 06.10.2022г., като административното нарушение е извършено на
датата, следваща посочения ден, т. е. на 07.10.2022г. Обстоятелството, че на 13.10.2022г.
увреденото лице е подало до застрахователното дружество молба за получаване на плащане,
към която е приложилo проформа-фактура за друга стойност на извършените ремонтно-
възстановителни дейности по засегнатото МПС, не променя момента на възникване на
задължението за застраховтелното дружество, защото постъпилата проформа-фактура не
може да бъде приета за доказателство, необходимо за установяване на основанието и
размера на претенцията, предвид факта, че застрахователното обезщетение е било
определено от застрахователя по експертна оценка, а не по фактурна стойност.
В разглеждания от настоящия съдебен състав случай субект на посоченото
административно нарушение е юридическо лице – застрахователно дружество, чиято
административно-наказателна отговорност е обективна (или още т. нар. „безвиновна
отговорност”), поради което и разглеждането на елементите на субективната страна на
административното нарушение е ирелевантен въпрос и не подлежи на разглеждане. От това
се налага изводът, че при реализирането не следва да се анализира липсата, респ.
наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с
осъществяване на дейността на това застрахователно дружество.
Напълно несъстоятелна е тезата на жалбоподателя ЗД „БУЛ ИНС” АД за наличието
на „маловажен случай” на административно нарушение. Преценката на наказващия орган
да санкционира дружеството се основава на обективен и всестранен анализ на всички
обстоятелства по преписката, в т. ч. и на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, и законосъобразно АНО е приел, според настоящия съдебен състав (вж. и
Т. р. № 1/2007г. на ОСНК), че нарушението на императивната разпоредба на чл.108, ал.1 от
9
КЗ сериозно засяга правата на потребителите на застрахователни услуги и създава
предпоставки за възникване на недоверие в стабилността и ефективността на
застрахователната система в България, и както и на предпоставки за недопустимо поведение
на застрахователите спрямо техните клиенти. В конкретния случай няма нито едно
основание, което да налага изводът, че извършеното деяние, макар да съставлява
административно нарушение, е без обществена опасност или пък е с явно незначителна
такава – първо; второ, във връзка със срока на закъснение на произнасянето, т. е. срокът на
забавеното произнасяне не може да бъде определен като незначителен (над 10 дни), при
това е налице частично плащане на обезщетението, и трето – защото деянието на
застрахователя не може да се характеризира като такова (тоест като маловажно), т. к.
наказаното юридическо лице – въззивник е лицензиран застраховател, към който законът
вменява завишени изисквания и грижа значително по-голяма от грижата на обикновения
търговец.
Не следва да бъде пренебрегвано обстоятелството, че с оглед правилото на чл.39,
ал.2, изр.1 от ЗАНН, изискващо „съответният закон или указ” да предвиди възможността
за санкционирането на „маловажни нарушения”, прави впечатление, че законодателят в
нито една от санкционните разпоредби на КЗ (чл.635 – чл.646ж от цит. к.) не е предвидил
въобще състав на „маловажно нарушение”, което изразява еднозначната му оценка, че
всяко от уредените в посочените норми на КЗ административно нарушение се явява такова с
достатъчна степен на обществена опасност, която да изключи хипотезата на „маловажен
случай”. Още по-малко може да се говори за „маловажен случай”, при положение, че става
въпрос за „рецидивно и системно поведение” от страна на това застрахователно дружество,
с оглед на факта, че процесното административно нарушение се явява извършено не само в
условия на повторност, но същото е и рецидивно на предходното, за което е наказано
същото застрахователно дружество. Очевидно е, че при наличието на рецидив и
системност в дейността на въпросния застраховател ЗД „БУЛ ИНС” АД, който извършва
едни и същи по обективните и характеристики административни нарушения,
процесното нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ не може да се характеризира като маловажно, а
то е с типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което
обосновава използването на санкционните средства на административно-наказателното
производство и ги прави обществено приемливи.
По изложените съображения, като не е изпълнило задължението си да определи и
изплати застрахователното обезщетение, съотв. мотивирано да откаже плащане, до изтичане
на срока от петнадесет работни дни, дружеството – жалбоподател ЗД „БУЛ ИНС” АД е
извършило административно нарушение и е реализирало състава по чл.108, ал.1 от КЗ,
от обективна страна. Нарушението е формално и се осъществява чрез неизпълнение от
задълженото да извърши определено действие лице, и на мястото, където е следвало да
извърши своето произнасяне (положително или отрицателно) по заведената претенция по
щетата. Неоснователно е възражението, че неправилно е определена датата на
нарушението по вече изложените по-горе аргументи и съображения. Неоснователно е и
възражението, че била неправилна правната квалификация на деянието. Специалната
разпоредба на чл.496, ал.1 от КЗ е приложима само в случаите, когато не са били
представени всички необходими документи съгл. чл.108, ал.3 от КЗ, а в разглеждания
случай – не е било налице основание за постановяване на отказ от произнасяне, защото
увреденото лице Я. е представило всички необходими документи, от една страна, а от
друга – дружеството не се е възползвало от възможностите на чл.106, ал.3 и/или чл.107,
ал.1 от КЗ (арг. чл.496, ал.3 от КЗ).
Принципно неверни са доводите, изложени в жалбата, че с оглед различията в
правната квалификация на процесното административно нарушение и на това, за което е
влязло в сила (на 16.02.2022г.) предходното НП № *********/13.07.2021г. на зам.-
председателя на КФН и ръководител на управлението за застрахователен надзор, липсвала
10
хипотезата на повторността. Тук следва да се подчертае, че при преценката дали две
административни нарушения са от един и същ вид следва да се изхожда от техните
съставомерни обективни елементи, описани в правната норма и във фактическите
обстоятелства на НП, а не от цифровата им квалификация, която е изменена с приемане
на новия Кодес на застраховането (обн., ДВ, бр.102 от 29.12.2015г.), влязъл в сила от
01.01.2016г. При това положение, нормите на чл.108, ал.1 от КЗ (нов) и тази на чл.107, ал.1
от КЗ (отм.) са с идентично съдържание и защитават едни и същи обществени отношения,
като единствено е променен срокът за изпълнение на задължението за произнасяне по
заведени претенции от застрахователя – от 15-дневен (в календарни дни) по стария закон на
15-дневен (в работни дни), поради което по принцип, влязло в сила НП за санкциониране
на нарушение на чл.107, ал.1 от КЗ (отм.) може да обуславя квалификацията „повторност” на
нарушение като процесното – по чл.108, ал.1 от КЗ (нов). В случая, който е предмет на това
дело, обаче, предходното НП е за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ (нов), и място за подобни
съображения и възражения не би следвало да има изобщо.
Все в тази връзка обаче, този съдебен състав намира, че неправилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ за извършеното
административно нарушение, като наказващият административен орган „е излязъл извън
рамките” на правомощията си по чл.53 от ЗАНН – да издаде наказателно постановление, с
което да наложи „съответно наказание” за категорично установеното нарушение (чл.53,
ал.1 от ЗАНН), и да издаде наказателно постановление, дори при „нередовност в Акта”,
стига да е установено безспорно нарушението, автора му и вината на последния (чл.53, ал.2
от ЗАНН). Наказващият орган е приел за първи път в оспореното Наказателно
постановление № *****/24.02.2023г., че е извършено повторно по смис. на § 1, т.51 от ДР
на КЗ нарушение в рамките на една година от влизане в сила на 16.02.2022г. на предишното
НП № *********/13.07.2021г., с което дружеството е санкционирано за същото по вид
административно нарушение. Наведените от жалбоподателя аргументи относно
квалифициращия белег „повторност” следва да бъдат споделени в другата им част. По
делото се установява, че актосъставителката М. С. въпреки наличието на данни от
информационните масиви на КФН за влязлото в сила предходно НП, никъде в Акта за
установяване на административно нарушение не е посочила процесното административно
нарушение да е извършено в условията на повторност, докато в процесното оспорено
Наказателно постановление № *****/24.02.2023г. се отбелязва, че нарушението е извършено
повторно. По арг. от чл.53, ал.2 от ЗАНН не е допустимо с наказателното постановление,
което е санкционен акт на административна юрисдикция, за първи път на нарушителя да
се предявяват нови факти, свързани с неговата административно-наказателна
отговорност, вкл. и такива, обуславящи по-тежка наказуемост на деянието, които
въобще липсват в съставения АУАН, който освен установителна и сезираща, има и
обвинителна функция! Следва да се отбележи, че административното обвинение
представлява единство от фактически и посочени нарушени законови разпоредби, като
законът не допуска едва в производството пред наказващия орган по налагане на
наказание – вторият етап в рамките на извънсъдебната фаза на започналото
административно-наказателно производство след първия по установяване на нарушението,
обвинението да се допълва с нови факти, които водят и до по-тежка санкция за
нарушителя. Повторността, и това ясно и трайно е застъпено в нашата наказателно-
правна теория и практика, винаги се явява елемент от обективната страна на по-тежко
наказуеми престъпления или административни нарушения. И затова такова „допълване на
факти” законът не допуска, а практиката на съдилищата, която приема, че
повторността е преценка относно налагането на наказанието е в противоречие с
основни и фундаментални принципни положения в наказателното и административно-
наказателното право (учението за престъплението и неговите обективни белези, съотв. за
административното нарушение и неговите обективни особености), поради което нито
11
може да се споделя, нито да се прилага, т. к. е в разрез с правни принципи.
По съображенията, изложени по-горе, съдът смята, че наказателното постановление
следва да бъде изменено в частта относно основанието за налагане на
административното наказание „имуществена санкция” и следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.644, ал.1, т.2 от КЗ вместо разпоредбата на чл.644, ал.2, предл.2 вр. § 1,
т.51 от ДР на КЗ, т. е. отговорността на жалбоподателя е необходимо да бъде ангажирана
по основния състав на санкционната разпоредба по смисъла на чл.644, ал.1, т.2 от КЗ,
защото такова обвинение му е било предявено със съставянето и връчването на АУАН №
******* от 07.02.2023г., изготвен от свидетелката М. С.. Това е възможно чрез
преквалифициране на нарушението по основния (по-леко наказуем) състав на това
административно нарушение, доколкото такива фактически обстоятелства са били
предявени при първоначалното обвинение с въпросния АУАН (чл.63, ал.7, т.1, предл.3 от
ЗАНН).
На жалбоподателя е било наложено завишено наказание „имуществена санкция” от
2 000 (две хиляди) лева, като същата е за нарушение, извършено при условията на
повторност, за каквото нарушение обвинение в АУАН не е имало нито във фактически
план, нито с правна квалификация, поради това и съставът на тази инстанция намира, че
този размер следва да бъде намален до завишен размер над минимума, предвиден по
общия състав на нарушението по чл.644, ал.1, т.2 от КЗ, който да бъде 1 200 (хиляда и
двеста) лева, като дори и този завишен спрямо минималния размер за общото нарушение
размер на наказанието е съответен на характеристиките на процесното
нарушение – периодът на закъснението, на фона на големите закъснения в произнасянето
на този именно застраховател, които са честа системна негова практика, е сравнително
недълъг. Законосъобразно е налагането на посочения размер на съответното наказание за
нарушителя при съобразяване с изискванията на чл.27 от ЗАНН и правните параметри на
обвинението, което е предявено.
Основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, релевирани в жалбата на точно този
застраховател, наказван многократно с влезли в сила НП за идентични нарушения както
по КЗ (отм.), така и по новия КЗ, който в своята „трайно установена практика” за
произнасяне по заведени претенции за обезщетения и щети, допуска произнасяния с огромни
закъснения, които са ноторно известни факти от служебната дейност на съдията, няма
никакви – нито с наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да занижават значително обществената опасност на деянието, нито с оглед
спецификите на конкретния случай.
По въпроса за разноските по делото, този съдебен състав счита, че въззиваемата
страна (наказващият административен орган) има право да бъдат присъдени разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, които тя е направила за защита на нейния интерес, т. к. е
била защитавана от юрисконсулт, като размерът на тези разноски следва да бъде
минималния размер за подобен вид дела – сумата от 80.00 (осемдесет) лева, които
жалбоподателят ЗД „БУЛ ИНС” АД следва да бъде осъден да заплати в полза и по сметка на
КФН. Изводът следва въз основа на систематичното тълкуване и субсидиарно прилагане
на закона – разпоредбите на чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.109 от 2020г.) вр.
чл.143, ал.3 и ал.4 вр. чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от
НЗПП, и в светлината на задължителна тълкувателна практика на върховните съдилища,
съдържаща се в т.2, б. „а” от Тълк. реш. № 3/1985г. по н. д. № 98/1984г. на ОСНК на ВКС и
Тълк. реш. № 3 от 2010г. по тълк. д. № 5/2009г. на ОСК на ВАС.
При законосъобразно образувано и проведено административно-наказателно
производство, без допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до засягане
правото на защита на наказаното юридическо лице – застраховател, правилно прилагане на
материалния закон, но не и в санкционната му част, при категорична установеност на
12
административното нарушение и автора му, оспорваното Наказателно постановление следва
да бъде изменено – нарушението следва да се преквалифицира по основния състав с оглед
предявеното обвинение със съставения АУАН, а наложеното административно
наказание – намалено до леко завишен размер над законовия минимум, предвиден там, а в
останалата част – потвърдено. Затова и на осн. чл.63, ал.1, ал.2, т.4, ал.7, т.1, предл.3 и
чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.109 от 2020г.), СЪДЪТ
РЕШИ:
I. ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ***** от 24.02.2023г., издадено от
заместник-председателя на КФН и ръководител на Управление „Застрахователен надзор”, с
което на осн. чл.53, чл.27 и чл.83 от ЗАНН, чл.16, ал.1, т.19 от ЗКФН вр. чл.647, ал.2 от КЗ
на дружеството – жалбоподател ЗД „БУЛ ИНС” АД е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева за повторно административно
нарушение на чл.108, ал.1 вр. чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 вр. § 1, т.51 от ДР на КЗ ,
като:
Ø ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова извършено при условията на
повторност по чл.108, ал.1 вр. чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ вр. § 1, т.51 от ДР на
КЗ в такова по чл.108, ал.1 вр. чл.644, ал.1, т.2 от КЗ,
Ø НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на НАКАЗАНИЕТО „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”
от 2 000 (две хиляди) на 1 200 (ХИЛЯДА И ДВЕСТА) ЛЕВА, и
Ø ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото Наказателно постановление в
ОСТАНАЛАТА му ЧАСТ.
II. ОСЪЖДА на горепосоченото основание жалбоподателят ЗД „БУЛ ИНС” АД ДА
ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на КФН сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща
разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Николай Василев)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13